неделя, 3 март 2019 г.

Знаете ли каква е съдбата на знамето, което ушива Райна Попгеоргиева по поръчка на революционния комитет и Георги Бенковски. Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на Карлово – то също е с българския лъв и надпис “Свобода или смърт”. В заветния ден Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на Хвърковатата чета. След като е осветено и се развява пред големите порти на Хаджилуковата къша, определена за Правителствен  дом се предполага, че по време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в конака в Хасково, защото то е занесено в хасковския конак от турците. Заключено в резиденцията на местния валия като спомен от победата. След като генерал Гурко превзема София през 1878 година, османлиите започват спешна евакуация от Хасково и околните градове. В бързината забравили да приберат флага. Самият конак е запален от руснаците на 19 януари и изгаря до основи. Това е основната версия на историците, че пламъците са погълнали оригиналното знаме на Априлското въстани

По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901г. във вече свободна България, оцелялата Райна лично отново го бродира в София, където живее . Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“.  Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата – музей се пази и снимка на Райна Княгиня със знамето от 1901г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено.

548725a303d1cДо своята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа.

След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико -опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата.

Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отивали на площада“.
След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950г., то е експонирано там.

На 22 април – деня на освещаването му – Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето: “На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете “Ура!” и “Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.”

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното.

Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня.

На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки.

През 1992г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.
Внукът на първата дипломирана българска акушерка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня и сравнявана с Жана д’Арк, се казва Васил Дипчев и е пенсиониран аптекар. В дома си наследникът пази автентични снимки, документи, книги за живота на легендарната българка, която ушива главното знаме на панагюрските въстаници по поръка на Георги Бенковски през март 1876 г. и го развява над Средногорието през огнения април. Сред тях са смъртният й акт и уникално издание на автобиографията й.
“Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на на 20 април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари”, пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извезе знамето, Райна навела глава: “Не съм питала татко”. “Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия”, заплашил я воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.

Ето как е било създадено истинското знаме и как е запазено, ето  какво точно от него е запазено днес. Остава не  онова знаме , което Райна прави в дните на въстанието, а копията, които тя сама отново въпроизвежда вече след Освобождението .

Колко ли услия, тежки и добри спомени е причинило то отново в сърцето на тази жена!

Източник:www.art1a1d.co
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ:

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: