На 25 декември 1877 г., при изключително тежки зимни условия по време на Руско-турската освободителна война, ген. Гурко започва преминаването на Стара планина начело на Западния отряд.

Европейските вестници от няколко седмици са оповестили, че военни действия до пролетта няма да има поради невъзможността да бъде премината Стара планина през зимата. Не така мислят обаче руските войски, българските опълченци и доброволци! Врагът трябва да бъде сломен колкото може по-скоро. 

Армията е разделена на три колони. Преминаването на главната колона започва на 25 декември, като тя среща големи трудности при м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига на места до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито в снега.

На 26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 123-ти Козловски Пехотен полк овладява с. Потоп и с. Елешница (дн. Йорданкино), 1-ва Кавказка Казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) излиза на шосето за София. На 30 декември колоната се съсредоточава при с. Яна.

С помощта на българското население лявата колона на 25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. Буново и с. Мирково 26 декември. Нощува се на открито.

Около 18:00 ч. на 29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващият ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.

Частите на дясната колона тръгват на 25 декември при проливен дъжд преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVII Арахангелогородски Пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване.

Главните сили достигат връх Мургаш на 28 декември. След шеметно спускане към с. Чурек, колоната достига сборния пункт при с. Яна.

Въпреки изключително трудните зимни условия Западния отряд успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Помощта на българите при преминаването е от огромно значение, както при проправянето на пътеки в дълбокия сняг, така и при пренасянето на оръдията и обоза като цяло.

Преминаването застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкият проход без предварително подготвени позиции. Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. На 4 януари освобождава София.

Преминаването на Стара плани а при такива зимни условия има широк международен отзвук, защото се е смятало, че през зимата е непосилно да се премине поради лошите атмосферни условия. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.

Поклон герои! Ние помним!



Нашето прекрасно детство премина с чудния съветски анимационен сериал „Ну, погоди!“. Той е дело на режисьора Вячеслав Котьоночкин и беше излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии пък са направени през 1993 и 2006 г.

За съжаление днес малките деца не познават тази истинска филмова класика с интересна история и любими герои. Вместо това са принудени да гледат филмчета с разни чудовища и то най-често на телефоните си.

За тях ще напомня, че „Ну, погоди!” разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с Том и Джери, тук Заекът не върти подли номера на Вълка, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда. Другото прекрасно анимационно филмче беше топлата история за Чебурашка и Крокодила Гена. За първи път Чебурашка се появява всъщност като герой от книгата „Крокодилът Гена и неговите приятели” на Едуард Успенски.

Любопитно е, че и на двата сериала са посветени пощенска марки, издадени в СССР. А на четиримата легендарни герои дори са издигнати паметници.

Ще бъде добре, ако днес някоя телевизия излъчи отново тези два сериала, които мисля ще са интересни и за днешните деца.

Ваня Стефанова, Стара Загора



Гойко Митич  е популярен германски актьор от сръбски произход, прославил се с участието си в уестърни, където играе ролята на индианци.

Роден е в селско семейство в село Стройковци (на сръбски: Стројковце, край град Лесковац), Сърбия, Югославия на 13 юни 1940 г. Има щастливо и безгрижно детство. Заедно с брат си Драган е отгледан от баба си на село.

Завършва Белградския институт за физкултура. През 1960 г. дебютира в киното като каскадьор във филма „Ланселот и кралицата“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Продължава да живее в Германия. Играе в телевизионни сериали. Участвал е също и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента "Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.



Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага. 

Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. 

За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.



Министерството на вътрешните работи е започнало да прекратява договорите на служители, които работят на договор, но са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, научи TrafficNews. Писма със списъци са изпратени до всички дирекции, включително и до ОД МВР – Пловдив.

По време на консултациите преди съставяне на правителството вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев съобщи, че в системата на МВР работят близо 7 000 пенсионери. Те получават едновременно пенсии и заплати. Също така Василев даде заявка, че през следващата година централната администрация поетапно трябва да намалее с 30 хил. души.

Пенсионерската чистка обаче е започнала от най- ниските нива- служители, които не са назначени по закона за МВР. Това са служители от поддръжката, чистачки и др. Това обаче едва ли правилната формула за „подмладяване“ на състава на министреството, тъй като тези длъжности са с ниско заплащане и към тях няма голям интерес. 

В същото време обаче за никого не е тайна, че щатът в различните дирекции на министерството е излишно раздут особено откъм ръководен персонал. Но досега всеки опит за сериозна реформа в МВР се е провалял с гръм и трясък , заради политическите обвързаности на много от ръководните кадри.Втората причина е , че за да бъдат заети вакантните места, трябва да бъдат проведени съответните процедури , които отнемат по няколко месеца.

Така че, освобождаването на чистачките едва ли ще намали драстично разходите на министерството. Най- много да се наложи полицаите сами да си чистят кабинетите.



Инцидентът се е случи в заведение в град Икитос, в северната част на Перу, съобщава „Дейли Мейл“.

Жената обяснила, че се е разгневила, защото съпругът ѝ е харчил парите на децата им за обяд в училище, за да купи напитки на себе си и трите жени в бара.

На кадрите се вижда как побеснялата съпруга вдига стол от бара и удря съпруга си в главата с него, след което той се срива на пода. Мъжът остава на земята и се опитва да използва масичка, за да се предпази от жена си, която се опитва да го удари отново с чантата си.Останалите жени в бара разделят жената от съпруга ѝ и се опитват да я успокоят. Но когато мъжът най-накрая се възстановява достатъчно, за да излезе от бара, той открива, че съпругата му го чака.

Тя го сграбчва за косата и го дърпа на земята, преди да го удари многократно в лицето, докато той напразно се опитва да блокира ударите ѝ.

Побойничката е отново отделена от съпруга си и този път мъжът избира да остане на земята, като се вижда кървенето от нараняванията му.Не е ясно дали полицията разследва инцидента


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации