loading...

неделя, 28 юли 2019 г.

„Не се обръщаме назад и не се връщаме към онзи ад. Дори с мъжа ми д-р Здравко Георгиев не си говорим за миналото в Либия.

Ако някога се съберем по някакъв повод в София с останалите медицински сестри, с които заедно бяхме осъдени в Либия и лежахме в затвора, не си разказваме лоши неща, а си говорим за утрешния ден.

Гледаме да се смеем, не да плачем. Който се връща назад не може да продължи напред.” Това сподели Кристияна Вълчева. Тя е един от българските медици, които повече от 8 години прекараха в либийски затвори по обвинение в умишлено заразяване на 400 либийски деца с вируса на СПИН с цел дестабилизация на ръководената от полк. Муамар Кадафи джамахирия.

Преди 12 години – на 24 юли 2007 г. България бе обхваната от еуфория – шестимата български медици, обвинени несправедливо от режима на Кадафи в чудовищни престъпления, се завърнаха в родината си след 9-годишни изтезания в затворите в Триполи и Бенгази. Медицинските сестри чуха три пъти думата „Смърт”. Толкова пъти различни съдебни инстанции в социалистическата арабска джамахирия отсъдиха най-тежкото наказание. Д-р Здравко Георгиев „се размина” само с 4-годишна присъда за валутни престъпления и беше освободен на 6 май 2004 г., когато либийски съд за пръв път осъди останалите на смърт чрез разстрел.

Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло и д-р Здравко Георгиев слязоха от френския правителствен самолет, който кацна на летище София в 9,51 часа. Те пътуваха със Сесилия Саркози, тогавашна съпруга на тогавашния френски президент Никола Саркози, както и с Бенита Фереро Валднер, еврокомисар по външните отношения. С тях на българска земя от Либия пристигна и палестинският лекар Ашраф.

24 юли, 2007 г. българските медици кацат на българска земя с френски правителствен самолет

„Ние водихме борба за оцеляване. Не знам дали става дума за сила. Всеки човек на наше място ще се бори да оцелее. И повечето хора, поставени в такава ситуация, ще се борят да оцелеят и да живеят”, това бе единственото, което Кристияна сподели пред Lupa.bg за онези кошмарни години, прекарани в либийските затвори.

„Много рядко се връщаме към онзи 24 юли. Само, ако някой ни пита или ако колеги се интересуват от онези събития, което става рядко, защото вече минаха 12 години”, допълни Кристияна Вълчева.

Д-р Здравко Георгиев и Кристияна Вълчева се радват на свободата си във ВИП-а на летището преди 12 години

„Не сме отбелязали 12-годишнина от освобождението ни по някакъв специален начин. Вчера бях изморена от работа, работих цял ден, затова днес със съпруга ми решихме да отидем на ресторант и да се почерпим. Но няма да говорим за миналото. Няма смисъл, искаме да гледаме напред и да живеем новия живот”, разкри пред Lupa.bg някогашната медицинска сестра.

А как живеят днес българските медици 12 години след освобождението си и след началото на новия си живот? Кристияна признава, че рядко се виждат с останалите, тъй като медиците живеят в различни градове и всеки е зает с неговия живот. Събират се рядко, понякога веднъж годишно.


Палестинският лекар Ашраф и д-р Георгиев първи стъпиха на българска земя след освобождението си от либийския затвор

Вече девета година Кристияна Вълчева работи в Центъра по рехабилитация и физиотерапия във Военномедицинската академия (ВМА). „След като се върнах през 2007 г. завърших рехабилитация, отново кандидатствах, отново бях студентка, завърших с „Отличен”, взех си и трите държавни изпита с „Отличен” и започнах да работя във ВМА като рехабилитатор”, разказа съпругата на д-р Здравко Георгиев. Той от няколко години е пенсионер. До скоро лекуваше сирийски бежанци, намерили подслон в България.

Валя Червеняшка работи като старша сестра в педиатричното отделение на болницата в Бяла Слатина. Валентина Сиропуло се грижи за децата в Пазарджик. След завръщането си в София Снежана Димитрова завърши мениджмънт в Медицинския университет. Роботи като медицинска сестра в детското отделение на столичната Трета градска болница. Сега е пенсионер, но продължава да работи.

Нася Ненова завърши рехабилитация в Медицинския университет заедно с Кристияна Вълчева. Първоначално работеше в Института по педиатрия, а след това се премести в болница „Уни Хоспитал” в Панагюрище. Сега работи в частната болница „Вита” и в „Пирогов”.

„С Нася сме съседки и се виждаме най-често, защото живеем в един вход. Нася е изключително заета, защото работи на две места”, коментира Кристияна пред Lupa.bg.

Съпругата на д-р Здравко Георгиев е разочарована, че българската държава не е направила нищо, за да бъдат осъдени техните мъчители в Либия.

„Можеше да се заведат дела срещу Либия още тогава, ние бяхме разпитвани седмици наред в Главно следствено управление за това, което ни се беше случило. След това ужким беше заведено някакво дело, което след това се прекрати, защото не знаели адресите и имената на нашите мъчители. Не се връщаме назад кой какво е направил. Има ли вече смисъл?! Всички работим, всички се борим по свой си начин”, казва философски Кристияна.

„Във ВМА ме разпознават всеки ден. Даже вчера получих два букета и огромни шоколади от пациенти, които искаха да ме почерпят, че съм жива и здрава и усмихната и че са доволни от мен. Зарадвах се, защото хората бяха много искрени. Някои хора ми казват: „Познаваме ви отнякъде, но не можем да се сетим откъде“, каза още Кристияна Вълчева.


Днес д-р Здравко Георгиев не пожела да говори за миналото и предпочете да остави коментарите на съпругата си Кристияна. Преди година пред репортер на Lupa.bg обаче педиатърът, също преминал през ада на либийската правосъдна система сподели следното: „Накрая потърпевши останахме ние и дечицата, болни от СПИН. Това е тъжното. Затова много вярвам в т.нар. правосъдие, в т.нар. демокрация, във всички организации като примерно „Амнести интернешънъл”, които се бориха за нас.

Всеки в края на краищата си гледа интереса, но важното е интересът на големите да съвпадне с нашия интерес. Накрая ние вече не бяхме необходими на Кадафи. Каквото успя да постигне, постигна, накрая ние вече бяхме горещият картоф, бяхме както някои дипломати от ЕС се изразиха – голямото камъче в обувката и на Европа, и на Кадафи. Затова се стигна до споразумение, освободиха ни, просто защото ние изчерпахме това, за което бяхме в затвора. И в крайна сметка трябваше да ни забравят.“

Днес пред Lupa.bg Кристияна Вълчева и д-р Здравко Георгиев споделиха, че единственото, което си пожелават е здраве – здраве за близките им, за останалите момичета и за техните семейства и здраве за всички хора./Брадва.бг/
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ:

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: