Сеул 1988 - 24-та Олимпиада – най-успешната за българската лека атлетика

След като соцстраните (с изключение на Румъния, Югославия и Китай) не участват (заради ответния бойкот) на олимпийските игри в Лос Анджелис (1984 г.), след 12 години отново най-добрите световни атлети (от Изток и Запад) се срещат на Олимпиада….

България постига най-големия си успех в атлетиката – двама олимпийски шампиони, общо четири медала, едно четвърто, две пети и три осми места… И това с група от само 22 атлети – 10 мъже и 12 жени!Йорданка Донкова е поставила световния си рекорд на 100 м с пр. (12.21) в Стара Загора на 20 август. Обаче на лагера в Япония, две седмици преди Игрите, Донкова получава неприятно прищипване на нерв в областта на кръста. Подготовката е нарушена, но въпреки всичко, нищо не може да спре световната рекордьорка към златото в Сеул.

Сериите на 100 м с пр. са на 29 септември. В третата серия световната шампионка Гинка Загорчева получава скъсване на мускул, след четвъртото препятствие, и не завършва по пътя към олимпийската си мечта. В петата серия Донкова без никакво напрягане финишира за 12.89, на цели 37 стотни пред Сали Гънел (Вбр) 13.26.

Четвъртфиналът е по-късно в следобеда. В първия Донкова поставя нов олимпийски рекорд (12.47) побеждавайки Людмила Нарожиленко (12.62) и Керстин Кнабе (ГДР) (12.81).

На 30 септември са полуфиналът и финалът. В първия полуфинал Данчето не си дава много зор и с 12.58 взема важна психологическа победа над Глория Зиберт (ГДР) 12.60….

Финалът е в 13:15 часа местно време. Донкова е в пета пътека между Глория Зиберт (в четвърта) и Корнелия Ошкенат (ГДР, в пета). Лек превес на Ошкенат на старта, но още след първото препятствие Донкова се откъсва напред, постепенно увеличавайки аванса си. На финала българката пресича за 12.38 – нов олимпийски рекорд, на цели 31 стотни пред „сребърната” Глория Зиберт (12.61). Такава голяма разлика между първата и втората олимпийската история дотогава не помни!

Христо Марков открива българската сметка в програмата на Олимпиадата. Още в първия ден (23 септември) той участва в квалификацията на троен скок. След леко колебание, във втория опит нормативът (16.90) е превзет  икономично (16.91 м). Пред него са само съветските скачачи Игор Лапшин (17.37), Александър Коваленко (17.24) и Олег Проценко (17.00)….

Финалът е на 24 септември от 12:30 часа на обяд. Състезанието започва с режисиран съветски удар – Коваленко (шести поред в списъка – 17.42) и Проценко (девети поред – 17.38) отправят предупреждение към всички.  Марков скача непосредствено след Олег Проценко. Мощен и бърз разбег, силен отскок, раз, два и Марков се приземява ефектно – 17.61 – нов олимпийски рекорд. Уили Бенкс (САЩ) със 17.03 не може да реагира адекватно. Лапшин е зашеметен – 17.09 във втория кръг, а Коваленко е със стабилен втори скок – 17.40. В четвъртия опит Марков отново е над 17.50 м – 17.54 м. А в петия кръг Марков прави един великолепен скок в рамките на 17.80 м. Ала съдията вдига червения флаг – съвсем лек фаул. В последния шести кръг руснакът Игор Лапшин дълго се съсредоточава. Влагайки всичко от себе си, той все пак остава на 9 см от Марков – 17.52 м. Христо прави един опит за публиката – 17.10. Непосредствено след него е Чарлз Симпкинс (САЩ) със 17.29 и се изкачва на шеста позиция. И толкова!

България има вече своя първи олимпийски медал в мъжката лека атлетика – при това златен!

Стефка Костадинова пристига в Сеул, като фаворит No1 за титлата. През годината тя е преодолявала 2.00 м и повече цели 17 пъти, води и ранглистата с 2.07 м. Квалификацията от 1.92 е преодоляна успешно от нея иЛюдмила Андонова на 29 септември. Финалът е на 30 септември от 13:00 часа. Костадинова скача трета поред, Луиз Ритър (САЩ) четвърта, непосредствено след нея. Последователно са преодолени (и от двете от първи опит) 1.80, 1.85, 1.90, 19.3, 1.96, 1.99 и 2.01 м. Междувременно Людмила Андонова е преодоляла 1.93 от първи опит и дели петото място с румънката Алина Астафей….. След като рускинята Тамара Бикова прави три грешки на 2.01 м (и остава трета с 1.99 м), на 2.03 остават само Костадинова и Ритър. И двете записват по три фаула. Съгласно правилника им е отреден още по един опит. Костадинова отново греши. Тя отскача далеч от летвата и тазът й „пада” точно върху нея. Последен четвърти опит и за Луиз Ритър. Отскок и…летвата е преодоляна, макар дълго да вибрира! Стефка не може да повярва, че е загубила титлата. Ритър пък не знае какво да прави от радост. Една изненадващо (и случайно) спечелена титла отива не на предопределения адрес и Костадинова остава със сребърен медал! Какво разочарование!

В мятането на диск двете българки Цветанка Христова (65.92) и Светла Миткова (64.68) успешно се справят с норматива (62.50) рано сутринта на 28 септември (още в 9:10 часа). Финалът на 29 септември (13:15 часа) започва с атаката на двете атлетки от ГДР Габриеле Райнш (67.26) и Мартина Хелман (71.84). Цветанка хвърля след Хелман и с 66.48 се стабилизра в осмицата. Чехкинята Зденка Шилхава (67.40) е пред Цветанка, а Светла Миткова с втория си опит (65.74) се закрепва седма. В четвъртия кръг Хелман подобрява още олимпийския си рекорд – 72.30 м, а Христова с 69.74 м за кратко се изкачва на второто място. Обаче след малко Диана Заксе-Гански (ГДР) доближава сънародничката си Хелман, отчитайки 71.88 м. Това в крайна сметка й носи среброто. Шилхава с 67.84 е четвърта. Но скоро е изместена от Елина Зверьова (СССР) – 68.94 м. Предпоследна (11-а) в списъка, Светла Миткова дава най-доброто едва в края (69.14 м) и заема четвъртото място.

Светла Миткова участва и в тласкането на гюлле и преодолява квалификацията с 19.53 м. На финала с 19.09 м тя остава десета в крайното класиране!

Щафетният ни отбор на 4х100 м за жени е лишен от най-бързата – Анелия Нунева. В първата серия Валя Демирева, Йорданка Донкова, Надежда Георгиева и Цветанка Илиева заемат четвъртото място с 43.92 м. Селекционерът Георги Драганов решава да направи рокада за полуфинала. Във втората полуфинална серия Цветанка Илиева, Валя Демирева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова са вече трети с 43.07, след САЩ 42.12 и ФРГ 42.69. Финалът е на 1 октомври (13:55). Квартетът ни е в седми коридор, пред САЩ и зад полякините. На първи пост Цветанка Илиева държи позиция, после Демирева е изпреварена от американката Шийла Екълс. Надежда Георгиева на трети пост пробягва вдъхновено и предава на Йорданка Донкова. Данчето хвърля всичките си останали сили (това й е седмо бягане в Сеул), но не може да настигне спринтьорките от СССР (трети с 42.75) и ФРГ (42.76). В крайна сметка оставаме пети, без Анелия Нунева и с пропилени шансове дори за медал….

Анелия Нунева също е претендентка за медал в спринта. Още в първата серия на 100 м на 24 септември тя побеждава без усилия – 11.09. По-късно през деня (14:00 часа) Анелия е първа и в последния четвъртфинал (10.96), пред Гуен Торънс (САЩ) (10.99), ямайката Грейс Джексън 11.13…..

В първия полуфинал на 25 септември съставът на атлетките е направо стряскащ (и умопомрачителен: по реда на коридорите Марина Жирова (СССР) (1), Джулиет Катбърт (Ям) (2), Анелия Нунева (3), Марлиз Гьор (4), Гуен Торънс (5), Евелин Ашфорд (САЩ) (6), олимпийската шампионка от Москва Людмила Кондратиева (7), световната шампионка от Рим Зилке Гладиш-Мьолер (8). Анелия води през цялото време и отстъпва на Ашфорд едва в последния метър (11.00 срещу 10.99), едва когато се изправя. От финала отпадат Мьолер, Гьор, Кондратиева….

Финалът на 100 м. Анелия Нунева е в четвърта пътека, между Флорънс Грифит-Джойнър (трета) и Хайке Дрехслер (пета). След стартовия изстрел Грифит-Джойнър се понася напред и единствената, която я следва, е именно Нунева. На 60-ия метър американката минава за 6.89 (попътен вятър 3 м в сек.), а Нунева е след нея – 6.96! Грифит-Джойнър се откъсва все повече и повече. Нунева я следва до 80-ия метър, все втора, пред Ашфорд и Дрехслер! Именно там съдбата се намесва и Анелия Нунева получава жестоко разкъсване на бедрения мускул! Като че съсечена със сабя, нашата атлетка изведнъж секва устрема си,  почва да накуцва и финишира осма за 11.49 сек.! А ако не беше контузията?… Със сигурност Анелия щеше да е медалистка – може би още след Евелин Ашфорд, но при всички случаи пред Хайке Дрехслер!. Уви, съдба!….

Евгени Игнатов участва и на 10000 м, и на 5000 м на тази Олимпиада! Още на 23 септември в първия полуфинал на 10000 м Евгени е пети с 28:15.63 мин, надвивайки португалеца Антонио Пинто буквално с хилядни! Финалът е на 26 септември! Игнатов се държи достойно – 3000 м за 8:13.63, 5000 м за 13:45.74 (шести в първата група). Между седмия и осмия километър русенецът не съумява да отговори на атаката на Антибо (Ит) и кениеца Кимели… 

В крайна сметка Игнатов завършва 12-и с 28:09.32. Само ден почивка и на 28 септември Евгени стартира в първата серия на 5000 м. На последната права „вълна” от 10 бегачи тръгва на спринт. Игнатов успява да финишира пети с 13:43.42. На следващия ден (29 септември) Евгени стартира във втория полуфинал. 3000 метра са изминати за 8:10.87. На последните 200 м Евгени удържа на атаката на французина Пол Арпен и финишира шести за 13:24.76 мин. Ден почивка и финалът на 5000 м е насрочен за 1 октомври. (Това е пето бягане на Игнатов в Сеул!). До 3000-ия метър (8:03.76) Евгени се движи в челната група от 11 състезатели.На 4-ия километър (10:45.40) Игнатов е седми! Едва в последните стотина метра италианецът Стефано Мей (13:26.17) успява да изпревари българина. Игнатов завършва на осмо място за 13:26.41 минути – достойно сред „стайерите” от световния елит!

Трима състезатели ни представят в хвърлянето на чук. В първата група Виктор Апостолов след два фаула записва само 71.10 м. Във втората група Иван Танев (на снимката) със 76.84 м (и два фаула) остава девети в общото класиране. И продължава на финал! Докато Пламен Минев със 74.46, 70.22 и фаул остава 14-и и отпада. Последен за финал (само със 76.24) влиза унгарецът Имре Ситаш…. Финалът е на 26 септември. Иван Танев след първите три опита си е осми (75.76). В последния шести кръг Танев прибавя 32 см (76.08), но не изпреварва никого. Осмо място сред най-добрите – достоен отчет за Иван Танев!

Още един финалист в хвърлянията – Георги Георгиев в мятането на диск – е на път да ни изненада приятно. С 61.34 на квалификацията Георгиев „взема последния влак” – 12-о място. На финала Георги започва с две сносни попадения – 61.24 и 61.12. Но в третия си опит той просто „изпуска” диска – само 59.66. Последният (осми) във финала е Алоис Ханекер (ФРГ) (63.28 м)….

Единадесета остава и Антоанета Тодорова-Селенска в хвърлянето на копие. Във втората група на квалификацията Тони изпраща уреда на 64.60 м – четвърти резултат сред всички. Финалът е на 26 септември. След един колеблив опит (56.78), Селенска прави два фаула (третият опит е в рамките на 62 метра, но копието се забива извън сектора). Осмата във финала – Ингрид Тисен (ФРГ) – е само със 60.76 м.

Надежда Георгиева е записана на 200 м Във втора серия тя е победителка с 22.80, после във втория четвъртфинал е трета с 22.60, след Гуен Торънс 22.25 и Мерлин Оти (Ям) 22.30. Полуфиналът е на 29 септември и във втория Надежда е в трети коридор. Още на завоя тя е задмината от Грейс Джаксън (Ям) (22.13), Хайке Дрехслер (22.27) и Гуен Торънс (22.53). Георгиева се бори докрай с Галина Малчугина (СССР) (в седма пътека) (22.53), но накрая финишира пета с 22.67 – извън финала….

В пета серия на 400 м с преп. Тома Томов (49.66) отстъпва едва в квадратите на кениеца Джозеф Маритим (49.64) само с две стотни. Все пак по време ямболията продължава за полуфинала… Във втория полуфинал (24 септември) Томов е в трета пътека. След хубаво бягане той държи четвъртата позиция дори след последното десето препятствия. Именно там, някъде около 20 метра преди финала, той е задминат отляво от втори коридор от Едгар Ит (ФРГ) (48.86) – само с четири стотни! И така Тома Томов с 48.90 остава пети и с несбъдната мечта за финал!……

Едва 18-годишната Светла Димитрова се бори вдъхновено сред 32-е атлетки в седмобоя. Светла е първа в четвъртата серия на 100 м с пр. (13.24, нов рекорд за девойки). После на скок височина (1.80) и на гюллето (12.02) тя е сред първите петнайсет. В бягането на 200 м Димитрова чудесно пробягва разстоянието и е първа в първата серия с 23.49. През втория ден с 6.19 м на скок дължина и на копие с 37.62, Светлето отстъпва надолу във временната класация. Осемстотинте метра са пробягани за 2:15.73 и в крайна сметка с 6171 точки Светла Димитрова завършва на 12-то място!

Любомир Иванов на 20 км спортно ходене изобщо не може да се „хване” за челниците. Страдайки от непоносимата болка в стомаха, той отстъпва назад! В крайна сметка Иванов все пак завършва разстоянието за 1:28:43 часа, заемайки 43-то място!

И Георги Тодоров в тласкането на гюлле има малшанс. И трите му опита в квалификацията са нд 19 метра – 19.25, 19.02 и 19.68. Последният, който „влиза” за финала с 12- резултат, е Грег Тафралис (19.71), само с 3 см повече от Георги….

Най-нещастен от всички български алети в Сеул (заедно с Анелия Нунева) е Атанас Търев в овчарския скок . В първата група на квалификацията (26 септември) Търев има нещастието да бъде буквално нокаутиран от корейския състезател Чул-Кюн Ким, който неволно го удря с пръта си и Атанас за няколко минути даже губи съзнание! Едва го свестяват и Търев все пак прави три опита на 5.40 м, макар и след претърпяното комоцио. Уви, и трите опита на 5.40 м са неуспешни!….

Автор:Александър Вангелов/Източник:bgathletic.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Moсква "80"-незабравимият триумф на България и бойкотът на Запада

През 1974 г. става ясно, че Съветския съюз за първи път в историята ще домакинства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласуване американския град Лос Анжелис (с 29 на 24 гласа). Други кандидатури няма. Никоя страна не иска да домакинства олимпиада, понеже струва много пари, а възвращаемост няма.

През 1976 г, започва строителство на обектите за игрите.  До 1 март 1980 г., по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са готови едва 56. Такива важни инфраструктурни обекти като Гребния канал в Крилатское, стадионът „Лужники” и телерадиокомплексът в Останкино са предадени в края на юни. Именно за Олимпиадата в Москва е построено международното летище „Шереметиево” както и Международният търговски центът на Красняя пресня и хотел „Космос”.

Проблеми около организацията имали и зад граница – чуждестранните туристи или масово купували билети за игрите или изобщо не ги търсели. Накрая организаторите пуснали в продажба за нищожната сума от 30 копейки нереализираните по квота билети за чужбина без да известят МОК. Това можело да доведе до голям международен скандал, но поне трибуните не останали празни.През 1977-а започва всесъюзна кампания за избор на талисман. И досега игрите отпреди 35 години се асоциират с руското мече Миша и малцина помнят, че мечката се е съревновавала с… лос. А и да се намери точният вид на олимпийското мече не било лесно.

Преобразяването на московската действителност започнало от магазините – властите закупили от Финландия много стоки, за да създадат илюзията, че в руската столица рафтовете се огъват от продукти и няма никакъв дефицит.

Появила се финландска бира «Синебрюхофф» в алуминиеви кенове, а също и цигари Marlboro. Още през 1976 г. били пуснати в продажба дъвки, родно производство, което по това време било безпрецедентно, тъй като дъвката се смятала за идеологически вреден продукт.

Но ако става дума за вносни безалкохолни напитки, те се появили в СССР много по-рано и нямат връзка с Олимпиадата от лятото на 1980-а. През 1972 г. PepsiCo сключила бартерна сделка, благодарение на която американската компания внасяла в САЩ руската водка «Столичная» срещу обратната доставка на пепси. Конкурентите им от Coca-Cola, която е официална напитка на Олимпиадата от 1928 г. по тази причина доставили в Москва колосално количество фанта и мъничко кока-кола, за да избегне конфликт с производителите на пепси.Така Москва станала гастрономическа столица.

Освен това градът бил разчистен от нежелани елементи – на 101 километра разпратили дисиденти, проститутки, черноборсаджии, просяци, рецидивисти и алкохолици. За времето на провеждане на игрите в руската столица бил забранен достъп на неорганизирани туристи от други градове на Съюза.

За да определят оптималната дата за начало на Олимпийските игри, Всесъюзният научно-изследователски институт по метеорология и хидрология проучил наблюденията за почти 100 години. Така било решено състезанията да са в средата на юли, когато е най-подходящото време и няма много превалявания. За място е избрана голямата арена на стадион „В.И.Ленин” в парка Лужники.Според сценария, на 19 юли в 16:00 часа московско време над „Лужники” се разнесъл звънът на Кремълския часовник. От високоговорителите зазвучала празничната увертюра на Дмитрий Шостакович. Огънят на XXII-ите съвременни летни олипмпийски игри запалва баскетболистът Сергей Белов.

Участват 5179 спортисти (4064 мъже и 115 жени) в 203 състезания в общо 21 спорта.

Летните олимпийски игри продължават до 3 август 1980 г. А най-запомнящият се момент от закриването са сълзите по трибуните при изпращането на талисмана на олимпиадата – мечока Миша.

Бойкотът

Нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г. става повод освен за налагането на икономически санкции на СССР, но и за бойкот на Олимпиадата.

Това кара Джими Картър да издаде ултиматум на 20 януари 1980, предупреждаващ, че САЩ ще бойкотират Летните олимпийски игри в Москва, ако съветските войски не се изтеглят от Афганистан в рамките на един месец.

Администрацията на Картър оказва невероятен натиск върху страните от НАТО, тъй като доста от тях са били против бойкот на игрите. Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмит се оплаква от отношението на щатите към съюзниците им и становището, че „добрият съюзник трябва да прави това, което му се нареди“. Същевременно САЩ изпращат свои дипломатически мисии в Танзания, Нигерия и Сенегал, за да се склонят правителствата на страните да се присъединят към бойкота. Американската преса обаче оценява резултата от мисиите като провал.В резултат, игрите в Москва са бойкотирани от 65 държави, включително малките Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък, за първи път след игрите в Монреал през 1976 г. участие в състезанията решават да вземат 24 африкански държави. Преживяващият революция Иран не е поканен от МОК. Да присъства на игрите отказва и тогавашният генерален секретар на ООН, Курт Валдхайм.

Към бойкота, обявен от Съединените щати, в крайна сметка се присъединяват и други страни, сред които Япония, Западна Германия (Шмит успява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Някои от тези страни участват и в бойкота от 1984. Великобритания, Франция и Австралия подкрепят безпрекословно бойкота, но дават свобода на своите атлети да участват, ако желаят. В резултат на това решение Великобритания и Франция изпращат много по-малочислени делегации от атлети от обикновено. Английските отбори по езда, хокей и ветроходство бойкотират напълно Летните олимпийски игри в Москва. Въпреки това, делегацията на Великобритания е най-многочислената сред страните от Западна Европа, като наброява 170 атлети.Испания, Италия, Швеция, Исландия и Финландия са сред другите страни, които представят Западна Европа. Изключение правят само тези италиански атлети, които принадлежат към военни структури, тъй като страната е член на НАТО и правителството официално е решило да подкрепи бойкота. 

Някои спортисти, родени в САЩ, но с чуждо гражданство, също участват в игрите в Москва, но като състезатели на Италия, Австралия и др. страни.На церемониите по откриването и закриването атлети от много страни, в това число Австралия, Андора, Белгия, Дания, Франция, Обединеното Кралство, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Пуерто Рико, Сан Марино, Испания и Швейцария маршируват под олимпийския флаг, вместо под националните си знамена. Въпреки че правителството на Нова Зеландия официално подкрепя бойкотирането на Игрите, четирима атлети от тази страна се състезават, но не за страната си. Същевременно атлети от 16 други страни също не представят родините си и на церемонията по награждаването звучи олимпийският химн вместо този на съответната страна. В резултат на това се случва церемония, по време на която са вдигнати три олимпийски флага.

В Москва участват само 80 нации, най-малко от 1956 година насам. 65 страни не вземат участие в олимпийските игри, въпреки че са поканени. Някои от тях не участват нито в бойкота, нито в игрите, поради икономически причини. Катар така и не получава покана за участие.

Въпреки бойкота и участието на едва 80 страни на игрите са подобрени много рекорди.На игрите в Москва България записва най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. 

В нея участват 289 български спортисти. Страната печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3 място по медали, след домакините и ГДР.Вицешампиони са: Диана Дилова, Красимира Богданова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева, Костадинка Радкова – баскетбол жениДимитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов, Цано Цанов – волейбол мъже

Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов (конен спорт) – обездка отборно

Александър Томов (борба) – класически стил над 100 кг.

Михо Дуков (борба) – свободен стил до 62 кг.Иван Маринов (борба) – свободен стил до 68 кг.

Стефан Димитров (вдигане на тежести) – кат. до 60 кг.

Благой Благоев (вдигане на тежести) – кат. до 82,5 кг.Румен Александров (вдигане на тежести) – кат. до 90 кг.

Валентин Христов (вдигане на тежести) – кат. до 110 кг.

Димитър Запрянов (джудо) – кат. над 110 кг.

Любомир Любенов (кану-каяк) – кану 500 м.Ваня Гешева (кану-каяк) – каяк 500 м.

Мария Вергова (лека атлетика) – диск

Гинка Гюрова, Искра Велинова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Надя Филипова – рулеви (гребане) -четворка скулСлавчо Червенков (борба) – свободен стил над 100 кг.

С бронзови медали са: Анка Узунова, Валентина Харалампиева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Маргарита Герасимова, Мая Стоева, Росица Димитрова, Румяна Каишева, Силвия Петрунова, Таня Гогова, Таня Димитрова, Цветана Божурина – волейбол жениАнка Бакова , Долорес Накова, Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Анка Ефтимова- рулеви (гребане) – четворка скулМинчо Николов, Богдан Добрев, Иво Русев, Любомир Петров (гребане) – четворка скул

Божидар Миленков, Иван Манев, Лазар Христов, Борислав Борисов (кану-каяк) – четворка каяк

Ивайло Маринов (бокс) – кат. до 48 кг.

Младен Младенов (борба) – класически стил до 52 кг.Павел Павлов (борба) – класически стил до 82 кг.

Нермедин Селимов (борба) – свободен стил до 52 кг.

Стоян Делчев (спортна гимнастика) – многобойСийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане) – двойка скул без ролеви

Илиян Недков (джудо) – кат. до 65 кг.

Минчо Пашов (вдигане на тежести) – кат. до 67.5 кг.Неделчо Колев (вдигане на тежести) – кат. до 75 кг.

Борислав Ананиев и Николай Илков (кану-каяк) – двойка кану до 500 м.

Петър Петров (лека атлетика) – 100 м.Любчо Дяков (спортна стрелба) – 50 м. пистолет

Петър Запрянов (спортна стрелба) – 50 м. пушка легнал

Един от най-запомнящите се моменти е преминаването на Олимпийския огън през България на път за Москва.Подготовката по преминаването на огъня започва две години по-рано. На 25 юни 1980 г. през граничния пункт Кулата огънят вече е в България. За 7 дни изминава 918 км, пренесен от 801 факлоносци и 1602 асистент-бегачи, колоездачи, конници и лодка по р. Дунав. Първият български състезател, поел огъня на гръцко-българската граница, е двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев. На румънските спортисти огънят е предаден от Иванка Христова – първата българска лекоатлетка, олимпийска шампионка от игрите в Монреал 1976 г.

Заради огромният ентусиазъм сред всички българи е организиран и втори допълнителен лъч, който започва от старите български столици Плиска и Преслав, достига до третата българска средновековна столица Велико Търново, където се среща с основната щафета. Внушителен кортеж от коли и придружители съпътстват щафетата от граница до граница. Радиото и телевизията почти денонощно предават щафетата с Олимпийския огън. Събитието се превръща в извор на вдъхновение и почит към идеалите на олимпизма.„Около 4 часа през нощта изглеждаше, че Москва е под блокада или се провежда военна окупация – от улиците изчезнаха всички автомобили”, описват ситуацията журналисти от The New York Times. В същата статия е описана и друга сцена – от стадиона: „45 минути преди идването на Брежнев Дин Патерсън от град Ховард, Охайо и нюйоркчанина Ник Пол разгърнаха шестфутов флаг на САЩ и го вдигнаха над главите си. Публиката на стадиона, който побира 103 хиляди души, изригна в овации. Президентът Картър забрани показването на американското знаме на Олимпиадата в Москва”.

21-годишният Патерсън и 88-годишният Ник Пол заявили, че се гордеят с това, че са американци и съжаляват, че техните спортисти няма да участват в игрите. Оказало се, че Ник Пол не е пропускал нито една Олимпиада, като се започне с тази от 1896 г. Но отбелязал, че нарочно не е пътувал до Берлин през 1936 г. и до Токио през 1964 г, защото тези игри били използвани като политически интсрумент.

Осем нации дебютират на Олимпиада – Ангола, Ботсвана, Лаос, Никарагуа, Сейшелските острови, Мозамбик и Кипър. Зимбабве също прави първата си поява под това име, а преди това се състезава като Родезия.

Александър Дитянин (СССР) печели общо 8 медала, първият с подобно постижение на олимпийски игри. Теофило Стивънсън (Куба) става първият боксьор, който печели златен медал в супер тежка категория в три поредни олимпийски игри (1972, 1976, 1980).*Женският отбор на Зимбабве по хокей на трева печели златото в последната минута. Заради бойкота единствен отбор участник е СССР. В последния момент Зимбабве приема поканата да участва и по-малко от седмица преди началото на Олимпиадата тръгва към Москва. След това печели златния медал.

Баскетболът е един от спортовете, който най-много страда заради бойкота на САЩ и Запада. Мъжкият турнир е спечелен от Югославия, който побеждава на финала Италия. Женският турнир е спечелен от СССР, който на финала побеждава България.

В женската гимнастика се разразява съдийски скандал. Румънецът Мили Симунеску отказва да публикува резултата на сънародничката си Надя Команечи, която вече е спечелила два златни медала на отделните уреди. Реферът от Румъния опитва да убеди останалите съдии да увеличат оценката на Команечи, за да спечели още едно злато. След Олимпиадата е направено предложение за промяна на правилата, така че съдия да не може да се меси в резултатите на останалите си колеги от масата.*Плувецът Владимир Салников (СССР) печели 3 златни медала. ГДР доминира при женското плуване, печели 9 от 11-те индивидуални дисциплини.

Източници: blitz, posredniknews, wikipedia

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истината за касапницата с 14 изгорели войника и кръстника на мафията Иво Карамански

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.

Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.

В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.

Куршуми

Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.

Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.

Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.

 Версии

В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.

Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.

Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.

В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.

Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.

Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.

 Балистика

Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.

След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.

Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.

Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.

 Факти

Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.

Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.

Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.

Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.

Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.

Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.

Жан Виденов играе кърваво хоро

Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.

 Иво-младши стана диджей на морето

Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.

Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внезапно почина-звезда от Под прикритие, Седем часа разлика, Стъклен дом и Фамилията

Актьорът Николай Станчев внезапно почина, съобщи неговата половинка - актрисата Ивана Папазова. Станчев издъхна часове, след като отпразнува 60-годишнината си в компанията на своите близки и внучки.

"Животът е миг!Останалото е вечност!Моето всичко си отиде!МоятНики ,Вече е Ангел!Болиии!", така Иван Папазова съобщи черната вест, а във Фейса заваляха жалейки за големия артист.

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 в гр. Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в МДТ „К. Кисимов“ – В. Търново, а в периода 1987-1991 е актьор в Драматичен театър – Пловдив. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив. През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж.

Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера. Завръща се като гост актьор в пловдивския драматичен театър през 2008 в постановката „Изстрели по никое време“ от Дж. Мун, реж. Красимир Ранков. Следват „Очаквайки Годо“ от С. Бекет, реж. Г. Михалков, „Антракт“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов и „Боряна“ Й. Йовков, реж Красимир Ранков. В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други.

Снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири,това е най-богатият престъпник в историята

Как операция за убийството на наркобарона се превърна в катастрофа?

От притежател на кръчма, която дава под наем, до елитен командос от SAS и наемник, изпратен да убие кокаиновия крал Пабло Ескобар – такава е историята на Питър Макалийз. Той е бил  беше натоварен да ръководи екипа за изваждане на наркобарона от играта, но операцията се превърнала в катастрофа.

В интервю за подкаста на Джеймс Инглиш, 79-годишният Макалийз разкри, че е бил част от екип, на който предлагали 1 милион долара за главата на шефа на картела Меделин:

„Отлетяхме направо за Колумбия и се срещнахме с човек на име Хорхе Салседо и той ни информира за случващото се. Отидохме да се видим с двама бизнесмени, които всъщност бяха част от картела в Кали.“Макалис разказа за Салседо, който е бил част от съперничещата на Ескобар колумбийска наркобанда в Кали, организирал атаката и искал да наеме екип, който да я извърши.Питър бил първият човек, към когото се обърнали.

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири, Ескобар бил най-богатият престъпник в историята. В разцвета на мощта си той контрабандира 15 тона кокаин на ден. Съперничещите картели били държани на разстояние с куршуми и бомби.„Имаше продължителен сблъсък между картела Кали и картела Меделин и те просто искаха Пабло да се махне, защото той стреляше по тях, защото искаше пълното шоу“ – каза бившият войник от САС.

Според него пръст в акцията е имала и колумбийската армия, защото споменатият Хорхе Салседо бил полковник. В армията се надявали картелите взаимно да се унищожат във войната помежду си.Екипът за покушение срещу Ескобар тренирал на декор с размерите на футболно игрище, пресъздаващ системите за сигурност на Есколар, а после продължили с тренировки в джунглата, като провеждали учения с цялото оборудване, което ще носят. Упражнявали се и в стрелба. Това продължило с дни.Въпреки че били само 12 души, Питър каза, че не се страхувал от мисията. По думите му „много от телохранителите и охраната (на Ескобар- бел. ред.) бяха просто момчета, които се движеха с пълнител в колана и носеха „Узи“ или някакъв автомат“.„Влязохме там, носейки достатъчно боеприпаси, достатъчни за да убием към 3000 души. Бяхме пълни с оборудване чак до очните ябълки, плюс факта, че разполагахме с боен хеликоптер, който, според нас, щеше да изравни всичко със земята. Увереността беше на наша страна, никой от мъжете никога не го е съмнявал“ – каза шотландецът.

Нещата обаче не монаха по план. Напуснал групата член издал подготвяния удар в интервю за пресата, въпреки че обещал да не го направи. Той информирал медиите за подготвяната атака, но не знаел кой е целта – информация, известна само на Питър и още едно лице.Друг проблем настъпил, докато екипът пътувал към последната си мисия. Предполагало се, че членове на армията и полицията са били „на хранилка“ при Ескобар. Това наложило двата хеликоптера на наемниците да летят ниско, за да избягват радарите на армията, за да не бъде предупреден наркобосът от свой човек при военните. За съжаление, това довело до катастрофа на хеликоптера на Питър, който закачил върховете на дървета. Единият крак на пилота бил откъснат и той починал.Макалийз оцелял при катастрофата, с няколко счупени ребра. Изпитвал силни болки, но давал морфина на умиращия пилот, за да облекчи мъките му. На следващия ден раненият шотландецът чул гласове, които се приближавали към него, и не беше сигурен дали са приятелска група, или врагове. Просто чувал, че говорят испански.

Казал си, че ако са хора на Ескобар и го хванат, ще умре от ужасна смърт. Затова се притаил, като приготвил граната в едната си ръка, а с другата държал автомата. Те не го видели,  докато не опрял дулото на оръжието в корема на единия. За негов късмет били познати хора.Въпреки трудностите Питър искал да довърши мисията, но екипът така и не стигнал до базата на Ескобар.

Междувременно случаят се разчул и предизвикал интереса на полицията и армията, които се активизирали. Те търсели кой стои зад акцията и в крайна сметка решили, че най-добрият изход е да върнат Питър във Великобритания.

Той бил доволен от това разрешение на ситуацията.

Роденият в Глазгоу Макалийз е служил в Британския парашутен полк, SAS (Специални въздушни части), SAS на Родезия и южноафриканската армия.Освен че се е борил с наркобарони в Колумбия, той е обучавал телохранители в Москва и е поемал задачи, свързани със сигурността, в Алжир и Ирак.

В далечното минало разведеният баща на три деца е управлявал кръчмата The Gunmakers Arms в Бирмингам.В крайна сметка неговата мишена Пабло Ескобар все пак не доживя до старостта. Той бе убит в операция на колумбийската полиция през 1993 г., само 24 часа след 44-ия си рожден ден.

Източник:bg-voice.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Плажът на Варна,през лятото на 1981 година и как ходехме на море за 50 лева

Спомням времето, когато ние ходехме на морето в станции. Двуседмична карта струваше между 35 и 50 лева. Разликата до реалната и стойност (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева, при това за две седмици. От хората се искаше само да си платят пътя до там.

Е, храната не беше кой знае какво – типично социалистическо меню за труженика. Предимно супа топчета, таратор, пиле с ориз, ашуре, крем малеби. Но пък ние бяхме доволни, че с малко пари можем да заведем децата на море и най-важното – всички можеха да си го позволят. Днес много хора от години не са стъпвали на Черноморието от безпаричие. Защото сега са ти необходими доста пари за двуседмична почивка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ