вторник, 4 юни 2019 г.

Богатите стават все по-богати и неравенството стремглаво расте!
През миналата седмица британският седмичник Sunday Times публикува списъка на най-богатите 1000 души във Великобритания.

В него фигурират 151 милиардери с едно съвкупно богатство от 771 милиарда английски лири. Когато тази годишна листа е била публикувана за първи път през 1989-а година, милиардерите са били само девет души. Знаем, че 1989-а е годината на рухване на биполярния модел в света и глобализацията като американски проект, вече седма година пълзеше по света. Факторите са много, но всички заедно се прицелват в една точка – трупане на спекулативни печалби и концентрацията им във все по-малко „събирателни съдове“. Динамиката на раждането на богаташи във Великобритания е впечатляваща – през 1989-а година са достатъчни 30 милиона лири, за да попаднеш сред най-богатите 200 души в страната, през 2019-а за това са нужни вече 700 милиона. През 1989 година едно лично богатство от 5 милиона лири е гарантирало място в Топ-1000 на Великобритания, днес изискуемият минимум са 120 милиона!

Или да се опитаме да изведем и формула за степен на трудност за попадане в листата ТОП-1000 във Великобритания: Ограничителните условия за влизане сред ТОП-1000 във Великобритания са станали 24 пъти по-трудни – от 5 милиона през 1989-а на 120 милиона паунда през 2019-а. А тези сметки би могло да се поднесат и по един друг начин. Какво представлява днес един милиард английски лири? Ако си представим, че една добра фея, която модерно би могло да наречем спонсор, ни дарява всяка секунда по една лира, която ние спестяваме, то след 11,4 дни бихме имали един милион лири. Но за да съберем по този начин Един Милиард, ще са ни необходими цели 32 години. Ако се поставим в позицията на потребител и си представим, че сме наследели 1 милион или 1 милиард лири и всеки ден разходваме по 1000 лири от тях, в първия случай ще ни трябват почти 3 години, за да приключим с наследството, но във втория случай ще са ни нужни цели 2700 години. Така по-лесно би могло да си представим, че милиардерите са изправени и пред проблема как да си харчат парите.

В случая говорим за една масивна експлозия на изкуствено генерирано богатство , съсредоточено в ръцете на малко хора, което разбира се няма нищо общо с генералното благосъстояние на населението на земята. И това е световна тенденция и такива списъци с ограничена група милиардери има естествено и в САЩ, Китай,  Япония, Индия, Русия, Швейцария. Една от меродавните световни милиардерски листи е тази на швейцарската банка Credit Suisse, която през 2013-а година включваше 1 426 души в света, които притежават личен минимум от по 1 милиард долара, а общата им сума, която притежават надхвърля 5 400 милиарда долара. През същата година, общата сума на богатството в света се оценява на 241 трилиона долара, което пък означава, че тази малка групичка милиардери притежават около 2% от световното богатство. А това означава, че през 2013-а , тази групичка от милиардери е притежавала два пъти повече от целокупното население в Африка.

В условията на глобализация, неконтролирано движение на капитали, избягване на данъчното облагане и бизнес със скоростта на светлината по безкрайните канали на мрежите, една малка група хора , финансови институции и личности правят все по-бързо пари. Те са облекчени от един почти 10-годишен период на рекордно ниски лихви за кредитен ресурс. Или парите са много евтини, но се дават на този, който може да покаже обезпечение и адекватен доход. Така става ясно, че крупни кредитни обеми, срещу смешно ниски лихви , попадат по сметките на изключително богати хора и концерни, които с този кредитен ресурс надуват „мехури“ в областта на бизнеса Спекулация. А той е довел само на пазара с деривати до един „мехур“ от над две хиляди трилиона(2 000 000 милиарда! ) долара. Натрупаният съвкупен дълг (държавен, фирмен и на домакинствата) се оценява над 300 000 милиарда долара.



„Мехурите“ в света растат и с това естествено и неравенството. А когато неравенството добие драматични размери, историята ни учи, че неговото свиване минава по правило през хиперинфлация или през големи войни. Не случайно , подзаглавието в статията на британския седмичник (под основното заглавие „Списък на Богатите 2019“) е „Векът на Несигурност“ !  Неприятната истина е, че неравенството и несигурността са в тясна връзка. Независимо,  че по данни на Световната Банка от 2008-а година, един среден американец, има по правило личен стандарт на живот 93 пъти по-висок от този на един конгоанец, несигурността плътно залива едновременно главите на всички американски граждани – от безработния до милиардера.

През 2007 година , 37% от всички акции в САЩ са били в портфейлите на 1% от най-богатите американци, а 10% от най-горния социален слой в САЩ са притежавали тогава 81% от всички акции. А от 20 години до днес, концерните и богатите сами си купуват акциите с кредитен ресурс и реинвестирани печалби. Това е сигурният-несигурен път към стремглаво увеличаване на богатството. Интересно е, че в САЩ, а Англия не прави изключение, делът на доходите от капитал в нетните доходи на целокупното население се е увеличил от 35% през 1980 на 40% през 2013-а. Тенденцията в условията на новите технологии е стремглаво нагоре. Съгласно статистиката, най-богатите американци, притежават през 2015-а година 75% от своето богатство в собствени фирми, ценни книжа и делови участия в концерни. Това са големи хапки, които обясняват и защо портфейлите на английските богаташи растат. Или това е квинтесенцията на икономическата система, в която живее днешния глобализиран свят. Голямата част от средната класа и бедните, както в Америка, така и във Великобритания не притежават никакъв капитал.

Sundy Times публикува своя 31ви годишен списък на богаташите във Великобритания, но не прави никакъв анализ. Ние трябва да се досетим, че става въпрос за мощна концентрация на финансов капитал в малко ръце, което означава увеличаване на капиталовите доходи на една много малка група от хора, които засилват владението и влиянието си върху националното богатство. И когато става въпрос за владение и влияние, веднага се сещаме, че съществуват и понятията интереси и власт. За читателите от Европейския съюз остава гатанката, колко души от този британски милиардерски списък, пък и от „братовчедския“ им такъв от САЩ, са гласували или биха гласували срещу Брекзит? Защото никой и не се опитва да обясни разбираемо на хората,  защо във Великобритания бе изфабрикуван един манипулиран референдум за  напускане на Европейския съюз. Верният отговор биха ни дали само членове на Топ-Листите на милиардерите.



Най-лошото е, че така стремглаво набъбващият икономически модел на „кухи“, спекулативни пари и кули от нереалистични дългове, бавно и методично води към една „Перфектна Буря“. Много скоро, голяма част от тези създадени милиардери, ще започнат да продават своите надценени акции и да инвестират в единствените истински пари – златото. И тогава „мехурите“ с недвижимости, акции, облигации и всякакви суапове и деривати, би следвало да загубят стремглаво до 90-95% (деветдесет и пет процента) от днешните им пазарни стойности. При това в световен мащаб. Защото така, както днес се управлява световния бизнес, не би било лошо, английските милиардери да хвърлят едно око, какво става в една Венецуела например? По какви причини не е важно, но днес във Венецуела населението живее при изключително неравенство, като 87% се намират под прага на бедността. До края на 2019-а, броят на икономическите емигранти от тази страна ще надхвърли 5 милиона души. Разбира се емигрантите в света и по-конкретно бежанците, вече са десетки милиони. Това е все резултат от прословутото неравенство. Но споменаваме Венецуела по друга причина – тази за истинските пари. Защото има една икономическа мъдрост, която гласи, че нищо не показва по-добре един икономически провал от златото. В случая не търсим лична вина, нито критикуваме някого, а просто вземаме един показател и констатираме следното:

През 1997-ма година една унция злато е струвала във Венецуела 150 боливара. Днес през 2019-а цената на една унция злато във Венецуела е 317 милиона боливара. Това е едно увеличение на цената на златото измерено в местна валута с 211, Двеста и единадесет Милиона Процента!

Наивно е да мислим, че супер богатите не знаят, че когато техните прадядовци са започнали да въртят капитали и ограбват света, през 1850-а година населението на земята е било само Един Милиард души. Днес на нашата планета живеем 7,5 милиарда души. От това, което наблюдаваме с просто око днес, не би било трудно да си представим, че в много близко бъдеще, броят на „Излишните“ реално би надхвърлил поне 4 милиарда „гърла“. Ако моделът на стабилно неравенство не бъде малко поне коригиран и вкаран в разумни граници, над 50% от населението на нашата планета, следва да се готви за сблъсък с едни непреодолими трудности, като икономически катаклизми, войни, болести и епидемии и не на последно място, с „желязната хватка“ на Изкуствения Интелект…/Брадвабг/

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

👇СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: