Първият „ерген“ на България – Виктор Стоянов – не остана безучастен към случващото се в четвъртия сезон на популярното любовно реалити.


В серия от видеа в социалните мрежи, той отправи остра критика към формата, който според него се е отдалечил от романтиката и се е превърнал в нещо съвсем различно.


„Всички влизат все едно отиват на война. Подготвени, пресметливи, със стратегии в главата. А любовта не се планира“, заяви Виктор в откровен клип, който сподели с последователите си.Виктор сподели, че когато той сам е влязъл в шоуто, не е знаел какво да очаква. Единствената му „подготовка“ била да чете любовните сонети на Шекспир, за да настрои сърцето си към емоциите, които го очакват.


„За да се влюбиш истински, трябва да си готов да бъдеш уязвим. А сега сякаш всички четат "Изкуството на войната" вместо поезия“, допълва той.


По думите му, в новия сезон любовта е изместена от студени калкулации, а участниците се държат като състезатели в екстремно предаване, а не като хора, търсещи истинска връзка.Виктор коментира и конкретни сцени от предаването: „Анна-Мария казва, че скоро ще разгадае „номерцата“ на Мартин. Забравя, че това е „Ергенът“, не „Игри на волята“. Очаквам всеки момент да чуем клишето 'комплексен играч'.“


В заключение, Виктор Стоянов споделя своето разочарование от посоката, в която е поел форматът: „Всички се борят за оцеляване, не за любов. Превърнаха романтиката в бизнес реклама. А „Ергенът“ трябва да бъде история за сърцето, не за стратегията./show.blitz.bg


 


Холивудската икона, известна с легендарните си роли в Top Gun, Batman Forever и The Doors, почина от пневмония в Лос Анджелис във вторник, след десетилетие на борба с рак на гърлото.


Според семейни източници, цитирани от TMZ, Килмър страдал от „липса на енергия, свързана с лечението му от рак“, което го оставило прикован към леглото. Макар че към момента на смъртта си той вече бил свободен от рак, тялото му „не успяло да издържи и просто се изключило“. Те допълват, че актьорът бил „много крехък“ в последните си дни и че здравето му „внезапно се влошило през последната седмица“.Смята се, че семейството и приятелите му са били до него в болницата преди кончината му, като по-рано тази година той е бил хоспитализиран за лечение.


Последното видео, което Килмър публикува в социалните мрежи – с маска на Батман през февруари – всъщност било заснето преди години. Дъщеря му, Мерседес Килмър, която той имал от брака си с актрисата Джоан Уоли, съобщи за смъртта му тази седмица.


Живот, белязан от битки и триумфи

Диагностициран с рак на гърлото през 2014 г., Килмър преминава през тежка операция, включително трахеотомия, която значително уврежда гласа му. Въпреки това, през 2020 г. той съобщи, че вече е свободен от болестта.

Килмър остава в историята на киното с ролята си на Ледения в култовия Top Gun (1986) и като Батман/Брус Уейн в Batman Forever (1995). Въпреки сериозното си здравословно състояние, той направи кратко, но запомнящо се завръщане на екрана в Top Gun: Maverick (2022), където отново влезе в ролята на Ледения заедно с Том Круз. Това се оказа и последната му поява на голям екран.


Роден в Лос Анджелис, актьорът изигра и емблематичната роля на Джим Морисън във филма The Doors (1991). Оставя след себе си две деца – 33-годишната Мерседес и 29-годишния Джак Килмър.


Прощални думи от колеги и приятели

Смъртта на Килмър беше потвърдена от New York Times. Вълна от почит и съболезнования заля социалните мрежи.

Актьорът Джош Бролин сподели вълнуващо послание, придружено от ретроспективна снимка на двамата: „Ще се видим, приятелю. Ще ми липсваш.“ Той го нарече „умен, предизвикателен, смел и изключително креативен“. Джош Гад също почете паметта му: „Благодаря ти, че бе част от филмите на моето детство. Ти наистина беше икона.“


Спортният анализатор Бил Симънс сподели снимка на Килмър на снимачната площадка на Heat и написа: „Нямаше никой като Вал Килмър. Винаги се наслаждавах на работата му. Почивай в мир.“


В документалния филм Val (Amazon Prime) актьорът говори открито за живота след диагнозата си, включително за трудностите с храненето и говора. Той използваше електронно устройство, наречено „гласова кутия“, за да комуникира. „Очевидно звуча много по-зле, отколкото се чувствам. Не мога да говоря, без да запуша тази дупка в гърлото ми“, признаваше той.Последните му дни

По-малко от два месеца преди смъртта си, Килмър сподели в социалните мрежи видео, заснето през 2021 г., в което пробва персонализирана маска на Батман, направена за него от художника Дейвид Чоу. Последната му публикация в Instagram датира от 22 март – снимка на една от неговите оригинални картини, подписана и пусната за продажба на сайта му. „Има онзи късен нощен блясък“, написа той за творбата. „Хладни тонове със слабо изгаряне, като когато лагерният огън изстива, но ти все още си буден.“


Холивудската легенда

В разцвета на кариерата си през 90-те години Килмър бе сред най-големите холивудски звезди, но спорове с режисьори и колеги, както и серия от по-слабо приети проекти, забавиха възхода му.


Режисьорът Джоел Шумахер го описа като „най-психически трудния човек, с когото съм работил“, но самият Килмър отхвърляше подобни твърдения, заявявайки: „Аз съм предизвикателен, а не взискателен, и не се извинявам за това.“


През 2020 г. той разкри, че не е имал сериозна връзка от 20 години, споделяйки: „Истината е, че се чувствам самотен част от всеки ден.“ Въпреки това, през годините имаше романтични връзки с някои от най-красивите жени в Холивуд, включително Синди Крауфорд, Дарил Хана и Анджелина Джоли.


След диагнозата си през 2015 г. намери убежище в дома на бившата си приятелка Шер, която му предложи подкрепа. „След като Шер си проправи път в сърцето ти, тя никога не си тръгва“, сподели актьорът.Вал Килмър остави незаличима следа в киното. От емблематичните му роли до личната му борба със здравословните предизвикателства, той бе пример за талант, упоритост и неподражаем дух. Неговите филми и наследство ще продължат да вдъхновяват поколения зрители.


 

Почина важен член на династията Сакскобургготски


На 82 години почина принц Андреас Сакскобурготски, който преди дни на 21 март, отпразнува последния си рожден ден.


Принцът, който страдаше от Паркинсон, израсна в САЩ и бе близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралско семейство. Роден в замъка Касел, седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория й съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г., когато завършва военната си служба и след това се обучава като търговец на дървен материал.


Той е роден на 21 март 1943 г. в замъка Касел в Долна Лужица, Германия, син на Фридрих Йосиас, принц Сакскобургготски принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. 


На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст той започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобурготската династия.


„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“.


„След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.


През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца: принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър, и те остават женени до смъртта й през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът страда от болестта на Паркинсон.


Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, а също така притежаваше замъка Грайнбург в Австрия и замъка Каленберг в Кобург, които той придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.


След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен, а също така беше приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но той „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“.


Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.


В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“


Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото той и семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен – не бяха „ограничени от тежките тежести, които идват със социалното положение, историята и богатството“.


„Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добавя той. 


Актьорът Вал Килмър е починал в Лос Анджелис на 65-годишна възраст, съобщава The New York Times.


Причината за смъртта е пневмония, съобщи дъщеря му Мерседес Килмър. 


През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото, но по-късно се е възстановил, каза още тя.


Най-известните му изпълнения са във филмите "Топ Гън", "Батман завинаги", "Жега", "Светецът", "Истински романс".



Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.


Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.


През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.


Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!


История на щурците:


Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.


Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.


Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.


През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации