20-те неща, по които ти личи от километри, че си расъл през 80-те и 90-те.

1. Бил си горд собственик на поне един лексикон.

2. По бюрото ти още има следи от лепенки от дъвки „Турбо“.

3. Знаеш наизуст движенията на Макарена.

4. Отлично знаеш какво значи фразата „Огън, следвай ме!“

5. Каквото и да прави кака Лара, никой и нищо не може да те накара да я намразиш.

6. Знаеш, че колело се спира с контра, а не със спирачка.

7. Като ти замирише на банани се сещаш за Нова година.

8. Още се надяваш да срещнеш оня, който пусна слуха за наркотиците в миришещите листчета и ти прецака „търговията“.

9. Опитвал си се да пренесеш печата на училищната лекарка върху извинителна бележка с варено яйце.

10. Купувал си си въшки в кибритени кутийки, или поне си се замислял да го направиш.

11. Ако се разтърсиш, може и да намериш старата си карта за видеотеката.

12. Знаеш какво е взаимодействието на молива с MC касетката.

13. Знаеш, че най-добрият стилизант за коса си остава водата и захарта… стига да не вали.

14. Още недолюбваш съседите с дуплекса.

15. Знаеш кой почуква два пъти за „да“ и един път за „не“… Или беше обратното?

16. Помниш какъв е бил твоят знак в детската градина.

17. „Свалял“ си любимите си песни от радиото и телевизора с помощта на касетофона.

18. Знаеш, че червилата само миришат вкусно.

19. За теб Микеланджело и Леонардо си остават преди всичко костенурки.

20. Още помниш регистрационния номер на първата кола на вашите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лични драми бележат живота на Тина Търнър-нямах добър живот, споделя легендата

"Нямах добър живот! Хубавото, което ми се е случило, не може да балансира лошото. Имах изпълнен с насилие живот и няма как да преинача този факт. Това е реалността!"

Израства в дом , в който майка ѝ и баща ѝ се бият постоянно. Когато е на 11 родителите ѝ се развеждат. Баща ѝ я изоставя, а майка ѝ никога не я е искала. Тина разказва свободно за бруталните сцени от брака ѝ с Айк Търнър. За сексуалното насилие в което побойника е използвал закачалки за дрехи. Принудена от " позорния си живот " , тя се опитва няколко пъти да се самоубие. В крайна сметка се отказа, за да спаси името си.

Лични драми бележат живота и.

През 2013 Тина получава инсулт , а три години по-късно е диагностицирана с рак на дебелото черво. Страхувайки се от химиотерапията, певицата решава да се лекува с хомеопатия. От това развива бъбречна недостатъчност. Съпругът ѝ Ервин и дава единия от бъбреците си. През 2018г. първородният ѝ син Крейг се самоубива.

Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Търнър е определяна като най-успялата жена в рока, печелейки осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Комбинираните албумни и сингълни продажби наброяват общо около 100 милиона бройки по света. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. 

През 2008 г. Търнър се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод на 50 години на сцената .Турнето на Търнър се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 – 2009. Ролинг Стоун я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.

Източник/ Уикипедия и материали от интернет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мили спомени, от едно безвъзвратно отминало време...

Да ти продадат пресни кренвирши, сирене или кашкавал и завият в амбалажна хартия, да те изпрати майка ти до магазина със списък за пазаруване и да се върнеш с всички покупки и правилно върнато ресто, че и понякога с вафла от продавачката за награда, да чистиш надписи от химикал по чина с тебешир, в голямото междучасие да бързаш да извадиш ластик и да играеш на "ема, есаса.."

Момчетата да бързат да играят на лимки, сутрин преди да влезеш в училище, първа смяна да правите всички заедно в двора физарядка, да се строявате преди първия час по класове и да ви проверяват за връзки и бележници, да си носиш в джоба текстилна носна кърпа, а не хартиена, шоколад кума лиса да е най-вкусният на света,....

Ех ,спомени спомени, от едно безвъзвратно отминало време...

Споделете и вашите спомени в полето за коментар

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо от непознатото съветско другарче Олга, от град Рига, написано през 1979-а.

Каква беше процедурата за намиране на непознато другарче, с което да подхванеш кореспонденция: учителката ни по руски ни предоставяше адреси на разни училища в СССР, докъдето желаещите да пишат и получават писма изпращаха заявките си.

По тази схема аз започнах много приятелства, но само 2-3 от тях просъществуваха за по-дълго от 5-6 години.

Въпреки, че е на руски, предполагам, че няма да се затрудните с това трогателно наивно по детски писмо, което беше очаквано с интерес и нетърпение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разстрелът на десетте ятаци от село Крушево. Тъжната история която докосва сърцето на един английски музикант

Разстрела на партизанските ятаци от село Крушево е предварително планирана полицейска акция на високо ниво във връзка с повсеместните блокади и акции срещу партизанското движение през пролетта на 1944г.

В разгара на Балванската битка, вбесени от неспособността си да се справят с партизаните, властите предприемат зверска разправа с цивилното население. Рано сутринта на 29 март полският пазач Петко Ст. Бибов бие барабана и съобщава: „Забранява се излизането извън домовете. Този, който наруши, ще се засреля без предупреждение. Селото е блокирано”. С автобусна кола от Севлиево пристигат 12 униформени и цивилни полицаи, които провеждат кратко съвещание в общината при секретар-бирника Христо М. Додунов. Уточнен е списък, по който започват арести.

Селото настръхва. Хората са смутени. Арестувани са 12 жители на селото, комунисти и ремсисти, верни ятаци и помагачи на съпротивителното движение с изключение на случайно попадналия Петър Димитров Божанков. Още в общината е освободена Стоянка Христова Димова, а малко по-късно и Божанков. От там 10 човека (в т.ч. трима ученици) са подкарани с удари на приклади към местността Бряста под предлог да покажат на полицията къде са се укривали партизаните и къде предния ден е убит полицейския началник на село Крушево в първия ден на започналата Балванска битка. При самия връх на местността Бряста старшият командва: „Бягай!” полицаите откриват огън в гърба на вървящите отпред ятаци и ги избиват на място. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. На полицаите участвали в акцията впоследствие са раздадени парични награди. Както е било обикновено за тогава в полицейския доклад за акцията е записано, че задържаните за застреляни при опит за бягство. Копие от акта за разстрела е изложено в музея на читалището.

Половината от тях са младежи от 16 до 23-годишна възраст.След като в селото чуват стрелбата и разбират за убийството, почти цялото село се изсипва в местността – бедата е за всички. Всичко наоколо е обляно в кръв.Отново барабанчикът съобщава: „Всички мъже от 16 до 60-годишна възраст да се явят веднага пред общинското управление. „Шумкарите” са избити, ще се претърсят горите и приберат телата им”. Вестта за убийството обхожда селото като мълния. Мало и голямо се отправя към Бряста. Покрусени от жестоката гледка плачат близки и познати, плачат и най-твърдите, плачат всички.Историята за убитите партизани и ятаци докосна  сърцето на един английски музикант – Джонатан Тейлър. Така се роди песента „Партизан“.

Околностите се огласят от плача на роднините – някои са загубили по няколко близки. Полицаите забраняват да се бие камбаната и убитите да се приберат по къщите. В началото нареждането е и да не се погребват в гробищата и цялото село настръхва – мъжете си говорят, че не могат да избият всички.  Полицията не разрешава труповете на убитите да се откарват по домовете им, а направо в гробищата. Хората не се подчиняват. Всеки помага с каквото може, включват се и турци.

Избите са натоварени на волски каруци, от тях по пътя в кашкавия сняг капе кръв и хората се пазят да не я газят. Цялото село се стича да изпрати избитите до гробищата. На гробищата са умити и облечени за погребение още топли.Цялото село потъва в дълбок траур. По великденските празници не се устройват обикновените тридневни традиционни хора, веселия, забави и вечеринки, не свири музика.

Днес на мястото, където са разстреляни ятаците се издига и паметник на загиналите антифашисти от село Крушево.Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточняват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.

Разстреляните ятаци са:

Илия Ненков Вълчев, 42г, /27.07.1901-29.03.1944/Илия Петров Димов, 36г, /13.01.1908-29.03.1944/Христо Петров Димов, 44г, /02.09.1899-29.03.1944/Къньо Христов Колев, 41г, /21.04.1903-29.03.1944/.Трифон Христов Станев, 34г, /17.12.1909-29.03.1944/.Атанас Хараланов Попов, 23г, /31.01.1921-29.03.1944/Иван Минков Иванов, 18г, /11.11.1925-29.03.1944/.Иван Христов Влаев, 19г, /22.04.1924-29.03.1944/.Хубан Първов Хубанов, 18г, /13.04.1925-29.03.1944/Стефан Цвятков Станев, 16г, /29.07.1927-29.03.1944/

Източник: „История на село Крушево“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ