Лятото на 1982 година.В Испания се провежда световното футболно първенство, в което България за пореден път не успява да се класира за него. У нас е завършило поредното издание на Златния орфей, което ще се запомни с непредвидимата награда на Нели Рангелова, а на върха на музикалната класация е неостаряващият хит на Васил Найденов „Телефонна любов“.


В града под тепетата привидно всичко е спокойно. В младежкото кино „Комсомол“ дават американския филм „Ад под небето“, а в Спортния комплекс се провежда Четиристранната среща по плуване между детските национални отбори на СРР, НРБ, Турция и Гърция. Термометърът през деня вече стига 30 градуса. Животът си тече тихо.На 27 юни малко преди началото на „По света и у нас“, минавайки по пътеката от розариума към Братската могила, възрастен арменец забелязва в храстите наоколо гол женски крак. В първия момент му минава през ума, че може да е хванал някоя любовна двойка в крачка, но веднага го жегва, че нещо не е наред и разгръща храстите. Гледката, на която се натъква е ужасяваща. От четири часа там лежи безжизненото голо тяло на младо момиче, а край него е захвърлен смачкан конспект за кандидат-студентски изпит по химия. Изплашеният до смърт минувач веднага звъни в милицията. Пръв на местопрестъплението се оказва началника на криминалния отдел полк. Батинков, който живее на близо. Веднага са предприети действия по установяване на самоличността на момичето и издирването на извършителя на престъплението.Започват от намиращото се в близост военно поделение 32990, по-известно като Парашутния полк в Пловдив. По това време почти целият състав е изведен на няколко дневен военно-полеви лагер. Останали са неколцина войници, които дават наряд. Трима от тях са излизали през деня по работа. Сред тях е и убиецът Светлозар Паралингов, който няколко часа след убийството прекарва в поделението, но след като научава, че са започнали издирвателните работи се преоблича в цивилни дрехи избягва.


Свидетелски показания дават другите две войничета. Те разказват пред полк. Батинков, че по обяд прибирайки се към поделението седнали да изпият по една бира в павилиона до близкия ресторант. След като станали, за да тръгнат към поделението минали по алеята на парка западно от Братската могила и видели момиче облечено с червено долнище на анцуг и бяла тениска да чете на една пейка. Светлозар седнал до него и го заприказвал. След няколко минутно изчакване и напомняне, че трябва да застъпват наряд, Светлозар им казал да намерят начин да го сменят, като зад гърба на бъдещата му жертва дал знак с ръка, че има намерение да прави любов с нея.


Снимката на Паралингов е разпространена веднага, а цялата милиция е вдигната на крак да го издирва. Установена е и самоличността на момичето. На третия ден от убийството един баща от Карлово се обажда в МВР, че не може да се свърже с дъщеря си, която пратил на кандидат-студентски курс по медицина в Пловдив. Убитата девойка е Емилия Костадинова Милева от Карлово. Родена е през 1964 г. в Пловдив и току-що е завършила карловската гимназия със златен медал. Имала е много приятели и е била много популярна в своите среди. Обичала е да помага на хората. И така, докато един млад живот не бива скършен по един мъчителен начин, ненавършил още своето пълнолетие.Емилия е убита по особено жесток начин. Тя е душена болезнено и бавно, докато не и е отнета и последната й глътка кислород. Когато и последният й дъх я напуска, убиецът я изнасилва и захвърля бикините до главата й. След това спокоен се прибира в поделението, докато не разбира, че го търсят. След бягството остава в Пловдив. В деня след убийството извършва обир на пари и документи от лек автомобил. Военните полагат много усилия в издирването му. Оказва се обаче, че той въобще не се е крил. Ходел е на ресторанти и кино, където е харчел плячката си. Нощува в изоставен рейс на пловдивската автогара „Родопи“. Месец след убийството е заловен там до една спирка. В заповедта му за задържане са вписани само бягство от казармата и кражба. Криминалистите са доста предпазливи. И дума няма за убийството. Тъй като Паралингов отбива редовната си военна служба разследването се поема от Военна прокуратура.


Още при първоначалния разпит Светлозар без увъртания си признава, че той е удушил момичето. Оказва се, че на съвестта му тежи още едно убийство извършено в родното му село Зелениково, което три години органите на МВР са безсилни да разкрият, а следствието е влязло в омагьосан кръг, от който не може да излезе. И двете убийства са извършени по особено жесток начин. И двете убийства стават в един и същи ден през три години в близост до розови градини. Три години и един месец след първото убийство кръгът най-накрая се затваря. Още преди залавянето на Светлозар, почти всички са убедени, че убиецът на Емилия е отдавна търсеният удушвач от Зелениково. Макар че през всичкото това време той има желязно алиби.На 30 юни 1979 г. в пловдивското село Зелениково е открит трупът на изчезналата три дни по-рано лаборантка от „Българска роза“ Мария Латева. В ранното утро на 27 юни, тя отива в розоварната в Зелениково, за да замести колежката си Грозданка. До обяд свършва работа и решава да си хване рейса за Пловдив. Тялото й е открито в дере зад спирката срещу портала на розоварната, където Мария е отишла да набере сливи за децата преди да си хване автобуса, а намира смъртта си. Съпругът й Аврам и двете й поотраснали деца никога няма да дочакат завръщането в дома й. Аврам в продължение на три години поред, всеки ден ще ходи до районното управление на МВР да пита дали са намерили нещо. Три години мълчание. За съпругът и децата остават мъката и непрестанният кошмар от преживяното.


В кошмар се превръща и животът на двама случайни души, които ще видят последно Мария жива.  Това са Петко Механджийски и Стоян Рабаджийски от Брезово, които ще станат и главните заподозрени за убийството. Единият е тракторист, другият помпиер. Двама от всичките 132-ма работника от розоварната, с които тя се заговаря докато обядват на една маса до портала. Минути по-късно те ще имат малшанса да видят и  убиеца й с вързана на кръста куртка да отива към спирката след жената. Единственият, който отговаря на това описание е сезонният работник Светлозар Паралингов, който тогава няма и 17 години. За негов късмет му е осигурено желязно алиби. Двамата братя, с които е работел на розоварните убедително твърдят, че той цял ден не се е отделял от работното си място. Намерената следа бързо прекъсва.


Стоян, по младият от двамата, заплаща за следователските грешки със здравето си, а после и с живота си. И двамата са задържани. Въпреки големите съвпадения и след съвети с психиатър, следствието е убедено, че не те са извършителите на жестокото убийство и са пуснати.


Макар че тогавашните медии и дума не отронват за случая, целият град гръмва. Започва да се носи мълвата, че съпругът й я е убил. Дълго време над Аврам ще тегне това хорско обвинение, въпреки че разследващите са категорични, че убиецът на Мария е друг. Дните за него ще минават мъчително бавно, без спомен и радост.Същевременно в Зелениково се случват две произшествия, които биват премълчани от всички. Учудващ е фактът, че никой от селото не съобщава за тях на милицията. Дори селският милиционер Тошко Качулев ги прикрива, без логично обяснение за това. Още повече, че следствието тече с пълна сила, търсят се всякакви следи, а убиецът прави несполучлив опит да извърши ново убийство, разпознат е и… прикрит от съселяните си.


Няма и 2-3 седмици от убийството на Мария, когато Светлозар напада Гинка Разсилева и почва да я души. Само щастлива случайност я кара да не последва съдбата на Мария. Гинка от уплах не проговаря цял месец, а по врата и са личали синините от стискането. Не след дълго следва и втори инцидент с Цанка Рускова. След като се прибира от дискотека и си ляга, усеща че леглото под нея се надига. Там се е скрил Светлозар. Изпищява от страх и вика майка си. След неуспешни уговорки да излезе оттам, насила е измъкнат от баща й и братовчед й.


На делото след изобличаването на убиеца всички словоохотливо си спомнят за тези случки, но късно. Ако бяха проговорили по-рано, със сигурност един млад човешки живот щеше да бъде спасен, но уви. Всички те, неговите съселяни, му изфабрикуват желязно алиби и без никаква причина прикриват един убиец-психопат. Той все повече се убеждава в недосегаемостта си. Така в обстановка на неразкриваемост, престъпните замисли на жестокия, но тих убиец продължават да бъдат подхранвани.Вече са минали две години и половина от убийството на Мария, а извършителят продължава да е неразкрит. През пролетта на 1982 г. всички материали по случая „Зелениково“ са иззети от Главно следствено управление за провеждане на собствено разследване. В селото пак идват следователи. Пак се проверяват алибита. Правят се и научни изследвания като се съставя график на натовареността, за да се докаже възможността на заетите да се отклоняват от работния процес, въпреки че той се счита за непрекъсваем. Петко и Стоян пак са арестувани. Този път ги закарват в София. Следователите дори успяват насила да изтръгнат самопризнания от Петко и едва ли не престъплението е разкрито. Въпреки нездравите си нерви Стоян не признава нищо. По-късно това е отчетено като грубо професионално нарушение, но разбира се последствия за престъпилите правата си служебни лица няма. Пуснати са с разсипани нерви и здраве чак след като хващат убиеца.След залавянето на Светлозар Паралингов той бързо си признава и за първото убийство. Освен че посочва конкретното място, където е убил жертвата, е проведен следствен експеримент, на който той с точност посочва къде е заровил бялата дамска чанта, която носи Мария в деня на убийството. Единствено тя за три години остава неоткрита. Тя е и основното веществено доказателство на обвинението срещу него. Всичко това е документирано с видеокамера на МВР. На кадрите се вижда и Светлозар – с остригана глава и белезници на гърба. Ръст висок, широкоплещест, черти правилни, но заострени, добре сложен. Въобще външност, която по никакъв начин не би смутила, което и да е момиче.


С откриването на вещественото доказателство случаят се смята за приключен. Иде ред да се разбие и нопровержимото алиби на Светлозар. В деня на убийството той е работил заедно с двама възрастни братя от родното му село. Още на разпитите те твърдят, че Светлозар целият ден не е помръдвал от работното си място. Даже, когато идват софийските следователи от ГСУ, с помощта на технолога на розоварната е съставен график, от който да се види дали наистина има възможност да се отсъства от непрестанен работен режим. Този график доказва твърденията на двамата братя и на Светлозар. Следственият експеримент обаче разкрива друго – непълнолетният убиец е отсъствал минимум час, вероятно час и половина. Време достатъчно, за да извърши това, което е направил. Самият той казва пред следователите, че работата му спокойно може да се върши от двама, а не от трима души. С признанието си той разбива цялата научна органиация на труда. Дали братята не са го забелязали или са се вписали в картината на всеобщото мълчание остава да гадаем.В Зелениково явно всичко са знаели. Пита се защо са мълчали. Отговорът вероятно може да се намери в душевността на тези особени хора. Нито преди Девети, нито след това те са казвали на полицията и милицията каквото и да е. Хората са живеели спокойно тук, до този случай не са си заключвали къщите. Гордеели са се, че преди Девети септември, почти от всяка къща е излязъл партизанин. Дядото на Паралингов също е бил партизанин и то от уважаваните в селото.


Полковник Батинков споделя, че там хората са много странни. След този случай там някой изнасилил седем бабички, а една от тях минал два пъти. И никоя нищо не знае и никой не може да разпознае. Чак когато го хващат последната бабичка, тежаща двайсет кила с мокри дрехи промърморва: „Иван ли беше?“. Викам: Иван, съседът ти.“ „Знаех си аз…“ А колко пъти я разпитвахме“.


Мълчанието и лъжливите показания на селяните там струват живота на едно ненавършило 18 години момиче.Светлозар произлиза от интелигентно и почитано семейство. Баща му е икономист в местното АПК, а майка му директор на училището в селото. Роден е на 16 юли 1962 г. Има по-голяма сестра. По характер е свит и затворен. Като ученик е посредствен. До 6 клас учи в Зелениково, после заради конфликт с учителка учи в съседното Брезово. През 1978 г. отива да учи в пловдивското СПТУ „Антон Иванов“, откъдето три месеца по-късно е изключен заради неизвинени отсъствия. Записват го в друго СПТУ, но на него не му се учи. Споделя с баща си, че не може да помни. Работи като товарач на село, а по негово желание баща му го записва в донаборната школа за шофьори в Първомай. После работи като тракторист. През лятото се цани за сезонен работник на розоварната в Зелениково. През 1981 г. влиза в парашутно десантното-поделение до Братската могила. Отбива службата си като шофьор. Там също не се проявява особено. Колегите му по служба го описват като тих и невзрачен. В очите на околните изглежда кротък и самотен, а в душата си таи такива агресивни мисли, които го карат да извършва злодейски деяния.Паралингов е със средни интелектуални възможности. Прави напълно съзнателен опит да заблуди всички, че момчета от другото село може да са извършили жестокото убийство на Мария Латева. По време на разпитите избягва да отговаря на неудобните за него въпроси. Той е имал и нормални сексуални контакти с момиче от друг град, което е учило в Брезово. На разпитите тя казва, че са се сношавали на полето, а той се е държал съвсем нормално и човешки с нея. Пред войниците в казармата дори се е хвалел със сексуалните си подвизи.


Признат е за напълно вменяем и отговорен за постъпките си. Тройна психична експертиза доказва това по неоспорим начин. А прокурорът по делото ще го охарактеризира само с една дума – хладнокръвен.


Според заключителната експертиза „Светлозар Паралингов е най-вероятно психопатна личност с разстройство в психо-сексуалната сфера“.Жертвите му са умирали бавно и мъчително, със страшни усещания от болката и ужаса от настъпващата смърт. Когато удушава Мария, той е бил момче ненавършило 17 години. За нея той е бил дете, едната й дъщеря е по-голяма от него. Тя го е познавала много бегло. Когато го е видяла, че се доближава до нея при сливите и през ум не и минава какво ще се случи. Дори когато и иска секс тя пак не съзира никаква опасност. Гони го като муха. Отритнат, тихият и кротък Светльо се превръща в истински звяр. Съпротива е имало от нейна страна, но тя се оказва напълно обречена, макар че Мария е била силна и едра жена. Нея той не изнасилва. „Нещо ми стана“, ще каже по късно удушвачът.


Три години по-късно, по същото време той се усамотява със следващата си жертва. Той пак предложил полов акт, но тя му отказала. Емилия станала от пейката и се насочила към Братската могила. С нея тръгнал и той. На десетина метра от площадката на монумента, той я хванал през рамото и я завлякал със сила към храстите. Съборил я. Тя се развикала. Започнал да я души. Момичето се съпротивлявало със сетни сили, но той я стискал толкова здраво, докато усетил, че дъхът й е спрял. После я съблякал и изнасилил. След това я обърнал по очи и захвърлил дрехите й край нея. Чехлите хвърлил в храстите. Към 18 ч. се прибрал в поделението, преоблякъл се с цивилни дрехи и забегнал.


И двете убийства не са замисляни предварително, а са предприети непосредствено след отказ от полов контакт с убиеца. Това е наказанието за жертвите, които са му отказвали сексуални отношения.Делото влиза във военната прокуратура след второто убийство. Процесът започва на 30 ноември 1982 г. и продължава почти 12 часа. Заради небивалия обществен интерес, процесът се провежда публично във Водната палата на Пловдив. Много хора пристигат от Карлово и Зелениково. Само свидетелите са над 60. Има и двама обществени обвинители, единият от поделението, в което е служил обвиняемият, другият от Карлово. Подсъдимият е защитаван от двама адвокати и един обществен защитник от Зелениково. Защитата на единия адвокат е много силна, а викове „Смърт!, Смърт!“ оглушват залата при всяка негова реплика. Обстановката е наженена до червено.


 Обвинението пледира за смъртно наказание. Преди процеса е тръгнал слуха, че Паралинговите няма да оставят сина си така, ще го оправят. Това е и една от причините за тази враждебна обстановка по време на самия процес.


Защитната теза е построена в две насоки. Първата е, че не се се касае за две убийства по чл. 116 от НК, тъй като едното е извършено, когато е бил непълнолетен, а второто след пълнолетие. Причината за тази разкъсаност е, че с оглед на възрастта на извършителя първото убийство трябва да се  редуцира като по-леко наказуемо, понеже максималното наказание в този случай е лишаване от свобода 10 години. Този пункт е категорично оборен. Вторият пункт е вменяемостта, но тройната психична експертиза разбива на пух и прах това твърдение. Третият пункт е неразкриваемостта, която го е подтикнала да извърши второто престъпление. Защитата говори за самопризнанията му, младостта му, социалният му статус.За смъртна присъда пледират и много от гражданите на Карлово, които изпращат стотици писма.


Според чл. 38 ал. II от НК смъртно наказание не може да се наложи на лице „което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време – 18 години“.


В деня на убийството на Емилия той е бил на 19 години, 11 месеца и 9 дни. Ако не беше войник точно тези 21 дни до навършването на 20-те му години можеха да го спасят от смъртта.Светлозар Паралингов е обвинен по чл. 116 т. 6 – убийство с особена жестокост и т.11, деяние което представлява опасен рецидив и за което не е постановена присъда.Когато съдът произнася присъдата смърт чрез разстрел, лицето му се облива в студена пот. За първи път твърдостта и хладнокръвието го напускат.

През декември 1982 г. делото е обжалвано пред Върховния съд. Присъдата е потвърдена бързо.

На 2 май 1983 г. родителите се отказват от сина си. Вероятно заради исканата кръвнина от близките на жертвите в размер на 17 000 лв.На 18 май 1983 г. присъдата е изпълнена призори в Пазарджишкия затвор. В минутите преди изпълнението се е държал изключително хладнокръвно и апатично. Близките му получават амо дрехите. Те и до днес не знаят къде е погребан синът им.

В статията са използвани откъси от книгата на Веселина Божилова „Смърт край рози“, свидетелски разказ на един от обществените обвинители и други свидетелски разкази на запознати със случая.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА