На 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството. Заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе той е сред първите дисидентски организации в социалистическа България. Инициатор на проекта е Желю Желев, който намира подкрепа в противници на тоталитарната система.

По-късно Желю Митев Желев, който е български учен, дисидент и политик, ще стане държавен глава на България за времето между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г. Той е първият демократично избран президент на Република България.

Сред учредителите тогава са общо 80 души, като на самата сбирка се присъединяват още 40. От тях 39 са членове на БКП. През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври тя е обсъдена, като за секретари на клуба първи са избрани Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че председателите ще ръководят на ротационен принцип по азбучен ред за по два месеца. На 3 ноември е приета Учредителната (програмната) декларация, избран е Управителен съвет (УС), полагат се принципите на функциониране на клуба.

Учредителната декларация е изпратена до Централния комитет на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Основната дейност на клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът заедно с другите неформали застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против така наречения Възродителен процес. Членовете на клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции, като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.

ЦК на БКП обсъжда клуба и се опитва да окаже натиск на членовете му чрез използване на различни способи. На 16 декември при заседание на Управителния съвет в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са арестувани Мария Бойкикева (майката на днешния лидер на „Демократична България“ и бивш правосъден министър Христо Иванов), Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са конфискувани материали на клуба. Осъществяват се редица репресивни мерки срещу членовете.

На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев. На 17 март на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков засяга въпроса за отношението към клуба като опозиция. В партийните организации в цялата страна започва кампания против членовете на клуба, за които се пускат умишлено лъжи.

На заседание на Политбюрото Тодор Живков обяснява как на предстоящи митинги и събрания той публично ще обяви членовете на клуба за предатели и демагози. На 5 май Държавна сигурност извършва най-мащабната си акция срещу членове на клуба, мнозина са арестувани. В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта организира казионни митинги против дейността на клуба под лозунга „Съд за родоотстъпниците и предателите“. Членовете на клуба и техните семейства изпадат в изолация.

На 2 ноември в кино „Петър Берон“ се провежда първото публично събрание на клуба на тема „Екология и демокрация“. На него е приета „Харта’89“ за опазване на българското природно наследство. Това събрание има голям ефект. В следващите дни са подадени десетки молби за членство в клуба.

На 10 ноември на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е свален от поста си ръководител на държавата. На 17 ноември неформалите се обединяват и създават СДС. На 7 декември Управителният съвет решава клубът да стане съучредител на СДС. Членовете, които остават в БКП, са против. На 17 февруари е проведено последното заседание на Управителния съвет на клуба.

Източник:Ретро.бг

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА