четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Половия член при нерез е сравнително тесен и дълъг – при ерекция достига до 80см , като също притежава S-видна извивка. В началото пенисът е сплеснат слабо дорзовентрално, средната му част е почти цилиндрична, а крайната е сплесната странично. Пенисът принадлежи към фиброзноеластичният тип. Крайната му част образува насочени отдясно наляво спираловидни извивки, които са много добре изразени, особено при ерекция. Главичката на пениса не е ясно обособена, а според някои автори такава липсва.
Препуциумът има тесен отвор, образуван задебелен кожен ръб.Около отвора има сноп от косми, някои от които излизат от предната част на lamina externa. Назад обаче те изчезват. Препуциалната кухина е тясна. Лигавицата на lamina externa образува надлъжни гънки.Между тях в дорзалната стена, малко зад ostium preputiale, се намира кръгъл отвор който води нагоре и назад в сляпо торбовидно разширение, наречено diverticulum preputiale. То е образувано от lamina externa на перициума и е разделено от непълен септум на дясна и лява част. Съдържа секрет с неприятна миризма. В него се намират десквамирани и мацерирани епителни клетки. Понякога се срещат конкременти (Възпалението на дивертикулума може да се приеме погрешно за пъпна херния !) M. preputialis cranialis липсва.

Схема на полови органи на свине

Семинниците на нереза разположени в скроталната торба се намират зад бедрата и са в наклонено положение.Те са дълги 10-12см и тежат всеки по 200- 300 г. Дорзо- латерално върху семенниците е раположен надсеменникът. Надсеменниковия канал е дълъг 64см. Семепроводът не образува ампули и в неговата лигавица не се наблюдават жлези. Допълнителните полови жлези при нереза са силно развити. Всяка една от двете мехурчести жлези е с дължина 12- 15см, ширина 6-8см, дебелина 3-5см иотделят воднист секрет в голям обем. Купферовите жлези са продълговати с дължина 12-18см, ширина 3-4 см, дебелина 2-3см и тежат около 150-200г.Отделчт муцинозен секрет. Простатната жлеза е сравнително слабо развита, с добре оформено тяло и жлезиста част. Силното развитие на допълнителните полови жлзи е във връзка с тяхната функция. Нерезът отделя най-голямо количество спермална плазма. Половия член образува S- овидна извивка, а главичката му има свредловидна форма. Дължината на пениса по време на ерекцията е около 80см.

Физиологични основи на размножаването при мъжките животни

Сперматогенеза и фактори, които влияят върху нея
Размножителният процес при мъжките животни започва при настъпване на определен стадий от онтогенетичното развитие. Това е периодът на половата зрелост. Тя се характеризира с настъпването в организма на цял комплекс промени от морфологично, биохимично и физиологично естество. Най-съществената от тях е образуването и отделянето от мъжкия полов апарат на сперма. Този процес се нарича спермогенеза.
Спермата е биологична среда, която е съставена от два компонента – формени елементи (в най-голямо количество сперматозоиди) и течна среда (спермална плазма). Ето защо и сперматогенезата в същност обхваща два процеса – сперматогенеза, т.е. образуване на мъжките полови клетки (сперматозоидите), и плазмогенеза, т.е. образуване на спермалната плазма. Последната е биологичен продукт на допълните полови жлези, но в нейното образуване не вземат участие надсеменниците и семепроводите. При настъпване на половата зрелост по-рано започва плазмогенезата, а известно време след това и сперматогенезата.
Сперматозоидите се образуват от първичните полови клетки, разположени върху основата на извитите семенни каналчета на семенниците. Те претърпяват няколко последователни деления, в резултат на което се получават физиологично активните мъжки полови клетки, оформени морфологично като сперматозоиди.
Сперматогенезата протича на пет фази. Най- младата генерация полови клетки са сперматогониите . Те са сравнително малки клетки и са разположени между израстъците на сертолиевите клетки, като прилепват до основите на семенното каналче. Делят се чрез митоза, при което се получава следващата генерация – сперматоцити.
Чрез редукционно делене (мейоза), биологичният смисъл на което е да се намали на половина броят на хромозомите, от сперматоцитите се получават преспермидите (сперматоцити от втори ред).
Следващата генерация полови клетки са сперматидите. Понеже не се делят, а се превръщат направо в последната генерация полови клетки – сперматозоиди, спермидите се наричат още сперматовласти.
Превръщането на сперматидите в сперматозоиди е един е най-сложните биологични процеси. При него от ядрото на сперматида се образува главичката на сперматозоида, а от цитоплазмата – тялото и опашката. Митохондрялната обвивка на сперматозоида се образува от митохондиите, а проксималната и дисталната центриола от центриолите. Чрез постепенно издължаване и изтегляне напред от апарата на Голджи се образува акрозомата на сперматозоида.

За реализиране преобразуванията в свиневъдството и превръщането му във високо доходен отрасъл особена роля се възлага на изкуственото осеменяване. Значителните му предимства пред естественото покриване, изразени в бързото и качествено подобряване на породите свине у нас, максималното използване на ценните наши и внесени разплодници, научно обоснованата племенна работа позволиха изкуственото осеменяване да се наложи и в областта на свиневъдството.

При съвременната технология на изкуственото осеменяване от един нерез за една година може да се осеменят 800 – 1000 свине и да се получат до 10 000 прасета.
Ежегодно у нас се увеличава броят на изкуствено осеменените свине. Така например през 1978г. бяха осеменени 164 509 свине с тенденция за едно постепенно нарастване. В свиневъдството темповете за внедряване на изкуственото осеменяване обаче са значително по-бавни от онези, които се наблюдават в говедовъдството и овцевъдството. От съществено значение за изоставането при използването на изкуственото осеменяване са някои нерешени от науката въпроси, особеностите във физиологияата и боилогията на размножаването при свинете и в технологияата на получаването, разреждането и съхраняването на сперма от нерези. Проучването на някои от тези въпроси позволи по много от тях да се внесе яснота и в практиката се внедриха съответно методи за ефективно използване на изкуственото осеменяване на свинете.
След първите опити за изкуствено осеменяване при нас свине, проведени от основоположника на този метод на заплождане – руският учен Иля Иванович Иванов, се натрупаха много научни данни, въз основа на които се разработиха методи за получаване и преценка на сперма от нерези, разреждане, съхраняване и аплициране в женския полов апарат.

www.socbg.com
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: