вторник, 5 юни 2018 г.

Бившият президент на САЩ Бил Клинтън така и не се е извинил на бившата стажантка в Белия дом Моника Люински, авантюрата с която едва не ми струва креслото в Овалния кабинет. Нещо повече – не смята и да й се извинява. Това стана ясно от интервюто му през американския канал NBC. „Повече не съм говорил с нея. Неведнъж съм казвал публично, че ми е много мъчно”, казва Клинтън, подчертавайки, че вече се е извинил „пред целия свят”. Попитан не смята ли, че е длъжен да се извини лично на бившата стажанта, той отговаря с категорично „Не”. Бившият стопанин на Белия дом отбелязва, че не смята, че пресата е била пристрастна при отразяването на скандала преди 20 години и е пренебрегвала определени факти. Освен това, той изразява увереност, че през далечната 1998 година е постъпил правилно, като не е допуснал импийчмънт. „Защитавах Конституцията”, заявява той.

Всичко започва през 1995 г., когато 21-годишната Моника Люински, току-що е завършила колежа „Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този период датира и тяхната сексуална връзка. След като техните взаимоотношения започват да се охлаждат и Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя със своята приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че във връзка с казуса „Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, с която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън. Новината за аферата „Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., а на 21 януари след публикация във вестник „Вашингтон Поуст” скандалът избухва с пълна сила. Клинтън отрича, но поради шумния медиен отзвук историята не може да се потули и Конгресът настоява за обяснения. На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично го подкрепя и заявява в едно телевизионно предаване, че целият компромат всъщност е част от крупен план за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в сила от деня на встъпването му в длъжност. В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но липсват сигурни доказателства освен записите, тъй като Моника Люински отказва да коментира аферата.

Събитията са катализирани на 22 май 1998 г., след като федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като осигурява на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я запази, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за вината на Клинтън, тъй като ДНК анализът може да опровергае неговото изказване от 26 януари. На 17 август пред съдебни заседатели Клинтън прави самопризнание, че е имал „непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс. След събирането на още доказателства, Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен с 90 000 долара. В крайна сметка обаче след 21-дневен процес, на заседанието на 12 февруари 1999 г. Сенатът отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. с 55 гласа „невинен” срещу 45 „виновен”.

Източник: БЛИЦ
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: