22:56:00
Четяхме книжки, “Дъга” и “Септемврийче” – не таблетите си. Ваканциите ходехме на детски лагери и ученически бригади – не по цял ден пред компа. Боят с възпитателна цел не беше инкриминиран, а поощряван. Не се интересувахме от марки на дрехи, а от обвивки на дъвки, салфетки и пощенски марки.
Общувахме си с непознати другарчета не в чатове, а чрез писма и си разменяхме ваденки и значки, вместо лайкове и емотикони. Ядяхме вкусни домати, череши и праскови от градините на баба – не полуфабрикати с палмово масло и плодове от оранжерии. Ходехме пеша на училище и ключът ни висеше на ластик на врата – не се страхувахме от отвличане или педофили, а от кварталната баба клюкарка. Редяхме се на опашки за хляб и мляко, изхвърляхме боклука, отстъпвахме място на старите, записвахме се в поне 2-3 кръжока, който имаше талант, обезателно беше забелязван и длъжен да го развива. Спортувахме почти всеки ден, биехме се с прашки, карахме колелета без каски, крадяхме джанки.
Имахме страх и уважение към учителите, и по-възрастните. Събирахме се да слушаме музика и да си правим записи. Свалките ставаха в детските дискотеки или в градската градина, а не във Фейса и не се притеснявахме от “фалшиви профили”, който си беше хубав, си беше хубав – нямаше камуфлажи от грим, екстеншъни и силикон. Всяко момиче имаше лексикон, а момчетата – тръбичка с фунийки. Получавахме седмични пари стотинки и ги харчехме за сладолед и кино. Ходехме по състезания и олимпиади. Бяхме деца възможно най-дълго – не ни насилваха да порастнем, нито пък ние бързахме….
Момчетата си бяха момчета и се биеха, трошеха глави, лудуваха, закачаха, които им харесват. Момичетата си бяхме момичета – обличахме се с рокли, влюбвахме се в артисти и подражавахме на певици. Нямаше 3-ти пол, джендъри, а родителите ни бяха от двата пола и обикновено женени…
Семейството, приятелите и училището бяха всичко за нас, социалните служби не отнемаха деца, а помагаха със стипендии..
Давате ли си сметка колко са ограбени днешните деца?
0 comments:
Публикуване на коментар