Помниш ли

 

Ти помниш ли дните на радост

ний, когато бяхме още деца

на безгрижие вкус и на сладост

и на ожулени с рани крака.

Ти помниш ли нощите късни,

в които играхме без страх

до ушите във кал, толкоз мръсни 

по косите и в дрехите с прах.

Ти помниш ли онази старата къща 

на село при баба, ей там,

дето с мирис на манджи прегръща

и посреща те жадно със плам.

Ти помниш ли белите зими

по баира, дето се спускахме с' смях

и албумите със снимки във скрина

на непослушен и весел хлапак.

Ти помниш ли на дама игрите

с листа как пазарувахме всичко, нали

и блясъка онзи, грейнал в очите

на щастливи и млади души.

Ти помниш ли полята зелени,

по които тъй щуро тичахме все

и брахме глухарчета вечно засмени 

летяхме по детски с криле.

Ти помниш ли дните на радост 

онзи свят, дето той не горчи

и на майчина милувка и благост,

попиваща в длани сълзи.

Ти помниш ли, аз помня го още

красивото детство, пълно с мечти 

под небето, гдето заспивахме нощем

с обич чиста и ярки звезди.

Михаела Рашева 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българския Бермудски Триъгълник: Хора изчезват, самолети падат без причина

Опасна местност в България е дубликат на феномена Бермудски триъгълник, разкриват световни изследователи и мистици. Над прохода Траянови врата се случват странни работи – изчезват хора, появяват се митични създания, самолети се разбиват без обяснима причина. Местните хора са убедени, че мястото е прокълнато, а историята е в подкрепа на техните твърдения.

През лятото на 1969 г. някъде над прохода Траянови врата пада наш самолет. Веднага е организирано търсене на безмоторната машина. Тогава за тези неща в България не се е говорело и пишело. Катастрофата остава в пълна секретност и само хората, пряко свързани със самолетите и Държавна сигурност, са знаели за инцидента. Безмоторната машина е била пилотирана от един пилот, който загива. Търсят него и останките от самолета цели 4 денонощия. Тогава липсват сателити, техниката е значително по-елементарна и с по-малко възможности в сравнение с днес. Но и районът на прохода Траянови врата не е голям, за да не могат всички търсещи да намерят самолет и човек толкова време. Почти на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От пилота също имало овъглени части.Експертите били изненадани от трагедията, защото пилотът бил опитен, но черната кутия показала, че той не е успял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата буквално го е засмукала и повалила на земята. Всичко това дало повод за едно категорично решение – над това място вече да не летят самолети. И това е така вече 48 години. Местността е известна и с други странни явления.

Хората от съседните села разказват за отвличания, а сред жертвите, спрягани до днес, са петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до сега. Те изчезват в рамките на 2 години – между 1971 и 1973 г., а близките им не могат да си обяснят случилото се и до днес. Освен това странно свистене се чувало около крепостта Маркова механа до прохода Траянови врата. Това ставало вечер, като се стъмни. Местните смятали странните звуци за дело на самодиви или на други мистични същества. Но през 1975 г. крепостта Маркова механа била проучена от археолози. Те останали потресени от странната енергия, насъбрана тук.Всъщност мястото има кървава история от столетия. Именно тук войската на цар Самуил удържа най-голямата победа над византийския император Василий II през 986 г. Проходът Траянови врата е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея починал.

Източник:/gzona.eu/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1960 г. Тодор Живков посещава Ню Йорк и прави изнанадващо изявление пред „Вашингтон пост“

 

Тодор Живков в Ню Йорк, годината е  1960та.

През септември 1960 г., по инициатива на Никита Хрушчов,   Живков заминава заедно с няколко други източноевропейски ръководители за САЩ, за да участва в работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН и пребивава там близо месец. 

Посещава заводи за обработка на храни, както и град Атлантик, където е впечатлен от огромните хотели. Споменава пред репортери, че в България обмислят построяването на един-два хотела на 8 – 10 етажа на брега на Черно море, подобни на видените в САЩ. /Ню Йорк Таймс, 13 октомври 1960 г., стр. 73./

В американските си интервюта Живков отрича България да е марионетка на СССР. „Марионетка ли? Това не е вярно! – казва той пред журналист от „Вашингтон пост“. – Това е голяма клевета. Съветският съюз ни помага да изградим независима икономика!“ /„Вашингтон пост“, 8 октомври 1960 г., стр. А11./

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

15 години той погребва деца от клиниките за аборти и спасява над 100 невинни живота:Историята на едно голямо сърце

Съществуват хора с наистина златно сърце – безкористни, отдадени на другите и загрижени за чуждото страдание. Такъв е и човекът, чиято история ще ви разкажем днес.

Тонг Фуок Фук от Виетнам показа на този свят какво всъщност означава безкористност. Всичко започва през 2001 г., когато жена му забременява.

Седнал в коридора на болницата, Тонг забелязва, как бременните жени влизат в кабинета и го напускат облени в сълзи.

Той не разбира веднага значението на случващото се. Тонг не може да проумее как може да убиеш собственото си бебе. Да убиеш и дори да не го погребеш човешки.

Ситуацията невероятно докосва сърцето на Тонг. Със собствени средства строителят решава да купи земя под хълма Хон Том, където може да погребе бебетата, чийто живот е прекъснат, преди да започне. След като получава разрешение от болницата, Тонг погреба повече от 10 000 бебета през първите няколко години.

Истинската цел на виетнамеца, обаче, е съвсем различна. Тонг се надява, че бременните жени, които посещават гробището, вече няма да искат да се отърват от собствените си деца.

Идеята му успява и след известно време майките, които поради материални трудности не могат да осигурят бъдеще на детето си, започват да се обръщат към Тонг за помощ.

Отговорът на човека трогва всички дълбоко. Тонг се съгласява да вземе в семейството си всички нуждаещи се деца. На гробището, изпълнено с тъга и скръб, е построена къща, която става дом за повече от 100 деца.

Съчувствайки на проблемите на други хора, Тонг се съгласява да върне децата на майките, когато техните финансови и семейни трудности приключат.

За да не бърка имената на 100-те му осиновитени синове и дъщери, Тонг им дава сладки прозвища. Например, “Вин” (чест) или “Там” (сърце). Всички бебета носят фамилното име на майка си и фамилното име на Тонг.

“Ще продължа до последния дъх”, казва бащата на много деца. “Надявам се, че моите деца също ще помогнат на хората, когато напусна този свят.”Можете да научите много от такъв баща!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за часа по "Трудово обучение"

Помните ли тези часове по "Трудово обучение" така се наричаше по мое време.В тях ни учеха на какво ли не.Бродерия,дърворезба,готварство,плетиво и още и още...

Имахме много добре уредена работилница и чудесен учител по трудово,дори беше наш класен ръководител,много сръчен и добър човек. Всичко, което съм научил за дървообработването го ползвам и до сега. 

Имаше и много хубави извън класни занимания по физика и електротехника. Който искаше да учи имаше прекрасни възможности.А вие в какви кръжоци сте били и какво научихте от часовете по трудово?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя е образец на истинското руско момиче, за което от векове наред пишат поети и писатели

Момиче, оживяло в трагедията на Сямозеро в Карелия през 2016 г., където заради човешка небрежност загинаха 14 човека.

13-годишната Юлия Карол е кръгло сираче, а цялото и богатство са нейната баба и нейния брат. След като кануто и се обръща във водите на Сямозеро, тя със собствени сили и при отсъствие на спасителна жилетка, успяла да доплува до брега... С много труд се изправила на крака и тръгнала за помощ. Отначало тя държала брат си за ръка, но после го изпуснала. Мислела си, че той е потънал.

Близо до брега видяла във водите едно момче, но то се оказало мъртво.

Четири часа вървяла до близкото село, веднъж паднала в реката и отново изплувала. Потърсила помощ от местните жители, които веднага извикали Службата за извънредни ситуации и хукнали към езерото да спасяват децата...

Юлия взела участие в спасителната операция и лично извадила от водата много деца, в това число и мъртви. Спасила един от инструкторите, който бил на 19 години. След трагедията в лагера, с Юлия се опитали да разговарят четири психолога, но тя не ги чувала... Разговаряла с децата, които не успяла да спаси.

Лежейки на кревата и гедайки към тавана, тя повтаряла: "Женя, ти ли си това?" Юлия се упреквала за това, че не успяла да спаси повече от своите приятели. Тя видяла с очите си смъртта на почти всички. Разказвала, че гледала как децата се разбиват в скалите. Юлия улавяла във водата децата все още живи, а на брега ги изваждала вече мъртви.

Когато изтегляла децата от водата, те и казвали: "Благодаря!" и умирали...

Всичко това ми разказа тя. Ние се опитвахме да я успокоим... Аз се бях "хванал в ръце" и се опитвах да бъда постоянно близо до нея.

И знаете ли кое е най-грозното? - За подвига на Юлия малко хора знаят! Защо?!! Тя извадила от водата много деца - и живи, и мъртви... Спасила и един от инструкторите. Той се опитал да спасява децата, но за малко сам не потънал, а тя го спасила.

Тя е на 13 години. След като кануто и се обърнало, именно тя изваждала от водата всички деца. Искам да разкажа за нея на целия свят! Искам всички да я познават! Когато ни водеха от автобуса към самолета, Юлия внезапно се усмихна. Аз много се зарадвах!

Тя за първи път от две денонощия промени изражението си. Оказа се че Юлиният брат е жив...

В знак уважение, разкажете за Юлия на своите приятели!"

Антон Беляков

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ