Силни магнитни бури и необичайно топло време през ноември

През ноември тази година средната месечна температура в повечето райони ще бъде с 1,2 градуса над нормата (от 10 до 15 градуса), а в източните райони, където се очакват повече мъгли и облаци, и котловините, ще бъде малко под нея.Това прогнозира за "Труд" синоптикът от ТВ-МЕТ Петър Янков.

Във валежно отношение очакванията са под нормалните месечни количества валеж, като в източната половина от страната да бъдат по-малко от обичайното, а в западните части с 20% повече и количества от 70 до 80 л/м2.Ноември ще започне с предимно слънчево време, с условия за краткотрайни сутрешни мъгли. На 2 ноември бързо ще премине облачна вълна от запад на изток.

Повече валежи ще има в западните и в източните райони - до 15 л/м2. До края на първата десетдневка ще има повече слънце, като Сиромашкото лято ще бъде в сила.То се характеризира с преобладаващи антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево.

В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като Сиромашко (циганско) лято, което според народната метеорология продължава 40 дни след Димитровден.Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България.

Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява.

През новия месец валежи и слабо захлаждане се очаква в периода 13,14 ноември и около 17,18. По-съществени валежи се очакват в западните райони.През третата десетдневка дъждове се очакват около 22 и от 27 до 28 ноември. В периода 23 до 26 ноември в западните райони ще бъде слънчево с временни заоблачавания, а на изток ще има повече облаци и условия за слаби валежи.

Утрините ще бъдат хладни, а в котловините и с намалена видимост. Очакваните най-ниски температури по високите западни полета и на места в Добруджа ще бъдат до 3, 5 градуса, а дневните температури ще достигат 9, 14 градуса.Чувствително захлаждане се очакват от 27 до 28 ноември, когато дневните температури в населените места ще достигат 4, 9 градуса, а по високите полета в западните райони ще превали и сняг.

ГеопрогнозаМагнитни бури в средата на месеца

Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 9 ноември и постепенно ще отслабва до 27 ноември.В периода от 15 до 16 ноември и от 25 до 26 на ширините на Балканите се очаква временно повишен интензитет и слаби магнитни бури в полярните зони.

Временно геомагнитната активност на 29 ноември ще се повиши като на Балканите не се очакват магнитни бури. Впоследствие земното магнитно поле ще се успокои и в края на месеца ще бъде спокойно.Климатичната справка за месеца сочи, че най-ниските температури са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман - минус 20 градуса, в Гоце Делчев минус 18, Свищов и Разград минус 17.

През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември - минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година - минус 17, 5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.

Според Народната метеорология три дати сочат зимата

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията.В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание.

За ноември народната метеорология гласи: Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.

Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно - много студена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Луна отсече: Комунисти сте и ще ви спра!

Кандидат-президентката Луна Йорданова публикува видео в своя ТикТок канал, в което нарича Слави Трифонов „комунист“. По думите ѝ той е звънял, за да я вербува и да я маскари, наскоро Луна обиди Румен Радев и Бойко Борисов с думите, че са комунисти и предатели.

„Комунистът Слави Трифонов, който излъга милиони гласоподаватели, който ми се обажда да ме вербува и да ме маскари. Да ме примамват – шпиони, подлоги, боклуци на цялата комунистическа сган,съобщава сайтът ACTION-NEWSBG.EU

Затова излизаме и ги помитаме, ама с цялата си ярост, която сме натрупали. Защото никой не работи. “, разгневи се Луна.

Коя е луна:

Луна Йорданова Йорданова, по-известна само като Луна, е българска попфолк певица.Родена е на 2 април 1971 г. в гр. Шумен. Майка ѝ е от Вехтово и се казва Стоянка, а баща ѝ – Йордан. Има една сестра – Наталия.

От малка проявява музикални наклонности, като пее и свири от 12-годишна на китара. Записва се в Математическа гимназия, като единствената с музикална паралелка, но не завършва, защото е изключена заради лошо поведение. От 15-годишна пее в заведения по морето, където крие истинската си възраст, за да получи разрешение.

Мести се в столицата, където работи като секретарка в една фирма и едно от задълженията ѝ било да купува вестници. В един от тях прочита обява: „Оркестър търси певица с готов репертоар“. Отзовава се и бива избрана. Изнася множество концерти и има участия в цялата страна. Следва периодът от 90-те години, в който Луна пробива в Швейцария – в сръбското заведение-ресторант „Гордония“. Там пее на сръбски, български, италиански, английски и немски. Завръща се в България под името Луна, като изпълнител на набиращия популярност попфолк жанр.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Загиналите бургаски деца в най-мистериозната и необяснена до днес авиокатастрофата през 1978 г.

Забравени, дълбоко скрити зад нови мраморни гробове. Така нещастно изглеждат днес местата, където са оформени надгробните плочи на няколкото бургаски спортистчета, загинали на по 15 години в самолетната катастрофа край врачанското село Тлачене на 16 март 1978 г. Някой помни ли кои са те? 

И някога някой запита ли се какво е имало в ковчезите, зарити под тези паметници? Шумата е покрила всичко – и снимките, и имената им, и епитафиите, самите паметни плочи. Два от гробовете са така обрасли, че отдалеч въобще не се виждат.

Някога градската управа, която е поела всички разходи за погребенията им, ги е положила в обща редица на централната алея в бургаските гробища. По замисъл отпред е оставено достатъчно свободно пространство, оформено стъпаловидно, за да се виждат отдалеч и паметта за децата спортисти, тръгнали да прославят страната ни, да остане напред в годините. И днес все още личат остатъците от някога наредените наоколо плочки.След края на комунизма, площадката пред последните домове на загиналите деца е премахната и мястото е надробено за нови парцели. 

Този процес на „презастрояване“ продължава и в момента, като сега се запълват и последните пешеходни алеи между изградените някога парцели в рамките на целия парк.Преди две години ръководството на гробищата постави информационни насочващи табели към паметниците на поетесата Петя Дубарова и Александър Георгиев Коджакафалията – най-големият дарители на града, но не и към тези на някогашната гордост на бургаското спортно училище и надежда за бъдещи успехи на самата България.

Не само огромните бодливи храсти са скрили имената им. Те на са изписани в страницата за трагедията в Уикипедия. Няма ги споменати в нито един от десетките журналистически материали, телевизионни репортажи и разследвания на инцидента, които се появяват през годините. Памет за тях няма и интернет – понеже никога никой не ги е написал. Когато се говори за катастрофата, неизменно се посочва единствено, че на борда е бил женският ни отбор по художествена гимнастика със своята треньорка Жулиета Шишманова. Но не и че там са били футболистите от българския юношески отбор по футбол, както и състезатели по лека атлетика, сред които са основната част от загиналите бургазлийчета. 

Те не са споменати и върху мраморния паметник на мястото на катастрофата, самият той в момента обрасъл в бурени и напълно недостъпен, защото дотам вече не водят нито път, нито проходима пътека. На фона на постоянните дебати, подклаждани от либералите в „Демократична България“, за съдбата на съветските паметници, съдбата на много от българските изглежда печална.Катастрофата, която е и най-голямата в историята на българската авиация, се случва при странни обстоятелства, които така и не са изяснени до днес. Самолетът „Ту-134“, който 10 минути преди това е излетял от София за спортна надпревара в Полша, задира странично земята и се разбива по гръб, без да има обясними причини. 

Преди това машината е направила необичаен завой на 180 градуса и е започнала спускането си, като е оставила впечатление у селяните, живеещи наблизо, че смята да каца на военното летище във Враца. Загиват всички 73 души на борда. Преди удара самолетът е летял със 800 км/ч, с почти пълни резервоари – 11 тона реактивно гориво. Разследването не стига до никакви изводи, защото и черните кутии са били разрушени. В първите години на демокрацията близките на загиналите се опитваха да възобновят делото по случая. Но не получиха отговор от прокуратурата.Бързината, с която е забравен случаят и проведеното повърхностно разследване неизменно пораждат десетки версии, някои от които ирационални. Те са подхранвани и от типичната за комунистическите държави тайнственост, в която се държат всички нелицеприятни инциденти на тяхна територия. 

Полските медии пишат, че една от версиите е за сблъсък на „Ту-134“ с „МиГ-21“ на българските ВВС, който е извършвал боен полет. Друга версия предполага, че самолетът е свален по погрешка от българската зенитна отбрана. Тези твърдения се дължат на факта, пишат полските журналисти, че в района е имало тайна военна база на Варшавския договор.Летецът Николай Панайотов, който е сред първите, повикани да помагат, разказва в стар телевизионен репортаж, че всичко е било събрано само в един кратер от около 70 метра „с прилична дълбочина“. „Много рядко се случва остатъците от самолетна катастрофа да не са разхвърляни в огромен периметър“, обяснява той. „В този кратер е цялата тайна на катастрофата. А вътре нямаше почти никакви останки“, казва Панайотов. 

Той и останалите мъже признават, че са пълнили ковчезите не с реалните останки, защото такива просто не са намерени. Спазвали са само правилото вътре да има толкова килограма различни вещества, колкото реално е тежал загиналия.Много полски спортисти от националния им отбор по колоездене, както и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми – известен литературен крити и ръководител на Комитета по кинематография, също намират смъртта си в този самолет. На тях е посветена паметна плоча, поставена през 2016 година върху сградата на спортната зала „Арена Прушков“ в едноименния полски град Прушков

„Единствената видима останка бе ръка в ръкав на кожено яке, което я е спасило от огъня. Имаше милиарди късчета, но не и кости. Смъртните актове издадохме по списъчния състав, защото нямаше по какво друго“, припомня в друг стар репортаж съдебният медик, пратен на място, Йордан Калчев.

www.flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Шопската салата 70 ст., а голямата ракия вървеше по левче

Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню, но имаше и оркестър. Посещавахме ги семейно, водеха и нас, децата, главно да ядем кебапчета. Рядко отваряхме менюто, защото едно време практиката бе сервитьорът да изброи какво има, а и всичко се въртеше около скарата. С вкиснат поглед той обявяваше: „Кебапчета, кюфтета… шишчета. И мешана скара!”. 

Мешаната салата и мешаната скара заемаха централна позиция в едновремешния ресторант. Скарата включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист” шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене – с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Помня, че ракията, водката и конякът струваха по 50-60 ст. за 50 г, а руската водка – 0,70 лв.Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите. 

От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, повече или по-малко да ти разреди питието, да ти намали или не грамажа на салатата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката. Храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше храна от предния ден. Въпреки това обаче винаги му оставяхме бакшиш, за да спечелим благоволението му другия път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а срещата с приятели и веселата атмосфера.

Тогава поне повечето можехме да си позволим да отидем със семействата си да се позабавляваме в ресторант. Не като сега – в заведенията е скъпо и повечето хора не могат да си позволят този лукс, тъй като си броят стотинките. А пък в модерните ресторанти не можеш и да се нахраниш като хората. Скоро децата ме водиха, порциите са миниатюрни, а ястията – все гурме, все киноа, лимец, булгур, френски десерти и пр. Поисках кебапчета, но ме изгледаха високомерно и казаха, че не предлагат. Какво да се прави, демокрацията ни диктува и евроменю. Вижте още:Мръсните далавери на барманите и сервитьорите през соца,за излишъците „каната без дъно“ и още и още

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Малко известни скандали при строежа на НДК

По време на строежа есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което намалява ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва все повече и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг,  решава  пускът да се отложи за след 10 години. След много дискусии Живков се съгласява отиде да види на място строежа. 

Така през март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната и основна част е извършена и остават последните довършителни работи на обекта, който може да бъде финализиран  за една година. Живков дава разрешение работата да продължи. Привличат се  военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и се започва  денонощна работа.

След преструктурирането на Националния дворец на културата  през 2011 г. от в. Дума излиза информация, че от ГЕРБ обмислят да разпродадат  НДК  "на парче", като за  начало да се започне  от административната сграда, известна като ПРОНО или "малкото НДК".  

Централата на партията се помещава на 16-ти  и 17-ти  етаж. Тези етажи  са прехвърлени на областната управа на София с минимален наем за ПП ГЕРБ. Изключването на тези  два етажа от дружеството става два часа след изготвянето на новия устав на НДК.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черният четвъртък, 24 октомври 1929 г.,срива на Нюйоркската борса

Голямата депресия: Нюйоркската фондова борса се срива на 24 октомври 1929 г., черния четвъртък, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия.

Световната икономическа криза, наричана също Голямата депресия (на английски: The Great Depression), е най-тежката световна икономическа криза, започнала през 1929 и продължила няколко години.

Засяга най-тежко Съединените щати, Европа и Британската империя, довеждайки до многобройни фалити на банки и компании, висока безработица и рязък спад на брутния вътрешен продукт, промишленото производство, цените на фондовите борси и практически всички индикатори за икономически растеж. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове.

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и световният БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война.

Световната икономическа криза е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който период има редовна икономическа статистика.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ