Слънчев бряг – перлата в короната на Балкантурист и визитна картичка на НР България. С началото на изграждането му от края на 50-те той става най-посещавания роден курорт, мечтано място за почивка и забавления за всеки нашенец. Но както днес, така и тогава той е бил ориентиран предимно към чуждите туристи. И докато за тях е имало пакети – разходка, вечеря в някой от десетината ресторанта и дискотека до зори, (нещо като сегашните бар кроул турове, но доста по-културно), то родните туристи сами са си правели „маршрутите“. А те най-често са включвали покупка от корекома на „Камелия“, вечеря в „Чучура“ и купон до зори в култовата „Златна ябълка“. Комбинацията е можело да бъде и друга – 12 пистовият боулинг, „Магурата“ и „Русалка“.

Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица, Слънчев бряг е бил курорт с малко под 30 000 легла разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Първоначалният план е бил да бъде изграден малък курорт с 1500 места, но архитектурните решения стават грандиозни за времето си – леглата постепенно стават 2 600, 5 000, 10 000, за да стигнат през 80-те 28 000. Проектирането на комплекса започва през 1957 год., когато работен екип оглавяван от арх. Никола Николов разработва проектите и схемите за хотелите и ресторантите. Проектантският колектив е сформиран от неизвестни, но талантливи и амбициозни специалисти. 

Постановлението, с което се поставя началото на изграждането на курорта е дадено от МС на 30 юни 1958 г., а първата копка е направена на обект № 4, превърнал се по-късно в ресторант “Оазис”. Историята сочи, че заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. За да стане той реалност са били пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст и засадени стотици хиляди дървета, храсти и цветя, като инвестиците надхвърляли тогавашните 150 млн. лв.Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани. Строителството на нови хотели спира, защото капацитетът на плажа се е смятал за изчерпан. По това време Слънчев бряг е сред най-добрите морски курорти в Европа по комфорт на плажуващите. По действащите нормативи броят на леглата се изчислява спрямо плажната ивица, която позволява в комплекса да има място за 30 000 летуващи. При тази цифра в онези години на един турист са се полагали по 8 кв.м. пясък край брега. Освен с първокласни хотели, курорта е разполагал и с 4 къмпинга с 8000 места, от които най-просторните са били „Емона” и „Слънчев бряг”.

Изграденият облик на курортния комплекс е изразявал най-новите достижения на архитектурата, урбанизма и ландшафното строителство по това време. Всеки хотел или отделна група хотели са били проектирани така, че да имат характерен стил, а основната цел пред архитектите е била, хотелската база да бъде с максимална видимост към морето и потънала в зеленината на редки растителни видове. Пред хотелите на първа линия са се виждали дюните, а тревата, дърветата и алеите, са свършвали в тях. Алеите в комплекса са се миели всяка утрин, а по зелените площи са прибягвали катерички.

По времето на социализма Слънчев бряг е бил от скъпите курорти, насочен предимно за чужденци и по-малко достъпен за обикновения соцтруженик. Който обаче е имал желание и възможност да почива там, винаги е намирал начини за това. Резервациите са ставали чрез отдел „Настаняване“. Разбира се с предимство са били чуждите туристи, особено западняците, понеже са били източник на така скъпоценната за страната ни валута. Затова приоритетно леглата в комплекса са се разпределяли по предварително предплатени резервации за чужденците. Останалите свободни са се пускали за свободна продажба на всеки, който е желаел и е можел да си позволи почивка там. Според сухите цифри на статистиката, през периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали почти 8 млн. души, от които над 5 млн. чуждестранни туристи и над 2.5 млн. български граждани.

От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Първият построен хотел се е казвал „Калина”, който преди 55 години посреща и първия турист гражданин на Чехословакия. Сред първите изградени хотели там са „Жерави”, пред него се е намирал и първия ролбан в комплекса, хотел „Тинтява”, „Хризантема” и разбира се характерния с начупената си козирка хотел „Чайка”, където на първия етаж се е намирал и внушителния президентски апартамент на Тодор Живков. Пред хотела е била сложена и първата палма в курорта, подарък на Първия от някакъв държавник от топлите страни. Освен Живков в него са отсядали и най-нашумелите за времето си певци, тъй като е бил в близост до Летния театър. После се появява и луксозния хотел „Глобус”, пред който туристите са се снимали с камилите за разходка – атракция, която днес липсва. През 70-те врати отваря и 20 етажния символ на курорта „Кубан”, чийто нощен бар е предлагал страхотно вариететно шоу.

Характерни за силуета на някогашния Слънчев бряг са били и другите многоетажни хотели „Бургас”, „Витоша”, „Рила”, „Пирин”, „Европа”. А по подобие на възрожденските манастирски комплекси са били изградени хотелите „Созопол”, „Несебър” и „Континентал”. Последният е бил и най-големия хотелски комплекс с 1500 легла, а най-малкият  “Акация”- 20 легла.

От „Кубан” да отидеш до „Европа” си е било почти екскурзионно летуване. Имало е влакче и файтони с чифт коне, а от тази транспортна услуга са се възползвали предимно западняците. Извън сезона, целогодишно са били отворени хотелите „Кубан”, „Глобус”, „Поморие”, „Плиска”, „Бургас” и „Диамант”, както и дискотеките „Русалка”, „Лазур” и „Мелодия”, които са били и част от съзряването на поколения бургазлии. Години наред извън активния туристически сезон, курорта се е ползвал и за спортен лагер на шведски футболни отбори.

При проектирането на курорта, местата за забавление в Слънчев бряг също са били вписани в общата концепция за ваканционното селище. Това е място за цялото семейство. За комфорта на почиващите, курорта е разполагал с магазини, базари, курортна поликлиника, поща, морска спортна база, различни спортни съоръжения – яхт клуб, стадион, тенис кортове, спортни площадки, лунапарк и др. И ако днес паркирането там е трудно, то по това време туристите са оставяли колите си на трите обособени за това места: северен, централен и южен паркинг, които са били в близост до трите големи плажа в курорта.

Развлеченията които са се осигурявали на чужденците тогава са били чужди за работническата класа у нас. Релаксирало се е с мини голф, стрелба с лък, колоездене, сърфинг, водни ски, парапланери, конна езда, каране на сърф и др. „Робинзон Крузо“ пък е било забавление на туристите от 70-те и 80-те, което е включвало пътешествие по море с лодка и акостиране на „безлюден остров“. Пред първия ресторант в курорта “Нептун” се е провеждал и конкурса “Мис Слънчев бряг”. Първите туристи в новоизградения курорт са предпочитали конякът “Плиска”, цигарите “Слънце”, от плодовете – ягоди и праскови, а от зеленчуците – доматите и краставиците.

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през социализма. После започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място. През последните години коренно променен, стана една от основните парти дестинации за тийнейджъри и студенти от цяла Европа.


 

Недялка Керанова и оркестър Канари

Заради 1000 лева незаконно взети детски надбавки социалистическата власт тика в затвора голямата тракийска народна певица Недялка Керанова, която почина от рак през 1996 г. Изпълнителката на “Караджа дума Русанки” лежи една година в сливенския зандан между 1986-1987 г.

Навремото самият Филип Кутев нарича Недялка Керанова черната перла на Тракия. В цяла Южна България не минава нито една сватба без песните на яката стокилограмова българка. Певицата пее като хала, макар че си попийва.

Тя има 3 деца от различни бащи. Те израстват по домове. Майката получава детски надбавки, като скрива, че децата растат в интернати. Някой я подлъгал към това хитруване на дребно.

Към призовките, които получава, се отнася немарливо - като към поредния мъж, употребен и изхвърлен сякаш е прочетен вестник. И ето че една вечер милиционерите нахълтват в апартамента й в Пловдив и я закопчават с белезници. В това състояние я оставят да нощува на гарата. Едва успява да си вземе някакъв багаж и 50 лв., които пъха в сутиена си. С тях си купува пиене и черпи ченгетата.

Във влака за Сливен я разпознават и я питат къде отива. Тя отговаря – на сватба. Зад решетките голямата певица остава една година, въпреки че присъдата й е година и осем месеца. Помага й неин поклонник, партиен член на висок пост.

В затвора Керанова е назначена за портиерка.

По свое желание тя се захваща с ръководенето и дирижирането на хора на затворничките. Там тя разпява даже криминални престъпнички, които лежат за жестоки убийства.

Керанова бие мъжете и по чашка, и по дух. Преди концерт задължително гаврътва 2-3 чаши ракия. Всички треперят да не падне, да не залитне, да не забрави песните си. Носи се грозен слух, че на прегледа “Тракия-94” паднала, когато излязла да си получи наградата. Нищо подобно. Нейното пеене е съвършено като музикален инструмент, признават колегите й. Още по-грозен обаче е слухът, че от пиенето е развила цироза. Недялка умира от рак. Непрощаващата болест я прави неузнаваема – от голямата жена е останала тъжна изпита фигура. Погребват я в една от любимите й червени рокли. В съседство в Пловдивските гробища са гробовете на Златю Бояджиев и футболиста Тодор Диев.

Неудачите в живота на певицата започват след нещастния й развод с мъжа, в когото била силно влюбена. Идвайки от Пловдив в ансамбъл “Филип Кутев” преди близо половин век, тя се залюбва с хубавец от Горна баня. Недялка забременява с близначета, но радостта й е кратка. Бащата, който е тежък характер, я рита зверски в корема, когато е в седмия месец. Така погубва децата в майчината им утроба. Недялка напуска ансамбъла, където е солистка 8 години и се връща в Пловдив.




След дълго боледуване почина народният певец Ивайло Герасимов. Тъжната вест съобщи дъщеря му Виктория Герасимова.


"С прискърбие ви съобщавам, че след дълго боледуване днес (29.07.2021г.) ни напусна обичаният ми баща Ивайло Герасимов,написа в социалните мрежи дъщеря му"


За мнозина той беше добър приятел, колега и певец.


Всички, които желаят да го изпратят в последният му път, могат да го сторят  на 01.08.2021г. (неделя) в Централни Софийски гробища 

както следва:

10:00ч. - поклонение в Дома на покойника;

10:30ч. - опело в църквата.


Нека остане в сърцата ни весел и позитивен, какъвто беше приживе.

Нека е светло по пътя му и да има музика!

Мир на душата му и светлина по пътя му", написа синът на изпълнителя от "Пирин фолк".



Босът на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, борците Боян Радев и Димитър Джамов и още около 150 близки, приятели и бизнеспартньори погребаха убития Филип Найденов– Фатик вчера по обяд в Боянските гробища, пише „168 часа„.

Час преди поклонението започнаха да пристигат хора с цветя, тъмни дрехи и черни очила. От 12 ч двата входа на гробищата бяха завардени от 3 полицейски коли.

Сред опечалените бяха и певицата Мария Грънчарова, президентът на футболен клуб „Славия“ Венцислав Стефанов.

На гробищата пристигнаха още племенникът на Кирил Киров–Японеца и Красимир Райдовски.

Бодигардове не пуснаха журналистите да влязат в гробищата и не позволиха на фоторепортерите и операторите да снимат.

Четирима охранители дебнеха през цялото време някой с камера или фотоапарат да не се отскубне и да снима ритуала.

Фатик бе положен до гроба на баща си.

“Отиде си в разцвета на най-хубавите си години, покосен от куршумите на злодея убиец, когато ти искаше да направиш много за подобряване на живота на хората в своята любима България, която ти много обичаше”, пишеше на един от некролозите от близките на семейството на Фатик, залепен на входа.

Трупът на убития във вторник бизнесмен бе в бял ковчег, покрит със зелено пано с арабски надписи и мотиви. Превозваше го сребристосив мерцедес катафалка. Веднага след него се движеше и черният джип мерцедес с вдовицата на убития. Адриана Тюркмен бе облечена в черна дълга рокля, а на главата си имаше черна мрежеста забрадка с лъскави нишки.

След процесията от коли, в които бяха най-близките роднини, се движеше линейка на Университетската болница „Света Екатерина“. С нея си тръгна след ритуала майката на убития.Шефът на болничното заведение проф. Александър Чирков бе изпратил венец от бели и червени рози, на който пишеше: „С благодарност за подкрепата и помощта“.

Според мюсюлманския обичай ковчегът първо бе пренесен само от мъже върху маса с бяла покривка. След това опечалените го затрупаха с цветя.Първо минаха мъжете, а после жените българки. През това време мюсюлманките стояха встрани, близо до паметника на бащата на Фатик.

След това цветята бяха свалени на земята, ковчегът бе пренесен от мъже до изкопания гроб, а там тялото бе погребано увито единствено в бял чаршаф.

Над трупа бе поставена дървена преграда, а мъжете хвърлиха шепа пръст отгоре. През това време мюсюлманките целуваха пръстта около гроба, която вдигаха в шепите си. Проверка в МВР, разпоредена от ген. Борисов, установи липса на разработка „Очиларка“ за Фатик. Установено е, че от 1990 до 1992 г. в МВР не е имало механизъм за оперативен отчет. Това е създавало и предпоставки за нерегламентирано ползване на информацията и възможност тя да бъде изнесена.

Източник:Блага Георгиева,168 часа


Апостол Карамитев ни напуска само на 50 години.

Господ сякаш чува молбите му. През 60-те години писателят Светослав Минков, тогава директор на издателство „Народна младежа“, го поканил да напише спомените си. Даже бил определил заглавието – „Книга за мене си“. Но Карамитев реагирал бурно: „Ти за какъв ме смяташ? Глупав, суетен човек или що? Само суетните, празни хора пишат спомени на млади години!“, ядосал се Карамитев. Но Минков продължил: „Води поне записки за живота си, за да ги използваш на стари години“. „Аз не мисля да остарявам, отвърнал му всенародният любимец. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите…“ „Но без това не може, Апостоле!“, казал писателят. „Нека оставим на Бог да реши!“, приключил големият артист.На сцената на Народния театър

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1951 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава поредица от забележителни роли. Сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор Стефан Сърчаджиев(1953).

Жени се за актрисата Маргарита Дупаринова, с която имат син и дъщеря, също актьори – Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.С Георги Калоянчев в „Специалист по всичко“ (1962) на режисьора Петър Б. Василев

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г.. Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“

Специализира режисура в Москва. От 1969 г. до смъртта си е доцент и преподавател по специалностите „актьорско за драматичен театър“ и „режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия ( БНТ).„Легенда за любовта“ (1957) на режисьора Вацлав Кръшка

Големият български режисьор Леон Даниел казва за Карамитев – „беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка“, италианска… Дановски го утешил. Казал му бил: „Твоето време скоро ще дойде.“ Чочо му повярва. След две-три години стана първата българска звезда. С вскички плюсове и минуси на това.“Апостол Карамитев и Любомир Шарланджиев в „Това се случи на улицата“ (1955) на режисьора Янко Янков

Става заслужил артист (1963), а скоро след това и народен артист (1969). Получава Награда със специална почетна грамота за мъжка роля във филма „Това се случи на улицата“ на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия Чехословакия, 1956), Първа награда за мъжка роля за ролята на Симеон в пиесата „Монахът и неговите синове“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969).

По-известните му театрални роли са в „Дон Карлос“ – маркиз Поза, в „И най-мъдрият си е малко прост“ – Глумов, в „Ромео и Жулиета“ – Ромео, във „В полите на Витоша“ – Христофоров, в „Монахът и неговите синове“ – Симеон.С Виолета Бахчеванова в „Мария Стюарт“ на Шилер, постановка на Кръстьо Мирски, 1969 г.

Апостол Карамитев завършва италианско училище в Бургас и владеел езика перфектно. Години след като завършил училище, спокойно можел да мине за римлянин. Когато още като млад актьор излязъл на сцена, красивата му външност и талантът му влудяват жените дотолкова, че два огромни куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал от почитателки.

В столичните артсреди се носи и една легенда – поетът Николай Лилиев получил инфаркт и починал, четейки любовните писма до… Апостол Карамитев. Лилиев, който преди смъртта си няколко години бил драматург на Народния театър, поискал да „се зареди“ с вдъхновение от любовните писма, които получавал актьорът-красавец, тъй като по ирония на съдбата, нежният лирик нямал свои.Апостол Карамитев и Виолета Донева във филма на Борислав Шаралиев „Двама под небето“ (1962)

„Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки“, разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Но допълва „Но то кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?! Даже и животните край него го харесваха“, казва тя.

Двамата се залюбили като сценични партньори. Също на сцената, Апостол предлага брак на избраницата си като й връчва сребърна халка. Маргарита била две години по-голяма от любимеца на публиката.

Съпругът й имал две страсти – театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с много почитателки, бил домошар. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден се връщал до вкъщи, за да ги наглежда или да им занесе някакви лакомства. Докато бременната Маргарита била с „Идеалният мъж“ на турне, Карамитев й написал, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото нямало по-мъжко име от това.„Когато Апостол водеше децата ни на куклен театър, вземаше и другите деца от кооперацията – спомня си Дупаринова. – Те му се подчиняваха безусловно. Привличаше ги като магнит, даваше им пълна свобода, която те никога не обръщаха на слободия. Така предаде и любовта към театъра и на Маргарита, и на Момчил.“

Един от най-близките приятели на Карамитев, известният публицист и автор на „Разговори с Буров“ Михаил Топалов разказва: „Помня, срещу Нова година вървяхме по бул. „Ал. Стамболийски“ И близо до един магазин за дрехи видяхме бедна женица – премръзнала, с мокри крака, със старо палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на жената. Нежно сърце носеше. Апостол издържаше и двама бедни студенти…“, разказва Топалов.Легендарният актьор не оставал равнодушен и към бедните си, по-възрастни колеги. В София по това време се подвизавал един изпаднал артист – Караджата. Бил голям чешит, с дълга брада, спял по входовете или направона голата земя. Караджата никога не се оплаквал. 

Държал се достолепно и с достойнство сякаш още е на сцената на Кърджалийския театър, където заради суровия си вид изпълнявал главно „страшни роли“.„Един ден вървяхме с Апостол по „Раковски“, спомня си Михаил Топалов, и пред „Славянска беседа“ той видя Караджата. Спря го. „Караджа – вика му, – днес взех два хонорара. Много ми са. Ето ти единия“. И мушна нещо в джоба на скъсания му балтон. „Не! – извика Караджата. – Не съм просяк. Не искам милостиня!“ „Това не е милостиня. Това е хонорар.“ „Апостоле, прекрасен мъж си, но аз милостиня не взимам!“, отсече Караджата, върна парите и си тръгна. „Боже, какъв човек!“, възхитено промълви Апостол.“Карамитев се разболява от рак на черния дроб, за което знаел само режисьорът Вили Цанков. Актьорът нито за миг не се откъсва от любимата професия – до сетния си дъх се снима в „Сватбите на Йоан-Асен Втори“. Епизодът с първата сватба на Йоан с Мария (Невена Коканова) снимали на Алдомировското блато край гр. Сливница. „Беше много студено, ние преджапахме няколко пъти през ледената вода. Може би това ускори болестта на Апостол“, предполага тогава колегата му Коста Цонев.

Изтормозеният от ужасната болест актьор починал в непоносими болки и не успял да довърши ролята си.

След смъртта му били обсъждани два варианта. Снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев. Възприели обаче идеята филмът да се довърши със заместник на покойния – Коста Цонев. Цонев вече трябвало да играе две роли – Йоан-Асен и брат му Александър.

Доста след смъртта му голямата наша сценографка и приложничка Мария Ножарова, автор на костюмите за филма „Сватбите на Йоан-Асен“, споделя, че е затворила „невероятните лазурни очи“ на Апостол. „Когато отидох в моргата, не беше обръснат. Аз го обръснах, плачейки…“, разкрива художничката.

Актрисата Виолета Гиндева пък си спомня пред Impressio: „Прекратихме снимките след погребението. Взе се решение от режисьора, ролята на Йоан-Асен Втори да продължи да изпълнява Коста Цонев. Аз го знаех това, всички го знаеха. Но така се получи, че първите снимки с Коста след погребението на Апостол, бяха на сцената, когато трябваше моята героиня, ромейката Ирина, втората съпруга на българския цар, дадена от баща си Теодор Комнин като дипломатически подарък, да бъде въведена в тронната зала, в която Йоан Асен Втори я чака. Дори ние с Апостол бяхме репетирали тази сцена и той беше предложил много интересно решение.

Отивам на снимките, гримираха ме, облякоха ме и влязох в декора. Видях висок мъжки силует, застанал при един прозорец с гръб към мен, облечен в дрехите на царя! Със същата наметка, със същата коса, със същата корона, които познавах… Без да се усетя, извиках спонтанно: „Апостоле!“ Всички се вкамениха! Мъжът се обърна и … вместо черните очи на Апостол, видях сините очи на Коста. Разплаках се!.. Разтече се грим, докато ме изчистят, докато ме гримират отново… След това се извинявах на Коста. Защото това беше ужасно от моя страна, защото в този момент аз трябваше да го подкрепя, на него никак не му е било лесно… Мал шанс беше, че Апостол не можа да си завърши филма, но… животът е това, което се случва, докато ние си правим планове“, разказва голямата актриса.Вдовицата на Карамитев, Маргарита Дупаринова до такава степен чувствала живота си свързан с Апостол, че се опитва да запази в тайна втория си брак с морски капитан, когото срещнала в санаториум. Бракът на актрисата с десет години по-младия й втори съпруг продължил едва две години. Капитанът не успял да замени в сърцето й голямата й любов към бащата на нейните деца.

„Всички знаем колко необикновен беше този бургазлия, българин и тракиец. Благодаря на съдбата, че съм била с него!“, казва Дупаринова на една от панахидите за него.Думите на Апостол:

„АЗ НАЙ-ДОБРЕ ЗНАЯ ЗА МЪЛЧАЛИВАТА БОРБА МЕЖДУ РЕЖИСЬОР И АКТЬОР, ТЪЙ КАТО СЪМ ЖИВЯЛ С НЕЯ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 25 ГОДИНИ.ЗАВЪРШИХ И РЕЖИСУРА, А СЕ ЗАХВАНАХ САМО С АКТЬОРСКА РАБОТА. И ЧЕСТО ПЪТИ, КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА НАДХИТРЯМ РЕЖИСЬОРИТЕ ЗА ДА ПРОКАРАМ АКТЬОРСКАТА СИ КОНЦЕПЦИЯ, СЕ ПРОКЛИНАХ, ЧЕ СТАНАХ АКТЬОР. А СЕГА, КОГАТО ГЛЕДАМ КАК МОИТЕ СТУДЕНТИ СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ НАДХИТРЯТ, МИ СТАВА И ПРИЯТНО, И БОЛНО, ЧЕ НЕ СЪМ УСПЯЛ ДОКРАЙ ДА ГИ УБЕДЯ В МОЯ ЗАМИСЪЛ, ЧЕ ТОЙ НЕ Е СТАНАЛ НАШ ОБЩ ЗАМИСЪЛ. НО МОГА МНОГО ДОБРЕ ДА ГИ РАЗБЕРА“.„ЗАЩОТО АЗ ВСЕ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК Е СКЪТАНО ЧОВЕШКО ЩАСТИЕ. ТОВА ЩАСТИЕ Е ДАДЕНО ЧОВЕКУ ОТ РОДИТЕЛИ, ОТ ПРИЯТЕЛИ, ОТ УЧИТЕЛИ, ОТ ЛЮБИМА, ОТ ДЕЦА, ОТ НАРОД. ДАДЕНО МУ Е ОТ ХОРА, ОТ ЧОВЕЦИ, И Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ХОРА, ПРЕДНАЗНАЧЕНО Е ЗА ЧОВЕЦИ. НЯКОГА, ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, В МОИТЕ БУРНИ МЛАДИНИ, АЗ ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СВЕТЪТ Е СЪЗДАДЕН ЗА МЕН, ЧЕ СВЕТЪТ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МЕН И ЧЕ СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА ЧРЕЗ МЕН. ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ, КОИТО ИЗЖИВЯХ, МНОГОТО ПОГРЕБЕНИЯ НА КОИТО ПРИСЪСТВАХ, МЕ НАКАРАХА ДА СЕ УБЕДЯ, ЧЕ СВЕТЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗА МЕНЕ, ЧЕ АЗ НЕ СЪМ ПЪПА НА ВСЕЛЕНАТА И ЧЕ СВЕТЪТ НЕ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МЕНЕ.НО ТОВА МЕ НАУЧИ И НА ЕДНО ДРУГО НЕЩО: ЧЕ ТОВА ПРОСТО, ВЪЛШЕБНО НЕЩО, КОЕТО Е ЖИВОТЪТ, ЧОВЕК ТРЯБВА КОЛКОТО МОЖЕ ПО-ЧЕСТНО, ПО-УМНО, ПО-ЗАПЪЛНЕНО ДА ИЗЖИВЕЕ. И МОЖЕ БИ, МОЖЕ БИ ТОЗИ ЖИВОТ НЯМА ДА Е СБЪДНОВЕНИЕТО, ЗА КОЕТО Е МЕЧТАЕЛ НА МЛАДИНИ, НЯМА ДА Е КРИЛАТА МИСЪЛ, ПОЛЕТ, А ЩЕ БЪДЕ, МОЖЕ БИ, САМО ЕДНА КЛЕТКА, КОЯТО ПРИЕМА СОКА ОТ ЗЕМЯТА И ГО ПРЕДАВА НАГОРЕ, МОЖЕ БИ ЖИВОТЪТ НЯМА ДА БЪДЕ ШУМОЛЕНЕ, НЯМА ДА БЪДЕ ЛИСТА, НЯМА ДА БЪДЕ ПЛОДОВЕ, А САМО ТЪКАН, САМО КЛЕТКА – НО И ТОВА Е ЖИВОТ, ТОВА Е, МОЖЕ БИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НИ: ТОВА, КОЕТО СМЕ ВЗЕЛИ, ДА ДАДЕМ, ДА ВЪРНЕМ; ТОВА, КОЕТО СМЕ ВЗЕЛИ, ОТ ХОРАТА, ДА ГО ВЪРНЕМ НА ХОРАТА… ЗА ДА, КАКТО Е КАЗАЛ ПОЕТА: „ЗА ДА ОСТАНЕШ, ЗА ДА СИ ПОТРЕБЕН, ЗА ДА ТЕ ИМА И СЛЕД ТЕБ ДОРИ…“

Валерия КАЛЧЕВАИзточник: Дир.Бг



На 26 април 1986 година става нещо, което светът никога няма да забрави. В АЕЦ Чернобил, Украйна се случва най-голямата атомна авария в човешката история. 

10 дни след аварията в Чернобил, инженерите разбират, че всички сме поставени пред нова, много по-голяма и фатална заплаха – експлозия на ядрени изпарения.

Охладителната система на реактора се е повредила и се оказва, че сега под горящото ядро се е формирал огромен воден басейн. Без възможност да се охлажда, е било въпрос на време (и то на кратко време), докато това радиоактивно ядро да се превърне в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да достигне до басейна с вода. Ако това се случи, се получава експлозия, изстрелваща огромно количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.

Експлозията има силата да разруши и останалите реактори в централата, причинявайки трагедия в ужасяващи размери – унищожението на почти цяла Европа.

„Експертите ни проучиха ситуацията и пресметнаха, че ако подобна експлозия се случи, силата ? ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде изравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане негоден за живот.“, разкрива един от специалистите, които са били на място.

Единственият начин, да предотвратят този ад и смъртта на почти цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За целта специалистите решават, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. 

Има един проблем – тримата човека, които ще слязат долу, са обречени на смърт. Под горящото ядро има толкова радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-добрия случай).

Защо трима?

Единият от тях трябвало да осигурява осветлението под водата, докато другите двама бързо открият и освободят клапаните.

Може би никога не сте чували имената им, но на тях дължим животите си днес.

По време на съвещанието, в което събират работниците, за да поискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена мисия украинецът – старши инженер Алексей Ананенко и двама руснаци – инженер средно звено Валерий Беспалов и началник смяна Борис Баранов, стават един след друг.

Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена, сътрудниците на АЕЦ и войниците са ги посрещнали като герои, каквито са били в действителност. Твърдят, че хората направо са скачали от радост.

През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.

Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той вече е бил празен. Повторен взрив е бил избегнат.

Резултатите от анализите, направени по-късно от различни експерти съвпадат в едно: ако тройката не е влязла в басейна и не го е изпразнила – от парния взрив биха загинали и пострадали стотици хиляди, даже милиони хора.

Това би изменило напълно хода на историята и би променила напълно планетата ни такава, каквато я познаваме днес.Вижте още:Добри Джуров забранява марулите в армията заради Чернобил


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации