Ето кой е и какъв е бил в миналото новият премиер на България Кирил Петков

 

Снимка: БГНЕС

Роден е на 17 април 1980 година в Пловдив. Детството му преминава в София, където родителите му са учители. Майка му преподава литература, а баща му – Петко Петков – биология, води и кръжоци и с възпитаниците си защитава каузи за опазване на природата в Пирин, девствените плажове край морето и застрашени видове. 

Кирил учи в софийското Седмо училище. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-ми клас.Живее с родителите си във Ванкувър. Завършва финанси в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.[3] Един от неговите преподаватели е професор Майкъл Портър, при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ „Св. Климент Охридски“, асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ.

От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев.

На 19 септември 2021 г. заедно с Асен Василев представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“. Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България.

През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет. Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.

През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста Боян Петров в Хималаите след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал. Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.

На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от 46-ото народно събрание, Конституционният съд взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на Георги Ангелов), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.

По време на президентските и парламентарните избори в България на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.

Използван е текст от:bg.wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене

И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина. " каза стареца и ми даде рецептурната книжка и 48 лева.

Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един хляб има 14 филии. По пет за кучето на ден и по 6 за човека. И пет хляба стигат за седмицата. Пенсията е 218 лева. Като си плати тока, водата , телефона, телевизията и лекарствата му остават стотина лева. Грубо по три лева на ден. Само дето груби сметки няма , а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига. Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. 

Обичаше да разказва, но никога не съм го чул да се оплаква. Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за десет години са погребани повече от 50 човека, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те само палят свещи по гробищата, а млади хора няма. Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има собствена клетва "Майку им поебем на всички, искам един от тези мазните да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как мре бавно! 

Тия не са изкарали два лева с работа, а само с крадлък, те затова избегаха децата и останахме сами на стари години, щото държавата ни се управлява от алчни и прости пуноглавци, които дерат народа и мислят само за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат"

След няколко години него няма го има, и селото няма да го има, и спомена за тях няма да го има.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Кървавата трагедия в Кокаляне през 1968 година

В една слънчева утрин през лятото на 1968 г. жителите на софийските селища Панчарево, Герман и Кокаляне виждат как в небето над Плана планина се издига огромна бяла гъба, подобна като от ядрен взрив. Апокалиптичната картина е последвана от звук, напомнящ шум в телефонна слушалка, увеличен с хиляди децибели.  

Някои от смаяните очевидци свързват взрива с поредно военно учение, а други смятат, че е започнала трета световна война заради драматичните събития в Чехословакия.

Пръв на мястото на събитието пристига лично тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков, както и дежурни МВР групи. По-късно идват и следователи от Главно следствено управление /ГСУ/ на ДС.Картината е потресаваща! Складът на предприятието „Българска фотография”, намиращ се над с. Кокаляне, до шосето за Самоков, е почти изчезнал. Покрай коритото на река Искър се виждат овъглени трупове. Околните баири са изпепелени от топлинната вълна. При първоначалния оглед в широка метална тръба са открити четири трупа. Явно някои туристи в близост до нея са потърсили спасение зад метала, но адската температура буквално ги е изпекла в започналите да се огъват двусантиметрови стени. По-късно са намерени още 18 опечени тела. 

Всички те били обикновени туристи, тръгнали на разходка в планината през слънчевия летен ден.Директорът на „Българска фотография” Васил Вълев смята, че причина за взрива са запалилите се над 10 000 тона стари филмови ленти, складирани в сграда на предприятието. Количествата са натрупани от закупени от СССР стари филми. След специална обработка от покритието на лентите се извличало сребро и сребърен нитрат, които трябвало да се предоставят на БНБ и златарската промишленост. 

По технически разчети държавата е следвало да добие тонове чисто сребро от бракуваните филмови ленти. За ефективната стопанска инициатива Вълев получава и награда – руснаците почти ни подаряват цели влакови композиции със стари и негодни за прожекции филми.За следствието се очертават само две версии – късо съединение в трифазната мрежа или умишлен палеж. Първата обаче отпада почти незабавно. Защото в складовите помещения няма кабелни разклонения, сградата не се охранява и осветлението се включва само при посещения, внасяне или изтегляне на складираните ленти. Освен това лесно запалимият материал е запечатан в познатите ни кръгли метални кутии, номерирани за прожекциите на филма. Заключението за умишлен палеж е неизбежно.

Но контрола върху разследването поема лично зам.-вътрешният министър Мирчо Спасов. Под неговия натиск се налага и третаверсия – самозапалване. Според разследването,  небрежно хвърлена и отворена кутия с лента пред прозореца на първия етаж се запалва от слънцето, фокусирано през капка вода като през лупа!

Но дали е било така или Спасов е трябвало да спасява някого, а защо не и себе си от смъртната присъда заради смъртта на невинно изгорелите хора.

Истината за кървавата трагедия излиза на бял свят осем години по-късно. Оказва се, че седмица преди пожара шефът на фотографията Васил Вълев е трябвало да се подготви за комплексна финансова ревизия, която да установи точно колко тона стари лентиима в склада и какво е количеството на извлеченото сребро от обработения материал. Всяка установена разлика и липса на извлечено сребро е присвояване, наказуемо с до 20 години затвор. Съобразно Наказателния кодекс тежката присъда може да се издаде в максимален размер както за тонове, така и за няколко килограма присвоен метал по определението „големи размери” или стойност над 5000 лв. 

Впоследствие се разбира, че от старите филмови ленти наистина се извлича ценен метал, но той не отива в централната ни банка, а нелегално и по най-мистериозен начин се изнася на Запад. В социалистическа България няма вътрешен пазар на благородни метали и реализацията на тонове присвоено сребро е можело да се реализира само в Западна Европа, САЩ или арабските страни чрез нелегален износ, който е неосъществим без протекцията на специалните служби.

По това време чрез търговеца Георги Сергиев и фирмата му в Западен Берлин ДСО „Родопа” предлага на чуждите пазари големи количества българско овче сирене. Сергиев обаче не бил обикновен търговец. След години се установява, че той не случайно е държал монопола на овчето ни сирене за Европа, та дори и за САЩ в обем 2600 тона годишно при експортни цени с 550 долара по-ниски от тези на другите клиенти на „Родопа”. Георги Сергиев е активен агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. И основната му задача е била да „пере” пари на българските тайни служби.Един от начините на това „пране” ставал чрез търговията със сирене. Фактически тя се оказала една много добре скроена фасада – вместо с млечния продукт тенекиите за сирене се пълнели със сребро и пътували за Холандия. 

И ако в склада на „Българска фотография” до с. Кокаляне е била извършена финансова ревизия, тя щяла да установи, че след преработката на филмови ленти на държавата са предадени само 2 тона сребро, а реално са извлечени 20. Липсващите 18 тона били тайно изнасяни и продавани на Запад. Така, за да не се разкрие голямата далавера на тогавашните ни тайни служби, старите фотографски ленти се „самозапалили”. С цената на 22-ма нищо не подозиращи изгорели  туристи…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Заплатата беше 210 лв.и стигаше за всичко

Открих фиша от заплатата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.

Заплатата и чисто е била 210,19 лв. и стигаше за нормален живот. По онова време токът беше няколко стотинки на киловатчас. Водата беше също няколко стотинки за кубик. Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното – от 20 до 50 ст., бензинът беше под левче.

За нова кола – лада или жигули – се чакаше по 10-15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно. Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант „Евксиноград“ в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хлябът в магазина беше 30 ст.Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. 

Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв. Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно. Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други познати днес.

Кр. Симеонов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Моменти от работата на парламента през социализма

В периода 1950-1989 г. Народното събрание в България функционира по-коренно различен начин от днешния.

Мандатът му е 5 години. Той се осъществява след избори, на които народът обикновено гласува с 99,9 % за представителите на ОФ. В годините на РСО депутатите са 400. Те произлизат от средите на интелигенцията, спорта, работническата класа, както и изявени сънародници. Например акад. Павел Вежинов (писател), Неша Робева (треньор), Найда Манчева (работничка), Георги Иванов (космонавт). Мъжете са над 80%. Мандатите са разпределени между БКП, БЗНС, ДКМС и безпартийни. Те получават съответно около 270 места, 100 и по около 15-на за кандидатите на ДКМС и безпартийните.

Депутатството тогава не е професия, понеже НС не е постоянно действащ орган, а се събира по няколко пъти в годината-средно около 4 сесии годишно. През останалото време всеки от народните представители си се занимава със своята дейност. Те не получават заплати, нито разполагат със служебни коли. Държавна субсидия за партиите (БКП, БЗНС) също няма. Финансирането им се покрива от членски внос.

По време на сесиите всички почти без изключение гласуват единодушно предварително одобрените от Партията закони с вдигане на ръка. Емблематичен е случаят, когато през 1987 г. Нешка Робева гласува против Русе да мине към Разградска област. Заседанията се провежда в сградата на Народното събрание.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Pennsylvania class Т1-един от най-бързите парни локомотиви в света

Локомотивът Pennsylvania class Т1 е една изключителна машина, която се отличава със своята мощност, бързина и обтекаема форма. Качествата му се дължат в немалка степен на факта, че на него били монтирани четири парни цилиндъра вместо обичайните два. През 1942 г. бил построен първият прототип, а в периода между 1945 г. и 1946 г. били произведени 50 бройки.  По това време влаковите композиции ставали все по-дълги и тежки, което налагало да бъдат теглени от два локомотива. Това обаче означавало да се плаща и на две локомотивни бригади и това било предпоставка за разработване на големи и мощни локомотиви.

Конструкция

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил задвижван от средните четири колооси, като парните цилиндри два по два задвижвали по две оси. Тази конструкция освен, че била много сложна предизвиквала неравномерност в движението на двете двойки колооси, което предизвиквало приплъзване на колелата, а това от своя страна водело до ускорено износване на релсите и колелата. В предната и задната част на локомотива била разположена по една подвижна талига с две колооси, които позволявали движението му в крива.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 имал задвижващи колела с диаметър 2,032 м, водещите били 0,914 м, а тези на задната талига били с диаметър 1,067 м. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил с впечатляващи габарити. Дължината им възлизала на 37,43 м, широчината 3,38 м., а височината до 4,72 м. Натоварването на ос било 32,51 тона, сцепната маса била 127 т. Общото тегло на локомотива било 227,8 тона. Тендерът тежал 89,54 т, а натоварен бил 200,7 т. Общото тегло на теглещата композиция било 428,5 тона. Тендерът можел да побере до 39 тона въглища и 73 000 литра вода. 

За да се задвижи подобен гигант били необходими огромни количества въглища, като подаването им до пещта ставало с помощта на шнек. Температурата на горене в самата пещ достигала 1093 градуса. В котела били монтирани 184 тръби с диаметър 57,2 мм, през които преминавала топлината, а димоотводите били 69 на брой с диаметър 139,7 мм. Всяка от тръбите и димоотводите била с дължина 5,50 метра, а общата им дължина била 1388 м.   

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил произведен в серия по поръчка на компанията PRR. Първите два птототипа били доставени през 1940г. и цената им била 600 000 долара.   Конструкторите на Baldwin Locomotive Works взели присърце проекта, като искали да покажат, че парните локомотиви все още не са се предали пред дизеловите и електрическите. До този момент допълнителен чифт парни цилиндри се монтирал само на локомотиви с артикулиращи задвижващи колооси.

При Penssylvania обаче задвижващите колоси били фиксирани. Предимство на тази конструкция било, че сцепните щанги били по-къси и с по ниско тегло, което намалявало масата на подвижните ексцентрични части и съответно позволява развиването на по-висока скорост. Освен това клапаните, които пропускали парата в цилиндрите били усъвършенствани, като пропускали по-прецизно парата в точния момент. 

Локомотивът Pennsylvania class Т1 развивал мощност достигаща 6665 к.с. Мощността, предавана към колелата в комбинация с бързодействащите клапани, отвеждащи парата от котела към парните цилиндри, позволявала пребуксуване дори и при по-висока скорост. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил труден за поддръжка, поради сложността на конструкцията си, но пък бил конструиран да е стабилен при скорости до 160 км/ч. Обтекаемата форма, освен че подобрявала аеродинамиката на Pennsylvania, го прави и един от най-красивите локомотиви в историята.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 няма точно установена максимална скорост. Твърди се, че е достигана скорост от 225 км/ч. Понеже скоростомерът на локомотива бил разграфен само до 180 км/ч, то за да определят по-висока скорост от тази машинистите използвали хронометър, с който измервали времето за преминаване през дистанция с известна дължина. Това постижение, ако беше доказано, би изпреварило най-бързият парен локомотив Mallard 4468 , който държи рекорда от 203 км/ч.

През 1948 г. ръководството на компанията PRR решило да замени парните локомотиви с дизелови за скоростните пътнически влакове. В последвалия период повечето локомотиви от типа Т1 били използвани за теглене на второстепенни влакове. Употребата им била окончателно прекратена през 1952 г. Разглобяването на всичките 52 локомотива и връщането им за скрап продължило от 1951 г. до 1956 г.

От 2014 година насам се строи чисто нов локомотив по оригиналните чертежи и се очаква да бъде завършен около 2030 г.

Източник:www.technika-bg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ