Тя е една от най-важните жени в живота на Румен Радев. Днес е пенсионер, но трудовият й стаж е пряко свързан със самолетите и летищата

Две са най-важните жени в живота на Румен Радев и не става дума за бившата му съпруга Гинка и настоящата – Десислава.

Освен към майка си Станка, президентът изпитва особен респект и към сестра си Лозана. Тя е с две години по-голяма от държавния глава и именно тя е причината навремето Радев да избере авиацията за свой професионален път. Трудовият стаж на Лозана също е пряко свързан със самолетите и летищата.

Сестрата на президента Румен Радев от две години води живота на обикновена пенсионерка. Каката на държавния глава обитава просторен апартамент в централен столичен квартал.

Лозана е на 64 години и макар да страни от публични изяви, за нея се знае, че е работила в администрацията на столичното летище. Любопитното обаче е, че пенсията на каката на Радев вероятно достига тавана, тъй като преди да стане чиновник дълги години е била стюардеса. Тази професия е сред длъжностите, попадащи в първа категория труд, заедно с пилоти, парашутисти, миньори, водолази, работници в атомни централи, полицаи и други. По правило практикувалите тези професии получават едни от най-високите пенсии, надхвърлящи 1000 лева и достигащи тавана, който в момента е 3400 лева. Сумата със сигурност осигурява спокоен живот на Лозана.

Каката на Радев от десетилетия живее в София заедно със съпруга си Игор. Двамата имат една дъщеря – София, която е връстничка на щерката на Радев Дарина. Двете братовчедки са изключително близки, въпреки че Дарина е студентка в НАТФИЗ, а племенницата на президента учи в Дортмунд, Германия. Очевидно родителите й не изпитват затруднения да покриват таксите и разходите за обучението й в чужбина, а от социалните й мрежи личи, че заедно с приятеля си често пътуват по света, включително до отдалечени и екзотични дестинации.

София влезе в публичното пространство преди три години, след като публикува в социалните си мрежи клипове от купони в правителствената резиденция „Бояна“, провеждани там преди три лета заедно с братовчедка й Дарина и компания. Скандалните видеа, които „Ретро“ и ПИК първи разпространиха, показаха как двете девойки и приятелите им гуляят край басейна на държавната резиденция с чалга музика, наргилета и забавления до тъмни доби. От тях стана ясно, че София често гостува в дома на вуйчо си Румен Радев, когато е в България. Там цялата рода на президента посреща и някои семейни празници.

Лозана и съпругът й поддържали добри отношения и с двете съпруги на Радев. По-близки били с бившата Гинка, най-вече покрай дружбата на децата. Десислава рядко им ходела на гости, но по празници винаги се отчитала с претруфени ласкателства. Каката на президента не си позволявала да се меси прекомерно в житейските му избори, но често го приземявала, когато виждала, че греши.

Държавният глава е изключително близък със сестра си, с която често е засичан и на вечери в закътани ресторанти в квартал „Бояна“. В едно от малкото си интервюта майка им Станка, която и след смъртта на съпруга си Георги продължава да живее в родното им село Славяново, е казвала, че децата й са сплотени още от малки. Небето и самолетите ги привличали от съвсем ранна възраст.

Докато за пилотската кариера на Радев се знаят и най-малките подробности, малцина подозират, че сестра му е била стюардеса. След като завършва средното си образование в Хасково, тя първа пристига в София, за да учи психология и педагогика, а впоследствие и философия в Софийския университет. След дипломирането си започва работа на борда на самолетите, подтикната както от брат си, така и от съпруга си Игор. Той е от руски произход, а неговият баща – свекър на Лозана – е въздушният ас в съветската армия и герой от Втората световна война Василий Странджев.

Лозана „се приземява“ през 2007 г., когато спира да лети като стюардеса и получава назначение в администрацията на столичното летище, където продължава да получава солидно възнаграждение. Именно тя била и първият съветник на брат си. Още в детството им по-малкият Румен гледал на сестра си като на еталон за успех. Повлиян от отличните й оценки и хвалбите на родителите им, бъдещият летец кандидатствал в езиковата гимназия в Хасково, където Лозана учела. В Немската изкарал само година, след което кака му го насочила към математиката – път, който по-късно му отваря вратите към военновъздушното училище. Неведнъж Радев е споделял, че кариерата си дължи отчасти и на нея.

Източник: retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя носеше обувки номер 58 – най-голямото стъпало в историята на женския баскетбол

Баскетболният свят загуби една от най-емблематичните си фигури. На 11 януари 2026 година почина Уляна Семьонова – състезателката, срещу която в продължение на близо две десетилетия сякаш нямаше противодействие. С нея в състава си националният отбор на СССР не допуска нито една загуба в официален мач между 1968 и 1986 година – статистика, която и днес звучи като мит.

Уляна Ларисовна Семьонова е родена на 9 март 1952 година в Латвийската ССР, в семейство на обикновени руски работници. Още в ранното си детство прави впечатление с необичайния си ръст и физика. Израства като тихо и скромно дете, далеч от образа на бъдеща спортна звезда. В училище често е обект на любопитство заради височината си, но именно там треньорите за първи път забелязват потенциала й за баскетбол. Първоначално тя не проявява особен интерес към спорта, а по-скоро към нормален, спокоен живот, но съдбата й е предначертана от сантиметрите, които продължават да се трупат с всяка изминала година.

В юношеска възраст Семьонова вече е над два метра висока и е привлечена в спортната система на Рига, където започва целенасочена подготовка. Именно там усъвършенства играта си под коша и развива изненадваща за ръста си координация и усещане за позиция. На едва 16 години дебютира за женския национален отбор на СССР, което по онова време е изключителна рядкост. От този момент нататък кариерата й се развива с главоломна скорост.

С ръст от 210 сантиметра, а според някои източници дори 213, Уляна Семьонова се превръща в най-разпознаваемата баскетболистка в света през 70-те и 80-те години на миналия век. Със СССР печели две олимпийски титли – в Монреал през 1976 година и в Москва през 1980 година, три световни и десет европейски първенства, реализирайки общо 1614 точки за националния отбор. Присъствието й под коша е толкова доминиращо, че противниковите отбори често променят цялата си тактика само за да ограничат загубите.

На клубно ниво името й е неразривно свързано с легендарния ТТТ Рига. С латвийския клуб Семьонова печели 15 шампионски титли на СССР и 15 пъти триумфира в Купата на европейските шампиони – постижение, което и до днес остава ненадминато в женския баскетбол. В края на 80-те години играе и в Западна Европа, защитавайки цветовете на испанския Тинторето Хетафе и френския Валансиен, където е посрещната с огромно уважение, въпреки че вече е в залеза на кариерата си.

Извън терена Уляна Семьонова остава същата тиха и добродушна жена, каквато е била и като дете. Съотборничките й я описват като скромна, лишена от всякаква суета и винаги готова да помогне. Любопитен факт от живота й е, че тя носи обувки номер 58 – най-голямото стъпало в историята на женския баскетбол, като дълги години обувките й са изработвани по индивидуална поръчка.

Последните години от живота й преминават в тежки здравословни изпитания. През 2017 година Семьонова претърпява сериозна сърдечна операция, а през 2022 година, след усложнения, се налага ампутация на крак. Въпреки това тя запазва достойнството и мълчаливата си сила до самия край.

Уляна Семьонова напуска този свят на 8 януари 2026 година, на 73-годишна възраст. Тя остава в историята не просто като великан на ръст, а като една от най-великите баскетболистки, които играта някога е познавала – символ на епоха, в която доминацията беше пълна, а поражението – непознато.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови неочаквани разкрития по случая с пребития полицейски шеф в Русе, намесен е известен артист

Момчетата, подсъдими за побоя, били големи фенове на звездата и го изчакали в заведение за снимки.

Мелето с полицейския шеф в Русе е станало след среща с Александър Сано! Момчетата, погнати за побоя над Николай Кожухаров, са големи фенове на звездния актьор и певец.

Във фаталната вечер останали до късно навън, защото чакали любимия си изпълнител в заведение – да го видят, да се снимат с него и да си вземат автографи. Това твърди пред „България Днес“ адвокат Методи Лалов, който защитава 15-годишния Станислав Александров.

По думите му обвинените младежи не са хулигани, които обикалят и се чудят с кого да се сбият. 

Юристът отговори на реплики какво са правили младежите навън след полунощ на 4 септември м.г., когато компанията има се спречкала с тази на полицейския шеф и съседа му Георги Димитров. Според адвоката е добре да се отговори защо по това време навън са били децата на другата компания. 

Лалов бе потърсен по повод старта на делото по случая. Само преди ден Окръжната прокуратура – Велико Търново, внесе в Окръжния съд в Русе обвинителния акт срещу четирима младежи – 15-годишния Станислав Александров, 18-годишния Жулиен Кязъмов и 19-годишните Виктор Иванов и Кирил Гочев.

Те са погнати за причиняване по хулигански подбуди на тежка телесна повреда на директора на ОД на МВР – Русе, Николай Кожухаров и лека телесна повреда на неговия съсед Георги Димитров. 

Побоят

Екшънът се разигра след полунощ на 4 септември м.г. в Русе, пред дома на пострадалите. Според обвинителния акт е възникнал инцидент между Кожухаров, съседа му и пътуващите в кола момчета.

След направена забележка към водача за опасно шофиране, обвиняемият Кирил Гочев предизвикал конфликт със съседа на полицая, при който му нанесъл удар с юмрук в лицето, съборил го на земята и продължил да му нанася удари с ръце и крака. В побоя се включили и обвиняемите Жулиен Кязъмов и Виктор Иванов, сочи прокуратурата. 

Кожухаров се легитимирал, че е полицейски служител, и опитал да предотврати разправата. В този момент намиращият се зад гърба му Станислав го последвал и му нанесъл силен удар с юмрук отзад вдясно в областта на бъбрека. Докато Николай Кожухаров се навеждал да вземе падналата си полицейска карта, Станислав му нанесъл втори удар с юмрук на същото място, твърди обвинението. 

На място били извикани екипи на МВР и Спешна помощ. Пострадалите били прегледани в болницата и се прибрали. Заради силни болки и влошаване на състоянието на шефа на Областната дирекция на МВР той бил хоспитализиран и му била извършена животоспасяваща операция. На приятеля му била причинена лека телесна повреда.

Кирил, Жулиен и Виктор са предадени на съд по обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Димитров, а Станислав – за причиняване на тежка телесна повреда по хулигански подбуди на полицейски орган при изпълнение на службата му. Разследването се водеше във Велико Търново, за да няма съмнения за пристрастност сред русенските служители.

При предявяването на материалите са показани видеозаписи от камери в района на инцидента, пише „Бълагрия Днес“. Кадрите са показани на офис компютър, без възможност за регулиране на скоростта и кадриране, оплакват се юристи.

„Имаше записи от камери в района, които следствието и прокуратурата не могат да отворят, защото нямат код, който изпращачът не е дал. Останаха неизвестни неща.

А записите са изключително важни – те ще разрешат противоречията между двете групи. Те са обективен независим източник. Свидетелите пречупват всяко възприятие през интереси, познанства, спомени и емоция“, коментира адвокат Лалов.

На записите още не им е правена експертиза дали са манипулирани, но може да се изготви по време на делото. Сред доказателствата са свидетелски показания, видеотехнически експертизи и медицински експертизи.

Цялата случка с побоя трае около 8 секунди. Редица разминавания бяха засечени в изнасяната по случая информация, като това, че момчетата били тротинеткаджии или дрифтаджии. 

С придружител

Непълнолетният Станислав вече не излиза навън без придружител след случката с полицейския началник. Момчето ходи само на училище, и то в компанията на някой от родителите си.

„Представете си какво е да прекараш седмица в ареста с психика на 15-годишен“, вайка се защитникът му.

Клиентът му усеща обществената реакция, когато ходи по улицата, разпознават го.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последните думи на Михаел Шумахер

На 29 декември през 2013 г., седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер претърпява ужасен инцидент на ски в Алпите. Оттогава никой не е виждал Шумахер на публично място.

През 2021 г. Netflix пусна документален филм на германския пилот. В лентата Пилето не се появява, а от думите на съпругата му Корина става ясно как е и какво се е случило с него.

Ето как тя разказа своята версия за инцидента на ски: „Малко преди това да се случи в Марибел, той ми каза: „Снегът не е най-добрият… Трябва да отидем в Дубай и да опитаме да скочим с парашут“, разказа през сълзи г-жа Шумахер.

Това са последни думи от неговия „стар живот“, след които нищо не е същото….„Никога не съм обвинявала Бог за случилото се. Беше просто комбинация от нещастни обстоятелства, лош късмет… Винаги е ужасно, когато кажеш: „Защо това се случи на Михаел или на нас?“ Разбира се, Михаел ми липсва всеки ден, но не само на мен, но и на децата, семейството, всички около него.“

От тези думи може да се заключи, че Шумахер е в лошо здравословно състояние, както се спекулира, и само избрани приятели на семейството знаят реалното му състояние.

 Бившият агент на Шумахер Вили Вебер от дълго време е в спор с Корина Шумахер, която не му позволява да го посещава.„Когато мисля за него, за съжаление, нямам никаква надежда да го видя отново. Нямам никакви положителни новини от 10 години. Съжалявам ли, че не го видях веднага след инцидента? Разбира се, съжалявам. Трябваше да отида веднага в болницата, тъгувах за него като куче след инцидента. Но в крайна сметка трябваше да се сбогувам с Михаел…“

 Причината, поради която Вебер ще бъде трудно да посети Шумахер, е интервю, в което той гневно се „нахвърли“ срещу Корина и твърди, че цялото семейство е излъгало, за да му попречи да посети бившия си клиент.„

В началото разбирах цялата ситуация и винаги правех всичко, за да защитя личния живот на моя Михаел, но оттогава просто слушам лъжите им. Казах си, че ще се грижа за семейството му, защото не мога да променя неща, които вече са се случили. Е, той беше като син за мен, все още ме боли, когато говоря за това“, каза Вебер тогава.

Шумахер ще отпразнува своя 57-и рожден ден на 3 януари 2026 г.

Източник:btvsport.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.

На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.

Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.

Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.

Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.

През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.

Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.

Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа и е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.

Според думите и, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.

Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.

Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.

Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.

За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.

В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета и в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.

Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ