Над 300 изпитани и изтънчени гозби, издържали проверката на времето и вкусовите капризи на родния и световния политически елит, ще намерите в най-новата книга „Всички мои рецепти“ от Бай Данчо, личния готвач на Тодор Живков.


Кулинарят Йордан Стоичков е роден на 12 октомври 1948 г. в село Скрино, Кюстендилско, известно и като родното място на св. Иван Рилски. Като ученик завършва техникум по хранене и хотелиерство, през 1970 г. започва да работи в Управление „Безопасност и охрана“, а малко по-късно е назначен за главен готвач на Тодор Живков. Обиколил е цяла България и много части от света като част от персонала на бившия държавен глава. Автор е на три книги, в които споделя опита си, любопитни случки от стажа си в УБО и събираните през годините блюда, а „Всички мои рецепти“ е най-новият му и пълен сборник, който ще намерите с логото на издателство „Милениум“.


– Как сте в тази ситуация на коронавирус, г-н Стоичков? Продължавате ли работа въпреки строгите мерки и напредналата си възраст?– Със здравето съм добре, нямам оплаквания. Не работя както по-рано, поизморявам се, но важното е крайният резултат. А колкото до ограниченията – в момента имаме повече работа, отколкото когато заведението, в което работя, беше отворено за посещения. Макар да готвим предимно по обяд за хората в офиси, много от тях си вземат храна за вкъщи. И не спират да ми казват, че нямат търпение да си вземат новата ми книга.


– Разкажете ни малко повече за „Всички мои рецепти“. Какво по-специално можем да открием в нея?


– Идеята за книгата се роди поради голямото търсене. Мина много време, откакто излязоха другите ми книги, и нямате представа колко много мои познати, приятели, а и странични хора ги търсят. Та затова се роди идеята за новото заглавие. В него са събрани отработени авторски рецепти, проверени и изпитани многократно. Но не само заради това са специални, а и защото са съобразени с новите технологии, които ще намерите във всяка съвременна кухня.


– Каква е тайната съставка за вашите ястия, та са толкова вкусни и клиентите ви си облизват пръстите?


– Тайната съставка е да работиш така, че когато попитат кой го е направил, да не те е срам да кажеш „аз“. Другата важна тайна са подправките – използвам само българските натурални подправки, без новите универсални овкусители. Предпочитам нещата да са истински, да прилагам майсторлък. Новите готови подправки са за готвачи, които не могат да готвят. В тях има различни добавки, като глутамат, които убиват рецепторите и истинския вкус на ястието.


А още една тайна за вкусната храна е да се поучаваш от грешките си. Ако дадено ястие не се е получило първия път, трябва да го промениш и подобриш, докато не постигнеш успех.


– Разкажете какво най-често готвехте за Тодор Живков.


– За Живков приготвях ястия от традиционната българска кухня. По същия начин готвя и в ресторанта си в момента. Той не обичаше прекалено люто и сладко, а само фино подправената храна. Не беше привърженик на месата, казваше, че по официални мероприятия ядял достатъчно от тях. Имаше по-скоро сиромашки вкус, приготвях му много често пълнени чушки, боб чорба, боб яхния, баница и качамак. Качамак обичаше особено много – почти през ден закусваше с това. Ще видите това в книгата – сервирал съм му всички гозби, включени в нея.


– Пишете, че дъщеря му Людмила Живкова е била злояда. С какво успявахте да я примамите на трапезата?


– Не беше толкова злояда, колкото капризна. Спазваше строг вегански режим. Беше изключила от менюто си абсолютно всякакви продукти от животински произход. Не ядеше млека, сирене, кашкавал, дори и яйца. Много дълго време храната ? беше задушени зеленчуци – грах, картофи, ориз… В редките си посещения обаче не ? пречеше другите да се хранят с каквото си поискат, не се дразнеше от това. Тя беше много премерена и ерудирана личност, но прекалените диети и ограничения съсипаха организма ?.


– В новата книга споделяте, че сте готвили за Ким Ир Сен. Можете ли да кажете какво сервирахте на този човек, идващ от тъй далечна и различна култура?


– Винаги когато идваше някой високопоставен гост от чужбина, аз и екипът готвачи изготвяхме примерни менюта, които отиваха във Външно министерство. Там дипломатите ги преглеждаха и одобряваха какво можем да сервираме. Готвехме български ястия, пречупени през европейската кухня.


Точно за неговото посещение си спомням, че му поднасяха два вида храна. Едната приготвена от нас, а другата я носеха от тяхното посолство. Бяха типични азиатски ястия. Техният сервитьор носеше азиатското блюдо, нашият – българското. Но нашият сервитьор се връщаше с празни чинии и дори му приготвях храна втори път. И така докато не казал на корееца: „Предайте на нашите хора, че аз съм в България и искам да опитвам българска храна“.


– А с какво посрещахте Леонид Брежнев?


– Разликата между българската и руската кухня не е много голяма. Спомням си обаче, че първия път, когато дойде, в менюто имаше агнешки пролетен борш и сарми с кисело зеле. Толкова се влюби в тези две ястия, че след това, освен редовното меню за деня, му готвехме и тях. А когато си тръгваха, поръча на готвача си да вземе рецептата за борша. Тъй като тайната се крие в подправките, му изсушихме джоджен и градинска чубрица, опаковахме ги и ги изпратихме за Москва.


– Кое е най-необичайното ястие, което някой от гостите на бившия първи си е поръчвал?


– Сещам се за една интересна случка при първото гостуване на Фидел Кастро. Когато пристигна, дойде в кухнята и започна да опитва храната във всички тенджери. По едно време отвори едната фурна, в която имаше кюфтета с доматен сос, приготвени за персонала, но толкова му харесаха, че му сервирахме от тях.


– Вълнуват ли ви модерните чуждестранни тенденции, или нашата българска кухня си е най-хубавата?


– Аз обичам новите тенденции, но съм на мнение, че трябва да си вървят като такива, а не да се наслояват като традиции и да изместват нашата кухня. Хубаво е да си модерен и да се адаптираш, но е нужно да си пазим нашата традиция и да си я отстояваме.


– Кое е онова ястие, което винаги ще приготвяте с трепет и няма да ви писне?


– Няма ястие, което да ми е любимо. Обичам да приготвям всичко, още повече когато е с български елемент.


– А коя е любимата ви гозба за хапване?


– Обичам боб чорба, сарми, миш-маш, зеленчуков гювеч. Дори сам си приготвям киселото зеле. На мнение съм, че щом човек обича някаква храна, не трябва да яде само нея, а да се храни пълноценно и разнообразно, за да е здрав.


– Кой готви у вас?


– Обикновено готви този, който е свободен. Въпреки че съм професионален готвач, смея да призная, че съпругата ми също готви много хубаво. Наследила е таланта на майка си, която, въпреки че не разполагаше с голям асортимент от рецепти, приготвяше всичко съвършено вкусно.


– Смятате ли да продължите да готвите?


– Въпреки че започвам да се уморявам, няма да се откажа никога. Ще продължавам да готвя, докато не дойде моментът да вляза в кухнята и да забравя за какво съм отишъл. Също така, ако има някой, който пожелае да се научи на моето готвене и да усвои рецептите ми, съм готов да предам знанията си. Именно затова пиша и книгите си.



Изминаха девет години от изчезването на Петър Владимиров Димитров, който за последно е видян да прекрачва прага на американското посолство в София, но така и не излиза от него. От тогава насам момчето е в пълна неизвестност. Днес историята на студента от Попово е забравена от медиите и напът да влезе в архива на „забравените досиета”.


Парадоксално още няма резултати и от ДНК експертизата започнала през 2011 г. на откритото обесено момче в свиленградското село Дервишка могила, за което се твърди, че е Петър, макар родителите му да са категорични, че това не е синът им. Много от материалите за изгубения Петър учудващо бяха свалени от интернет пространството, а достоверността на последната публикация стои под въпрос.След цели три години медийно затишие, през 2014-та писаха, че приятел на изчезналия е получил мистериозен паричен превод на стойност 5000 лв. от немска банка, за който бил убеден, че е от Димитров. Догадките обаче му остават непотвърдени, а случаят все така си стои в задънена улица.


На 12 май 2010 година 22-годишният Петър Димитров, студент в Техническия университет в София, отива на интервю за виза за студентска бригада в посолството на САЩ. Трябвало е да замине за Южна Каролина да изкара някой лев и да завърши образованието си, тъй като семейството му не е заможно. Вече бил одобрен от работодателя зад Океана и имал самолетен билет за 21 май. В деня на изчезването си Петър е с приятеля си от детство Евгени Димов и приятелката му. Те го чакат повече 3 часа пред посолството, но той така и не се появява.


Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството, но те така и не получили подобно обаждане. Бащата Владимир Йорданов определя сина си като изключително отговорен човек, който винаги мисли, преди да действа и изключва варианта Петър да е предприел нещо, без да осведоми близките или приятелите си, освен ако с него не се е случило нещо?!?


Петър и баща му имали уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово. Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа. Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му дават един от телефоните си, за да имат контакт с него. Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на бащата, че нямат представа къде е момчето, защото не са го видели да излиза.


Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване а на 14-ти заминава за София. През първия месец сам е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, хора от изпълнителната власт и дипломати; писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, но безрезултатно.


На визитата си до посолството, първия път са го допуснали само до консулството.Там служителката, която провела интервюто за визата на сина му, му обяснила, че Петър бил подправил оценките в студентската си книжка, но понеже накрая си признал, решили да му простят и да му дадат визата, ако представи редовните.


По думите ? момчето е излязло спокойно и си е тръгнало Служителката казала също, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години. Тази информация изненадва семейството и приятелите му, затова бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там обаче го уверяват, че такова нещо няма – оказва се, че Петър е редовен студент, с непрекъснати права.


Семейството на студента не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. Синът им бил отговорен, предпочитал ученето пред нощните купони в дискотеките. Не пиел, не пушел и странял от лоши компании. Преди следването си в Техническия университет, където бил приет като трети по успех, влязъл да учи „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Академията на МВР в Симеоново без да ходи на курсове за подготовка още от първия път, но след две години се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да я завърши.


Бащата на Петър не се отказва да търси истината. Той получава две съобщения от човек, който иска да помогне Неизвестният подател твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството.


Вторият смс гласи: „Задължително искай да видиш записите от излизането му.“ Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто?!? Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза.


След разговор с директора на охраната, единственият запис, който е предоставен на бащата Владимир Йорданов, показва как Петър прави няколко крачки в едно от помещенията в сградата, но никъде не се вижда той да я напуска. Американските служители твърдели, че именно това са кадрите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, тъй като точно в този момент камерите се оказали развалени /?/ Друг странен факт било разминаването в часа, който е изписан на кадрите – 13.42 часа и този, който сочи служителката, която е интервюирала младежа – тя твърди, че той си бил тръгнал в 14.55 часа.


На молбата на бащата на Петър да види записа на влизането му, човекът получил отговор, че не разполагат с такъв материал. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат и дори, че часовникът на записващите устройства не бил сверен. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е пълно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата, както е невъзможно и всички камери да са били развалени. Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата.


Свидетели твърдят, че са видели Петър да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите скоро след това са заминали за САЩ. Около седмица след втората среща в посолството по националния ефир посланикът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякакъв начин за откриването на Петър.


Родителите на Петър вече не знаят към кого да се обърнат за помощ, за да открият сина си Той твърди, че поддържа връзка с тях Това обаче, според родителите, не било истина. Семейството на Петър видяло този човек за пръв и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита. На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър.


Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден – днешен полицията не е получила информация за самоличността ?. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че има още кадри на Петър, но по някаква причина някой не желае да ги покаже.


Следва четвърто посещение в посолството на което става ясно, че показаната информация няма да бъде предоставена и не искат да виждат повече Владимир там Полицията поискала да бъдат предоставени поне записи и документи от интервюто за виза на младежа, но и това не се случило. Единственото, което органите на властта предприели, е претърсването на Южния парк 2 седмици след интервюто. Резултатът е нулев.


От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, директори, заместник – директори и секретари на всякакви институции, сред които хора от МВР и Външното министерство. Срутеният от мъка баща е разговарял два пъти със сътрудници от кабинета на Бойко Борисов, откъдето го уверили, че премиерът знае за случая. Майката на Петър – Мая Йорданова, от изчезването му насам, е на лекарства и в пълна депресия.


На 3 юли, по-малко от месец след изчезването, пастир открива обезобразен труп на обесен на дърво в пуста местност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за разпознаване. Той е категоричен, че маратонките не са на Петър, тъй като той е дюстабанлия и е бил със специални ортопедични стелки. Не била негова и намерената до дървото раница. За първи път викат родителите на Петър за разпознаване, но те са категорични, че намереното тяло не е на сина им. Очакват и резултатите от ДНК експертизата да го потвърдят – трупът имал осем липсващи предни зъба. Освен това е странно, че се прави връзка между трупа на обесения и Петър в район, в който той няма какво да прави?!?, смята бащата на Петър.


По наше сведение, съдебният лекар в Хасково не се беше произнесъл в продължение на половин година на каква възраст е намереното тяло в Дервишка могила, нито кога евентуално е настъпила смъртта, споделиха родителите на Петър. Случаят се „затваря” в нечии папки, а въпросителните остават. Семейство Йорданови все още не знаят какво се е случило с момчето им и вече са се отказали от битката, която очевидно не могат да спечелят.


Стелиян СТОИМЕНОВ

Прочети повече в Blitz.bg



Внезапно почина младата българска актриса Лорина Камбурова

Актрисата Лорина Камбурова ни напусна едва на 30-годишна възраст в болница в Русия, като според първоначална информация - причината за смъртта й е усложнение след вирусна инфекция. Новината е потвърдена и от нейни близки пред BTV. 


Режисьорът Катрин Краснер съобщава, че колегите й събират средства, за да подпомогнат семейството й и да я върнат обратно в България. 


Преди месец филмът "Любов и чудовища" е започнал да се излъчва по кината в Русия. Фотографът Генадий Авраменко, който е неин познат, казва, че e очаквал да я види на премиерата на филма в Москва, но Лорина е била приета в болница заради двустранно възпаление на белите дробове. 


"Когато групата излезе на сцената, аз й се обадих с видеоконферентна връзка и видях плачещата Лорина на болнично легло, обърнах камерата към сцената и Лорина видя и чу всичко, което се случваше. След това написа, че това за нея е било истински празник и се е почувствала така, сякаш стои на сцената. А днес сутринта дойде ужасната новина, че нашата Лорина така и не се е преборила", пише той във Facebook.  


Камбурова е родена във Варна през 1991 г., завършва НАТФИЗ през 2014 г. в класа на проф. Здравко Митков. Тя стана популярна със сериалите "Скъпи наследници" и "Връзки". Участваше и във филми като "Leatherface", "Doom: Annihilation" и др.  



Мъж на 73 години от село Смоляновци в община Монтана е прострелял след семеен скандал в коляното сина си на 47 години, след което го е намушкал и с нож в сърцето.

Синът, който се казва Ангел, е починал на място, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

Инцидентът е станал към 22,30 часа снощи в дома на семейството в Смоляновци. При вида на случващото се майката на име Венета, на 70 години, е получила емоционален шок и вероятно сърдечен удар, и е починала на място.Тя е страдала от сърдечно заболяване и диабет, а тялото е откарано за аутопсия в болница в Монтана.

Убиецът – Георги, е направил пълни самопризнания и е задържан в полицията в Монтана. Използваните от него оръжия – незаконно притежавана самоделна ловна пушка и нож са иззети, назначени са експертизи.

„Никога не съм допускал, че в това семейство може да се случи такава трагедия. Ангел работеше, беше малко заядлив човек, но не злоупотребяваше с алкохол и не беше с буен нрав. Бай Георги се грижеше за болната си жена и така му минаваха дните. Не знам какво е станало, но трагедията е голяма“, каза кметът на Смоляновци Пламен Личков, цитиран от „Конкурент“.

Образувано е досъдебно производство по член 116 от НК, а разследването се извършва под ръководството на Окръжната прокуратура в Монтана, уточниха от Областната дирекция на полицията в града.



„Детските лагери, които струваха на родителите ми само 4 лева, а престоя в лагера беше 20 дни. Осигурена храна и спане на децата, различни занимания, включително и спорт. В Равда лагерът беше международен и разположен на голяма територия. Спалните помещения бяха малки блокчета на два етажа,специално построени за децата, слънчеви и чисти, с паркет и нови легла. С децата се провеждаха различни занимания, включително и спорт. 

Състезания, концерти от талантите в лагера, пеехме, танцувахме, сценки и рецитиране на стихове. Лагерен огън в края на лагерната смяна. Там за първи път се научих да гледам под вода, да задържам дъха си под водата и да плувам. Имаше с нас изключително добри педагози. Лагера в Поморие беше в едно училище, близо до морето. А лагерът в планината Каменица се намираше в близост до историческото селище Клисура, където Боримечката качва на гръб черешовото топче. (Юлия Камаринчева)

Незабравими спомени, игри сред природата, песни край лагерния огън, приятелства за цял живот… И не само лагерите!

Бригадите учеха младежите на труд, уважение и работа в колектив – качества, които днес са заменени от наркотици и пороци. #СоциалнаМрежа смята, че не трябва да отхвърляме всичко от миналото с лека ръка. Например – „Военното обучение“, което мнозина помнят, може да намери приложение в училищата и днес. Курс по самозащита, ред, дисциплина и отговорност винаги е от полза. Моля, не ни упреквайте в комунизъм – бригади(платени) и военно – тази практика днес се прилага в редица от най-развитите държави, вкл. САЩ, Израел, Швейцария, Русия и т.н. Включи се в Мрежата, твоето мнение вече ИМА значение! https://socialnamreja.com/“



Преди 18 години войник от руските специални части спасява бебенце по време на клането в Беслан.След 18 години бебенцето порасва,завършва гимназия и поканва войникът който я е спасил на бала си !!!

Терористичният акт в град Беслан на Република Северна Осетия, Руска федерация е извършен в първите дни на септември 2004 година. Събитието е познато като „Трагедията в Беслан“.

Порасналото вече момиченце,намира и кани своя спасител на абитуриентския си бал


Той е дело на чеченски терористи, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците.

Терористичният акт в Беслан започва на 1 септември 2004 г., когато въоръжени сепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан по време на Втората чеченска война.

На 3 септември, 3 дни след началото на обсадата, експлозия в училището, избухнала без обясними причини, предизвиква паника сред децата и похитителите започват да ги обстрелват. Руските специални сили се намесват хаотично. Според официалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации