През 2001-ва година най-успешният български футболист Христо Стоичков осиновява момче

Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха.

- Стана чрез една агенция в Испания, която се занимава с това и в която участват много бивши и настоящи играчи на Барселона. Момчето беше от много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, силно се разчувствах. Не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на него и близките му - разкрива още футболният Христо.

Стоичков е обожаван от местните, а покрай коментаторските си ангажименти в последните години често посещаваше южноамериканската страна. Запитан за сумата, която месечно отделя, той отговаря:

- Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, да се запознае с различни култури и националности.

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер.  Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пенсионирахме се на 55 и гледахме внуците

Непрекъснато у младите се насажда твърдението, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни напитки, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и буквално сме умирали от глад. Да. Нямаше ги тези боклуци. Казвам боклуци, защото всеки знае какво съдържат и как тровят хората.

Но от глад не сме умирали. Не зная дали едно съвременно дете познава дъха на истинския топъл хляб с препечена коричка. А не на земелите, които идват замразени от чужбина и се пекат в хипермаркетите. Този дъх на хляб беше незаменим. Ядяхме го с истинско овче или краве сирене. Мажеха ни филии с истинско масло  от онова, което сега не може никъде да се намери. Върху него слагаха дебел пласт малмалад или сладко. В магазините имаше всякакви сладка, но бабите правеха домашни – от смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и даже от портокалови кори.

И ако днешните младежи мислят, че сме яли само хляб, бъркат. Вкъщи винаги имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката. Оттам идваха ухания на пилешка супа, на страхотна бобена чорба, на супа от киселец и лапад с много масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на кюфтета от истинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всякакви вкуснотийки.

В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко направо от гюмовете. Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше страх от отравяне, никой не проверяваше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак отгоре, ядяхме, ушите ни плющяха.

После минаваха продавачите на риба, после на домашно сирене. В края на лятото изникваха грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а после и тикви направо върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, но много вкусни.

Често чета, че не сме знаели какво значи колбас, понеже магазините били празни. Щандовете се оголиха едва през 1988/89 г.

Дотогава си имаше и кренвирши, и салами, шпековият „Бургас“ нямаше нищо общо с ментето, което продават сега, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше производство обаче. Не като сега със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители. И сладки също имаше. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко-Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Шоколадка“. 

Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха рецепти. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената ѝ торта с какао и масло направо си облизвахме пръстите. Нямаше „Орео“, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „Детска закуска“, „Анелия“, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „Милка“, но имаше „Крава“, „Фин млечен“, „Кума Лиса“, десертчета „Чайка“, „Байкалчета“, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.

Който е на моята възраст, ще потвърди, че тези неща се продаваха навсякъде и струваха стотинки. Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. Сега подменят историята. Промиват мозъци. И докато моите внуци все пак виждат как им правя сладките на моята баба, виждат снимките ми като дете – здраво и усмихнато, техните внуци тотално ще бъдат със заличена памет.

 Ст. Карагьозова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина една от най-обичаните български актриси за последните няколко десетилетия

На 87-годишна възраст почина актрисата Надя Топалова, изиграла десетки запомнящи се роли на сцената на Младежкия театър през 60-те, 70-те и 80-те години.

Тя е родена на 25 септември 1935 г. в София. Играе на сцената от 11-годишна. По-късно завършва тригодишна актьорска школа и заминава на работа в театъра в град Станке Димитров (днес Дупница), а след това в Плевенския театър, където я забелязва тогавашният директор на Младежкия театър проф. Кръстьо Мирски.От 1959 г. красивата и талантлива актриса е в неговата трупа, в която е безспорна звезда и един от стожерите на репертоара – както детския, така и за възрастни.

През 1992 г., в разцвета на силите си, Надя Топалова е пенсионирана по печално известния чл. 328, т. нар. „закон Капудалиев“, сложил кръст на кариерите на някои от най-големите български актьори.Заедно с нея тогава са пенсионирани още от асовете на Младежкия театър Владимир Смирнов, Николай Узунов, съпругът ѝ и нейна голяма любов Георги Джубрилов и др. Топалова така и не се връща на сцената, но скоро след това написва автобиографичната си книга „S.O.S.“.

Актрисата се занимава активно с дублаж още от 60-те години. Озвучавала е герои в популярните тв сериали „Семейство Мейзга“, „Ум белият делфин“, „Синьо лято“, „Арабела“, „Костенурките нинджа“, както и в анимационните филми „Бамби“, „Пепеляшка“, „Шрек 2“ и др.

Тя е първата българска актриса, дала гласа си на Барт Симпсън от „Семейство Симпсън“ в БНТ през 90-те.„Тя озвучи мишока, а Слава Рачева –котарака в първите поредици на „Том и Джери“ по Българската телевизия. Тя и Славка бяха чудесни Том и Джери“, написа във фейсбук бившата журналистка от БНТ Елеана Шоселова в коментар под тъжната вест за кончината на Топалова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Емили била дрогирана на тротинетката, чака я сурово наказание

Емили, станала известна с рисковото си каране на тротинетка, е в „Пирогов” с охлузвания след удар в микробус, за който вече ви съобщихме. Оказа се обаче, че на мястото на инцидента полицаите са й направили тест за наркотици, който е дал положителен резултат.

Предстои да излязат кръвните проби на щурата мадама и ако наличието на забранени вещества се потвърди, Емили може да получи между 1 и 3 години затвор.Това само по себе си ще предизвика правен казус, който може да стигне до Конституционния съд, защото не е ясно в заведение за мъже, или за жени ще трябва да изтърпи наказанието си.

Емили Йорданова стана популярна, след като беше заснета да „лети“ с тротинетката си със 125 км/час.В столичната „Пътна полиция“ тя обясни, че няма книжка, но не смята, че нарушава закона, защото го познава, а тротинетката, която кара, развива по-висока скорост.

През август тя катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което се е движила със 100 км/ч.

Това сподели самата Емили във фейсбук: „Всичко е наред! Аз съм добре, без никакви контузии! Разминах се само със ожулване на дупето! Всичко друго е наред!!!“, посочва тя.Малко по-късно същия месец тя беше засечена отново да кара с близо 100 км/ч. Тогава Емили обеща, че ще поправи грешката си.Търсещата внимание дама пък се похвали и с друго геройство в социалните мрежи – как е била изнасилена от дебела лесбийка.

Притежанието на този атрибут обаче поне не е подсъдно.

Още новини от днес:

Бус е блъснал Емили Йорданова, която стана известна с рисковото си каране на тротинетка, съобщи NOVA.

Шофьорът, причинил инцидента, е избягал. Емили е в „Пирогов” с охлузвания.

Името на трасджендър момичето нашумя през последните месеци, след като бе снимана от шофьори да кара тротинетка с над 120 км/ч. на магистрала.Тогава тя обясни, че спазва всички правила на движение и иска промяна на законодателството, за да може у нас електрическите тротинетки да имат право да карат с висока скорост. По-късно в лайф във Фейсбук тя призна, че има ТЕЛК заради психологически проблеми.

Неотдавна Емили Йорданова катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което тя се е движила със 100 км/ч. По думите й това й е първия инцидент с тротинетката.

Във въпросния ден в София е имало буря и е валял проливен дъжд, разказва Емили. „Поради обилния дъжд, гумите поднесоха, кормилото се обърна рязко наляво, след това опитах да запазя баланс, но не успях, тъй като асфалта беше много мокър, имаше проливен дъжд и силен вятър!!!, сподели тогава тя в своята публикация.

В крайна сметка Емили и нейният партньор Тихомир обявиха, че ще продадат тротинетката, за да си купят мощен мотор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нова заповед: Въвеждат нови противоепидемични мерки от 15 септември

От 15 септември до 14 октомври със заповед на министъра на здравеопазването се въвеждат временни противоепидемични мерки в детските ясли и градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП), предаде Евроком.

Считано от четвъртък, 15 септември, в детските ясли и градини при възможност работата с деца трябва да се организира в една и съща група и с един и същи персонал.Работата на психолозите, логопедите и ресурсните учители в детските градини се организира индивидуално или в малки групи. При възможност сутрешният прием на децата трябва да се осъществява през всички възможни входове на детската градина/ясла, по предварително изготвен график, с цел недопускане смесването на деца от различни групи.Съгласно заповедта от 15 септември в училищата и центровете за специална образователна подкрепа трябва да се спазва физическа дистанция между учениците от отделни паралелки; между педагогическия персонал и между родителите и персонала.

При възможност трябва да се въведе различно начало на учебните занятия и различен график за междучасията за отделните паралелки, класове да се премине на двусменен режим на присъствено обучение с оглед намаляване на броя на паралелките в даден период от деня да се определи отделна класна стая за всяка паралелка да се ограничат учениците в групите за целодневна организация на учебния ден в рамките на паралелката; приемът на учениците да се осъществява през повече входове (за училищата/ЦСОП с повече от 100 ученици).

Храненето в училище/ЦСОП трябва да се осъществява по график, без струпване на ученици от различни паралелки.До 14 октомври провеждането на родителски срещи в детските ясли и градини, в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа трябва да се осъществява от разстояние, а при необходимост от пряка комуникация – да се спазват изискванията за физическа дистанция от 1,5 м.

Също така е необходимо провеждане на засилен сутрешен филтър за недопускане на ученици с клинични симптоми за вируса, както и за други остри заразни болести.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стив Ъруин загива прободен десетки пъти от скат

На 4 септември 2006 г. светът потресен научи, че един от най-смелите мъже на планетата - естественикът Стив Ъруин (др. Стийв Ъруин ), известен като Ловеца на крокодили, е бил прободен десетки пъти от скат по време на снимки. Всъщност, на този ден известният телевизионен водещ, променил програмата си и снимал не за своето шоу, а за шоуто на дъщеря си - "Бинди - момичето от джунглата", пише dir.bg.

Стив сам избрал сюжета - за скатовете в океана. Едва ли в онзи ден е подозирал колко фатална ще се окаже идеята му. По мнението на специалисти, скатовете рядко проявявали такава смъртоносна агресия като този, който убива Стив. Скатът нападнал Ловеца и го пробол с десетина удара с шиповете на опашката си по гърдите, в областта на сърцето.

Според токсиколога д-р Джейми Сеймур, Стив може би е направил грешката да извади един от отровните шипове? В противен случай е можело да бъде спасен? Операторът обаче твърди, че не е забелязал Стив да изважда отровния шип от тялото си. Предусещайки края си, само извикал "Аз умирам!".

Записът с трагичния край на Стив Ъруин бил предаден на разследващите инцидента. Според някои, копие от него останал във вдовицата на Ловеца. До днес обаче тя нито е потвърдила, нито е отрекла това. В едно интервю Тери Ъруин твърдо заявява, че където и да съществува копие от записа на смъртта на съпруга й, то тя не би допуснала той да бъде видян от децата й и от широката публика.

Стив Ъруин остана легенда, символ на мъжественост и  безразсъдно опълчване срещу природата. Днес синът на Ловеца - Робърт, следва стъпките на баща си, а дъщерята Бинди стана майка през  март. Ако беше жив, Стив Ъруин щеше да бъде горд дядо на малката Грейс.

Бинди сключи брак със съпруга си в семейния зоопарк и почете баща си с трогателни думи. Семейството на Ловеца поддържа жива легендата за него, а тя пък от своя страна захранва огромна индустрия от широк спектър стоки, предлагани на уебсайта на телевизионната легенда.

Стивън Робърт Ъруин, както е пълното име на Ловеца на крокодили, е роден на 22 февруари 1962 г. в Мелбърн, Австралия. Животът му, до онзи фатален септемврийски ден, когато едва на 44 среща смъртта при Големия бариерен риф, е изпълнен с постоянни опасни срещи с животни от дивия свят. Негов верен оператор и приятел е операторът Джъстин Лайънс. Той е свидетел на инцидента и е бил разпитван многократно за смъртта на Стив Ъруин.

В деня на инцидента Ъруин и Лайънс видели двуметровата риба скат и я снимали няколко минути във вода до гърдите, а след това решили да направят последните кадри как тя отплува. Всъщност това било идея на самия Стив. Неговият перфекционизъм му изиграва фатална шега, защото вместо да отплува, рибата се обърнала и започнала яростно да го блъска в гърдите така, сякаш е имала съзнателно намерение да го убие.

Лайънс разказва публично подробности от схватката чак осем години след инцидента. Преди това разказал за случилото се единствено пред разследващите. Когато след години го питат по темата, той очевидно вече не можел да потиска мъката в себе си и се е нуждаел да я сподели с повече хора. Заради тези интервюта обаче обира само негативи. Много австралийци се подразнили от тези интервюта на Лайънс и в социалните мрежи се появяват злостни подмятания, че операторът трупа слава от смъртта на приятеля си.

Всъщност и други от по-близките хора от екипа на Стив, са имали нужда да споделят спомените си с него, защото вътре в себе си мнозина от тях се обвинявали, че не са могли да предотвратят по някакъв начин случилото се в онзи ужасен ден на неговата нелепа гибел.

След смъртта на Стив Ъруин и описанието на битката му със ската-убиец, започва масово изтребване на скатове по крайбрежието на Австралия. Природозащитници съобщават за жестока разправа над тях, граничеща с жестокост - открити са скатове с откъснати опашки. Такова отмъщение, разбира се, е малко инфантилна проява на гняв, но свидетелства за голямата любов на публиката към смелчагата Стив Ъруин.

Естественикът работи в шоу индустрията от 1991-а година. През 2006-а снима сериала "Най-опасните животни в океана", а както вече стана дума, във фаталния ден снима за шоуто на дъщеря си. Стив и съпругата му Тери Ъруин притежават и поддържат собствена зоологическа градина Australia Zoo в Куинсланд. Имат две деца - дъщеря Бинди, родена през 1998-а година и син - Робърт.

Момченцето е още пеленаче, когато през 2004-а много хора изтръпват от ужас пред екраните на телевизорите си, когато виждат как Стив държи бебето в едната си ръка, а с другата храни огромен крокодил. Зрителки-майки са ужасени от тези кадри, но в същото време, като жени се възхищават на смелия и вечно усмихнат Ловец.

В очите на всички Стив е олицетворение на онези герои от митовете и легендите, които побеждават змейове, бият се с лъвове и увиват гигантски змии около врата си. Той наистина безстрашно, но и в голяма степен самонадеяно и безразсъдно, прави всичко това с усмивка. Телевизията бързо го превръща в световен любимец. Екстремното му шоу се следи от милиони зрители в различни точки на планетата.Ъруин е освен смел, и много креативен. Успява да изгради международна телевизионна кариера, докато в същото време популяризира туризма и прокламира каузата на природозащитниците за опазване на природната среда. Самият той е страстен природозащитник. И до днес остава мистерия, защо онзи скат е проявил такава агресия към него. Според експертите, това не е типичното поведение на този океански вид. Операторът на Ъруин изказва следното предположение:

"Рибата скат вероятно помисли сянката на Стив за тигрова акула и я нападна като враг. Дори не разбрах, че го е пронизала, докато не направих панорамните снимки и не видях, че Стив е в локва кръв", разказва Джъстин Лайънс.

Снимачният екип веднага издърпва Ъруин в лодката. Успяват да притиснат раната. Правят му и изкуствено дишане. Но, уви, всички опити са безуспешни!...

На фона на всичко опасно, което сме виждали да прави Стив Ъруин - да си играе с крокодили, да хваща с голи ръце отровни змии и да се заиграва с какви ли още не диви животни, смъртта му изглежда наистина нелепа.

Английската поговорка "Внимавай, какво си пожелаваш!", за пореден път доказва правотата си. Според хора от екипа на Стив Ъруин, той неведнъж се шегувал, че "ще е тъжно да умре, ако моментът не бъде заснет на видео".  И такова видео наистина е било заснето!...

Сбъдва се и още нещо - че умира млад. Той споделял с близките си, че предусеща, че ще "види Смъртта" преди да остарее...

"Той никога не е очаквал да има дълъг живот, казва вдовицата му Тери Ъруин в едно интервю за австралийска телевизия. През цялото време очакваше животът му да приключи внезапно", допълва тя и отбелязва, че единственото щадящо нещо в онзи злокобен ден е бил фактът, че децата им не стават свидетели на смъртта на баща си. Защото Стив обичал те да го придружават по време на снимки...

Смъртоносната му морска схватка със ската е заснета, но филмът едва ли ще види бял свят някога. И вероятно така е правилно. Да запомним един от най-смелите мъже на планетата не ранен и агонизиращ, а какъвто го виждахме на екрана - като един вечно усмихнат и много смел човек, който обичаше природата и животните, и искаше да сприятели хората с дивия свят.

След смъртта му и слуховете за записа, в интернет се появяват множество фалшификати на видеа със смъртта му.

Едно от тях е било гледано от 100 милиона зрители. Вдовицата на Ъруин - Тери, отрича да е истинско, но така или иначе някой набира трафик с него, като се заиграва с интереса към Стив Ъруин по престъпно евтин начин.

В началото на тази година се заговори за това дали е възможна ексхумация и нова експертиза за смъртта на Ловеца, по подозрения, че е бил атакуван с халюциногенни гъби, които са станали причина за агресивността на ската-убиец. Дори това да се докаже, Стив вече не е между живите, и това нсамо би разстроило близките му.   

Както и да погледнем на онова, което ни е известно, трябва да признаем, че то е жесток и нелеп финал на един много динамичен и необикновен живот. В същото време може да се възприеме и като щастлив край за човек като Стив Ъруин. Човек, който умира, докато прави това, което най-много обича!

Децата на Стив следват стъпките му. Научени от малки да обичат дивия свят, те не се страхуват от животните и не са ги намразили заради смъртта на баща си. Това е философията, в чийто дух са възпитавани - висш хуманизъм - хармонично единство на човека с природата.

В крайна сметка, Стив Ъруин продължава да следва мечтата си чрез своите деца, които са също като него ревностни природозащитници. Това доказва, че за краткия си живот, той е успял не само да стане успял човек, но и успешен родител. Направил е най-важното за един баща - оставил е на децата си пример - себе си!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ