Кошмарът в старата ни столица на 17 ноември 1985 година

Денят е 17 ноември 1985 г. В старата столица се изсипва накуп цялото партийно и държавно ръководство на НРБ. Поводът е 800-годишнината от честването на въстанието на Асен и Петър и пускането за пръв път на новия аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина”. Търново по онова време е третият град в Европа, в който се предлага подобен уникален спектакъл и това е повод за национална гордост. 

Това е и причината Първият да доведе тук целия си верен антураж. За да се гарантира сигурността на високите гости, старата част на града е буквално отцепена като в нея не се допускат простосмъртни чак до портите на Царевец. Желаещите да наблюдават спектакъла граждани и гости могат да го сторят от главния път София – Варна или от хълма “Света гора”. Една голяма група хора избират за застанат на позиция на терасата на ресторанта “Света гора” на хълма. Токът изгасва и спектакълът започва. По крепостните стени на Царевец започват да играят пъстри багри и светлосенки. Разнасят се звуците на кавал, които съпровождат “разказа” за живота на българите под османското иго. И точно в този момент се случва страшното. Парапетът на терасата на ресторанта “Света гора” не издържа на натиска на десетките хора, изтръгва се полита надолу заедно с хората. Чуват се смразяващи кръвта викове и писъци. Ето как журналистът Борислав Костов, очевидец на събитието, си спомня за него години по-късно:

“Ужасяващи писъци разцепиха тъмнината, майки викаха децата си по име, хората се щурахме уплашени насам-натам. Фарове от автомобили осветиха местопроизшествието. Видях на земята възрастен мъж в кръв, счупена кост бе пробила панталона. Но това, което вцепеняваше погледите ни, беше над нас. Малко момче бе попаднало между железата на парапета на втория етаж и с притиснат гръден кош висеше в безсъзнание с клюмнала глава и ръце.”

Ужасът продължава само няколко минути, след което токът отново е пуснат. Към мястото на инцидента пристигат с пуснати сирени линейки и полицейски автомобили. Десетки ранени са откарани в местната болница. По-късно ще стане ясно, че са били прегледани 37 човека, от които около 20 са оставени за лечение. За щастие загинали няма.

През цялото това време спектакълът “Звук и светлина” не спира. Дали Тодор Живков и свитата му са чували писъците, разнасящи се вдясно от тях от съседния хълм? И какво ли обяснение са им дали служителите от УБО за тези писъци? Самият Живков никога не споменава за случката. Той обаче няма как да не е знаел за нея. Или поне да не се е поинтересувал за какво ли хвърчат всички тези линейки и патрулки. Това като че ли е и последното идване на бай Тошо във Велико Търново. Дванадесет години по-рано той посещава Килифарево във връзка с тържествата около обявяването му за град. С него са още Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров. След като слиза от лимузината, Тато изведнъж заявява, че иска да посети местния манастир. 

По това време игуменка на манастира е майка Юстина, която за краткото време, което има, успява да устрои на Първия едно наистина царско посрещане. Пред портата на манастира е опънат червен килим, от двете страни на който са строени всички монахини. Цялата ограда на Божията обител и околните поляни са застлани с шарени черги, които радват окото. След като седнали на трапезата, Юстина налива на Тато кехлибарено вино от собствените манастирски лозя. Един от служителите на УБО посяга да вземе чашата и да опита пръв виното, както е по протокол, но бай Тошо му махва да изчезва. След което отпива една хубава глътка, а после още една, и още една. Виното разнася топлина по жилите му и го размеква. От това умело се възползва находчивата майка Юстина, която успява да прошушне на ухото му, че са и необходими средства за ремонт на манастира. Живков обещава да и отпусне и след това удържа на обещанието си. Посрещането ще е харесало на Живков, тъй като след това той идва в манастира още няколко пъти инкогнито без местните партийни величия да разберат. Като при една от визитите помолил игуменката да го остави сам в църквата. Когато игуменката все пак тайно надзърнала, тя с изумление видяла, че Живков се моли. 

Събрала смелост тя го попитала защо се моли, след като е комунист. На което Живков отговаря: “Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни”. Историята на първото посещение на Тато в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като високите гости си тръгнали, майка Юстина наредила на сестрите да не мият чашата, от която е пил Първия. Така с капки от недоизпитото вино тя била поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.

Още едно населено място в региона е свързано с Тодор Живков в региона. Това е село Дъскот. Тук в периода 1938-39 г. бъдещият държавен глава и съпругата му Мара Малеева живеят и тук сключват брак. По това време Мара е участъков лекар в селото, а Тодор е безработен и по цял ден играе табла в селското кафене. За да не бъде обвинен от официалните власти, че не работи той се записва като участник в самодейния състав на селското читалище. Тъй като по това време двамата млади живеят без брак, за да не ги одумват местните, те решават да се оженят. На 2 февруари 1939 г. се венчават в църквата “Рождество Богородично” в Павликени. След венчавката заедно с кумовете се почерпили в местния ресторант, а вечерта Тодор и Мара се прибрали обратно в Дъскот с една конска каруца. 

Брачното свидетелство на двамата и днес се пази в местната църква. Освен него се пазят и други снимки и вещи, принадлежали на бъдещия държавен ръководител. Сред тях е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 1979 г., с което читалището в Дъскот е наградено с орден “Червено знаме на труда”.

Иван ГЕОРГИЕВ/Източник:dnesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1978 г. в родилното отделение на един окръжен град се случва нещо невиждано дотогава

На 16 окт. 1978 г. радостно оживление e обхванало колектива на Акушеро-гинекологично отделение при Окръжна болница – Ямбол.

Събитието е оборудване на отделението с видеотелефон! Д-р Калина Карадимова споделя, че нововъведението ще даде възможност близките на родилките да видят и майката, и бебето, без да се налага да викат под балконите на отделението.

Д-р Георги Славейков, главен лекар на Окръжна болница, прерязва трикольорната лента и поздравява колектива на отделението с новата придобивка.Фотографът Жельо Леков е снимал и щастливия баща, който пръв влиза в стаята с видеотелефона и вижда на екрана съпругата си и новородения си син.

Видеотелефонът е монтиран от техниците на предприятието за радио и телевизионни услуги в Ямбол, което показва, че с общи усилия могат да се осъществят и подобни нестандартни идеи.

Информацията е от статия, публикувана във в. „Народен другар” – Ямбол, а снимките са от фонда на „Българска фотография” – Ямбол.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българин снабдявал страховит мексикански наркокартел с оръжие

Американските власти официално обвиниха български гражданин за участие в международна схема за незаконен трафик на оръжие, предаде БНТ. Обвинението е повдигнато в щата Вирджиния, като се посочва, че освен сънародника ни Петър Мирчев, в схемата участват и трима африкански граждани – от Уганда, Кения и Танзания.

Групата е предложила списък с оръжие на стойност 53 милиона евро на един от най-мощните и жестоки мексикански наркокартели в света. Предлаганото оръжие е от български военни заводи, установи проверка на екипа ни.Според американските власти още през 2022 г. българинът заедно с още трима души от Уганда, Кения и Танзания разработвали канал за доставки на оръжие с военно предназначение за мексикански наркокартели.

Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „В съобщение на прокуратурата от щата Вирджиния от 30 юли тази година българинът Петър Димитров Мирчев, заедно с граждани на Кения, Уганда и Танзания са обвинение в конспирация за разпространение и трафик на наркотици, трафик на оръжие и взривни устройства.“

Разследването твърди, че Петър Мирчев е предложил внушителен арсенал на мексикански картерли, сред които картелът Джалиско Нуева, който е един от най-жестоките и опасни в Мексико и района.Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „Оръжието е включвало автомати, гранати, очила за нощно виждане, снайпер карабини, мини и снаряди за поразяване на самолети.“

Към кориците на делото е прикачена и рекламна брошура, която обвиняемият показвал на потенциалните клиенти. На нея се виждат логата на три български компании, които произвеждат оръжие.

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Има колумбийски картели, които имат дори подводници, самолети. Обикновено започва веригата с напълно легални търговци, преминава през серия от посредници и накрая попада в подобни криминални контингенти.“

По данни от Министерството на правосъдието на САЩ Мирчев е организирал пробна пратка от 50 автомата АК-47 с фалшиви документи за краен потребител в Танзания. За целта са били нужни разрешителни за продажба, които българският участник в схемата е осигурил с помощта на съучастници от Кения, Уганда и Танзания. Посредством връзки и подкупи в танзанийското правителството, те са издействали нужните документи. Доставчикът на оръжията е предприятие в Бургас, което снабдява въоръжените сили на Танзания с 50-те автомата. В танзанийското разрешително се казва, че при всяка последвала продажба на оръжията трябва да бъде уведомено българското правителство – това обаче не се случва.

Разследващите са засекли също така банков превод от сметка в САЩ към българска банка. Титуляр е бил български производител на оръжие, свързан с Мирчев. През лятото на 2024 г. от България са изнесени 50 автомата „Калашников“ и боеприпаси към тях, като пробна пратка към мексиканския наркокартел.

Няколко месеца по-късно българинът отправя още по-сериозна оферта. Според разследващите Мирчев предложил да снабди наркокартелите с ракети земя-въздух, дронове и зенитна оръжейна система, която може да сваля хеликоптери. По делото е приложен и списък с оръжие на стойност 58 милиона долара. Въоръжаването на картела имало за цел да повиши сигурността на доставките на кокаин, предназначени за САЩ.Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „Според американските власти Мирчев е в основата на плана, като българинът първо се е свързал с гражданина на Кения, който пък е привлякъл останалите граждани на африканските държави.“

Според анализатори името на Мирчев не е случайно в средите за трафик на оръжие и е свързано с това на Виктор Бут – руският търговец на оръжие, известен като „Търговеца на смъртта“, който излезе от американски затвор преди почти две години в сделка с Москва за американската баскетболна звезда Бритни Грийнър.

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Виктор Бут и Петър Мирчев се запознават. Мирчев започва да му осигурява оръжие, а Бут използва контактите си в Русия, за да изнася оръжие, включително за Афганистан, за много проблемни в онзи момент държави.“

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Изглежда Петър Мирчев е работил за ЦРУ, а Бут е бивш сътрудник на ГРУ. Те си партнират доста ефективно.“

Мирчев е арестуван през април в Испания и се очаква екстрадицията му в САЩ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагично! Близък на Малък Тошко разкри причината която е принудила Тодор Славков да сложи сам край на живота си

Нелечим мозъчен тумор от най-високата IV степен – глиобластом, е принудил Тодор Славков сам да сложи край на живота си, прострелвайки се с пистолетен изстрел в главата на датата 21 юли, на която точно преди 44 години почина и майка му Людмила Живкова. Това разкритие направи близък приятел на внука на последният комунистически лидер на България Тодор Живков.

Малък Тошко почина на 54-годишна възраст при неизяснени обстоятелства в къщата на президента на „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски в село Асен край Павел баня, а смъртта му хвърли в потрес цяла България и предизвика лавина от слухове, сред които и мълвата, че някой може да го е ликвидирал умишлено.

В деня след поклонението на Малък Тошко, който беше погребен в затворен ковчег до гроба на майка му Людмила Живкова, негов близък приятел сам потърси репортер на „Уикенд“, за да разкаже, че Славков не се е самоубил след безпаметна употреба на алкохол и кокаин или заради натрупани огромни дългове на комар, а заради нелечимо и прогресивно туморно образувание в мозъка.

„Глиобастом в мозъка на Тодор беше открит миналата есен от невролози от Военна болница, а диагнозата беше потвърдена в Правителствена болница чрез скенер. В края на миналата година Славков отиде на изследвания и в клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул. Там му направиха биопсия и всички изследвания установиха, че той има прогресивен мозъчен тумор. Медицинските становища гласяха, че на Тодор му остават още най-много 2 години живот. И наистина – той започна да гасне с бързи темпове, стопи се, а част от тялото му се парализира. Постоянно го измъчваше жестоко главоболие, повръщаше по няколко пъти на ден.Заради нелечимото туморно образувание в мозъка, Тодор се скри от всички, спря да се среща с приятели и дори да си вдига мобилния телефон. Сам е избрал да се самоубие на тихо и закътано място и то на датата, на която си е отишла и майка му Людмила Живкова“, разказва пред „Уикенд” опечаленият приближен на Тодор Славков.

Според думите му Малък Тошко не е разкрил пред никого своето намерение да се самоубие самотен от гордост, а и тъй като е искал близките му да го запомнят като влюбен в живота и в постоянните купони бохем.

Две седмици преди да се самоубие с пистолетен изстрел в устата, внукът на Тодор Живков помолил близкия приятел на баща си Иван Славков – футболния бос Христо Крушарски, да отседне в къщата му в село Асен край Павел баня. Крушарски, който бил наясно с тежкото заболяване на Малък Тошко, помислил, че той търси уединение и спокойствие сред природата като част от лечебна терапия и без да се замисли му дал ключовете от имота си.Тодор Славков book

Футболният бос даже изпратил санитар на Тодор Славков – тази роля била поета от негов племенник, който също отседнал в къщата в село Асен. Два дни преди фаталния 21 юли обаче Малък Тошко отпратил болногледача си – казал му, че присъствието му го натоварва и че иска да остане сам.

Славков е открит мъртъв с прострелна рана в главата си от жената, която се грижела за домакинството в къщата в село Асен към 17 часа следобед. Никой не е чул кога точно е проехтял пистолетния изстрел, но според становището на лекарите от „Съдебна медицина“ Малък Тошко се е самоубил в обедно време.

Внукът на Тодор Живков посегнал на живота си с боен пистолет „Глок“, който получил като наследство от покойния Иван Славков – Батето.Тодор Славков book

„Допреди Батето да почине, Тошко не притежаваше оръжие, тъй като от МВР отказваха да му дадат разрешително за огнестрелно оръжие заради делото за изнасилване на Мила Гешева, което се водеше срещу него чак до 2005-а година. Когато Иван Славков почина през пролетта на 2011 г., неговият боен пистолет, подарен му преди години от МВР, беше предаден в служба КОС. Според закона, пистолетът следваше да се продаде чрез обявен търг, тъй като наследника Тодор нямаше разрешително за огнестрелно оръжие. За да се сдобие с пистолета на татко си, Малък Тошко изкара разрешително за оръжие след неговата смърт…“, разказва приятел на Тодор Славков, запознат с мрачната история.

Футболният бос продава къщата, в която се застреля Малък Тошко

Христо Крушарски не иска никога повече да се връща на лобното място на Славков, за когото се грижеше като свой син Президентът на футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив) Христо Крушарски възнамерява да продаде къщата си в село Асен край Павел баня, в която на 21 юли се самоуби неговият довереник Тодор Славков, пише още „Уикенд“.Тодор Славков book

Христо Крушарски, който беше сред най-добрите и верни приятели на Иван Славков още от началото на 80-те години на миналия век, беше най-близкия човек и до неговия син Тодор, а след смъртта на Батето пое финансовата издръжка на наследника му. Малък Тошко беше миноритарен съдружник в завода за противоградови ракети на футболния бос Крушарски, който често покриваше и комарджийските дългове на внука на Бай Тошо.

„Преди 1989-а Христо Крушарски беше комсомолски секретар на металургичния комбинат „Кремиковци“ и беше сред хората с постоянен достъп до Тодор Живков. Той беше единственият приятел на Иван Славков, когото Бай Тошо одобряваше. Когато настъпи демокрацията, Крушарски се впусна в частния бизнес и някои започнаха да говорят, че препира част от парите на династия Живкови. Това обаче категорично не е вярно“, твърдят запознати.

След самоубийството на Тодор Славков в къщата му в село Асен, Христо Крушарски е буквално съсипан от мъка и не иска повече да стъпва в имота, който купил преди около 15 години с инвестиционна цел.

„Тодор ми беше като син, много го обичах! Когато научих за трагедията, не знаех накъде да тръгна. В голям шок съм! Баба му ми казваше: „Грижи се за него“. И аз така се погрижих, че той си отиде преди мен в мой имот…“, изплака преди дни болката си Христо Крушарски в телевизионно интервю.

„На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно училище в село Асен. Тук няма един да говори български. В целия регион вече всички са ми приятели, разбира се. Людмила Живкова проговори в мен. И имам мисия – просветно-културна. Благодаря ти за всичко“. Това е последният смс, който Тодор Славков написал до дългогодишния си семеен приятел Христо Крушарски, в чиято вила в казанлъшкото село сложи край на живота си с изстрел в главата на 21 юли.

Съобщението до бизнесмена той е изпратил десет дни по-рано – на 11 юли, разкрива Крушарски в интервю за „24 часа“. „Впоследствие го анализирах, показах го на следствието, на дъщеря му също го дадох да го прочете. Един човек, който се е занимавал с много такива случаи, ми каза: „Ако ми го беше показал, щях да ти кажа какво ще се случи“. Но аз тогава не обърнах внимание на написаното. Сметнах, че вече е започнал да мисли трезво, да осъзнава живота си“, каза бизнесменът, който е бил много близък до Иван Славков-Батето, майка му Катя и им е обещал да се грижи за семейството.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е днес Мила Гешева?! Жената, заради която Тодор Славков прекара 2 години в ареста

В живота на отишлия си без време от този свят на 21 юли Тодор Славков има много възходи и падения. Сред последните е арестът му и съдебния процес за изнасилване, който оставя незаличимо петно върху репутацията на известния наследник. Ето цялата история и къде са героите в нея днес:

Самоубилият се в понеделник при неизяснени до момента обстоятелства Тодор Славков с право се кичеше с титлата плейбой – през леглото на внука на комунистическия лидер Тодор Живков преминаха стотици красавици. Фаталната жена в живота на Малък Тошко обаче безспорно е някогашната студентка Мила Гешева. В зората на демокрацията тя го посочи като основен участник в груповото й изнасилване, състояло се на 10 юли 1988 г.

Заради обвиненията Малък Тошко се укриваше дълго време в Швейцария, преди да бъде заловен и екстрадиран у нас, където прекара 2 години в следствения арест. Едва през 2005 г. съдът окончателно постанови, че Тодор Славков и приятелите му Орлин Ножаров и синът на унгарския дипломат Жолт Хайду са невинни. Припомняме драматичната „прашасала“ история около изнасилването на Мила Гешева.

През юли 1988г. тийнейджърката Мила се скарва с майка си и напуска дома си късно вечерта. Отива в бар, където е задявана от подпийнал чичко. От лапите му я спасява Жолт Хайду – синът на мастит унгарски дипломат. Той я води у дома си, а Мила заспива, тъй като също е погълнала солидно количество алкохол. Събужда се в квартирата на чужденеца, усещайки навалица около себе си.

Вижда Жолт, Тодор Славков и Орлин Ножаров. Или поне така твърди тя. Пак по нейните думи тримата й се изреждат един след друг, без изобщо да се трогват от виковете й за помощ. Ако се вярва на показанията на момичето, Жолт, Тодор и Орлин еякулират върху корема й, както и на чаршафа. После всички напускат апартамента. Мила взема такси и се озовава в 6-о районно управление на МВР. По жалбата й веднага е разпоредена предварителна проверка. От дома на унгареца оперативните работници изземат чаши, чаршаф, бикини и косми.

Мила Гешева дело

Проведени са и редица разпити. Някои свидетели от кооперацията потвърждават, че са чули викове в ранната утрин на 10 юли. Други пък нямат спомен. Медицинското свидетелство за травмите на девойката носи дата 9 юли. А уж изнасилването на Мила се е случило ден по-късно! Странно е и друго нещо – за периода 28 юни – 16 юли 1988 г. има документи, които показват, че Тодор Славков е бил с гипсиран крак.

В показанията на Гешева липсва и дума за това. Извършилите предварителна проверка логично заключават, че няма данни за престъпление. На тази база районната прокуратура отказва да образува дело по случая. Отказът е потвърден и от Георги Георгиев от Градска прокуратура.

В постановлението си той подробно анализира събраните доказателства и свидетелските показания и стига до извода, че разказаното от Мила Гешева не отговаря на действителността. Та нали по чаршафа няма следи от сперма, такива не са били открити и по тялото на девойката, макар тя да твърди, че върху нея е еякулирано и след изнасилването не се е мила и бърсала. След падането на Тодор Живков от власт бързо се намира „законен повод“ да се припомни за „груповото изнасилване“ на Мила Гешева.

„Защо няма съдебен процес?“, пита на 17 декември 1989 г. във вестник „Работническо дело“ самоубилият се впоследствие оперативен работник Янко Димов. Ден по-късно шефът на следствения отдел на Главна прокуратура Пеньо Платиканов образува дело срещу Тодор Славков, Жолт Хайду и Орлин Ножаров.

Тримата са обвинени, че на 10 юли 1988 са се „съвокуплили с лице от женски пол“, Наложена им е мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това време Малък Тошко вече учи в Швейцария след изменение в правилата за висшето образование, направена в негова полза няколко месеца по-рано. Жолт се е прибирал в Унгария, а Орлин също е извън България. Мила Гешева пък бяга в Германия и иска политическо убежище понеже е „изнасилена от внука на държавния глава“.

Немците отхвърлят молбата й с довода, че у вас вече има демокрация. До 1989 г. приетите във ВУЗ младежи първо карат 2-годишна казарма и едва след това влизат да следват. Малко преди падането си от власт обаче Тодор Живков заповядва наредбата да се промени, за да може внук му да се обучи в швейцарска Алма матер.

Новите порядки започват да действат от 1 септември, а узаконяването става след преломния 10 ноември 1989 г.

След като българската прокуратура издава заповеди за насилниците на Гешева, унгарските власти категорично отказват да предадат гражданина си Жолт Хайду на правосъдието, а Орлин Ножаров не е открит – укрива се в Канада. Швейцарците обаче решават да съдействат и Тодор Славков е задържан. Това се случва през 1994 г. Следващите 8 месеца Малък Тошко прекарва в швейцарски затвор.

На 15 февруари 1995 г. е екстрадиран в родината и тук също лежи 14 месеца в тъмницата, преди да бъде освободен под парична гаранция.

„И в Швейцария, и в България създадох приятелства. От момента, в който попаднах зад решетките, бях готов на всичко. Дори и за секунда не съм се стреснал. Не се пречупих, защото имах пълната подкрепа на баща ми и сестра ми Жени, на цялото ми семейство. Както казах, създадох приятелства, а дори на втория месец станах кмет в затвора. Бях отряден председател, имах си лента. Каквото кажех, това ставаше. Имаше ред при мен, слушаха ме. Не са ми правели никакви проблеми надзирателите и другите затворници. В затвора четях книги на Достоевски“, разказва преживяванията си Малък Тошко.

Любопитна е ситуацията с неговото залавяне. В началото обвиняемият се криел, контактувал с хора единствено по телефона. Един ден обаче напуснал убежището си и тръгнал с колата си нанякъде. Тогава. ченгета го спрели случайно на магистралата заради превишена скорост. А като се изяснило кой е, белезниците щракнали на китките му. „Всички знаеха, че съм в Швейцария и ме издирваха. Татарчев беше главен прокурор. След като се разбра, че съм невинен, той дори се извиняваше на баща ми.

След дъжд качулка!

За мене по-добре, че ме заловиха и нещата си дойдоха на мястото, иначе може би и сега щях да се укривам някъде по чужбина“, разказа преди няколко години Тодор Славков.

През 2009 г. когато влезе в къщата на „ВИП Брадър“, Малък Тошко демонстрира циничното си чувство за хумор, като публично отправи покана към Мила Гешева да се ожени за него.

Що се отнася до Мила Гешева, то нейният живот се разви повече от добре след аферата с груповото изнасилване. Хубавицата се омъжи за швейцарския милионер Феличе Лепоро, но само 3 години по-късно се разведе. Мила върти успешен собствен бизнес – притежава 3 бутика за италианска мода в швейцарския град Лугано, както и малък аутлет център, където продава преоценени стоки. Преди няколко години Мила Гешева се завърна у нас за кратка почивка и тогава сподели няколко думи за драмата от 1988 г.

Мила Гешева днес

„Всички гаври са забравени и простени! Онова, което се е случило с момичето Мила, няма нищо общо с жената Мила. Не желая злото никому, в крайна сметка човек винаги остава сам със съвестта си“, лаконична беше Гешева.

През 2019 г., малко след развода си с швейцарския милионер, Мила Гешева се сгоди за, друг баровец – италианецът Ален Саудад Бланкаерт,  като засега няма публични данни дали двамата са се оженили. Мила и новият й мъж обитават просторно имение в швейцарския град Лугано, имат и къща на брега на Женевското езеро.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ