През последните 5-6 години до 1990 г.,  прясното мляко беше по 30 ст, киселото по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка.

Кравето сирене беше 2.60. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме че може да има.

Минималната заплата беше 120 лв, но през 1989 я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия – 28 стотинки. Пресен сафрид – 64 стотинки килото.Замразена скумрия 1.20-1.60 според едрината.

Лютеница – 48 стотинки апетитката, 60 стотинки-обикновената.

Русенско варено ( ама не от карантии както сегашното) – 1.30.

Консерва скумрия в собствен сос – 36 ст.

Скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст.

Консерва „Ропотамо“ ( деликатесче…) 55 стотинки.

Македонката, известна като „Кучешка радост“,  беше 3.30 или 3.60 – дето сега ни агитират да уМрем за нея. Ама беше от месо.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Бозата – 6-15-30 ст.

Литър ШВЕПС 60 стотинки без бутилката.

Вино „лефче-кефче“ – 90 ст. Бялото – 97 ст. Червеното, не помня включваше ли бутилката от 10 ст или тя отделно.

Коняк „Златна Котва“ – 3.90 бутилката.

Ракия плодова – 3.90, сливова – 4.90 – 5.10 ( все 700 гр)Коняк „Слънчев Бряг“ май 4.80 но може и да беше 6.80.

Захар 1 лв килото, кафе – 36 лв килото. Захарта беше 70 ст. и 18 лв кило кафе, но през 1988 ги вдигнаха.

Велосипеди – всички по 85 лв.

Батерийка Никопол – 13 ст, батерия 4.5 V – 48 ст.

По времето на Тодор Живков народът работеше, и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за тия 25 години за все Бога 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да е купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко…

Нямаше, или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?По тия времена съм видял  само двама неграмотни. И двамата роми, единият-дърт, другия – син на така наречените тогава барони. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор…

Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходих по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Източник:Фейсбук коментар от интернет

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА