Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване – до 1986 г. е три месеца, няма отпуск по майчинство, след трите месеца майката се връща на работа. 

Едва след 1986 г. в Кодекса на труда е указано, че майката има право, след изтичане на отпуската за бременност, раждане и осиновяване, да ползва две години платен отпуск по майчинство, който се признава и за трудов стаж. Законодателят дава възможност и на други лица освен майката /баща, баба, дядо/ да се грижат за отглеждането на детето при същите права.

Анна Иванова била точно на 18 години, когато дошла демокрацията. В първите години от живота си била гледана от баба и дядо, защото майка й се върнала на работа след третия месец от раждането й:

„Толкова е било майчинството тогава. Сега платеното майчинство е 2 години, друг е въпросът дали парите от НОИ стигат майката да посрещне собствените си нужди и нуждите на детето, да поддържа дома… Баба и дядо ме гледаха като „писано яйце“, водеха ме на френска забавачка, лекуваха ме и ме утешаваха през всичките ми боледувания през кекавото ми детство. И двамата вече са покойници, но аз съм дълбоко привързана към тях и не мога да ги прежаля. В днешния динамичен български капиталистически свят бабите и дядовците също са сериозно ангажирани в отглеждането на внуците, така че нищо ново под слънцето…“

В детството си Ани не срещнала никакви сътресения. Редовно се грижела за сестра си, която е с 6 години по-малка.

„От нас се изискваше да учим, четворки, а даже и петици, не се толерираха. От малки бяхме ангажирани в почистването на дома. Никакъв мързел не се толерираше, не се толерираше и лоша дисциплина в училище или неуважение към учителите. Раздаваха се наказания и шамари. Сега нещата са обърнати на 180 градуса. Тенденцията е към съсипани и изтормозени родители и мързеливи, презадоволени деца с много претенции. Малко да ги шляпнеш и … революция! Като твърдя това, визирам и своите собствени отрочета.“

Източник: trafficnews.bg



Когато се говори за плуване, винаги първо се говори какви са неговите ползи за здравето. И това е така, но не бива да пропускаш и изключителния бонус на плуването – можеш да постигнеш невероятно добра форма и като плуваш неусетно се грижиш и за красотата си.


Плуването сваля килограми и извайва тялото


Плуването е един много приятен начин да оформиш тялото си красиво. С него не само ще свалиш килограми, но ще намалиш и обиколките на стратегическите места – талия, ханш, бедра. В същото време, тъй като плуването натоварва комплексно цялото тяло, то ще се стегне, а мускулите ти ще се оформят красиво. При плуване се изгарят толкова калории, колкото при аеробиката и при алпинизма. Само за половин час при умерено темпо се изгарят средно 270 калории, но ако увеличиш интензивността, може да достигнеш до изгаряне на 700 калории за един час. Тъй като съпротивлението на водата е 10 пъти по-голямо от това на въздуха, то за разлика от бягането и колоезденето, плуването не е само кардио, но и силова тренировка. Затова освен, че се губят килограми, се изграждат и мускулите.


Плуването тонизира кожата


При плуване в басейни с минерална вода, кожата ти се тонизира, насища се с минерални вещества, целулитът се изглажда и намалява. Като цяло кожата ти става мека, еластична и хидратирана. Накратко – тенът ти се озарява и ти засияваш!


Плуването и здравето


Едно от предимствата на плуването е, че може да го практикуваш целогодишно. Вече казах, че то натоварва комплексно цялото тяло, но освен за красив външен вид, плуването е много полезно за здравето и психиката ти. За съвсем кратък период започват да се наблюдават подобренията на здравословното ти състояние, но затова пък те са дългосрочни. Какво се случва?


Намаляват болките в гърба и кръста


Ако редовно посещаваш басейна, ще забравиш за болките в гърба и кръста от прекаленото седене пред компютъра и недотам активния начин на живот. Болките значително намаляват дори при хора с хронични болки в гърба. И затова са достатъчни дори само 2 пъти седмично посещение на басейна.


Подобрява се работата на мозъка


Ще се засили способността ти да се концентрираш, паметта ти и вниманието. Това е резултатът от плуването – защото се подобрява кръвообращението, увеличава се количеството кислород към мозъка, а това води до подобряване на всички жизнени функции.


Настроението ти ще се повиши


Плуването успокоява, създава чувството на свобода, на щастие. Повишава жизнеността и определно успокоява нервната система.


Тялото ти става по-гъвкаво


Плуването не само извайва мускулите ти. То прави тялото ти по-силно, но и по-гъвкаво. Във фитнеса мускулите стават по-обемисти и твърди, но по-малко гъвкави.


Регулира кръвното налягане


Доказано е, че при плуване се регулира кръвното налягане. Само за няколко седмици плуване, високите стойности на кръвното налягане се намаляват. Особено полезно е за хора с хипертония и заседнал начин на живот.


Подобрява работата на сърцето, намалява риска от диабет


Може да се каже, че плуването е перфектното кардио упражнение. То е аеробика за сърцето и го кара да работи по-добре. Подобрява се кръвообращението, намаляват се възпалителните процеси в организма, намаляват се нивата на холестерол, намалява риска от диабет.


Плуването помага при астма и респираторни проблеми

ВИДЕО:

Плуването подпомага работата на дихателната система и развива белите дробове. Много е ефективно при астма – плуването учи как да се правят повече движения с по-малко въздух. Именно за това се препоръчва на хора с астма не да бягат, а да плуват.


Доказано е, че плуването удължава живота. Накратко – ако искаш да направиш нещо добро, приятно и полезно за себе си – плувай! Време е да сложиш банските и да се гмурнеш в басейна.



Една богиня в операта, която не успява да бъде обикновена жена.

Тя става легенда още приживе, боят се от нея, но и я обожават - символ на операта и любовта.

На 10 години изпълнява първите си арии от "Кармен" на Бизе.

На 16 дебютира на сцената на Атинската национална опера в "Тоска" на Пучини. Връща се в Америка, но кариерата не върви.

През 1947 години се запознава с Джовани Зенатело, който и предлага ролята на Джоконда в едноименната опера на Понкиепи.. Мария заминава за Верона, Италия. Това се оказало ключът към по-нататъшната и съдба.

44 години без Каста Дива.Поклон!



На гробището Спитак в Армения сред стотици гробове със същата дата на смъртта - 7 декември 1988 г. - има един без кръст, звезда или снимка. На паметника има само име: Жужа.

По време на ужасно земетресение, което уби 25 000 души, Жужа - обикновен мелез - направи невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което беше с нея под развалините. Четири дни (!!!) кучето топлеше бебето с топлината си и вероятно го хранеше с млякото си - иначе как да обясним, че детето е оцеляло?

Когато спасителите пазеха минути мълчание, за да чуят живи хора под купчина камъни и пясък, Жужа излая. Но животните не бяха приоритет, хората са по-важни... И тогава Жужа направи нещо, което никога досега не беше правила - ухапа леко детето. Момичето започнало да плаче и благодарение на това и двамата - плачещото бебе и измършавото куче - били извадени изпод развалините.

Жужа живее със семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове...

*в статията е използвана илюстративна снимка от интернет



Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4,5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна. 

При социализма в НРБ цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната – 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч.

Трябва да се отбележи обаче, че цената на тока тогава се дотира от държавата (за част от населените места по пограничните райони ел.енергията е безплатна), няма допълнителни ставки като такса пренос, зелена енергия, ДДС и др., а поради изключително енергоемката ни икономика и износа на ток, края на 80-те са белязани и от режим на тока.

Сметките за парно към края на 80-те са около 20 лева на месец за тристаен апартамент,при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата тогава се регулира чрез отваряне на прозорците в жилището.

Сметка за консумация в старозагорско заведение през далечната 1983 година

С десет лева отиваш на ресторант и си хапваш мешана скара, салатка, ракия и питки и ти остават дори пари ! Ех, какви питки – с яйце и сирене бяха, а ракията бе чиста и натурална а не като сега. За мешаната скара какво да ви кажа – пържолка, кюфте и кебапче с шиш и гъбен сос и всичко това хубаво и родно с вкус, който помните повече от 30 години, но няма да го намерите сега.Вижте още:През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:




Заплатите там са по-високи и позволяват на заминалите българи да спестят за Москвич или Жигули. Както и да донесат на връщане злато, хайвер и ленени чаршафи. Но не всичко е розово.

Преди 50 години, на 22 април 1970 г., в град Губкин в СССР пристигат първите 70 български строители. Те идват да помогнат да се преодолее липсата на работна ръка в района, предизвикана от комсомолския щурм за строителството на Лебединския рудно-обогатителен комбинат. В замяна на НРБ се предоставят така необходимите горива и суровини по силата на междуправителствена спогодба със СССР. 

Работниците получават по-високи заплати от тези, които биха взимали в България, и възможността да пестят и после да закупят с рублите си заветния Москвич или Жигули от „Кореком“, без да чакат десетилетие на опашка.Около 11 хиляди български строители се трудят 20 години в района, като строят предимно индустриални, но и жилищни сгради, както и детски градини. Договорът с българската строителна група е прекратен на 1 януари 1991 г. По това време в Губкин работят около 2000 българи, много от тях са със своите семейства, а за 20 години са сключени 400 интернационални брака. Поне 130 българи остават там със семействата си.

Отношението на местните към гурбетчиите обаче невинаги е дружелюбно и през късното лято на 1977 г. почти всички от работещите там българи обявяват стачка – не отиват на работните си места. Стачките в СССР, а и в НРБ, са единици и се смазват брутално. Но не и този път. Милицията е там, пред управлението на „Главболгарстрой“, но не се намесва.

Поводът за стачката е банален и в него е замесена жена. Българските строители получават две заплати – една руска и една българска. Това им осигурява доста по-висок стандарт от този на местните, което част от „пришълците“ обичат да демонстрират, защото им печели дамско внимание. Покрай това в навечерието на стачката български работник е пребит от група руснаци в ресторант. Негов сънародник успява да стигне до близките общежития, в които живеят българите, и събира група за помощ, после още една. Уличните битки между българските гурбетчии и руснаците продължават цяла нощ. Говори се за обърнати коли и кошове.

На сутринта дворът пред управлението на „Главболгарстрой“ е почернял от хора и нито един българин не отива на работа. Днес очевидците на събитието не си спомнят какви искания са имали стачниците и какво им е обещано от ръководството. И все още не могат да повярват, че известната със своята жестокост местна милиция не реагира по никакъв начин, а само охранява протеста. На следващия ден половината отиват на работа и след два дни стачката спира – след проявата на солидарност към пребития. А той не е бил единственият – има и доста други подобни инциденти, все заради „женски истории“.

Без месо, но с хайвер

Условията, при които са настанени българите, не са добри – работниците обитават общежития или многолюдни комунални квартири. Инженерният и техническият персонал, както и семействата им, живеят малко по-добре – в стандартни панелни апартаменти. Храната е дефицитна, в магазините изобщо няма месо.

„Успявахме да си купим само мършави неоскубани пилета от пазара. Основната ни храна, както и на руснаците, бяха картофите. Детски храни нямаше. Алкохол се продаваше само през деня от 10 до 12 часа. Руснаците ни се чудеха какво правим там“, разказва пребивавала там българка. В крайна сметка гурбетчиите завъртат търговия с коняк „Слънчев бряг“ и дрехи. Българските маратонки и анцузи се продават в пъти по-скъпо в СССР, като дори употребяваните дрехи вървят добре в оказионните магазини. В обратна посока българите изнасят основно руско злато, часовници, ленени чаршафи и хайвер.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации