четвъртък, 29 юни 2017 г.

След като загубих работата си, започнах да пия. Когато внезапно и несправедливо са те изхвърлили от професионалният ти живот и дълго време носиш вината за това, понякога нямаш друг избор. В професионалната сфера, към която принадлежа, вече има голям пробив: много нови програми, както и мястото на бившите експерти се взеха от по-умни и по-млади. В общи линии, оказах се зад борда.



Семейството ми беше свикнало само аз да нося пари у дома. Но сега им се виждах лентяй. Постепенно започнаха да ме отделят: хранех се отделно, плащах си сметките за домакинството отделно, без да броим презрителните погледи и думи. Обичах децата си, но те престанаха да ме уважават. Приятели също не ми останаха. Всичко това ми тежеше на душата и започнах да потъвам все повече. Понякога се запитвах, кои чувства бяха най-силни в мен? Разочарованието или обидата?



С жена ми се разведохме по нейна иниацитива. Не исках да я задържам насила. Отстъпих й апартамента, а тя ми даде малко пари. След известно време си наех стая в едно общежитие. Нямах работа, т.е. нямаше нищо по специалността ми, а друго не желаех да работя. За да бъда честен, трябва да си призная, че въобще не исках да работя, защото бях смъртно уморен от безмозъчни, арогантни началници, и сътрудници - подмазвачи, които си затварят очите за истината. Не мога да бъда сред такива хора.



Ако животът ви няма смисъл, тогава правите каквото си искате, без да ви пука какво мислят околните. Събуждайки се, винаги виждах зад прозореца мрачна и сива утрин, дори навън да грееше слънце и да пееха птички. Аз просто се бях оставил на течението. Остатъка от парите изпих, и честно да си призная, се събудих на улицата. Бях изгубил документите си - не си спомнях къде са, а и вече не ми бяха нужни.



Какъв е животът на бездомните? Нормален. Спим малко, ставаме рано. Основната ни работа е да събираме кутии за скраб, и да ровим във варелите. Един наш "брат" си намери почасова работа: разтоварваше камиони и сортираше зеленчуци. За награда получи продукти с изтекъл срок на годност. Някои се опитват да провокират съжаление в минувачите (най-често това е загуба на време) или просят пред църквите. Нямаме големи цели в живота. Стига ни хляб, парче евтин колбас и бутилка вино.



Като цяло бездомните сме напълно безвредни същества. Между самите нас понякога възникват конфликти, въпреки че често си помагаме един на друг и си споделяме, каквото имаме за храна. Първоначално всички сме имали различни съдби, но сега е само една. Някой искат да говорят за себе си, а други предпочитат да запазят мълчание. Има такива загубили домовете си заради алкохол, има бивши престъпници и възпитаници на интернати. Всички нас ни сближава едно: липсата на семейни връзки.



Къде нощуваме? Често образуваме колонии и намираме изоставени къщи. Понякога обитаваме домовете на колеги алкохолици, които не са успели все още да изпият жилищата си: това е чудесен късмет. В такива случай най-важно е - навреме да доставим на домакина алкохол.



Обикновено спим с дрехите си. Да, дълго време не се къпем, но къде да се измием? Свикваме с миризмата си, и с миризмата на приятелят ни.



Как се отнасят хората към нас? По принцип само ни поглеждат косо, мърморят под носа си, но не ни ругаят и обиждат. Забелязах, че почти никой не рискува да ме погледне в лицето, а после си спомних, че преди, когато се радвах на успешен живот, аз също отбягвах да поглеждам бездомниците в лицето. И не защото се отвращавах или страхувах, а защото се чувствах неловко.



Полицията не ни закача, ако се държим мирно и тихо. Но ако все пак се изправят пред нас, те не са груби и разговарят с нас като с нормални хора. В никакви учреждения не ни приемат - гонят ни отвсякъде.



Да се храня от контейнерите не искам, не съм паднал още до това ниво. Въпреки че има и сред нас такива, които събират закуски и дояждат изхвърлените храни. Повечето хора оставят пакети с дрехи в близост до боклука, и нещата са чисти и годни за носене. Ако сте забелязали, сега бездомните изглеждат прилично облечени. Веднъж намерихме работеща микровълнова фурна. С колегите я продадохме и разделихме парите. Много ми е тежко, когато открия изхвърлен албум със снимки, книги или играчки.



Ровейки в боклука, ние винаги оставяме парчета хляб за врабчетата и гълъбите. Нашият народ при цялата си бедност изхвърля пълни торби с хляб. Може би, защото бързо плесенясва. Но защо тогава не хранят птиците? Има и много бездомни кучета - тях също могат да нахранят.



За бездомните жени е много по-тежко, отколкото за мъжете. Бездомният мъж все още изглежда като човек, но бездомната жена вече не е жена. За щастие, те са по-малко от нас, въпреки че ги има, при това доста младички. Причината е само една - алкохолът. И никоя от тях не прави опит да помогне сама на себе си. Не ги осъждам, защото и аз съм като тях.



За какво мисля? За нищо. Вече нямам и мечти. Безразличен съм и към живота, и към смъртта. Понякога си спомням за семейството, което имах, но не често. За тях аз съм мъртъв, а те за мен са просто познати от минал живот. Някои от другите бездомници се опитват да се срещнат с бивши приятели или съседи, просят дреболии, но аз никога няма да се унижа така. Не знам как да ви обясня, но щом преминеш определена граница, спираш да мечтаеш да си върнеш предишният живот. Аз също не искам!



Източник и снимка: gubdaily.ru
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: