Вечер, като се върна от работа, гледам телевизия, чета новините в интернет и съм ужасена. От една страна съм шокирана от записите в детските градини и социалните домове, където се тероризират деца. От друга се представям на мястото на възпитателката, която крещи и ги удря и разсъждавам защо е стигнала дотам.

Във всяко стадо има мърша, във всяка професия също има случайно попаднали, но чак толкова много мърша да има, някак не върви. Извън всякаква логика и статистики е.

За камерите в учебните заведения съм! Твърдо! Даже да предават в реално време картината от класната стая. Така всеки ще види какви ги върши детето им.

Но в същото време съм и за една друга мярка! Родителите да поставят камери в домовете си и да разберат защо се държат така децата им. И да потърсят вината и у себе си.

Аз съм търпелив човек и много обичах професията си. Но като започнах да вдигам кръвно и да колабирам от високите граници, като получих трайна невроза и дори косата ми започна да окапва на нервна почва, като за капак започнах да губя и равновесие и хванах хронично безсъние, в един момент поставих нещата на кантар и реших, че трябва да спасявам себе си. Сега сме аз и прахосмукачката, и парцала за прах. Това не е работа за човек с две висши, но е някакво спасение.

За да стигна дотук, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки в училище. Преподавах на седми клас, деца на 13 години, които трябваше да се държат като деца. Уви. Половината идваха на училище чак третия час, понеже не могли да се събудят. Част от момчетата миришеха на снощен алкохол и бяха надекватни. Чакаха голямото междучасие и някои наддигаха патрончета с водка, други пушеха настървено дрога.

Всеки спор се превръщаше в кавга, а почти всяка кавга после прерастваше в юмручен бой. Биеха се за момичета, момичета се скубеха за момчета, ритаха се за обиди във Фейсбук, а на тази възраст не бива да имат профили в социалната мрежа, заяждаха се в час, подхвърляха си обидни реплики, момчетата носеха ножчета, едно даже беше домъкнало газов пистолет. ИСТИНСКИ ЧУДОВИЩА В НЕВИНЕН ОБРАЗ!

На 13 години някои имаха татуировки! На 13 години момичетата идваха с тежък грим, с дълбоки деколтета и панталони с ниски талии, облечени точно като малки проститутки. Момчетата имаха боксове, тежки метални гривни и огърлици под пуловерите ...А аз се опитвах на фона на цялото това пращящо от хормони и омраза напрежение да преподавам литература. Да ги науча кои са Ботев, Вазов, Смирненски и Йовков. Да ги накарам да обикнат красивото в живота. Глас в пустиня, мисията невъзможна...Докато четях на глас "Епопея на забравените", те се опипваха под чиновете, или си чатеха по телефоните...

Пак повтарям! Съгласна съм с камерите във всяка класна стая. Нека загрижените мамички и татковци да видят какво правят драгоценните им рожби в училище. И как посягат дори на учителите.

Но това не е решение!

Нека за проба 1000 възмутени от образователната система семейства си поставят камери и вкъщи и после да изгледат записаното. Нека видят за какво говорят с децата си, как ги възпитават, как контактуват майката и бащата у дома, какво правят в свободното си време, какви гости им идват, каква музика слушат. Ще ми е любопитно да видя някой говорил ли е с малките за изкуство, за книги, питал ли ги е как се чувстват, имат ли проблеми.

А после да изгледат моментите, когато децата им са сами вкъщи. Какво правят, какво слушат, с кого се събират, какво си говорят по телефона и скайпа и какво.

Освен това ми е непонятно кой родител пуска 13-годишното си дете без чанта, но добре гримирано като Лолитка на училище, кой му позволява да си купува разголени дрехи, кой го пуска с поличка, от която стърчи дупето и блузка разкопчана до кръста, а после реве, че го преследвали педофили? Кой разрешава детето му да ходи с нож в джоба, да се връща в полунощ с разширени зеници, надрусано и пияно?

За мен едно дете не се ражда насилник и агресор. То попива това, което вижда първо вкъщи.

Ще се съгласят ли загрижените родители да им сложат камери?

Тогава ще ги призная. Ако заедно с учителите потърсят начин да се справят с проблема. Не да обвиняват училището за всичко, а те да са в ролята на невинните! Тогава нещата могат и да потръгнат.

И българското училище да е място за учене, а не арена на безкрайни битки, а от време на време и на убийства.

За мен някой съзнателно иска да унищожи авторитета на българското образование.

И ме боли.

Нищо, че вече съм проста чистачка.

Боли ме за колегите, боли ме за България!"

Таня Савова, бивша учителка, София

източник- burgasinfo



Планът на Бил отдавна е сработил и на планетата са останали една шепа хора - българи, малко румънци и талибаните от Афганистан. Всички са се събрали и са заживели заедно в родопското село Малък Лешпер - доят козички, садят кромид лук, българите варят ракия, няма вече акциз по селските казани, румънците правят нек'ва медовина, талибаните, там, заради религията не правят таквиз неща, но пък варят една чудна чаена отвара с макови семенца и цветчета, за бистрота на ума, по стара рецепта на некой си Бин Ладен, когото само Лили Иванова помни кой е и какви ги е вършил. Въобще пълна идилия, липсват само Иван и Андрей, които да ги накарат да се състезават за това кой ще закове 250 пирона в дървена греда за най-кратко време.

Няма телевизия, няма интернет, даже 5G няма защото няма телефони и гълъбите са започнали да се връщат по родните си места. И зелен сертификат няма, защото в Малък Лешпер са чували що е то мол само от историите на най-старите в селото, в чиито гардероби още може да бъде намерено по някое яке от намаленията в Zara. Новините пристигат всеки петък с гарван, точно както в Game of Thrones, но никой не знае кой ги праща.

И ето, петък е... гарванът лети с бясна скорост, а отдолу малкият Грунчо Сертификатов (интересната фамилия е наследена от прадядо му, който е получил прякора "Сертификата" след участието си в битката за свободен достъп до евтини маратонки от SportDepot в мол "Сердика" през 2021) чака с нетърпение да прочете листчето от крачето на гарвана и цялото село да научи новините от последната седмица. Гарванът каца, Грунчо хваща листчето и чете пред всички:

- Поради ремонтни дейности по магистрала "Хемус", тунел "Ечемишка", в посока Варна, ще бъде затворен до края на годината.

Използвана е илюстративна снимка/Източник:интернет/



Отделът за работа с архивите на Министерството на държавната сигурност на бившата ГДР (Щази) в Дрезден е открил сред документите си удостоверение за служба, издадено на името на Владимир Путин. Това съобщава германският Bild. 

Шефът на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов разказа интересна история, касаеща миналото на Владимир Путин. Става дума за периода 1985 – 1990 година.

По това време майор Путин е командирован като териториален разведчик в Германската Демократична Република. Като служител на КГБ, Путин става приятел с Чемезов, а официалните длъжности на двамата са съвсем различни.Прикритието на Путин е било като директор на дрезденския дом на дружбата, а Чемезов оглавява дрезденското обединение „Лъч“. 

И двамата обаче са военни, като по време на командировката си в ГДР, Путин е повишен от майор на подполковник.По време на престоя си в Източна Германия Путин управлява служебна Lada. По-конкретно става дума за познатата ни като „шестица“ Lada, която по онова време е най-луксозния продукт на руснаците.

В онези години в ГДР се карат основно Trabant и Wartburg и Lada-та на Путин откровено се откроява на общия фон. До появата на „седмицата“, ВАЗ-2106 се счита за Mercedes-а на соц. возилата.

Интересно е обаче, че по времето, когато Путин управлява ВАЗ-2106 в ГДР на конвейерите вече се произвежда новия флагман ВАЗ-2107. Производството на „седмицата“ започва през 1982-а.



Спомен от топъл хляб с хрупкава коричка!

Препускане с колело Балканче

Колене ожулени!

Вкус на зелени джанки!

Ръце от коприва  опарени!

Аромат  на цъфнал трендафил

Филия с пипер поръсена !

Мирис на сено  окосено !

Топъл дъжд и дъга 

пъстроцветна !

Спомен красив ли си ,или те има 

Детство мое .....къде си ти ?

П.Филипова 


 


Ако можех сега да се върна

при малките дървени чинове,

с ръце изцапани в синьо, 

да стискам мастилница с пръстчета.

Да виждам любимия образ на Левски,

от портрета висящ над дъската.

Да помня завета му бащински,

да се обичаме като братя.

Да срещам две топли очи,

които разбират дали ми е ясен урока.

Една твърда десница да води ръката ми плаха,

когато с прехапано езиче ще пиша:

"Мама, Мир и Родина"!

Да мога да се похваля в междучасието пред приятели,

че имам нов химикал и острилка за моливи.

Че днес с паспорта на мама,

книжка любима получих от леля Арфа.

Да счупя прозореца на учителската стая,

когато играем на топка.

Да подскачам като козленце,

когато избърсвам дъската.

И така нататък, и така нататък...

Сега, понякога влизам в класната стая.

Присвивам колене на малките чинове

и слушам гласа на класния ръководител.

Да! Слушам, но вече като родител.

Еееех, само ако можех!...

Рени Танкинова.



Най-хубавото на 80те години  са онези неща, които изживяхме и едва ли някога ще ни се случат отново. Онези години, в които играехме на улицата до късно вечер а през деня препускахме с колелета Балкан

Онези години, в които най-интересното предаване беше “Милион и едно желания”, а не “Съдби на кръстопът”. Онези години, в които дъвчехме дъвки “Турбо” и събирахме картинки.

Дъвките Турбо… Едно цяло поколение момчета порастна с тях. А картинките в тях култивираха любовта към колите. Толкова дъвки бяха издъвкани с надеждата да се падне картинка, която липсва в колекцията…


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА