събота, 25 ноември 2017 г.

Тодор Живков и Рейгън решили да си разменят местата за един месец.
Отива Живков в САЩ и гледа, хората – усмихнати, щастливи, смеят се… Казва си:
“Тия много весели. Я да им вдигна малко данъците и цените, пък ще им намаля заплатите.


Да видя до къде ще стигнем…”. Прави го и след 10-тина дни – гледа хората продължават все така да са усмихнати едни щастливи и доволни от живота. Живков решава и пак вдига двойно данъците, тройно цените, а заплатите наполовина намалени!


Не минава и ден – пред Белият Дом протести, митинги… влизат барети в спалнята на Живков и го арестуват…
През това време Рейгън в София, гледа хората тъжни, намусени, едни такива сиви. Цените високи, стоки липсват, заплатите ниски. Рейгън си вика – “Тия са големи мъже! Как държат на това положение – не знам! Я да видим до къде ще стигнат…”. И вдига цените, намаля заплатите… Минават две седмици. Нищо. Хората все така си ходят с наведена глава, тъжни но никаква реакция. “Тия не са хора! Я да ги видя сега…” – и вдига цените, намаля заплатите, репресии, цензура, всякакви забрани, диктатура… Минават ден-два… седмица-две – нищо! Рейгън се ядосва и решава да събере народа пред Президентството.
– Абе вие що живеете изобщо? – пита ги Рейгън – Що не вземете по едно въже и да се обесите? – крещи ядосано.
От масата хора долу на площада, един надига глава, вдига ръка и пита тихичко:
– А, въжетата… партията ли ще ни ги раздава или ние да си ги купуваме?…
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: