Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата, научи ko4.


Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. По-рано през деня Lupa.bg извести за намерението му, а сега темата бе подхваната от водещите европейски медии.


Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни.


От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата. Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.


Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби, заявява ЕК. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране, се посочва в съобщение на ЕК.


Комисията започва първия етап на консултации със социалните партньори – предприятията и профсъюзите – по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС. Ако достатъчно държави от ЕС подкрепят инициативата, това може да доведе до въвеждане на нов закон.


При евентуално въвеждане на европейска минимална работна заплата, най-печеливши биха били страните с най-ниски заплати. Като пример ЕК дава България и Румъния. В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а същевременно в Люксембург е 2071 евро. Ако се предприеме предложението, това означава драстично нарастване на минималната работна заплата у нас и в Румъния. Според икономисти, тя може да бъде фиксирана на нива, не по-ниски от 860 евро месечно, което прави близо 1700 лева! Подобни заплати, за съжаление, са все още рядкост в България.


КНСБ приветства евентуалното въвеждане на обща за ЕС заплата. От синдиката настояват за директива за минималната работна заплата, която да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална заплата в голяма част от новите страни членки. Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната, се посочва в позицията на КНСБ.

По традиция, работодателите у нас са особено скептични и не одобряват идеята.Вижте още:840 лева за всеки пълнолетен българин, без да работи

Източник:Лупа



На 25 и 26 юни 1987 година над 150 дипломати от цял свят акредитирани в България посещават Благоевград и Югозападна България. Тази традиция т.н. дипломатически корпус да посещава всяка година различни окръзи в България беше идея на Тодор Живков, за да се променят основно различни части на страната. Така бяха преобразени Търново, Ловеч, Смолян. 

През 1987 година, за добро или лошо, дойде ред на Благоевград. Никой не знаеше до този момент, дори и Тодор Живков, че само след 2 години всичко ще се обърне с главата надолу. Построената някога 7 етажна сграда, 2 от които под земята за Окръжен комитет на БКП ще се превърне в Американски университет?! Така или иначе Благоевград хвана „последния влак“ и за по-малко от 2 години днешният студентски център не само на Югозападна България, но и на днешната република Македония и Албания, се преобрази. Главният „виновник“ за тези събития от преди 30 години, Лазар Причкапов, тогава първи секретар на Окръжен комоитет на БКП в Благоевград, разказва спомените си пред в. „Телеграф“ с носталгия, но и с тъга:


„Идеята се роди през 1984 година, тя беше обвързана формално с протоколно мероприятие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование „дипломатически корпус“. Тази среща беше само поводът да започнем изграждането на окръжния център. С решение на Бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987-ма година, милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. И сега има хора, които искат да омаловажат направеното в Благоевград, свеждат го до изграждане на центъра на града. Не, ние изградихме град, цял град. Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. В тази строителна епопея участваше целият окръг, над 100 000 българи.“Разбира е, че е имало и неудобства за тогава 70-хилядния град. След работно време всички минаваха през 4 часови бригади, носеха тухли и плочки. За да стигнат до работното си място са минавали по дървени дъски под които са зеели 3-метрови изкопи за смяна на ВИК и елинсталации. Първомайската манифестация през 1986 година също се е състояла, въпреки разкопания площад.25 юни 1987 година, 11 часа


Идва тържественият момент за откриването на обновения Благоевград. Пред днешната сграда на Американския университет е издигната сцена. Преди мига, в който трябва да се даде думата на Тодор Живков прозвучава българския химн, после всички фонтани на площада изригват с водна лава. Прозвучават 21 топовни салюта:


„Лазаре, пари има ли“, прошепва на ухо Тодор Живков на домакина .


„Има..“, отговаря му Причкапов също на ухо.


„Всичко законно ли е?“, допълва въпроса си Тато.


„Да, проверявайте ме както си искате“, отговаря на добавката Лазар Причкапов.


Днешният 77-годишен пенсионер, бивш апаратчик от високото ниво на ЦК на БКП разказа за „Телеграф“ какви спънки са му създавали тогава Андрей Луканов и Петър Младенов:


 


„Не съм светец. Взимал съм решения за действия преди убеждението да ги е обосновало и превърнало в необходимост. Но без такива решения, за които носиш лична отговорност, за какво са водачите? Когато тръгнахме да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво” се появиха обвиненията за авторитаризъм. Към финала на огромното строителство започна да битува слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987-ма година, а на 11-ти и 12-ти септември. Един ден, обикаляйки обектите, срещнах архитект Александър Баров, който неотлъчно следеше изпълнението на архитектурните решения в града: “Началство, вярно ли е, че корпусът няма да идва през юни, а на 11 и 12 септември?“ Отговорих, че няма такова нещо.


В средата на април 1987-ма година беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дни преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти – отговорниците за тях докладваха и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е извършена огромна работа, но предложи Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11-ти и 12-ти септември 1987-ма година. Бях изумен от това предложение. Стана ми ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба. Изненадата продължи, когато прочетоха писмо на Андрей Луканов, при вече уточнена програма, вторият ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11-ти и 12-ти септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал. Тодор Живков каза 25 и 26 юни и ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Получих го и работата продължи с предишния темп.“НАДГРАЖДАНЕ


На 27 юни, 30 години по-късно Лазар Причкапов събра на вечеря 30-ина свои живи съмишленици от епопеята „Благоевград 1987“. Поканата му уважи и днешният кмет на областния център д-р Атанас Камбитов:


„Акропола в Гърция също се ремонтира и освежава през 30-40 години. Наше задължение е да пазим Благоевград не само като построено преди нас, но и да го пазим и съхраняваме като памет и надежда за тези след нас“, каза градоначалникът Камбитов


Причкапов от своя страна го похвали:


„Това е първият кмет на Благоевград и то от дясна партия, който се отнася с респект и уважение към построеното по наше време. Зарадва ме новината, че след 30 години Общината започва основен ремонт на площадната част без да се променя облика й. На това се казва НАДГРАЖДАНЕ.“


www.e-79.com



По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. 

Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. 

Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. 

Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov



От този свят на 86 години си замина легендарният вратар на „Берое“ Христо Найденов – Палаврата!Тъжната новина съобщиха от beroe.bg


Ръководството, спортно-техническия щаб, футболистите и служители на „Берое“ изказват своите съболезнования към семейството, близките и приятелите на Христо Найденов.


Благодарим ти за всичко, което ни даде! Оставаш завинаги в сърцата ни и винаги ще бъдеш с нас!


Христо Найденов – Палаврата е легендарен вратар на „Берое“ от 50-те и 60-те години. Първият вратар на тима в А група. Найденов е изиграл 164 двубоя с екипа на старозагорци. Национал на България.


Погребението ще бъде утре (3 юли) от 15 ч. в Гробищен парк, с. Хрищени


Почивай в мир!



От трагичната смърт на принцесата до днес са изписани и изговорени милиони думи. Мнозина все още продължават да твърдят, че тя е била убита. Малко преди трагичния си край самата тя предрича в писмо до своя верен иконом, че ще загине в автомобилна катастрофа. 


На 31 август 1997, Даяна умира след автомобилна катастрофа в тунела Пон дьо л'Алма в Париж, заедно с Доди Ал-Файед и мениджъра по сигурността на хотел Риц — Париж, Анри Пол, който е шофирал наетия Мерцедес-Бенц през Париж. Колата се блъска в тринадесетата колона на тунела. Двулентовият тунел е построен без метална бариера пред колоните. Нито един от четиримата пътници в колата не е бил с предпазен колан. Кръвният анализ показва, че Анри Пол е бил под влияние на алкохол, докато е шофирал. Карал е с висока скорост, за да избяга от преследващите ги папараци.


Защо в онази августовска нощ Даяна, принцесата на Уелс, умря от раните си, получени в автомобилна катастрофа в един парижки тунел, само на 36 години? Каква е причината - бременност, убийство, плануван брак или просто нещастен случай? 


Не знаем. Но в едно обаче сме сигурни - ако бяхте попитали някого – мъж или жена – коя е най-красивата и състрадателна жена в света, с която бихте искали да излезете на вечеря, те щяха да ви отговорят: принцеса Даяна.



На обяд ще е тежко днес, особено за тези, които понасят тежко жегите. Все пак сме в период, в който е нормално да има горещини. Това заяви в ефира на Нова телевизия климатологът Симеон Матев.


„На 5-и юли ще е един от най-топлите дни в историята на нашата страна. През 2000 година на този ден отчетохме между 40 и 45 градуса. Ще видим сега до колко ще стигне живакът“, добави той.


Матев отбеляза, че и в Канада са измъчвани от рекордни горещини, а живакът е скочил във вторник до 49 градуса.


„Всички рекорди са както плод както на закономерност, така и на случайност. Има неща, които трябва да се напаснат“, каза той.


По думите му от утре може да очакваме захлаждане.


„От Северозапад напират по-студени въздушни маси, които ще балансират въздушното поле. На 2-3 ще имаме и превалявания. На места дъждът ще е обилен и над нормата. На места ще има и градушки и това са процеси, от които не можем да избягаме. Тези градушки вчера паднаха в Швейцария и Германия“, добави той.


Юли като цяло ще е по-топъл от обичайното. Положителната аномалия ще е по-голяма в Западна България. Валежите ще са близки до нормите. Тази година има основание да смятаме все пак, че те ще са с 20-на процента повече от миналата година“, каза Матев.


По думите му трябва да благодарим на глобалното затопляне за това, че температурата на морската вода се повишава.


Той обеща през втората половина на месец юли по-стабилно време, почти без превалявания.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации