3 март - трудният път към свободата след 500 години робство

Честит празник, България! Днес отбелязваме Освобождението на България от османско иго.

Знаете ли,че...
Всъщност, на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война. С документа се урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо 5 века османско владичество в България. Договорът е подписан в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.

Договорът всъщност е подписан на 19 февруари - това е 3 март по нов стил, а подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори, възкачил се на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписал декрета за отмяна на крепостното право.

По тази причина, а не заради заслугите си към България, той става известен у нас като Цар Освободител.

Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес, сащо без представител на България. Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.) вземат единствено шестте велики сили - Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът - княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.

56 години по-късно, на 26 август 1934 г. цар Борис III открива високия над 30 м паметник на връх Шипка - един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци - преки участници в епичните боеве.

Истинският връх Шипка обаче, където е било главното командване при отбраната на прохода и големите битки, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.

Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал вр. Свети Никола и е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.

С паметника на Шипка са свързани и легендите от онова време, които се носят от уста на уста - имало е спор в каква посока да гледа лъвът на паметника. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той вече бил отлят в Софийския военен арсенал - от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона, и трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха. И когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство протестирало: "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!".

Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно скочили Гърция и Турция, като намекнали, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.

Заради международния натиск политиците ни решили да свалят лъва от върха на паметника и да го "поставят" на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад. Тогава дошла мълниеносна реакция от Сърбия. Сръбският посланик дори връчил официална нота. "Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни".

И така, пак се събрал Министерският съвет. Първите хора в България умували и решили лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите

Говори се, че след това решение българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с "въртенето на лъва в различните посоки на света..."

Източник:kmeta.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇 РЕКЛАМА