четвъртък, 6 септември 2018 г.

Българската военна история след Освобождението е наситена с постижения. Тя ни разкрива по един блестящ начин всеобщия ентусиазъм на населението на младата държава, търсещо своето национално обединение. Петте войни в периода 1878-1944 година доказват едно –  уменията на родния войник често довеждат до успех на бойното поле, но на политическо ниво страната така и не получава това, за което нейната армия се сражава.В страниците на родния летопис са запечатани редица славни сражения, като сред тях се открояват операции в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. Ярък пример за такива са Сливнишката епопея, Одринската епопея и Дойранската епопея. И в трите сражения при изключително неблагоприятни за нея предпоставки Българската армия постига победа, а световната общественост обръща погледа си страната ни, впечатлена от нейния триумф.

В следващите редове имате възможността да прочетете някои цитати на бележити чужденци, изследвали постиженията на Българската армия във войните за национално обединение:

„Никога няма да забравя един ранен войник, който бе отнел една сръбска пушка; ние искахме да го качим на кола, той отказваше, искаше да ходи пеша. Натоварен с две пушки, неговата и сръбската… се бореше да не му вземат оръжието, което бе завладял с такава храброст.“
Д-р Шарл Роа (дворцов лекар)

„Пред победата на българите при Сливница трябва да се преклонят както малките, така и големите държави.“
австрийският вестник „Нойе фрайе преса”, 9 ноември 1885 година

„Българите се бият като лъвове дори без офицери. Те заслужават един спомен в историята, дори ако бъдат победени.“
Цариградският в. “Stambul” 6 ноември 1885 година

„При с. Гечкенли две роти български войски показаха храброст, каквато досега военната история не знае.“
из в. “Матен” по повод Лозенградската операция през Балканската война

„Цял един народ беше ожитворен и се втурна на юг и на югоизток с непоколебима решителност… Българските войски отидоха от нивата и кошарата, но се биха като герои!“
в. “Таймс” за битката при Люлебургаз – Бунархисар

„Те (българите) не искаха да знаят, че щикът е излязал от употреба, и се хвърлиха “на нож!” от 500 м. далеч, без да могат да ги удържат техните началници. Нищо не беше в състояние да възпре неудържимото им напредване.“
в. Таймс за битката при Люлебургаз – Бунархисар„Изумителна е бързината на движенията и нападенията. Това е ураган и ураган, който може да се повтори при едно замахване на сабята на командващия. Забележителна е бойната подготовка.“
Явeр паша за българската пехота

„Това бе една човешка вълна, един прилив от мъжество. Една буря от хора.. Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица от фортове, превзети с атака „на нож“.“
Луиджи Барцини, в. “Кориере де ла сера, 1912

„Със същите очи, с които ви гледам, надлюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от един вече рухващ към земята наш бомбардировач и се хвърли към друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и бомбардировачът се разцепи като дъб, поразен от гръм.“
американският летец-изтребител лейтенант Джон Маклендън за тарана на Д. Списаревски.

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света.“
лейтенант Едуард Тинкер

Източник: bulgarianhistory.org
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: