52-годишният Джеймс за няколко месеца е най-щастливият мъж на света, но само за един ден, сватбеният му, той загубва всичко – любовта и парите си. И за да е нещастието му пълно, той се събужда в украинска болница, където разбира, че е станал жертва на отравяне.

Само няколко часа по-рано британецът е убеден, че започва нов живот. Той е готов да се втурне в него заради бъдещата си съпруга, украинката Ирина, която в най-щастливия им ден го чака в луксозен ресторант на брега на Черно море.Джеймс работи за благотворителна организация. Ирина е с 20 години по-млада от него, изглежда зашеметяващо с русата си коса и е безкрайно влюбена в него. Месецът е юли, годината е 2017-а. Съвсем скоро двамата цитират брачните си обети.

Какво се обърква толкова, че скоро британецът се превръща в мъж, загубил всичките си спестявания и достойнството си, на когото украинската правосъдна система се изсмива в лицето?

Унижението е толкова голямо, че той не споделя на никого във Великобритания какво се е случило, а ВВС стига до дъното на тази история чрез разговори с някои от замесените, проследяване на банкови сметки и преглед на личната комуникация на част от участниците в тази шарада.Един от тези замесени, с които медията говори, е частен детектив, обсебен от идеята за Шерлок Холмс. Роберт Папинян е бивш полицай, който използва и незаконни методи, за да разплете историята.

Украйна е сред най-бедните европейски държави и средната работна заплаха е едва 350 долара месечно, затова и„индустрията на срещи“процъфтява, разказва и webcafe. На практика това е „лов за съпруги“, при който заможни европейци си търсят млади съпруги в източноевропейската страна.

Но Джеймс не е сред господата, дошли в Одеса в търсене на любовта.През 2015 г. негов приятел го моли да подпомогне нов проект, който ще съдейства на децата бежанци от конфликтните зони на Украйна. Джеймс дели времето си между Украйна и Острова, но тежък зимен сняг го принуждава да остане за по-дълго в Одеса.

Тогава среща Ирина – 32-годишна, родена и израснала в окупирания и размирен Донецк. Тя има два развода зад гърба си и дава да се разбере, че войната не е единственото събитие, което може да нанесе психологически травми на човек.

Запознава ги преводачката от проекта Юлия. Въпреки разликата от почти 20 години двамата си пасват веднага и прекарват следващите нощи в Одеса заедно, наслаждавайки се на нощния живот в града.Но двойката почти не остава насаме – Джеймс не говори украински, а Ирина почти не знае английски. И както често се случва в „индустрията за срещи“, преводачката Юлия взима своя дял от 150 долара на ден. Скоро двамата говорят за сватба. Но преводачката обяснява, че Ирина е твърдо против секса преди брака, а Джеймс не се замисля и го приема като символ на много висок морал. Той осъзнава колко е влюбен в украинката и е твърдо решен да й помогне да започне нов живот. Плаща за скъпи курсове по английски, но осъзнава, че заради бюрократически спънки Ирина трудно ще се премести във Великобритания в близките години.

Затова той решава да се премести в Украйна, напуска работата си и продава къщата си. Приятелите му на Острова смятат, че Джеймс действа твърде прибързано, но той вече се подготвя да купи нов дом, в който да живее с Ирина.

И проблемите започват

Джеймс бива убеден да преведе парите за новото жилище не директно на Ирина, а на нейна приятелка и организаторка на сватби – Кристина. Така в сметката на последната се оказват над 200 хил. долара. После Ирина заявява на своя годеник, че банката ще „освободи парите“ само ако той е законен съпруг на Кристина. И дори го заплашва, че ще го напусне, ако парите не бъдат изтеглени от банката и апартаментът не бъде закупен възможно най-скоро. Ирина дори се оплаква, че ако нямат собствен общ дом, тя ще изглежда като проститутка в очите на семейството си.В крайна сметка през юли 2017 г. Джеймс се жени за Кристина, при това с подкрепата на собствената си годеница. Сумата от 200 хил. долара е изтеглена, апартаментът е закупен, но името на британеца не фигурира никъде като собственик на имота. Собственици са Кристина и Ирина, освен това мястото струва едва 60 хил. долара.Всичко около сватбата също е заплатено от Джеймс – сума, която възлиза на 22 хил. долара, въпреки че Украйна е една от най-евтините държави в Европа.

Тук британецът осъзнава, че е бил измамен. Цените на кетъринга са надути, на гостите е платено, за да присъстват, майката на Ирина се оказва, че всъщност е майка на преводачката Юлия. Нещо повече, Ирина вече е омъжена.

Украинките най-вероятно са били наясно, че измамата им е на път да бъде разкрита, и предприемат драстични мерки. Джеймс е категоричен, че е бил отровен от питието си в нощта, в която трябва за първи път да бъде интимен със съпругата си.Тя, на свой ред, отказва да го придружи в болницата с аргумента, че се е напил и я е изложил пред роднините й. Освен това Ирина няма право да придружи Джеймс, защото той по документи е мъж на Кристина. След като британецът плаща и 12 хил. долара болнични разходи, цялата тази лудост вече е зад гърба му.

По негови изчисления измамата е на стойност 250 хил. долара, а психологическите щети дори не могат да бъдат оценени.

И въпреки че според детектива Папинян, който помага на Джеймс да стигне до дъното на цялата схема, подобни измами са нещо обичайно в Украйна, жертвататрудно може да получи справедливост

Когато британецът дава показания в полицията в Одеса, полицаите му се смеят в лицето.

Той е привикан четири пъти на разпит, докато Ирина и Кристина са освободени след едва няколко разменени думи с полицаите. Сега единствената му надежда е да успее да придобие права над апартамента, а след края на пандемията цената на имота скочи до 200 хил. долара.

Папинян обаче не възлага големи надежди на подобен развой.„Веднъж станал жертва на подобен номер, човек много трудно си връща изгубеното“, категоричен е детективът.

Източник:bg-voice.com



Отива си в разцвета на силите си, едва на 48 години, докато режисира филма “Трите смъртни гряха”. Във филма игpае cъпpyгата мy, прекрасната  Невена Коканова и близкия му приятел Григор Вачков, който напуска този свят само 9 месеца по-късно. 

През 1980 година Любомир Шарланджиев  получава посмъртно голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино. 

Той е режисьор заедно с Неделчо Чернев и на най-дългия (цели 26 епизода), най-гледан и коментиран роден сериал "На всеки километър" (1969-1972), в който участват едни от най - големите български актьори - Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Черкелов и Георги Георгиев – Гец.



Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.)

Синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател на НРБ и първи председател на държавния съвет Тодор Живков – Владимир Живков е починал на 69 години, съобщи kmeta.bg.


Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.)


След 10 ноември 1989 г. той бе изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993 – 1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994).


От 2002 г. бе собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 – септември 2002).


Владимир Живков бе съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002 – 2003).


До последно той караше старините си предимно в дупнишкото село Кременик.



Някъде след 11,30 часа на 21 юли 1981 г. вефът в студентската ми квартира изведнъж млъкна. След кратка пауза зазвуча тъжна симфонична музика. Може би точно в 12 часа говорител със скръбен апломб съобщи, че е починала Людмила Живкова. Това става само 5 дни преди да навърши 40 години, припомня в. „24 часа“.


В ония години медиите нищо не пишеха за личния живот на партийния и държавен елит и малцина са знаели за здравословните проблеми на дъщерята на Тодор Живков.Беше обявен всенароден траур.


1981 г., последната в живота на Людмила, не започва добре за нея. Предстои честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Идеята за това честване е нейна, тя е и ръководител на комисията по организирането на тържествата. Според плановете и? тържественото събрание трябва да е в зала №1 на НДК, където да звучи Одата на радостта от Деветата симфония на Бетховен.


Но тя тактично е отстранена като ръководител на комисията, която е преобразувана в комитет и негов председател – за по-голяма представителност!? – става Тодор Живков. Това няма как да не удря жестоко по самочувствието и амбициите и?.


На 17 февруари Живкова заминава на двуседмично посещение в Индия, където открива изложбата “Тракийското изкуство по българските земи”. Отделно от официалната програма тя има много срещи и посещения, за които никой от делегацията не знае. Тръгва слух, че е посетила храмове на богинията на смъртта Кали, което било лоша поличба.


В самолета при обратния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, казва им по няколко странни изречения, които за някои звучат като прощални, и им подарява бели кърпички.



През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза „Хотели как лучше, а получилось как всегда“ („Искахме по-добре, а се получи както винаги“). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас.

Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко – колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила.

За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала „най-добрата аеродинамика сред съветските машини – и най-калпавата сглобка“. Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор „московска недвижимост“. Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.Българският Алеко

Като деца бяхме убедени, че името „Алеко“ е в чест на Алеко Константинов и на българското производство на Москвич-2141 в Ловеч. Всъщност АЛЕКО е съкращение от Автомобильный завод ЛЕнинских КОмсомольцев. Но производството в Ловеч е факт.

То е договорено през 1987, а между 1988 и 1990 се внасят по 10-12 хиляди комплекта за сглобка на автомобили. България иска да прави по-големи количества, но АЗЛК не може да ги достави, затова в края на 80-те тогавашният председател на Стопанския съвет към МС Огнян Дойнов преговаря със ЗАЗ за българско производство на „Таврия“. След промените този план отпада.

Впрочем над 30-те хиляди сглобени „Алеко“ в Ловеч не са чак толкова малко, като имаме предвид, че толкова гръмко провъзгласеното производство на „Родакар“ във Варна в средата на 90-те успя да произведе едва 2200 бройки Rover Maestro.

Над Лада, под Волга

Средата на 70-те години е преломно време за марката Москвич и за АЗЛК (Автомобилния завод на ленинските комсомолци) в Москва. Дългогодишният им конкурент – шефът на ВАЗ Виктор Поляков – се издига до ранг министър на автомобилната промишленост на СССР. Случайно или не, цялото ръководство на АЗЛК е подменено, и на новите директори се нарежда да променят цялостната концепция. Дотогава в АЗЛК работят върху наследника на Москвич 412 и 2140 – изцяло нова кола, с модерен фастбек дизайн. Разработени са три прототипа с предно разположен двигател и задно предаване, известни като С1 (на снимката), С2 и С3. Инженерите са готови за серийното производство на С3, но Поляков настоява, че в Москва не бива да се прави компактен модел, защото ще е конкурент на ВАЗ-2101. Вместо това московският завод трябва да направи крачка нагоре и да предложи по-голям семеен модел, стоящ между жигулата и волгата.

Можеше да е Porsche..

Инженерите и дизайнерите в АЗЛК имат свои идеи по темата. Водили са преговори и с Porsche, която преди това има свои доработки върху Москвич 412. Германците дори разработват свой проект за бъдещия модел (на снимката). Но Поляков вече ги е наел като консултанти по създаването на ВАЗ-2108 и преценява, че СССР няма достатъчно паричен ресурс да плати за още един такъв договор.

… но всъщност е Simca

Не е ясно откъде идва идеята новият „Москвич“ да е копие на френската Simca 1307, избрана за автомобил на годината в Европа през 1978 (продавана на британския пазар като Talbot Alpine). Повечето хора в АЗЛК не са очаровани от нея, но Поляков я харесва и издава недвусмислена заповед.Конструкцията е променена

Сходствата между Simca и бъдещия Москвич-2141 са очевидни, но всъщност те се изчерпват във външния дизайн. Защото инженерите постигат своето и новият им модел е по-скоро с конструкция като на VW и Audi. Докато френската кола е с торсиони, москвичът е с макферсони отпред. Двигателят е надлъжно разположен, диференциалът е между него и трансмисията.

7 години закъснение

В интерес на истината, проектът е напълно адекватен за автомобилостроенето в края на 70-те години, в затегналия коланите след петролната криза свят. И може да се похвали с коефициент на въздушно съпротивление 0.35.

Но между първия концепт (на снимката) и серийното производство ще изминат цели 7 години. Първият готов прототип на „Алеко“ е показан през 1985, а първите бройки слизат от конвейра чак през 1986. Излишно е да казваме, че дотогава и дизайнът, и техниката са сериозно остарели.

Чернобил спря новите двигатели

2141 трябва да е изцяло нов модел, което означава и нови двигатели. В АЗЛК работят върху два собствени агрегата: бензинов и дизелов. Бензиновият е с чугунен блок, но с алуминиеви глави, с 1.8 литра работен обем и с мощност 95 конски сили – съвсем прилично за началото на 80-те. Дизелът е със същата конструкция, но с 65 коня.

Само че икономическото състояние на СССР се влошава чувствително в началото на 80-те покрай войната в Афганистан и серийното производство на двата двигателя постоянно се отлага. А след Чернобилската авария, окончателно опразнила хазната, те са вече официално зачеркнати.

Задвижването е първо от ВАЗ, после – от Renault

Вместо нови агрегати, „Алеко“ получава добре познати стари двигатели – 1.6-литровия от ВАЗ-2106 (на снимката), и 1.5-литровия УЗАМ-331 на завода в Уфа. И двата агрегата, съответно със 76 и 72 коня, са твърде слабовати за тежкото купе на москвича.

По-късно e добавен УЗАМ с увеличен до 1.7 литра обем, и с 85 конски сили. А през 90-те се появява и версията „Святогор“ с двигател F3R от Renault със 112 коня.

Кражби на предни капаци

Освен двигателя от Renault, версията „Святогор“ получава оптика Hella, окачване от Valeo и вакуумен усилвател на спирачките от Lucas. Предницата също е преработена, за да изглежда по-модерна и обтекаема.

Понеже „фейслифтът“ е по-скъп и престижен, започват кражби на предния му капак за монтирането върху по-стар 2141. Проблемът е толкова масов, че на пазара се появяват специални крепежи за защита от кражба, както и пластмасови капаци за подмяна.

По-престижен от Лада?

Самият Алеко през 80-те за кратко наистина минава за престижен модел, по-високо ценен от ладите. Всъщност и цената му – 9632 рубли – е над тази на моделите на ВАЗ. Във филми от онзи период, като „Забравена мелодия за флейта“ и „Интермомиче“, москвичът е показан като символ на висок обществен статус. Постепенно обаче пословично ниското качество и склонността към дефекти отблъскват публиката. В края на 80-те вече масово го наричат „московска недвижимост“, заради честотата на повредите.

Трябваше да има и седан

Познаваме „Алеко“ като фастбек модел. Но всъщност в АЗЛК има и напълно завършен проект за версия седан. Само че шефът на завода Валентин Коломников отлага производството, защото иска седанът да получи новия бензинов мотор с 95 коня. Така и не го дочаква.

4х4, пикап и даже комби, но от Югославия

Планирана е и 4х4 разновидност, която да се нарича Москвич-21416. След множество експерименти и отхвърлени проекти, накрая е избрана концепция с независимо задно окачване и механични диференциали с ограничено приплъзване. Но и на нея не й е съдено да види бял свят, най-вече заради бюджетни проблеми.

За сметка на това се появяват версия пикап, създадена в Киев, и даже комби, дело на югославското предприятие Progress.

Чудовищата на Франкенщайн

През 90-те, след смъртта на Коломников, новият директор Асатрян се заема с огромно усърдие да създава нови версии, за да се хареса на политическото ръководство. Така се появяват абсурдните Москвич Дует (на снимката), Москвич Юрий Долгорукий и Москвич Иван Калита.

Ако не броим помпозните имена, новите „модели“ са всъщност същити от стари парчета чудовища на Франкенщайн. „Дългата“ версия „Юрий Долгорукий“ например е просто съчетание от два срязани и заварени един за друг комплекта за Москвич-2141.

Уродливият вид, потресаващо ниското качество, отсъстващата антикорозионна защита и високите цени на тези модели гарантират пазарен провал, и докарват завода до фалит.

Проваленият износ

Още в епохата на СССР има опити „Алеко“ да се продава в Западна Европа, снабден с дизелов двигател от Ford. Но са реализирани на практика само няколкостотин бройки. Германското Auto Stra?enverkehr през 1993 тества модела и пише: „На кормилото колата реагира вяло и неточно… Чужди са й всички съвременни системи за пасивна безопасност… Изобщо това е честен руски момък, който изпълнява малкото, което обещава – вместимост, здравина и икономичност“.

Трагедията с Виктор Цой

За жалост Москвич-2141 завинаги ще остане в историята покрай смъртта на Виктор Цой, лидера на група „Кино“ и голямата звезда на руския рок от края на 80-те години. Цой загина в чисто новия си москвич край Рига през август 1990 година. В интерес на истината вината едва ли е била на колата – според милицията Цой задрямал зад волана и претърпял челен удар с „Икарус“.

Именно по вина на москвича обаче е едно нашумяло произшествие с известен телевизионен водещ, на когото по време на движение му се откачил… воланът. За щастие никой не пострадал, а шоуменът се сетил да използва френски ключ вместо кормило и така откарал колата до завода за ремонт.

Иточник: Аutomedia


 


Добрич (Толбухин в периода 1949 – 1990 г., на името на маршал Фьодор Толбухин)

Град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич, община Добрич и община Добричка. Разположен е в южната част на историко-географската област Добруджа.От 25 октомври 1949 година Добрич е преименуван на Толбухин, на името на съветския маршал Фьодор Толбухин, командващ Трети украински фронт, който окупира България през 1944 година. От 19 септември 1990 година с президентски указ е възстановено старото име – Добрич.

"...А кой знае, може би защото Добрич е бил четири пъти „освобождаван“, жителите му естествено са стигнали до пълнолетна свобода, която естествено подканя колективното им историческо подсъзнание свободно да почита почитта... Добричката почит съчетава признанието с милосърдието и затова до заслужено прославените нарежда незаслужено забравените. Поради тази си отлика този малък град до сам ръба на Европа е град европейски..."

— Петър Увалиев, 1996 г.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации