събота, 11 август 2018 г.

Трагедия се е случила  в полуразрушената днес  резиденция на Тодор Живков в Банкя, в която Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложи да настани Централната избирателна комисия. Бившият Първи живя там след смъртта на дъщеря си Людмила до падането си от власт през 1989 г., след което се пренесе при внучка си Жени на ул. „Секвоя“ в „Бояна“.

В годините, в които Тодор Живков обитавал двуетажната вила в курортното градче, там рядко идвали други хора освен охраната, камериерките, готвачите, медицинската сестра Ани Младенова, лекуващият лекар на Тодор Живков и съветниците му. А официалните гости се броят на пръсти.Въпреки това,в Банкя витаят легенди за двуетажното здание в стил късен социализъм. Герои на разказите са съветският вожд Леонид Илич Брежнев, войници от социалистическата Народна армия, обикновени банчани, а след 1989 г. се появява и ексцентричната японка Масако Оя. Най-комичната случка за резиденцията е свързана с Брежнев. Става дума за една от последните години преди смъртта му, която настъпва през 1982 г.

През 1979 г. той идва в България, за да се лекува, вече сериозно болен. Разбрал, че климатът в Банкя е най-добрият на Балканите за сърдечноболните. Там е характерен лекият бриз от близката планина Люлин, а въздухът е богат на отрицателни йони. Другото предимство на курортното градче са лековитите минерални извори. Специално е уговорено народният лечител Петър Димков да се заеме с болежките на „братушката“.

Лекарите не позволили на Леонид Илич да лети със самолет, където от налягането можело да му прилошее. Затова пътувал цели два дни от Москва до София със специална композиция. Но било предвидено в София да се качи на лимузина и да бъде откаран с кортеж до Банкя.
Кметът на тузарското днес градче в желанието си да се представи пред госта и да го накара да ахне колко изрядно е всичко наредил на служителите по чистотата да измият улиците със сапун и вода. Но за зла беда не съобразил, че това може да бъде опасно. Понеже действието се развива в студен януарски ден, улиците се заледили. Като видели образувалата се ледена пързалка в центъра на Банкя, бодигардовете на съветския вожд веднага взели решение да не слиза от вагона, за да няма инциденти.“Представихме се пред чужденците“, коментираха местни жители, спомняйки си за случката. Из града веднага се разнесла новината, че братският ръководител е докаран до Банкя с влак, макар да знаели, че трябва да мине по шосето.
За да няма инциденти, 24 часа по-рано служители на Управлението за безопасност и охрана, което пазело Тодор Живков и висшите чуждестранни делегации, минали през всички къщи, които гледат към пътя. Предупредили хората да изчистят пространството отпред, всичко да свети и да бъде подредено. И най-вече в никакъв случай да не излизат навън във въпросния ден, когато се очаквало да пристигне съветският гост.

Жител на Банкя разказа, че му поставили направо неизпълними условия. Точно в онзи момент той пристроявал къщата си и бил струпал голямо количество тухли откъм шосето. Нямало как да ги пренесе от другата страна за няколко часа, каквато заповед му издали от УБО. За да не си навлече неприятности, човекът помолил взводния командир на поделението в курортното градче да му помогне. Офицерът влязъл в положението и изпратил цял взвод войници, които се справили със задачата само за 4 часа. После, естествено, собственикът ги почерпил.

Пристигнали развеселени в столовата. Не могли да скрият от останалите униформени, че са подпийнали. И едва не ги наказали. А собственикът на къщата, чиито тухли пренесли, заредил зад завесите да гледа кога ще мине съветското величие и останал разочарован, когато цял ден не видял никакъв кортеж – ни Брежнев, ни Живков. Хич не е комична обаче друга история за резиденцията на Тато в Банкя. Неин главен герой е един войник от секретното антитерористично поделение във Врана. Въоръжени с автомати, червените барети охранявали всички кръстовища, по които минава Тодор Живков, за да излезе или да се прибере във вилата. Задачата им била да връщат обратно всички коли, за да не се сблъскат с мерцедеса на бившия Първи.

В по-ранните години заграждали цялото трасе и не давали пиле да прехвръкне. В последните години преди демокрацията променили тактиката. Започнали само да отклоняват автомобилите, когато генералният секретар на ЦК на БКП наближавал. Имали радиостанции и си обменяли информация колко минути остават до пристигането му. А от мегафон в пилотната кола служители на УБО предупреждавали жителите на къщите около пътя да не излизат и да не се показват дори на прозорците.

В момента, в който минавал Живков с охраната си, баретите трябвало да бъдат с гръб към шосето. Според източник на „168 часа“ автоматите им били празни, но въпреки това от съображения за сигурност не им се позволявало да гледат към комунистическия лидер.
Един от войниците изпуснал носната си кърпичка точно когато кортежът минавал покрай него, и се навел да я вдигне от земята. Охранителите се уплашили, че това може да е атентат срещу Тодор Живков и баретата да прави маневра, за да го нападне. И моментално стреляли срещу войника, който загинал на място.

След този трагичен инцидент гардовете започнали да внимават повече. Един ден пилотката минала с дежурното напомняне никой да не излиза от вкъщи и да не се показва на прозорците, защото се очаква Тодор Живков с бронирания му мерцедес. Клиентите на крайпътен магазин чули предупреждението, но един от тях, върл пушач, умирал да запали. Чакал, чакал, но в някакъв момент вече не издържал и казал пред останалите: „Не мога вече, много ми се пуши“. И излязъл навън. Тъкмо допрял клечката кибрит с огънчето към цигарата и кортежът се задал.
Колкото и да бързал, мъжът не успял да загаси и да влезе в магазина, защото колата се движела с над 100 км в час. Охраната от УБО не го застреляла като войника, но го заловила светкавично. След като го претърсили и не открили никакви оръжия или опасни предмети, го качили на придружаващата кола. Като стигнали в резиденцията го завели при Тодор Живков, който проявил любопитство кой е хванатият.

Заразпитвал го откъде е и с какво се занимава, докато не се уверил, че този човек не е никакъв атентатор, а най-обикновен страстен пушач. Накрая бившият Първи го почерпил с един коняк и наредил на бодигардовете от УБО да запалят личния му мерцедес и да закарат мъжа до вкъщи. Бай Тошо в типичния си стил използвал случая да разбере от банчанина какви са настроенията в градчето, как живеят хората и човекът останал възхитен от отношението му. И заразказвал на всички колко приятен е човекът от народа.

След като си заминал, Живков поръчал вечерята си, която се състояла само от сурова салата със зеле и настъргани моркови. Той спазвал стриктно разработения специално за него в Правителствена болница дневен режим. Лягал си рано, но задължително гледал централните новини „По света и у нас“.Сутрин закусвал и четял документите, подготвени от Държавна сигурност с гриф „Строго секретно“ и „екземпляр единствен“ специално за него. После поглеждал какво пише официозният вестник „Работническо дело“.

След това излизал в парка около резиденцията и правел една-две обиколки. Имало два разработени маршрута – по-кратък и по-дълъг. При тази разходка Живков бил придружаван само от личния си бодигард или от шефа на УБО ген. Кашев. Или някой съветник, с когото обсъждал актуалната политическа обстановка. Следобед комунистическият лидер задължително си почивал и после работел в кабинета си. За охранителите имало няколко помещения, които са толкова далече от покоите на Тодор Живков, че да не ги чува, ако хъркат. Те обитавали подземията.

/Използвана е илюстративна снимка/
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
>
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: