Смъртта изобщо не е плашеща. Това разкрива 19-годишно момиче Лина, преживяло клинична смърт. И после се върнала към живота на земята.

Задгробният живот наистина съществува. Това разказва девойката, върнала се от оня свят. В момента на кончината ви някаква странна светлина пренася душата ви в друго измерение, разказва тя. Там ви обгръща светлина, независимо в каква посока гледате…

Въпреки че вече нямате собствено тяло, чувството ви е, че притежавате такова.И най-странното е, че вече знаете всичко онова, което приживе не сте го знаели. Освен това около вас се случват невероятни неща. Атмосферата е приказна. Навсякъде се чува успокояващ шепот, сякаш хиляди гласове пеят само и единствено за вас. В далечините зад вас се чува музика от трите инструмента: виолончело, арфа и цигулка. Сякаш светлинните лъчи ви разбират какво мислите и правите. Висши същества ви поздравяват. Те ви помагат да преодолеете по-лесно настъпилата нова ситуация.

И най-важното, тези същества горе ви даряват с безусловна обич.

После следва прожекция, все едно гледате живота си на филм. Виждате всеки момент от живота си, от раждането до смъртта си, все едно държите в ръката си дистанционно управление, уверява девойката, преживяла клиничната смърт.

След смъртта си имате възможност да видите всички пътища и тези, които сте имали възможност да направите приживе, а не сте го сторили. После, след като прожекцията свърши, получавате чисто ново тяло. Но от концентрирана енергия. И изобщо не ви пука как изглеждате с него.

Горе вас ви посреща вашия духовен водач. С него никога не сте се срещали на земята, но имате чувството, че винаги сте се познавали.И отново сте със семейството и приятелите си от предишния си живот.

Е, след всичко това разбирате, че смъртта никак не е страшна и плашеща, твърди младата Лина.



Съвсем обикновена черно-бяла снимка от стар семеен албум и историята покрай нея успяха да разбунят духовете в интернет. В една съботна вечер младо момиче решило да прегледа стар фотоалбум. 

Всичко вървяло нормално, докато не се загледало по-внимателно в снимка, на която позират нейните баба и дядо. Въпреки че не за първи път гледало кадъра, сега забелязало нещо, което я оставило без дъх – мистериозна ръка, която държала дядо й.

Според някои потребители в мрежата, става въпрос за извънземни сили. Други пък предполагат, че при ваденето снимката е повредена. Със сигурност обаче не става въпрос за фотошоп, защото по това време никой не бил чувал за него.



87-годишен мъж озадачи изследователите с начина му на живот.Аму Джаджи решава да спре да се къпе преди 67 години, вярвал, че това ще му донесе лош късмет и в крайна сметка ще го убие.

Нещо повече, диетата му сега се състои от сурови животни и пиене на вода от локви.Поради необичайния си избор на начин на живот, на Джаджи му било трудно да се сприятелява или да си намери жена. Пушенето на лула, пълна с животински тор, още повече го изолира от останалите хора.

Неговите съселяни били изумени как старецът прекарва дните си, затова решили да му построят барака, в която да живее. Преди това той обитавал дупка в земята.

Медици решават да посетят бараката му в село Дейга, в южната иранска провинция Фарс, за да му направят преглед. Те установяват,че Джаджи няма сериозни заболявания и изненадващо е много здрав.

Експертите се интересували какви форми на живот, включително паразити, може да са се заселили в тялото му и с изумление установяват, че той няма никакви заболявания или паразити, въпреки липсата на лична хигиена.

След като случаят става публичен, мъжът има известни затруднения в живота му. Въпреки че съседите му го уважават, не липсват и хора, които да му се подиграват и дори да хвърлят камъни по него.

Кметът на селото призовава хората да го оставят на мира, като каза, че въпреки външния си вид той е нежна душа и винаги е приятно да се срещат и разговарят.

Доцентът по паразитология подозира, че Джаджи е успял да остане толкова здрав поради развитието на изключително силна имунна система в резултат на диетата и начина му на живот.

Той добави, че медиците са го тествали за всичко от различните форми на хепатит и СПИН до паразити и единственото нещо, което са открили, е инфекция с трихинелоза, която е паразитна инфекция и в неговия случай изглежда не предизвиква симптоми.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мъж не приема никаква храна от 2009 година!

Източник:GlasNews.bg



300 бомбардировачи от 15-та въздушна армия на САЩ бомбардират Враца, Кунино, Беглеж и други населени места в Северна България.

Във Враца изтребителите слизат ниско и с бордовите си картечници разстрелват мирните жители по улиците на града. Пуснати са 380 разрушителни и запалителни бомби, включително и бомби-играчки, предназначени да убиват и осакатяват деца.

Убити са 124 човека, 250 са ранени, а близо 1700 човека остават без дом.

Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.

България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени.Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече.Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.



Спомняте ли си, че допреди 1990 г. в средните училища се получаваше елементарна военна подготовка, посредством изучаване на предмета Начално военно обучение (НВО). Най-ярък спомен за него пък са запазили всички, които са имали честта да бъдат десетокласници в НРБ, заради незабравимите преживявания по време на военните лагери през май и юни. 

Подобно обучение е имало във всички страни от социалистическия лагер и е целяло да подготви младежите за бъдещата война. Деветокласниците и десетокласниците са изучавали НВО по един час седмично. Значителна част от преподавателите са били офицери от запаса с педагогическа квалификация. 

Дори по едно време във ВИФ „Георги Димитров“ (днес НСА) се открива и профил “преподавател по НВО”.Обучението освен военна подготовка е давало и доста добра такава за реакция при възникване на всякакви аварийни ситуации. Изучавало се е как да се реагира при земетресения и други природни бедствия, реакция в случай на атака, и не на последно място как да се оказва първа помощ. Също така, какво и как да се прави, за да няма паника – най-големият убиец.

Кабинетите по НВО са били сред най-добре оборудваните, а за мнозина ученици са били любимото място в училище. Ентусиазирани учители по НВО, с помощта на различни ведомства и с доброволния труд на учениците през свободното си време успяват да изградят дори и спортни стрелбища в училищата си.



Знам, че поемам огромен риск да не се харесам на много хора, но ще го напиша:

Покрай енергийните и водни теми тези дни си дадох ясно сметка колко много неща, които днес приемаме за даденост, са били изградени по време на соца… И още работят, при това добре… И целият ни „модерен“ живот зависи от тях.

Това включва практически всички значими обекти от енергийната ни система – от АЕЦ-а, през ТЕЦ-овете до големите ВЕЦ и най-големият ПАВЕЦ на Балканите (само ТЕЦ-а на AES и Цанков камък са инвестиции на зелено след 1989 г.).

Включва и почти всички обекти от системите за управление, съхранение и пренос на води – всички големи язовири, деривации, напоителни системи и какво ли още не (доколкото знам само Джерман-Скакавица е след 1989 г.).

Не, по никакъв начин не твърдя, че соцът е бил супер… Напротив, убеден съм, че всичкият този огромен труд не е извършен само с хирургическа прецизност, пионерски плам и ентусиазъм.

Сигурен съм, че зад него стоят много кражби, некадърност, принуда и насилие.

Нещо като египетските пирамиди от по-ново време…

Обаче трудът е положен, инфраструктурата е тук и 30 години след края на соца ние все още я използваме.

Натискаме копчето и токът, топлината или водата идват… Последните 30 години не сме изградили практически нищо сравнимо. Даже ужасно се проваляме в поддръжката на старите обекти…

Та в тази връзка ми се струва, че дължим малко повече уважение, благодарност и признателност на родителите си и техните родители. Не, хич не са живели в райско време, но въпреки всичко са създали неща, от които не само ние, но и нашите деца ще имат огромна полза. Ако успеем да ги опазим, разбира се! 

Това е. Нищо повече не казвам.

Автор: Боян Рашев-ФБ/Без редакторска намеса/


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации