Преди дни празнува рожден ден, а днес издъхна

 

Почина важен член на династията Сакскобургготски

На 82 години почина принц Андреас Сакскобурготски, който преди дни на 21 март, отпразнува последния си рожден ден.

Принцът, който страдаше от Паркинсон, израсна в САЩ и бе близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралско семейство. Роден в замъка Касел, седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория й съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г., когато завършва военната си служба и след това се обучава като търговец на дървен материал.

Той е роден на 21 март 1943 г. в замъка Касел в Долна Лужица, Германия, син на Фридрих Йосиас, принц Сакскобургготски принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. 

На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст той започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобурготската династия.

„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“.

„След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.

През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца: принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър, и те остават женени до смъртта й през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът страда от болестта на Паркинсон.

Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, а също така притежаваше замъка Грайнбург в Австрия и замъка Каленберг в Кобург, които той придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.

След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен, а също така беше приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но той „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“.

Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.

В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“

Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото той и семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен – не бяха „ограничени от тежките тежести, които идват със социалното положение, историята и богатството“.

„Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добавя той. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актьорът Вал Килмър

Актьорът Вал Килмър е починал в Лос Анджелис на 65-годишна възраст, съобщава The New York Times.

Причината за смъртта е пневмония, съобщи дъщеря му Мерседес Килмър. 

През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото, но по-късно се е възстановил, каза още тя.

Най-известните му изпълнения са във филмите "Топ Гън", "Батман завинаги", "Жега", "Светецът", "Истински романс".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжна вест: Отиде си още един член на "Щурците"

Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.

Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!

История на щурците:

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 20 години това беше едно обикновено момиче, а сега е една от най-известните ни певици

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.

В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.

На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.

По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на соца храната беше истинска.Щастливец е този, който помни незабравимия вкус и качество на храната тогава

В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.

Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.

Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.

Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен. 

Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.

Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.

Диди Стойчева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ