неделя, 28 януари 2018 г.

В края на януари 1984 г. социалистическа България е потресена от дързостта на двама млади мъже – 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев. Те обират инкасов автомобил пред хасковския клон на БНБ и успяват да избягат с плячката от 189 776 лв., огромна за онова време сума.

Младежите са добри приятели. Свързва ги любовта им към спорта. Единият е щангист, а другият културист. След казармата Стефан се задомява. Има и дете – момиченце на 3 г. Веселин минава за бунтаря и непокорния. Израства почти сам. След казармата за кратко отива на гурбет в Съветския съюз, но се връща в България още по-беден.  През есента на 1983-а двамата се срещат в Хасково и по предложение на Веско започват да кроят план как да оберат банката. Първоначално Стефан се дърпа. По-късно ще стане ясно, че през 80-те години младежите са извършили още грабежи в Пловдив, Стара Загора и Димитровград. Плячката от 8947 лв. я пръскат по живот в Слънчев бряг. Тези им престъпления остават неразкрити до фаталната 1984 г.
Стефан

При подготовката на грабежа, който ще разтърси цяла България, в продължение на седмици следили охраната на клона на БНБ. По онова време финансовата институция се е охранявала от милицията. Стефан обаче познавал отлично действията на униформените, тъй като баща му е бил служител в хасковското управление на народната милиция. Целта на обирджиите била да изчакат пред банката пристигането на автомобил с пари от някое от големите предприятия в Хасково и да го атакуват. Набелязват пачките на “Търговия на дребно”. Всеки ден касиерката Тонка Бахчеджиева, придружавана от охранителя – 65-годишния Стамо Кралев, носели към 18 ч оборота от магазините в банката.Преди нападението младежите взели ладата на свой познат. Двамата имали ключ за гаража и возилото. Преди да тръгнат към удара на живота си, те дори разтоварили чувалите с картофи, оставени от собственика на автомобила. Сдобили се и с крадени регистрационни номера от Кърджали. Привечер на 27 януари 1982 г., дегизирани с перуки и качулки от крачоли на анцузи, двамата приятели спират автомобила си до клона на БНБ на ул. “Цар Освободител” половин час преди там да дойде колата с парите. Нападателите изчакали касиерката да излезе от колата, за да позвъни на входа на банката. Недочакал да излезе милиционера, бай Стамо нарамил чувала с парите и се затътрил подир нея. През това време Веселин се втурва в гръб към пазача, за да му издърпа торбата. Възрастният мъж обаче се оказал жилав и дал отпор, стискайки я силно. Сборичкват се и падат на земята. Стефан грабва метална тръба намерена в откраднатата Лада, паркирана наблизо, и се втурва на помощ. Удря три пъти пазача, той пуска торбата и приятелят му бяга с нея. Стефан хвърля щангата, но се сблъсква с милиционера Георги Тенчев, който пази банката. Той вади пистолет, Стефан му го избива, удря го няколко пъти с ръка и също бяга. Докато служителите на клона на БНБ се усетят какво е станало, обирджиите духват в посока вилна зона “Куба 1.
Веселин

За броени минути целият град е блокиран. Всички служби на милицията, ДС и военното контраразузнаване са вдигнати по тревога. Мобилизирана е дори армията. Стефан и Веселин обаче са планирали обира перфектно. Знаейки, че милицията ще заварди Хасково, те закопават чувалите с парите в двора на вилата на бащата на Стефан. Успели да върнат колата в гаража и  след това се прибират по домовете си.
Целият оперативен състав на Криминална милиция е включен в разследването. Започват разпити на свидетели, организират се агентурно-оперативни действия. Пристигнали оперативни работници и разузнавачи от София. Първата насока към престъпниците дава милиционерът Георги Тенчев. Той описва единия от извършителите като немного висок, с характерна патешка походка. Това е Стефан. Междувременно е открита и ладата, с която двамата обирджии извършили обира и избягали. Разследващите наричат собственика на возилото обект „Контрольора“. Веднага започнала оперативна разработка със същото име, която цели следенето и подслушването на „Контрольора“ и всевъзможен кръг от негови познати. До разкриването на обира обаче се стига по косъм от перуката на 24-годишния Стефан. Той страдал от заболяване на кожата на главата и заради това и преди е носил перуки. Разследващите тръгнали по фризьорските салони на Хасково и не след дълго влезли в дирите на мъжа, който си поръчвал изкуствени коси. Според запознати със случая перукер се похвалил на свой познат на кого ги е продал, без да знае, че говори пред агент на Държавна сигурност.

Стефан и Веселин са арестувани през април 1984 г. – три месеца след обира. Те показват на милицията къде са заровили парите. Парите са почти непокътнати - Стефан и Веселин успели да изхарчат 4000 лв. Част от левчетата били мухлясали от влагата след престоя си в земята, но не и унищожени.Особена заслуга за залавянето на обирджите имали шефът на Криминална милиция по онова време Георги Тишевишки и Бончо Владев, началник на районното управление на МВР в Хасково. Впоследствие заради професионалните действия по случая полковник Тишевишки е включен като автор в строго секретния наръчник на МВР, по който учат бъдещите служители на МВР в школата в Симеоново.
Адвокат на Стефан е Рени Цанова, а на Веско – Георги Гатев.
По съвет на защитниците си хасковските обирджии правят пълни самопризнания. По-късно в процеса те разказват в детайли за идеята, подготовката и начина на извършване на самото престъпление.

По искане на Централния комитет на БКП и ДКМС  в Хасково е организиран режисиран публичен процес срещу двамата обирджии. Делото директно се гледа от Върховния съд, но процесът се провежда в Дома на техниката в Хасково, където се събират над 2000 души, и се предава по радиото. Съставът е седемчленен - трима върховни съдии и четирима заседатели. Държавното обвинение им повдига обвинения за грабеж, придружен с опит за убийство - на пазача бай Стамо и на милиционера. Опитът за убийство тогава се наказва включително със смърт.
Прокуратурата настоява за смъртни присъди. Председателката на комсомола в града Господинка Пейчева също. Според нея с деянието си те са опозорили честта на Димитровския комсомол и не заслужават да живеят. Защитата обаче пледира за 20-годишен затвор, колкото всъщност се полага за обир според тогавашния Наказателен кодекс. Двамата не са имали намерение да убиват, ударите с щангата не са били фатални за пазача, пледира защитата. Той е получил една разкъсно-контузна рана на главата, в болницата са му сложили йод и са го изписали. Самият пазач също изрично заявява пред съда, че никой не се е опитвал да го убие. “Вижте ги колко са яки, другарю съдия, ако искаха, щяха да ме затрият”, казва той. Милиционерът Георги Тенчев обаче преиграва. “Удариха ме веднъж и припаднах, после втори път – и пак припаднах”, заявява Тенчев. Тогава съдията по делото го скастря “Стига си припадал, бе”. Думите на милиционера олекват още повече от съдебно-медицинската експертиза, според която той е само с пукната кост на малкия пръст на дясната ръка – резултат от боричкането пред банката. Но фактът, че единият удар е в главата, е решаващ за съда. Стефан и Веселин са признати за виновни за грабеж, придружен с опит за убийство на пазача. За милиционера са оправдани.


Съставът на съда след тридневни заседания постановява на 21 юни 1984 г. по 20 г. затвор за Стефан и Веселин. За това допринася и блестящата пледоария на адвокат Рени Цанова, която завършва обръщението си към съда с думите: “Тази сутрин, като идвах насам, 3-годишната дъщеря на Стефан ме попита: “Татко кога ще си дойде вкъщи, за да ми разказва приказката за Пипи дългото чорапче.” Не позволявайте, другари съдии, едно дете да порасне без баща. Не се превръщайте в убийци!” Решението е окончателно.

Прокуратурата обаче прави протест по настояване на комсомола. Четири дни по-късно главният прокурор Костадин Лютов иска решението да бъде отменено по реда на надзора (извънреден способ, останал в закона и през 90-те г. на ХХ в.).  На 13 юли общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд връща делото на нов състав на ВС.  Второто дело, за разлика от първото, се гледа при закрити врата. В съдебния 5-членен състав, осъдил на смърт младежите от Хасково, е Димитър Попов, който по-късно ще стане министър-председател на България. Там адвокатите представят 3000 подписа от хасковлии, които настоявали двамата млади мъже да изтърпят 20-годишните си присъди и да не им бъде налагано смъртно наказание. Прокурорът обаче демонстративно скъсва подписката в залата на Темида.


 На 31 юли 1984 г. Трето наказателно отделение на Върховния съд постановява „смърт чрез разстрел" за Стефан Атанасов и Веселин Славчев. Най-тежкото наказание за безпрецедентния обир. Престъплението е извършено с „изключителна дързост, бруталност, хладнокръвно. С нови елементи на бандитизъм, по образец на действията на престъпните групи в буржоазното общество", мотивират се върховните съдии. Смъртните присъди са потвърдени и от Държавния съвет на Народна република България. Всичките 27 негови членове поставят подписи за разстрела на Веселин и Стефан.
Смъртната им присъда е несправедлива и ненужна, но на 20 септември 1984 г. грабителите са разстреляни за назидание. И до днес гробовете им са неизвестни. Малко след изпълнение на смъртната присъда майката на Стефан умира. Баща му получава психично разстройство. Той вярвал, че смъртните присъди не са изпълнени, а детето му е заточено в някоя уранова мина.

Източник:www.socbg.com
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
>

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: