Поетът Иван Бурин чрез своето творчество възпя три епохи и трябва да има заслужено място в пантеона на безсмъртието. Голяма част от стиховете му са музицирани и българите си ги тананикаха във всекидневието. Кой не помни песните „Пред нас са блеснали житата” или „Напред неуморно, другари”.

Рожденото му име  е Иван Трифонов Алексиев, и е роден на 25 декември 1912 г. в с. Ребърково, Врачанско. Следва  ветеринарна  медицина и право в Софийския  университет. Избиран е в централното  ръководство на  БОНСС, бил е редактор на  в.’’Студентско знаме’’ и в.’’Академик’’. Автор е на стихосбирките ‘’Мана’’/1938/,  ‘’Плодът изкърши клонките’’/1939/.

Участва във Втората световна война като  военен кореспондент. За войната написва два сборника с очерци: ’’Как минахме Драва /1945 / и ‘’С Григорий  Орда на Драва’’ /1972/.

Взема участие и в бригадирското движение с ръчен  труд през  деня, а вечер пише    стихове, очерци и дописки до централните български вестници. И ако някой прави  класация за певец на бригадирското движение, то Пеньо Пенев ще отстъпи със своята ватенка първото място на Иван Бурин. Иван Бурин е работил като като редактор в издателство ‘’Български писател‘’ в периода 1960-1965 г. Член е на Съюза на  българските  писатели.През годините 1965 -1985 г. издава тринадесет стихосбирки, един роман и пет сборника с фолклористика. Романьт е ‘’Стоян Глога’’/1968/, а стихосбирките: ’’Пролетта и трактористьт’’/1950/, ‘’Огньовете на Бузлуджа’’/1952/, ‘’Песента се врьща над  полята’’/1962/, ‘’С твоят глас  майко’’/1964/, ‘’Под  бьлгарско небе’’/1966/, ‘’Лято’’ /1968/, ‘’Цветовете на дьгата’’/1972/, ‘’Лозето на бьлгарина’’/1973/ и др.

Награждаван е с Димитровска награда /1951 / и сьс  званието ‘’Заслужил деятел  на  културата’’/1965/, както и с орден ‘’Народна република България’’ пьрва степен. Иван Бурин извървя своя житейски път, през  епохи на погроми, победи и вьзторзи и преживя тежко разрухата по време на  безрасъдната лъжедемокрация.На 29 септември 1991 г. този доблестен син на българския народ си отиде огорчен  от този свят, за да тъне днес недопустимо в безмълвния  мрак на забвението. И ще останем с надеждата, че еднн ден българската съвест и морал, ще му отредят заслужено място в Пантеона на  безсмъртието .

След няколко месеца се навьршват тридесет години от неговата  кончина  и обществеността на Враца, като първа стъпка е съвсем в реда на нещата да обяви певецът от Ребьрково за почетен гражданин.

Д-р Мирослав  ЛАЗАРОВ

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА