понеделник, 12 февруари 2018 г.

Демографската криза е факт от години. Тя определено е един от основните, но и най-драматични въпроси пред обществото ни, а практиката показва, че въпреки декларативните речи на политиците, кризата се задълбочава. За съжаление няма реални стъпки за преодоляването й. И логично всеки си задава въпроса защо.

Защо позволихме концентрацията на хора, ресурси и икономика едва в няколко големи града в страната? Защо не само села, но и малки и средни градове пустеят и населението в тях се топи със скоростта на светлината?

Защо младите хора не са в България и не се реализират тук?

Воден точно от идеята, че темата е значима за българите днес, екипът на Фрамар осъществи статистическо проучване. Фактът, че само за няколко дни в него се включи голям брой хора, е ясен знак колко важна, но и болезнена е темата за всички. Разбира се, това проучване не може да се определи като представително, но за сметка на това дава ясна насока и показва реалната картина.

Поставихме въпроса защо българинът днес заминава за чужбина. Какви са основните мотиви да го прави, има ли смелостта, иска ли го в действителност или е принуден от обстоятелствата?

И преди да коментираме отговорите и да обобщим данните, вижте нещо повече за участниците в това статистическо проучване.



Шестедесет и шест процента от отговорилите на въпросите са жени, а 34% мъже. Най-много са на възраст между 35 и 50 години – 44%, следват ги хората над 50 г. – 32% и от 25 г. до 35 г. – 16%, 8% са под 25 години. Що се отнася до мястото на раждане най-многобройна е групата на родените в по-голям областен град – 51%, следвана от родените в по-малък град или село – 36% и накрая са родените в столицата -13%. По отношение на местоживеенето най-голяма е групата на онези, които живеят в родния си град и това са 38% от анкетираните. След тях се нареждат живеещите в чужбина – 26%, следват ги тези от по-голям областен град – 14%, в по-малък град и село живеят 11%, а в столицата 10%.

Най-много са хората с висше образование 59%, със средно са 38%, а с основно 2%.
Хората, които се включиха в проучването работят в различни сфери.

Най-висок е процентът на тези, които не са в нито една от изброените в анкетата – 39%. Петнадесет процента не работят, също толкова са заети в областта на здравеопазването, 8% са в транспорта и логистиката, 7% са представители на образованието, 5% са в хранително-вкусовата промишленост, 4% са в IT сектора, също толкова и в строителството и 3% са занаятчии.

На практика на нашите въпроси са отговорили достатъчно различни по възраст, образование, социален статус и професия хора, за да обобщим резултатите и откроим тенденциите.

Изключително висок е броят на хората, които имат близки в чужбина. В този случай става дума за 85%. От тях по-голям е броят на жените, отколкото на мъжете. По отношение на възрастта най-голяма е групата от 35 до 50 години - 43%, а след тях с 32% се нарежда тази на хората над 50 г. Оказва се, че по-голямата част от българите, които имат близки в чужбина, са родени в един от по-големите областни градове(52%).

Що се отнася до местоживеенето най-много са тези, които живеят в родния си град (40%). И тук, както и при всички останали отговори, доминират хората с висше образование.

Петнадесет процента от мъжете и жените нямат близки в странство. И сред тях най-висок е процентът на възрастовата група от 35 до 50 години – 48% , следва ги групата на над 50-годишните – 28% и на тези между 25 и 35 години – 20%. Отново най-голям е броят на родените в голям областен град - 46%. Що се отнася до мястото, където живеят, най-много са в чужбина – 39%, след тях се нареждат живеещите в родния си град - 28%.

Анализът показва, че броят на българите, които живеят в чужда държава, е висок и те са представителите на почти целия спектър на обществото ни. Очевидно е, че работата в странство се е превърнала в трайна тенденция, която обхваща всички слоеве на обществото. Това е и реален знак, че демографската криза се разраства.



Тревожен е самият факт, че 64% от включилите се в проучването отговарят положително на въпроса дали биха заминали да живеят в странство. И тук доминират мъжете и жените на възраст от 35 до 50 години, следвани от над 50-годишните и тези на възраст между 25 и 35 години. Девет процента са тези под 25 години. Едва 24% заявяват, че не са склонни да живеят в друга държава. В тази група най-много са хората на възраст над 50 години, което е напълно обяснимо.

Извън категоричния отговор дали биха живели извън собствената си страна или не, съществува и една категория, която обмисля идеята. Става дума за 12% от включилите се в проучването.

Най-много от тях са тези на възраст между 35 и 50 години.

Особен интерес предизвиква въпросът, свързан с мотивите, които са в основата на едно подобно решение. Оказва се, че най-голям е процентът на онези, които не искат да живеят в България, тъй като не харесват управлението на страната и политическите стратегии. Става дума за 30% от отговорилите. Това е изключително ясен знак за недоволството на хората от реалното осъществяване на политиките в различни области на управлението или тяхното категорично отсъствие. Сред тези 30% най-много са висшистите, хората, родени в голям областен град и живеещи в родния си, както и работещите в сферата на здравеопазването, образованието, IT сектора, строителството.

На второ място сред мотивите се нарежда разбирането, че чужбина предлага повече възможности. Мнение, което е свързано с противоположния нему извод, че България не предлага такива и реализацията в нея е невъзможна. Двадесет процента са отговорили по този начин. Сред тях водеща е групата на хората между 35 и 50 години, както и на родените в областен град. За разлика от останалите случаи обаче, в този по-голям е броят на хората със средно образование.

Едва на трета позиция е поставен аргументът, свързан със заплащането.

Седемнадесет процента посочват, че биха работили в странство, тъй като искат по-висока заплата. От тях 45% са на възраст от 35 до 50 години, а 25% са над 50 г. и между 25 и 35 г. Родените в по-малък град или на село са най-много тук - 45%, което потвърждава за пореден път разликата в заплащането между малките и големите населени места. Разлика, която често е драстична. Затова за хората от тези населени места един от определящите аргументи за работа в чужбина е именно по-високата заплата. С по 11% са както онези, които биха искали да останат в страната, защото се чувстват добре, така и групата, която не приема нито един от посочените в анкетата аргументи.

Какъв е профилът на тези 11%, които не искат да напуснат България? По-голямата част от тях са жени. Що се отнася до възрастта най-много (56%) са над 50 години, което дава логично обяснение, следвани от групата от 35 до 50 години. Така мислят живеещите в родния си град (56%) и с висше образование (59%).

На последно място е желанието за напускане заради образованието и здравеопазването. Осем процента от хората са посочили тази причина. Тук отново повечето са жени.

Шестдесет процента са на възраст от 35 до 50 г., 24% над 50 г., по 8% от 25 до 35 г. и под 25 г. И отново процентно доминира броят на родените в голям град и живеещите в родния си. Първенството се държи от висшистите.

Естествено и без изненади са резултатите, свързани с това в коя страна биха искали да се развиват днес българите. Първенството се държи от страните, които са част от Европейския съюз . Седемдесет и два процента искат да се установят именно там. Най-много са желаещите на възраст от 35 до 50 години, следвани от тези над 50, жителите на големите градове, висшистите, работещите в сферата на здравеопазването, образованието, строителството, транспорта и логистиката.

Седем процента биха искали да живеят в САЩ. И в тази група най-много са хората между 35 и 50 години, представители на големите градове, с висше образование и работещи в IT сектора, образованието и здравеопазването.

Шест процента виждат бъдещето си в Австралия и Нова Зеландия, 2% в Русия, само 1% в България и 0% в Турция.

Интересен факт е обаче, че 13% нямат претенции за държавата. Те ще живеят там, където успеят да пробият, т.е. да намерят работа и да се реализират.

Всички тези проценти показват ясно, че тенденцията към живот извън България е трайна.

Тя е обхванала хората в зряла възраст, които осъзнават, че не са в състояние да се реализират, да покажат в пълнота потенциала си, но и да бъдат оценени по достойнство. Това са професионалисти с добро образование, опит и подготовка, на които държавата не е в състояние да предостави възможности за реализация на пазара на труда. Големият проблем е, че именно хора в тази активна възраст са движещата сила на социума и когато точно те са разочаровани, неудовлетворени и не виждат перспектива, е повече от ясно, че драмата на обществото се задълбочава. Проблемът се превръща в изключително сериозен, особено като се види, че дори мъже и жени над 50 години смятат, че извън страната ще се чувстват по-добре. Подобен извод важи и за по-младите, чиято реализация предстои.

Не може да бъде отминат и факта, че по този начин мислят както живеещите в столицата и големите областни центрове, така и в малките градове и селата. Хората с висше, средно и основно образование, работещите във всички сфери.

Това означава, че проблемът е повсеместен, но и че е крайно време да се спре с популисткото и празно говорене и да започнат реални действия, насочени към ограничаване на процесите, които водят до това хиляди българи да напускат страната.

Интересен акцент в проучването е и какво определят като „успех“ участниците в проучването. За 19% това са перспективите за бъдещето и възможността да се развиват. За други 16% е по-високата заплата и социалната сигурност. По-адекватната среда се определя като успех от 10%, а достъпът до по-добро образование и здравеопазване приемат като успех 4%. За 46% обаче поне две от тези изброени определения са знак за успех. Има и група, която не определя нищо от посоченото като признак за успех. Става дума за 4% от участниците.

Оказва се, че независимо от образованието, възрастта, мястото, където живеят и сферата, в която работят, българите не са доволни от реализацията си и от начина, по който биват оценявани. Не харесват създадените условия или по-скоро порицават липсата им.

Трудно свързват родната си страна, с мястото, където биха могли да живеят спокойно, да са удовлетворени от начина, по който се развива кариерата им и от заплащането, което получават, от услугите, от развитието на едни от най-важните сфери – тези в областта на образованието и здравеопазването. Още по-лошото е, че те не се чувстват сигурни тук, след като предпочитат да живеят и работят на непознато място. Не виждат бъдещето си в България.

Подобни на нашето проучвания се правят често и от години. Те показват ясно, че проблемите не само не се решават, а се задълбочават. Затова и важният въпрос е, кога най-накрая наричащите себе си управляващи, ще видят действителността не през розовите очила на поредното председателство или собствената си идея за светва, а през погледа на обикновения българин. Мъж или жена, с висше или средно образование, живеещ в София, Пловдив, Стара Загора, Видин, Бургас или в Житница, Селиминово, Цалапица и Ветрен дол, учител, лекар, инженер, строител, шофьор, IT специалист или безработен, българинът от 2018-а не вярва, че собствената му държава е в състояние да му осигури възможности за реализация, развитие и спокоен живот. В нея той се чувства неспокоен, онеправдан, смазан, незабелязан и незначителен и точно затова я напуска.

И точно затова българинът не иска да живее в България.



Автор: Гергана Караилиева
Източник:media.framar.bg
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: