Нашите консерви бяха търсени и ценени в нобятния СССР и СИВ, огромния износ ни даваше в замяна ниски цени на бартерни горива – а оттам и отопление, транспорт и всичко останало… Помните ли? А днес:

Да живее пазара… 

„30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и вода, дори не и чешмяна. В бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“ – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далаверско-престъпно Бинго!

Субстанцията „кръв на прах“ се нарича „суха кръв“. Тя се внася в България повече от двайсет години. България е най-големият вносител на „суха кръв“ в Европа. „Сухата кръв“ е отпаден продукт от кланиците и се пакетира и заравя в специални септични ями. Но за българските престъпници това е идеален начин да забогатеят като предложили на собствениците на кланициите вместо да харчат пари да копаят ями да дават този отпаден и отровен продукт да бъде товарен за внос в България.

„Сухата кръв“ реагира при химични проби на белтъчина т.е. „месо“. Тестват салам или „пържолен“ продукт – 30% белтъчина. Ама особено при саламите е, че тия 30% са само „суха кръв“, която се калкулира като цена на месо. Във всяко месо има и мазнина. В „сухата кръв“ няма. Затова ще вкараме и „мазнина“. България е най-големия вносител на свинска мас на „прах“. Тя се вкарва не само в саламите, но и в кашкавалите, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите.. При тестване на саламите тая мазнина е около 30%.

И така, 30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и другото основно е ЧИСТА вода, дори не и чешмяна! Сега на тоя бъркоч трябва да му се даде обем, защото няма как да подлъжат народа да му продават течен салам. Та, затова в бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“, той се използва много, но за онагледяване, ще кажа, че се влага и в сапуните и геловете – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далавелско-престъпно Бинго!

Карагенан се вкарва чрез „шприцоване“ в пилета, пържоли – и затова те „набъбват“ двойно и тройно, за сметка на водата, която се продава на цената на месото. А когато ги готвите обемите им намаляват с толкова, защото водата се изпарява, но за вас остава карагена. Той е толкова хранителен, колкото и ако ядете сапун и гел. Е, разбира се, химическата промишленост предлага голямо разнообразие от оцветители на салами, овкусители, ароматизатори и прочия.

Има такова предприятие в Горубляне, което не може да смогне на поръчките на така наречената „хранителна“ индустрия в България. Ами направете си извода – една шприц машина за карагенанова субстванция, която е 30-40 хиляди евра, се изплаща за три дни от далверата с карагенана и водата, след това започва да работи само за престъпното благоденствието на собственика и същевременно ще даде бизнес и на „Здравеопазването“ и на погребалните бюра …“А помните ли „Родопа“…

Месо без оцветители, колбаси без консерванти и кренвирши без мас и перушина – това накратко присъстваше на средностатистическата трапеза. Вносно 30г. месо и второкачествени отпадъци от чужбина бяха нещо недопустимо, и можеха да вкарат в Белене всеки управител, дръзнал да си позволи експерименти с храната на работниците.

Държавата ни беше фактор и производител в СИВ и Европа, желан партньор на Балканите, преди бандитската „приватизация“ да съсипе всичко. 30г. страната ни се срива надолу – културно, икономически и демографски!



Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд.

Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме почти цялата покъщнина – тенджери, тигани, легени, сякаш се готвехме за война. Безкрайните приготовления не минаваха без разправи и даже скандали за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.  Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния влак до Бургас. На морето оставахме поне 15 дена. А не като сега, когато едвам измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга ваканция.

Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция.Не можеше да влизаме в морето преди 10 часа и едва дочаквахме този момент. Но беше абсурд да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобед поне час и чак след това да ходим пак на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, докато възрастните гледаха „Шатовалон”. Не се разминаваше без някой и друг шамар.Нашите нямаха пари за ресторанти, бяхме сравнително бедни, но ваканцията на морето беше весела, шумна и всички бяхме щастливи.

Източник: Ретро



Бизнесмен е починал, след като е бил прострелян тази вечер на бул. "Симеоновско шосе", в близост до Околовръстния път,в колата на убития е имало 11 годишно дете което е невредимо и е предадено на близките си.съобщо бтв.

Мъжът бил в джип "Мерцедес"; огледът до момента показва, че по него е стреляно с един куршум.

По неофициална информация става дума за собственик на автокъща. Източници на БТА информират, че простреляният има множество криминални регистрации.

По непотвърдена информация по жертвата е стрелял пешеходец.

По непотвърдена информация убиецът е бил маскиран. Според източници на bTV убитият е на 46 години и е 20  криминални регистрации.

На мястото има полиция и се води следствие.



Тъжната новина съобщи директорът на ТВ Европа Георги Харизанов. 

"Не знам как точно се съобщава такава вест. Не знам какво се казва, не знам как се проумява, не знам как се живее с нея. Вчера се смеехме в ефир. Днес разбирам, че повече няма да се видим.

Няма да говорим. Няма да спорим. Няма да мислим заедно, да работим заедно, да четем и да пишем заедно. Щастлив съм, че бях малка част от живота на този велик човек. И той от моя. Ще се опитам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за него. Но едва ли ще успявам", пише директорът на ТВ Европа Харизанов в профила си във Facebook. 

Журналистическа кариера

С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в Радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на предаванията „Радиожурнал“, „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“


През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на Радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен.

От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и Радио „Нова Европа“. По Нова телевизия води половинчасово токшоу, наречено „Коритаров Live“, което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ (за известен период сутрешният блок на Нова телевизия е в непрекъсната надпревара за рейтинг със сутрешния блок на Би Ти Ви, чието лице е Николай Бареков.

На 21 ноември 2008 г. е уволнен от Нова телевизия. Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели. Българският хелзинкски комитет из­лиза с дек­ла­ра­ция в не­го­ва за­щи­та.

От 2010 до края на януари 2018 г. работи в телевизия „ТВ плюс“.

От 1 февруари 2018 г. е автор и водещ на предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ в телевизия „Европа“.



Малко преди да напусна България и да отида в Русия, в онова лудо време, в което всички се разпиляхме по света. Работех си в оня ресторант, за който ви бях разказвал преди , правех пари, при това много. Вече ми бяха поверили по-отговорните задачи, като сервитьор със стаж. Какъв стаж, нямах и 24 години, но имах самочувствието на видял всичко.

Той идваше вечер, винаги стоеше сам, пиеше малка мастика със салата от маслини, поръсени с лимон. Правехме я за него специално. Винаги плащаше с 5 лева и ми казваше да си запазя рестото. Мъж без възраст, облечен и изпънат като по конец. Не знаех къде работи, нито пък нищо за него, освен името му - Злати (името е променено по молба на редактора). Мълчеше и зяпаше празно танцуващите хора, сякаш някаква голяма болка имаше в душата.

Собственикът се разприказва един път. Злати бил един от известните хора в града ни през 70-те години на 20 век. Красиво момче, като икона, всички ученички били влюбени в него. Той завършил училище и отишъл да учи в София. Специалност "математика", дори завършил. Там го открили и в модна къща "Валентина", станал звезда на всички модни ревюта на мъжка мода. Висок, с леко по-дълга русолява коса, хладен и неземно красив. Присъствал във всички каталози, бил на изложенията, жените умирали по него. Всички магазини в малкото градче имали изрязани негови снимки от списанията, залепени от влюбените магазинерки. Като се връщал у дома, пред къщата им дебнели полудели ученички. Мълвата вървяла, че е нещастно влюбен в красива софиянка от елита. Така мислели всички.

При едно от неговите пътувания в чужбина, в Австрия, охраната на хотела го хванала в стаята с лейтенанта от ДС, който следял тази група и пътувал с нея. Това за Австрия не било кой знае какво, извинили се, но партийният отговорник на модна къща "Валентина" веднага научил и вдигнал огромен скандал. Оказало се, че от години двамата млади мъже живеят заедно, на семейни начала, неподозирано за всички. Това обяснявало и непристъпността на Злати, поне що се отнася до жените.

Ръководството преценило, че такъв модел не им трябва и го уволнили. Дисциплинарното уволнение на моя съгражданин му затворило вратите за всякаква работа, освен дребен чиновник в статистиката в нашето малко градче. Жените го отбягвали, защото знаели, че сърцето му е другаде. Злати мълчал, непрекъснато, стоял сам в стаята си. Майка му и баща му починали, той сам живеел в огромната им къща, винаги добре облечен, стилен и някъде в друго време.

Казват, че лейтенанта от ДС го пратили на границата и го убили, уж в опит за бягство. Така поне разправяха хората.

Един ден Злати дойде, поръча си обичайното, но вместо 5 лв ми остави 2 банкноти по 5 лв. 

"Моето момче, този свят не е за живеене!Много страдах. Плащам си и за утре, да ми наредиш масата!"

На другия ден той не дойде, починал от инфаркт в неговата стаичка. Наредих му масата, както обичаше. И все усещах, че като минавам покрай нея, чувам гласа му.

"Много страдах моето момче, много!"




Пътят от идеята до реализацията отнема на „Нива“ цели седем години. През 1970 г. председателят на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин възлага на завод ВАЗ да създаде първия в Съветския съюз автомобил с повишена проходимост нисък клас за селските жители. 

А първата „Нива“ слиза от конвейера чак на 5 април 1977 г. За сметка на това тя няма конкуренти, както се оказва, не само в СССР, но и в света: „Ауди“ (Audi) ще произведат модел с постоянно пълно задвижване едва три години по-късно.По време на тестовете „Нива“ изпреварва британските всъдеходи „Ланд Роувър“ (Land Rover) и „Рейндж Роувър“ (Range Rover) в уменията си да преодолява трудни участъци от движение. 

Не е учудващо, че машината бързо печели популярност на Запад: на немците, желаещи да си купят „Нива“, им се налага да се записват на опашка. За историята му на съществуване над 500 хиляди автомобила са изнесени в други страни. За сравнение: двумилионният LADA 4х4 (сегашното име на „Нива“) е произведена от „АвтоВАЗ“ (сегашното име на ВАЗ) едва през 2013 година.Особена популярност „Нива“ получава във Франция. 

Това се обяснява с факта, че френските състезатели от най-престижното рали в света, „Париж-Дакар“, в продължение на три години печелят призови места именно с този автомобил. 

През 1981 г. Жан Клод Приавон и Андре Делиар заемат трето място, на следващата година – второ, а през 1983 г. техният успех е повторен от Андре Тросат и Ерик Бриавон. В резултат продажбите на „Нива“ в страната се увеличават 6 пъти – до 24 хиляди модела годишно (от 70 хиляди, произвеждани тогава от ВАЗ).„Нива“ държи няколко световни „височинни“ рекорда. През 1998 г. автомобилът се изкачва на собствен ход до база на алпинистите на Еверест (5200 м над морското равнище). 

Английският „Ланд Роувър“ се опитва да подобри това постижение, но сам не успява да се качи и е изтеглен с въжета и лебедки на височина 5642 метра. Следващата година „Нива“ се изкачва на Тибетското плато в Хималаите (5726 м над морското равнище).През април 1998 г. „Нива“ покорява и Северния полюс. В хода на международна парашутна акция тя е спусната на брега на Северния Ледовит океан, а след приземяването в ледовете и освобождаването на канатите пали и успешно достига до шапката на Земята. 

От 1990 до 2005 г. „Нива“ служи на руската полярна станция „Белинсхаузен“ в Антарктида, като превозва товари дори при температури от -54° С.При относителната си лекота и високата си проходимост „Нива“ има един съществен недостатък – липсата на безопасност. Според резултатите от краш теста по стандартите на EuroNCAP (челен удар при скорост от 64 км/ч), „Нива“-та събира 0 точки за безопасност от 16 възможни. Според заключенията на експертите, „ако попадне в злополука при скорост от 64 км/ч, водачът на „Нива“ задължително ще получи травми“. 

Той е „застрашен от сериозна мозъчно-черепна травма“, а при удар „натоварването върху дясното бедро превишава предела на здравина на костта на големия пищял“.През 40-годишната история на „Нива“ са произведени повече от 30 нейни модификации: от бронирана за инкасо до „мечешка“ (уникален модел кабриолет за мечките от московския цирк на булевард „Цветной“). Но може би най-уникалният модел е „Нива-амфибия“, създаден преди 40 години за специалните служби и армията, който може да преодолява реки със средна дълбочина. Вярно, въпреки успешните изпитания, серийно производство така и не започва. 

Негов прототип е изложен във военния автомобилен музей в Рязан.„Нива“ получава своето име от създателите си, конструкторите на завод ВАЗ Пьотр Прусов и Владимир Соловьов, от първите букви в имената на техните деца – Наталия, Ирина, Вадим и Андрей. Владимир Соловьов умира още през 1975 г., преди да започне серийното производство на „Нива“, а Пьотр Прусов напусна този свят само три седмици преди юбилея на своето творение. Между другото, през 1986 г. японските конструктори от Suzuki подаряват на Прусов рекламна брошура на фирмата си със следното посвещение:

 „На кръстника на този автомобил“.„Нива“ получава своето име от създателите си, конструкторите на завод ВАЗ Пьотр Прусов и Владимир Соловьов, от първите букви в имената на техните деца – Наталия, Ирина, Вадим и Андрей. Владимир Соловьов умира още през 1975 г., преди да започне серийното производство на „Нива“, а Пьотр Прусов напусна този свят само три седмици преди юбилея на своето творение. Между другото, през 1986 г. японските конструктори от Suzuki подаряват на Прусов рекламна брошура на фирмата си със следното посвещение: „На кръстника на този автомобил“.

Източник:bg.rbth.com


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации