Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Варненската полиция откри трите момичета, които избягаха от център за настаняване от семеен тип,съобщава нова.тв


Момичетата са на 14, 15 и 17 години и бяха обявени за общонационално издирване.


Децата са напуснали центъра на 21 януари по време на спортни занятия и оттогава бяха в неизвестност.


Около 17.30 днес две от тях са открити пред голям търговски център, след това е намерено и третото момиче. Те се укривали в дома на свой познат.

Източник:НОВА.ТВ



Откриха 20-годишния Мартин, който беше в неизвестност от сряда. 

Той е във видимо добро състояние ,съобщиБНТ. Майка му е получила сигнал от хора, които са го забелязали на Централна гара в София. Тя потвърди за "По света и у нас" добрата новина.

С момчето са полицаи. В момента майката пътува към столицата.

Мартин беше в неизвестност от 25 януари, когато за последно се чул с майка си по телефона. Качил се е на влака от Пловдив за Стара Загора, където учи, а след това следите му се губеха.

Източник:bntnews.bg



Винаги съм бил против казармата, въпреки че съм ходил. Според мен трябва да я въведат за един месец. Гледам, по улиците крачат някакви младежи с прически, по гащички, изскубали си веждите, говорят като минзухари, едни такива мазни и превзети. Представям си, как такъв юноша отива на гости у съученичка. 


Момичето му направило салата, опържило кюфтета, сипала ракия – демек постарала се. Идва нашият и иска фреш от круша. Сяда далеч от нея и си играе на смартфона. Дума не може да обели от притеснение. Не хапва нищо, щото е вегетарианец – изпитва искрена жал към умрели свине. Смята се за оригинален, като и пуска тъпи клипчета на телефона си. Девойката все пак му се нахвърля от скука. Правят две минутен секс с меката му болнава пишка. После той си отива, а тя става лесбийка.


Спомням си първата отпуска в казармата. Прибирам се на село. Тогавашната ми приятелка ме чака на двора. Отварям вратата, а тя търчи с водна чаша водка и парче пастърма. 

Думи няма – ръцете и треперят по-силно от „обичам те“. Пия, ям, целувам в движение. Знам, че мириша на обществен канал, но сръчно я намествам в спалнята. Влизам в нея. Очите и се облещили, като три литрови буркани…Днешните младежи са презадоволени – лаптопи, фейсбуци, дрешки, слушалки… нямат идея, какво е копнеж, не знаят, какво е да нямаш… но умеят да преинсталират Уиндоус и Андроид.Picasa1Вземи му поговори на това девойче. 


Щом те е поканила, а ти си отишъл, значи се харесвате. Изключи си шибания телефон, не и давай да пуска телевизора. Пийни ракия, хапни от кюфтетата(яденето на плодове води до сношение с друг мъж), похвали как е сготвила. Ако си глупав или много притеснителен, просто я погледни в очите и кажи, че има много красив задник. Първоначално момичето ще приеме думите ти за простащина, но вътрешно ще одобри комплимента ти. Произнасяй цялото и име без умалителни форми. 


Говори, интересувай се от нея, опознай я – така разговорът няма да е посредствен. 


Приказвай за книги, не за предавания, разкажи и твоя идиотска история(все имаш някоя) – бъди забавен, но не шут, бъди мъж, а не тарикат. Щом спре да се смее я целуни. Целуни я, глупако, не казах да и пипаш гърдите и не си върти езика като някой пумпал, по-нежно деба. Хвани я за кръста или ребрата – бъди уверен. 


Глътни на екс последната ракия(че да не ти трае акта едно измиване на чиния). Гледай я в очите. Ако е девствена, трябва да си трижди по-внимателен, ако не… също. Не и тикай главата да ти прави мръсотии… но ти и направи, колкото и да си непохватен. Мачкай, докосвай, разузнавай кое и харесва – ако не разбираш – питай, не е срамно. Навлизай медоносно. Не я блъскай като вратичка на печка – първо джентълменски, накрая дърварската.


Ако искаш да я задържиш си пусни вежди, къпи се поне на два дни и забрави за Фейсбука. Заведи я на театър, вместо на кино – обещавам ти, че тя ще го оцени. Ако чуеш в училище някой да говори презрително за нея, просто светкавично му нацепи един в брадичката(дори да е от големите). Може после здраво да те бият, но по-ценното е да си рицар в очите и… да напълниш джобовете си с мозъка на любимата. А рицарите са такива, защото са яли много бой… те са благородни пазители… въпреки всичко…

Автор: Никола Крумов – nikola666.blog.bg



Мъж даде последните средства с които разполага, за да събори къщата, в която живее със семейството си. Къщата била ипотекирана и семейството не можело да плаща ипотеката, съобщава ЛовечМедия.

Земята обаче, върху която била построена къщата, не била включена в ипотеката и семейството решило да разруши къщата, и да я даде на банката.

След като я съборило, семейството натоварило строителние отпадъци в камион и пренесли къщата в насипно състояние пред централния офис на банката в Тетевен, където била ипотекирана къщата.Накрая те решили да се изгаврят с банката и влезли, преструвайки се, че плачат в паричния салон, започнали да се молят да не им вземат дома, децата ревяли, майката пищяла, бабата кълняла, но директорът на банката казал

„Не, не можем да правим изключения“.

Какво било изумлението му, когато мъжът ухилен излязъл пред банката и се провикнал:

„Не искат баджанак. Стоварвай“. Баджанакът, който бил шофьр на Камаза, изсипал товара пред входа и надул клаксона за поздрав към директора.



Тялото на известния шотландски сериен убиец и изнасилвач Питър Тобин е било кремирано и изхвърлено в морето. Причина за това е, че нито един член на семейството не е поискал останките на покварения убиец, пише bg-voice.com.


76-годишният Тобин починал в затворническа болница в Единбург на 8 октомври, след като дълги години здравето му било влошено, а самият той е бил прикован към болничното легло.Тялото на известния шотландски сериен убиец и изнасилвач Питър Тобин е било кремирано и изхвърлено в морето. Причина за това е, че нито един член на семейството не е поискал останките на покварения убиец, пише bg-voice.com.


76-годишният Тобин починал в затворническа болница в Единбург на 8 октомври, след като дълги години здравето му било влошено, а самият той е бил прикован към болничното легло.

Източник: Блиц


 


Изчезналият Александър от Перник е намерен жив, съобщи Нова телевизия.

Детето е открито над Радомир. То и хората, които са го открили, чакат линейка.

По непотвърдена все още информация,членове на клуб по делтапланеризъм са забелязали детето и на мястото са изпратени патрули на полицията, които да установят дали това е Александър.





Eдна от легендарните личности за туризма в Царево – Тодор Киряков е издъхнал преди няколко дни на 72-годишна възраст, предаде „Флагман“.


Киряка, както го наричаха всички познати, от близо година се борел с тежко онкологично заболяване и вече виждал надежда.

През януари обаче е бил повален от ковид. Лекувал се е в домашна обстановка, в жилището си в родния Димитровград.

В последните дни на месеца състоянието му се влошило рязко, наложило се да бъде хоспитализиран. Починал е на 31 януари, а малко след това е бил погребан от най-близките си.

Тодор Киряков е собственик на комплекс „Марая“ в Царево, който приютява популярното риалити „Игри на волята“. 

Той имаше неповторимо излъчване, продуцентите му делегираха право да бъде иконом и често се появяваше в ефир.

Киряка се превърна в любимец не само на участниците, но и зрителите на предаването. Той е роден в Хасково през 1950 година, работил е в Свиленград и Слънчев бряг, собственик е на едно от най-популярните заведения в Димитровград – „Киряка“, а също така и на хотелския комплекс в Царево, където прекарваше цяло лято.

Поклон пред паметта му.



"Поведението на подсъдимата Иванчева е злонамерено и користно мотивирано. То не може да бъде обяснено с твърденията, че това е нейна "мисия" и че е провокирана, тъй като преднамерено е създала условия за предлагане чрез своето упорито и мотивирано от нищо друго, а само от корист, бездействие", пише в решението на състава на ВКС с председател Румен Петров и членове Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова.

Според съдиите това е типично бюрократичен административен произвол, довел до придвижването на административната преписка до „задънена улица“ и това е пример за т.н. „параграф 22“ в продължение на много месеци, заключва съдът.Аргументите на съда официално бяха публикувани в петък, защото по закон присъдата се обнародва едва след като осъденият влезе в затвора.

„В изпълнение на служебните си задължения подсъдимата Иванчева е следвало незабавно да разпореди обвиването на заповедта на главния архитект на заинтересованите страни, като е имала многократни възможности да стори това в продължение на много месеци. Това не се е случило, защото бездействието ѝ е било напълно умишлено и целенасочено в посока на това да принуди/изнуди свидетеля Ваклин да потърси описаното от съдилищата по същество съдействие на приближения до кмета на района подсъдим Дюлгеров“, обосновават решението си съдиите от ВКС.Оплакванията на тримата осъдени, че предходните две инстанции са дали прекалено много доверие на показанията на изнудвания строителен предприемач Александър Ваклин, биват разнищени от върховните съдии.

„Касационният състав не би се наел да обсъжда интелектуалните усилия по разбиране на една или друга страна в процеса, но отново следва да отбележи, че показанията на свидетеля Ваклин са важно обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено. По - значимото е, че има кръг от безспорно установени обстоятелства, които са свързани с цялостното поведение на участниците в този процес, мотивират ги и техните действия са логично следствие от тези безспорни факти“, посочват тримата съдии.

Възраженията за предубеденост от страна на председателя на въззивния състав Георги Ушев, който бе обект на масирана медийна атака и обект на натиск от бившия председател на ВКС Лозан Панов във връзка с процеса, „не почиват на материалите по делото“, пише в мотивите.

„Твърдението за оказан натиск също не намира опора в доказателствения материал по делото“, констатира съставът от върховни магистрати.Манипулациите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, че разследването срещу тях е било „поръчково“ и опитите да се направят внушения, че държавните органи в лицето на прокуратурата, ДАНС и КПКОНПИ едва ли не са подхвърляли и подправяли доказателства, също са изцяло отхвърлени.

„В рамките на това производство и с оглед събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове теза, че обвинението е разполагало с някакви доказателства, събрани извън процеса, в рамките на провежданите оперативно-технически мероприятия, които са останали скрити за подсъдимите и биха могли да повлияят на резултата от настоящето наказателно производство“, пишат съдиите.„Правно неотносимо е дали свидетеля Ваклин се е срещал със служители на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на поведение и са давани тактически указания. 

Ако подсъдимата Иванчева не беше поставила непреодолими препятствия от административен характер - чрез умишлено бездействие и беше изпълнила задълженията си по тази преписка, то тогава тези действия биха били напълно безпредметни“, казва съставът и допълва: „Няма никакво основание да се приеме, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвинение са били информирани за поведението на подсъдимата Иванчева по отношение на свидетеля Ваклин преди той да се обърне към тях или пък че те преднамерено са го изпратили да провокира подсъдимата“.

ВКС заключва и, че „всички действия, които са поставили под контрол тримата подсъдими, са били в съответствие с характера на предполагаемото престъпление и неговото конспиративно осъществяване и са били разрешени и контролирани по отношение на тяхната законосъобразност от независим съд“.

„Не е нарушено правото на справедлив съдебен процес, правото на защита и презумпцията за невиновност на тримата подсъдими, произнася се на финала ВКС, като подчертава, че разгледани изолирано от цялостния доказателствен материал определени факти, които са в полза на защитната им теза, могат да се интерпретират както им е удобно. „Разбира се обаче, такава еднопластова интерпретация не е допустима, поне от страна на съдилищата и изискванията за анализ в съвкупност на събраните по делото доказателства“, пише още в решението на ВКС.От мотивите на върховните съдии става ясно и още нещо – изцяло пропагандни са били твърденията за „зависимости“ и „предубеденост“ на магистратите от специализираните органи по казуса, а шумно прокламираната теза, че тримата осъдени са станали жертва на системата, се оказаха просто обикновена пропаганда, при това, според ВКС, много слабо юридически аргументирана.

ВКС буквално разнищва и защитните тези на тримата подсъдими една по една, като в крайна сметка заключва, че на база предоставените от прокуратурата доказателства - „няма правнологично и житейско обяснение за друга различна интерпретация на тези факти, поради това не съществува правна и фактическа възможност за друг, различен анализ, освен този в подкрепа на обвинителната теза“.

Бившата кметица и заместничката ѝ Биляна Петрова, която получи 5 години лишаване от свобода, бяха откарани в женския затвор в Сливен в четвъртък. Петко Дюлгеров, който играел ролята на посредника при предаването на подкупа, получи 4 г. лишаване от свобода. Той пък вече е в софийския затвор.

Тримата бяха осъдени, че са взели 70 хил. евро от Александър Ваклин за да придвижат разрешително, което е получил за строеж в местността Камбаните още през юни 2017 г. След като Иванчева месеци наред не правела нищо по документа, макар че по закон нямала право да откаже, предприемачът подал сигнал.Близо четири години и 10 месеца след като се оплаква в антикорупционната комисия и ДАНС, Ваклин е убеден, че пак би постъпил по същия начин.

Мотивите на съда са 32 страници.

В тях магистратите оборват твърдението, че Иванчева е била провокирана “Тя е можела да се предпази от каквито и да било опити за въздействие с кратко действие по служба изцяло в нейните прерогативи”.

Магистратите посочват, че тя е изпълнила задълженията си едва след като Петко Дюлгеров оставил в колата ѝ подкупа.Още в хода на делото стана ясно, че Иванчева се обажда в “Младост” преписката да се задвижи веднага след получаването на парите. Малко след това тя и Биляна Петрова са арестувани пред спортното министерство.

Ден след като беше осъдена, поддръжници на Иванчева започнаха подписка за помилването ѝ.

Това може да направи единствено вицепрезидентката Илияна Йотова, на която президентът е делегирал това право. Процедурата е дълга, а решението се взема и след като комисия проучи случая на човека, който иска помилване.



Мистериозен труп на военен пилот, открит в морето край Царево, стана причина за международно разследване, довело до установяването на самоличността на летеца и връщането му за погребение на родна земя.

Тази покъртителна история разказа началникът на сектор „Издирване и бежанци” към ОДМВР-Бургас Христо Ичев, който по-рано днес бе награден за цялостната си дейност при противодействие на нелегалната миграция, но и основно заради факта, че именно той – след задълбочен анализ – е предложил системата от КПП-та, които от повече от месец пазят града от нагли каналджии, съобщава "Флагман".

Тялото на пилота е открито в началото на септември от случайни граждани, които се разхождали край морето. Те се натъкнали на истински шокираща гледка – отворен парашут, мъж във военна униформа, с каска и конкретно оборудване по нея. Липсвали краката му. Веднага е изпратен сигнал до полицията и започва разследване.

„Трупът на човека беше в напреднал стадий на разложение. По всичко личеше, че е престоял във водата няколко месеца и беше напълно неразпознаваем, обезличен и с откъснати крайници. Веднага влязохме във връзка с колеги, които са в доброволните клубове по парапланеризъм и парашутизъм, за да опитаме да открием самоличността му. Те ни свързаха с военни пилоти и от там се потвърди, че оборудването му е военно. 

Най-логичната връзка оттам насетне бе Украйна”, коментира началникът на сектор „Издирване и бежанци” към ОДМВР-Бургас.

Христо Ичев разказа, че разследващите са успели да влязат в контакт с Военно-въздушните сили на Украйна и по оперативни данни са разменили ценна информация по случая. 

От там са изпратили за сравнение специални списъци с оборудването, което притежават пилотите им, както и характерни цифри, които отговарят за типа самолет и за пилота. Точно въпросните 5-цифрени кодове обаче се оказват най-трудни за идентифициране, тъй като са престояли месеци в солената вода, а за съжаление разложението на тялото на пилота е допълнило процеса по унищожението им. 

Въпреки това разследващите успяват да ги открият и сверят правилно, и да ги изпратят до Украйна.

Цялостната хронология на събитията, довели до смъртта на пилота, след това бързо се разкрива. Свален е СУ-25 с двама летци в района на Змийски остров пред Одеса в Черно море. 

Пилотирал е Михайло Матюшенко с позивна “Дiд” или „Дядо”. 61-годишният полковник е бил ударен от ракета, катапултирал е, но в бързината на случващото се не е успял да се намести правилно на седалката. 

При изстрелването на двамата летци от кабината, неговите крака се заклещват в рамката на кокпита и биват откъснати от огромната сила. Матюшенко е загинал от кръвозагуба, уточниха от българското разследване. По тялото му, освен откъснатите крайници, не са намерени други следи от травми. 

Михайло Матюшенко получил позивната си от млади пилоти, които той обучавал. Киевските медии твърдят, че той е бил един от инструкторите на „призрака от Киев” – мистериозен и по-скоро митичен пилот, за който се говореше, че е свалил десетки руски самолети в началото на март. 61-годишният летец, чието тяло бе открито край Царево пък бил един от най-опитните пилоти в украинските ВВС. 

През кариерата си управлявал президентския самолет, а още в началото на войната категорично заявил, че въпреки възрастта си, ще се качи в кокпита да защитава страната си. „Много съм стар, но ще отида да се бия, защото го мога по-добре от всеки”, казал той на съпругата си.



95% от хората не са наясно с тази информация, а може буквално да ви спаси живота, разбра SN7


Ако някога, не дай си боже, крадец или някой друг ви принуди да теглите пари от банкомат, въведете вашия ПИН код на обратно. Така че, ако ПИН-ът ви е 1254, въведете 4521.Банкоматът ще извади парите, но това автоматично ще бъде разпознато като призив за помощ и ще алармира полицията, без знанието на крадеца.


Тази опция съществува на всички банкомати, но много хора не я знаят. Споделете тази информация с приятели, важно е всички да знаят това.



С 1000 лева глоба бе наказана 31-годишна жена, получавала нетрудови доходи чрез проституция. Решението е на Районния съд във Варна и подлежи на обжалване.


В периода от 31 януари до 14 март тази година жената неведнъж е била засичана в следобедни часове да предлага любовни услуги на клиенти в района на стария път Варна – Бургас.


Само през посочения период органите на полицията са връчили на подсъдимата общо 4 предупредителни протокола да не извършва подобна дейност. При последния конкретен случай от 14 март подсъдимата била хваната по време на полов акт с клиент в спрян автомобил по черен път


Установено е,че 31-годишната жена е с чисто съдебно минало и няма предишни провинения



Съветският космонавт Сергей Крикальов е в космоса, когато Съветският  съюз се разпада през 1991 г. Неспособен да се върне у дома, той в крайна сметка трябва да остане в космоса още няколко месеца.

Космонавтът  се връща на земята на 25 март 1992 г. след 10 месеца в орбита. С това получава прозвището "последният гражданин на СССР". Каца в държава, която вече не съществува. Съветският съюз се е разделил на 15 държави,  президентите са други, а родният му град вече не се казва Ленинград, а Санкт Петербург.

Интересното е, че по онова време е трябвало да бъде запас и военните издават заповед за арестуването му с повдигнато  обвинение в дезертьорство преди да осъзнаят, че търсеният от тях войник  от запаса Сергей Крикальов по това време дори не е на планетата.



Пиратството е било традиционен занаят на само в Англия, Испания, Португалия и Холандия, но и у нас. С пиратство по Черно море се занимавали още древните траки.

Според старогръцкия историк Ксенофонт траките по крайбрежието дори си го били поделили по стълбове и всеки прибирал само това, което попаднело в неговата част.

Особено предпочитан от морските разбойници е бил районът на Созопол. На юг от него се намира заливът Сулинария, чието име може да се преведе като Обирджийски корабен стан. Именно в близост до него се намира остров Свети Иван, който в началото на XVII век е превърнат в пиратите в "пиратска република".

Легендата разказва за свирепи мъже от кол и въже, които акостирали на острова и го превърнали в база за набезите си срещу турските галери. Тези мъже били запорожки и донски казаци, както и българи.

Тяхната дейност била подкрепяна индиректно от Русия, която ги използвала срещу Османската империя както Англия и Франция използвали пиратите в океана срещу Испания.

На сушата разбойниците обитавали манастира Свети Йоан Предтеча, който по онова време бил един от най-големите християнски храмове по българските земи.Днес екипи от археолози внимателно проучват земите на обителта, за да открият свидетелства от славните пиратски времена. Усърдието им е възнаградено от откритите в църквата чаши, съдове, кости и дори гюлета от корабна артилерия.

Черноморските пирати обикновено нападали крайбрежието на Османската империя, както и васалното ѝ Кримско ханство, където плячкосвали на воля, но не липсват сведения и за набези над Балчик, Варна, Созопол и други български пристанище.През 1629 г. султанът решава да сложи край на пиратството в Черно море и изпраща една наказателна ескадра, а след това и втора. Те настигат пиратските екипажи някъде в района между Варна и Каварна, където потопяват пиратските съдове.

На дъното на морето потъват осем ладии с близо 260 души екипаж, а малцината оцелели са приковани до живот към веслата на османските галерия. Турците сриват до основи дори манастира на остров Свети Иван, но Вълчан войвода оцелява и става капитан на флотилия от хайдушки гемии.

Българският войвода е контролирал района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Нападал е изневиделица и е плячкосвал турските кораби или е залагал капан с т.нар. Зловещо хоро.При буря Вълчан войвода и хората му наклаждали буен огън на високия бряг и танцували около него, а отблясъкът на огъня отдалеч приличал на морски фар и корабите плавали заблудени към него. Когато се разбиели в скалите или заседнели в плитчините, хайдутите ги ограбвали.

Легенди се носят за тайника при Зейтин бурун (Маслен нос), където е скрито съкровището на Вълчан войвода – първият български пират. Според преданието то съдържало седем казана с жълтици, три медника с бели пари и още един медник с цванчове. В отделно ковчеже били прибрани накитите и брилянтите.Точното местонахождение на несметното богатство е описано в личния тефтер на войводата. Ръката му старателно е записала При Зейтин бурун на местността Бакаджик има две змии със сплескани опашки. На едната на опашката има кръст, а на другата топуз. Тази, която е с кръста, гледа на един камък като войник и войникът отгоре има паланци сарафски (теглилка за злато). От него на 6 крачки има черен камък, като бивол да лежи и на него заграден кръст, той е белегът. А другата змия гледа на...

На това място описанието прекъсва. Втората част от упътванията най-вероятно е била в друг тефтер, който така и не е открит. Днес стотици иманяри обикалят в местностите около Маслен нос, въоръжени с металотърсачи, за да отрият скритото имане на онзи, за когото народът изпя: Вълчан в гемия плуваше и на турци мъстеше...

Източник:sanovnik.bg



Интересни подробности от битието на хазартния бос Васил Божков изскочиха покрай тараша на прокуратурата в офиса му на „Московска“ 43. 

Освен очакваните пушки и пищови, в касите бяха открити и крайно интригуващи документи, които хвърлят нова светлина върху възхода на най-емблематичния бизнесмен на прехода, в това число две присъди от времето на развития социализъм,пише kriminalno.com

Милиардерът със страшния прякор е осъден веднъж за валутна търговия през 1979 г., а три години по-късно – за участие в побой, както е видно от факсимилетата. Според запознати, В основата на арестите на Божков стои именно Стефан Найденов – Голямата Цека, който тогава е щатен сътрудник на ДС и отговаря за комарджийските среди в столицата. По-късно двамата стават приятели и съдружници, преди раздора от миналото лято, довел до краха на божковата империя.

Въпросните бланки с присъдите на Божков са официален регистър, който трябва да се съхранява архивите на службите и със сигурност няма как да попадне у него, без помощта на висшестоящ, най-малкото министър или главен секретар.„В заключена каса бе намерена и иззета оригинална регистрационна бланка за криминалистическа регистрация – образец №5 на лицето В.Б. На бланката са нанесени криминална регистрация, както и две присъди – от 1979 г. за извършването на незаконна към онзи момент хазартна дейност и от 1982 г. за нанасяне на средна телесна повреда. 

Наличен е и мастилен дактилоскопски отпечатък на лицето върху предвиденото за това място на бланката“, съобщават още разследващите. Какво прави там оригинална бланка на МВР и кой му я е дал, прокуратурата тепърва трябва да установи, но фактът е доста притеснителен.От съобщението на разследващите става ясно още, във връзка с иззетата от офисните помещения на обвиняемия оригинална бланка, Специализираната прокуратура е изискала от главния секретар на МВР да назначи проверка по случая, която да установи:

– регистриран ли е бил криминалистически В.Б. в поделения на МВР, кога и къде се намират бланките от криминалистическите и съдебните му регистрации;

– съхраняват ли се бланките образец №5 по съответния законов ред и къде, в чии правомощия и компетентности попада контролът по съхранението им;

– има ли данни в системите на МВР, че въпросната бланка е била връчена в оригинал на лицето В.Б., ако има – кога и на какво правно основание е извършено това.




Той свали от власт Тодор Живков, но остана комунист. Искаше да въведе пазарна икономика, но постигна глад за хората. Наричаше Русия своя втора родина, но два пъти беше министър-председател на България. Наричаше БСП своя партия, но влезе в смъртоносен конфликт с лидера ѝ. Казваше, че се бори за демокрация, а го смятаха за създател на силовите групировки. Той е Андрей Луканов, убит посред бял ден преди 25 години, пише „Свободна Европа“.

Тих есенен следобед. Работният ден е едва преполовен, но по столичната ул. „Латинка“ почти не се забелязват хора.Единственият натрапчив шум идва от виковете на децата от детската градина и от училището наблизо. Именно към него се е запътил 14-годишният Александър.

Той всеки ден върви по „Латинка“, но дори не предполага, че маршрутът му прекосява емблематично място за новата история на България. Александър няма представа, че малко след 9:00 часа сутринта на 2 октомври 1996 г. пред кооперацията на номер 15 наемен убиец сложи край на живота на бивш министър-председател с един изстрел в слепоочието и три в гърба. Александър не знае кой е Андрей Луканов.

Преди четвърт век това убийство беляза прехода на страната от комунистически режим към демокрация и шокира няколко поколения българи. То и до днес се обяснява с най-различни версии и конспиративни теории, защото нито разследващите, нито съдиите успяха да дадат категорични отговори на множеството въпроси по случая.Разследването продължи пет години, а съдебният процес – още шест. Но виновни за покушението все още няма. Няма и да има.

От Москва до София

Андрей Луканов е роден в Москва на 26 септември 1938 г. Син е на известния български комунист Карло Луканов. През 1963 г. завършва Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) и след това последователно работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и представителството на България в ООН в Женева.

През 1972 г. се завръща в София и до 1986 г. се издига от зам.-министър на външната търговия до първи заместник министър-председател.

От 1987 до 1989 г. е министър на външноикономическите връзки. За Европа това е времето на Перестройката, лансирана от Михаил Горбачов в СССР. Българският диктатор Тодор Живков не желае да следва новия полъх на свобода от Москва. В тези години – между 1985 и 1989 – Луканов е разглеждан от тесен посветен кръг в БКП като един от хората на Горбачов, тоест – като човек на надеждата.

Ще минат само няколко месеца и софийският ореол „човек на Горбачов“ ще се превърне в обидното „човек на Москва“ – без разлика на комунистическите крила, които по онова време владеят или губят Русия.

Луканов играе основна роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като лидер на т.нар. „дясно крило“ в БКП, чиято цел е България да премине от планова към пазарна икономика. Но вместо благоденствие, той постига бедност и глад.Луканов е премиер в две правителства на БСП през 1990 г. Първият му кабинет управлява от 8 февруари до 21 септември. В този период са взети много съдбоносни решения, но ключовите са две. През март 1990 г. правителството едностранно спира изплащането на външния дълг, а после не получава финансова помощ от Москва, на която се надява. През юни протичат изборите за Велико народно събрание, смятани и до днес за подправени.

Вторият кабинет на Луканов управлява от 22 септември до 20 декември 1990 г. Страната е във финансов колапс, започва остър дефицит на основни хранителни стоки, въвежда се купонна система. Магазините са празни, а пред тях се извиват дълги опашки. Този период остава известен като „Лукановата зима“.

Арестът

През лятото на 1992 г. Луканов е арестуван. По това време той е депутат от БСП и парламентът отнема имунитета му.

Делото е заведено в мандата на главния прокурор Иван Татарчев, който започва процеси срещу емблематични представители на комунистическия режим, сред които и самият Тодор Живков. Почти никое от тези дела не завършва с присъда.

За разлика от бившия Първи, който през 1994 г. е осъден на 7 години затвор за злоупотреба с държавни средства, а след две години присъдата му е отменена, Луканов е освободен още в края на 1992 г. и делото му е прекратено.

След това той подава жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който няколко месеца след смъртта му постановява, че арестът му е бил незаконен и присъжда на семейството му обезщетение от 40 000 френски франка. До навлизането на еврото тогава остават няколко години.

Руският газ

През 1995 г. България се управлява от БСП, министър-председател е Жан Виденов. През лятото на тази година настъпват няколко светкавични събития, за които се твърди, че премиерът не е подготвен. Тогава Андрей Луканов напуска парламента, в който е депутат, и организира създаването на руско-българско газово дружество, наречено „Топенерджи“. В него Луканов е президент и член на борда.

В „Топенерджи“ равни дялове имат руският газов гигант „Газпром“ и българската държавна компания „Булгаргаз“. То е представяно като руски проект за пренос на газ по тръбопроводи, които да минават през България.В средата на 90-те „Газпром“ все още не е започнал експанзията си в Европа, която добива днешните си мащаби чак по времето на Владимир Путин. Но тази експанзия е вече планирана, а зависимостта на България от руския газ и тогава е тема в политическия живот на страната.

Създаването на „Топенерджи“, извършено, твърди се, без знанието на премиера Виденов, се превръща в медийна сензация. Включително и заради факта, че на партийно равнище „кръгът“ на Жан Виденов се олицетворява от „Орион“ – враждебна към Луканов групировка.

В началото на 1996 г. нещата се усложняват допълнително, защото се сменя съставът на акционерите в „Топенерджи“. На 8 януари 1996 г. „Газпром“ запазва квотата си от 50%, но „Булгаргаз“ намалява участието си на 25.1%. Навлизат нови акционери – „Овергаз“ с 8.25%, „Мултигруп“ с 8.25%, Първа частна банка с 3.2%, Булбанк с 3.2% и „Химимпорт“ с 2%.

С това на газовия терен излизат хора, определяни тогава от медиите като креатури на Андрей Луканов. Най-силно впечатление сред тях прави присъствието на създателя на „Мултигруп“ Илия Павлов. През 1996 г. това е името на силния на деня сред групировките.

Журналистически разследвания от онези години установяват това, което по-късно откриват и следователите – че Илия Павлов успява да изгони Луканов от „Топенерджи“. Седмици по-късно Луканов се връща в дружеството, но вече като експерт на руската страна.

Именно интереси в енергетиката и конфликт с Илия Павлов са в основата на първата версия за убийството на Луканов, която обаче бързо е отхвърлена. Разследването е поверено на тогавашния директор на отдел „Убийства“ в МВР Ботьо Ботев и следователите Богдан Карайотов и Олег Янев.

Ботев и до ден-днешен твърди, че бившият премиер е убит заради конфликт с т.нар. кръг „Орион“, приближен на Виденов. Противопостовянето им с Луканов е публично известно и върху него Ботев изгражда цялото си разследване.Убийството

Йово Николов е известен криминален и разследващ журналист, работил години наред във вестниците „24 часа“, „Континент“ и „Капитал“. Той е сред първите репортери, които на 2 октомври 1996 г. пристигат пред кооперацията на „Латинка“ 15.

Николов разказва пред Свободна Европа, че още тогава му е направила впечатление твърде непрофесионалната работа на МВР при обработването на местопрестъплението. Около 9:30 часа то още не е оградено, а пространството пред кооперацията на Луканов е пълно не само с полицаи, оперативни работници от службите, но и депутати, членове и служители на Министерския съвет и обикновени зяпачи.Още в деня на покушението около тялото са намерени няколко гилзи, които насочват разследващите към пистолет „Макаров“, с който няколко месеца по-рано е извършено друго убийство в България. Оръжието, с което е застрелян Луканов обаче не е открито веднага.

Случайно го намира възрастен мъж зад радиатор във входа на близката ул. „Димчо Дебелянов“. Оказва, че това е същият пистолет, с който на 6 април 1996 г. е убит украинецът с криминално минало Сергей Шанин. Следа, която кара Ботев и колегите му да се концентрират само върху версията „Орион“.

Версиите

Когато говори за това убийство, Йово Николов подчертава, че то трябва да бъде коментирано през призмата на всички предхождащи го събития. България се намира на прага на „Виденовата зима“, когато заради хиперинфлацията и рязкото обедняване на хората предстоят масови протести, които ще свалят правителството. Борческите групировки вече са в подем и лавината от показни убийства е започнала.

В политически план конфликът между лагерите на Виденов и Луканов се задълбочава, а Илия Павлов заявява все по-силно амбициите си в енергетиката. Непосредствено преди покушението президентът на „Мултигруп“ и бившият премиер дори стигат до скандал в Москва. Това се случва по време на заседание на борда на „Топенерджи“, когато Павлов заема мястото на Луканов.

Неотдавна Ботев дори потвърди, че според „приказки на някои хора, които са присъствали“, бизнесменът е ударил шамар на бившия премиер. По тази причина Павлов е разпитан още в началото на разследването.

„За Илия Павлов в онова, което през мен е минало, се изясни, че този случай няма никакво отношение към убийството и той престана да бъде интерес за нас“, разказа преди време Ботев в предаването на бТВ „120 минути“.

Така на преден план излиза версията „Орион“ – заради публично известната ненавист между Луканов и лидера на този икономически кръг – Румен Спасов.

Спасов е син на бившия зам.-министър на вътрешните работи на Тодор Живков и ръководител на лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена – Мирчо Спасов. През юни 1993 г. Мирчо Спасов умира в дома си, докато е под домашен арест, малко след като Татарчев е пледирал пред съда за смъртна присъда по делото за зверствата в Ловеч.

Според Ботев синът Румен Спасов е обвинявал лично Луканов за смъртта на баща си, тъй като именно бившият премиер е основен идеолог на преустройството на комунистическия режим в демокрация.

Мотивът

Бившият ръководител на разследването на убийството твърди, че формирането на мотива е станало, след като се е разбрало, че на 31 август 1996 г. Румен Спасов е поискал от тогавашния шеф на Националната служба за сигурност (НСС) Юри Георгиев да му съдейства, за да се помири с Луканов.

Според Ботев съображението на Спасов е било, че враждата им е вредна и за БСП, и за държавата. Експолицаят определя този разговор като „последната брънка, в която се е решавала съдбата на Луканов“.По думите на Ботев няколко дни по-късно Георгиев се среща с Луканов във вилата на близкия до БСП оръжеен търговец Петър Манджуков, но бившият премиер отказва да се помири с Румен Спасов.

Лидерът на „Орион“ също е разпитван, но разследващите така и не го свързват официално с убийството. Впоследствие той и съпругата му Веска Меджидиева бягат в ЮАР заради подозренията срещу тях за източване на Българската земеделска и промишлена банка. През 2009 г. Спасов умира от рак в Кейптаун.

Съмненията

„Версията „Орион“ беше удобна и мисля, че имаше и политическа причина за това. През 1997 г. дойде СДС на власт, някак беше удобно на новото управление да фаворизира тази версия и да насочи фокуса върху битките вътре в БСП. […]Поколенческата битка между семействата на Мирчо Спасов и Андрей Луканов е титанична. Имаше интрига в това нещо – единият клан в БКП да унищожи другия, дори и физически“, коментира Йово Николов.

Той твърди, че е бил запознат в подробности с действията на МВР по случая, защото по онова време има контакти с много източници в и извън службите. Според журналиста тогава са допуснати множество процесуални нарушения, заради които в нормална държава дори не би се стигнало до съдебно дело.

„Това, което аз знам е, че имаше сделки с престъпници, които да свидетелстват срещу обвинените за убийството“, казва той, припомняйки своя публикация в „Капитал“ от 2000 г.

След убийството Николов получава информация, че Луканов е искал да отклони трансфера на електроенергия през България към Сърбия и предполага, че това също е вероятна версия. Дори я е споделил с Ботев, но той я отхвърлил.

„Бях получил информация, че два месеца преди убийството Луканов е ходил в Сърбия по този повод. При по-нататъшни разговори с Ботьо Ботев той ми сподели, че е проверил тази версия, но тя не е достоверна. Аз обаче не получих друго потвърждение, че тя е била изследвана задълбочено – не усетих в разговорите ми с него той да е заинтригуван от нея“, спомня си журналистът.

По онова време в България се говори, че Русия търси начин за трансфер на електроенергия към Турция през България, а идеолог на този план е Илия Павлов. Така или иначе този сюжет никога не става част от разследването.

Според бившия колега на Николов в „24 часа“ и днешен главен редактор на сайта „E-vestnik“ Иван Бакалов обаче, основната версия на разследващите е най-правдоподобна. Той също е присъствал на първоначалния оглед на убийството и дори е задържан за кратко, тъй като е искал да снима.

„Мисля, че убийствто на Луканов е политическо, защото той лично беше посочен от Тодор Живков като главен заговорник срещу него. […] Това е моя оценка, под която се подписвам – това убийство е организирано от някаква живковистка клика без никакви сериозни причини, освен за отмъщение за това, че той е заговорник и предател, свалил Тодор Живков“, казва Бакалов, подчертавайки, че намереното оръжие и останалите доказателства по делото недвусмислено сочат към подсъдимите по случая.

Процесът

През 2001 г. пред Софийския градски съд (СГС) за убийството на Луканов са изправени строителният предприемач Ангел Василев, шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев-Гопе и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. Василев е свързван с кръга „Орион“ и е обвинен като поръчител, Ленев и Георгиев – като посредници, Кичатов – като помагач, който е осигурил пистолета, а Русов – като физически извършител на покушението.

Освен пистолета, прокуратурата разполага и със самопризнанията на двамата украинци и Ленев. Обвинителната теза представя Николай Кокинов, който след това ще оглави Софийската градска прокуратура.

Още в началото на процеса обаче тримата се отказат от признанията си и заявяват, че са били измъчвани в т.нар. „къща на ужасите“ в Копривщица – база на МВР от времето на Държавна сигурност. Въпреки това на 28 ноемрви 2003 г. петимата са осъдени на първа инстанция – Василев, Георгиев, Русов и Кичатов получават доживотен затвор без право на замяна, а Ленев – доживотен затвор, но с право на замяна.

В Софийския апелативен съд (САС) делото обаче претърпява обрат и петимата са оправдани на 8 юни 2006 г., а на 15 март 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) потвърждава окончателно това решение и слага точка на процеса, посочвайки, че по случая липсват биологични следи, които да свързват оръжието с двамата украинци, обвинени като помагач и извършител.

В решението си съставът, оглавяван от бившия зам.-председател на ВКС и бивш конституционен съдия Румен Ненков, отбелязва, че „съвсем не без основание предходните инстанции са приели, че непосредствено след задържането им Кичатов, Георгиев и Ленев са били обект на физическо насилие, очевидно насочено към психическо въздействие за изтръгване на самопризнания“.

„В тази насока гласните доказателства не са изолирани, а са потвърдени от медицинска документация и експертни съдебно-медицински заключения. С пълно право [САС] е отхвърлил тезата на прокуратурата, че Кичатов и Ленев са дали достоверни обяснения в подкрепа на обвинението след изтичане на значително време от преустановяване на насилието. Не може да не се има предвид, че през целия този период двамата са били задържани под стража и страхът от подновяване на принудата е бил съвсем реален“, мотивират се върховните съдии.

Ботьо Ботев и до днес отрича тримата да са били измъчвани и неведнъж е призовавал, ако това е така, военната прокуратурата да го разследва и обвини. Но това не се случи. Трима други полицаи бяха подведени под отговорност по такива обинения, но военните съдии ги оправдаха през 2007 г.

Иван Бакалов също смята, че сюжетът с изтезанията е бил силно преувеличен, но според Йово Николов делото е било „минирано“ от самото начало.

„Наблюдавайки цялото разследване с всички грешки, които бяха направени от оперативните работници и следователите, тогава ми се струваше абсурдно да бъдат осъдени и физически извършител, и поръчител, и помагачи. Не съм сигурен, че в онзи момент самото МВР имаше капацитет да се справи с толкова сложно убийство в една много сложна оперативна обстановка с убийства под път и над път“, обобщава Николов.

Заключението на Бакалов пък е завоалирано: „Това е един хубав материал за бъдещ сериал или игрален филм, в който може да се окаже, че на едни хора им е платено да убият някакъв човек с обещание да бъдат измъкнати и да не лежат в затвора.“



Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха.

- Стана чрез една агенция в Испания, която се занимава с това и в която участват много бивши и настоящи играчи на Барселона. Момчето беше от много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, силно се разчувствах. Не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на него и близките му - разкрива още футболният Христо.

Стоичков е обожаван от местните, а покрай коментаторските си ангажименти в последните години често посещаваше южноамериканската страна. Запитан за сумата, която месечно отделя, той отговаря:

- Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, да се запознае с различни култури и националности.

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер.  Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце.



На 87-годишна възраст почина актрисата Надя Топалова, изиграла десетки запомнящи се роли на сцената на Младежкия театър през 60-те, 70-те и 80-те години.


Тя е родена на 25 септември 1935 г. в София. Играе на сцената от 11-годишна. По-късно завършва тригодишна актьорска школа и заминава на работа в театъра в град Станке Димитров (днес Дупница), а след това в Плевенския театър, където я забелязва тогавашният директор на Младежкия театър проф. Кръстьо Мирски.От 1959 г. красивата и талантлива актриса е в неговата трупа, в която е безспорна звезда и един от стожерите на репертоара – както детския, така и за възрастни.


През 1992 г., в разцвета на силите си, Надя Топалова е пенсионирана по печално известния чл. 328, т. нар. „закон Капудалиев“, сложил кръст на кариерите на някои от най-големите български актьори.Заедно с нея тогава са пенсионирани още от асовете на Младежкия театър Владимир Смирнов, Николай Узунов, съпругът ѝ и нейна голяма любов Георги Джубрилов и др. Топалова така и не се връща на сцената, но скоро след това написва автобиографичната си книга „S.O.S.“.


Актрисата се занимава активно с дублаж още от 60-те години. Озвучавала е герои в популярните тв сериали „Семейство Мейзга“, „Ум белият делфин“, „Синьо лято“, „Арабела“, „Костенурките нинджа“, както и в анимационните филми „Бамби“, „Пепеляшка“, „Шрек 2“ и др.

Тя е първата българска актриса, дала гласа си на Барт Симпсън от „Семейство Симпсън“ в БНТ през 90-те.„Тя озвучи мишока, а Слава Рачева –котарака в първите поредици на „Том и Джери“ по Българската телевизия. Тя и Славка бяха чудесни Том и Джери“, написа във фейсбук бившата журналистка от БНТ Елеана Шоселова в коментар под тъжната вест за кончината на Топалова.



Емили, станала известна с рисковото си каране на тротинетка, е в „Пирогов” с охлузвания след удар в микробус, за който вече ви съобщихме. Оказа се обаче, че на мястото на инцидента полицаите са й направили тест за наркотици, който е дал положителен резултат.


Предстои да излязат кръвните проби на щурата мадама и ако наличието на забранени вещества се потвърди, Емили може да получи между 1 и 3 години затвор.Това само по себе си ще предизвика правен казус, който може да стигне до Конституционния съд, защото не е ясно в заведение за мъже, или за жени ще трябва да изтърпи наказанието си.


Емили Йорданова стана популярна, след като беше заснета да „лети“ с тротинетката си със 125 км/час.В столичната „Пътна полиция“ тя обясни, че няма книжка, но не смята, че нарушава закона, защото го познава, а тротинетката, която кара, развива по-висока скорост.


През август тя катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което се е движила със 100 км/ч.


Това сподели самата Емили във фейсбук: „Всичко е наред! Аз съм добре, без никакви контузии! Разминах се само със ожулване на дупето! Всичко друго е наред!!!“, посочва тя.Малко по-късно същия месец тя беше засечена отново да кара с близо 100 км/ч. Тогава Емили обеща, че ще поправи грешката си.Търсещата внимание дама пък се похвали и с друго геройство в социалните мрежи – как е била изнасилена от дебела лесбийка.


Притежанието на този атрибут обаче поне не е подсъдно.


Още новини от днес:


Бус е блъснал Емили Йорданова, която стана известна с рисковото си каране на тротинетка, съобщи NOVA.


Шофьорът, причинил инцидента, е избягал. Емили е в „Пирогов” с охлузвания.


Името на трасджендър момичето нашумя през последните месеци, след като бе снимана от шофьори да кара тротинетка с над 120 км/ч. на магистрала.Тогава тя обясни, че спазва всички правила на движение и иска промяна на законодателството, за да може у нас електрическите тротинетки да имат право да карат с висока скорост. По-късно в лайф във Фейсбук тя призна, че има ТЕЛК заради психологически проблеми.


Неотдавна Емили Йорданова катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което тя се е движила със 100 км/ч. По думите й това й е първия инцидент с тротинетката.


Във въпросния ден в София е имало буря и е валял проливен дъжд, разказва Емили. „Поради обилния дъжд, гумите поднесоха, кормилото се обърна рязко наляво, след това опитах да запазя баланс, но не успях, тъй като асфалта беше много мокър, имаше проливен дъжд и силен вятър!!!, сподели тогава тя в своята публикация.


В крайна сметка Емили и нейният партньор Тихомир обявиха, че ще продадат тротинетката, за да си купят мощен мотор.



От 15 септември до 14 октомври със заповед на министъра на здравеопазването се въвеждат временни противоепидемични мерки в детските ясли и градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП), предаде Евроком.


Считано от четвъртък, 15 септември, в детските ясли и градини при възможност работата с деца трябва да се организира в една и съща група и с един и същи персонал.Работата на психолозите, логопедите и ресурсните учители в детските градини се организира индивидуално или в малки групи. При възможност сутрешният прием на децата трябва да се осъществява през всички възможни входове на детската градина/ясла, по предварително изготвен график, с цел недопускане смесването на деца от различни групи.Съгласно заповедта от 15 септември в училищата и центровете за специална образователна подкрепа трябва да се спазва физическа дистанция между учениците от отделни паралелки; между педагогическия персонал и между родителите и персонала.


При възможност трябва да се въведе различно начало на учебните занятия и различен график за междучасията за отделните паралелки, класове да се премине на двусменен режим на присъствено обучение с оглед намаляване на броя на паралелките в даден период от деня да се определи отделна класна стая за всяка паралелка да се ограничат учениците в групите за целодневна организация на учебния ден в рамките на паралелката; приемът на учениците да се осъществява през повече входове (за училищата/ЦСОП с повече от 100 ученици).


Храненето в училище/ЦСОП трябва да се осъществява по график, без струпване на ученици от различни паралелки.До 14 октомври провеждането на родителски срещи в детските ясли и градини, в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа трябва да се осъществява от разстояние, а при необходимост от пряка комуникация – да се спазват изискванията за физическа дистанция от 1,5 м.


Също така е необходимо провеждане на засилен сутрешен филтър за недопускане на ученици с клинични симптоми за вируса, както и за други остри заразни болести.



На 4 септември 2006 г. светът потресен научи, че един от най-смелите мъже на планетата - естественикът Стив Ъруин (др. Стийв Ъруин ), известен като Ловеца на крокодили, е бил прободен десетки пъти от скат по време на снимки. Всъщност, на този ден известният телевизионен водещ, променил програмата си и снимал не за своето шоу, а за шоуто на дъщеря си - "Бинди - момичето от джунглата", пише dir.bg.

Стив сам избрал сюжета - за скатовете в океана. Едва ли в онзи ден е подозирал колко фатална ще се окаже идеята му. По мнението на специалисти, скатовете рядко проявявали такава смъртоносна агресия като този, който убива Стив. Скатът нападнал Ловеца и го пробол с десетина удара с шиповете на опашката си по гърдите, в областта на сърцето.


Според токсиколога д-р Джейми Сеймур, Стив може би е направил грешката да извади един от отровните шипове? В противен случай е можело да бъде спасен? Операторът обаче твърди, че не е забелязал Стив да изважда отровния шип от тялото си. Предусещайки края си, само извикал "Аз умирам!".


Записът с трагичния край на Стив Ъруин бил предаден на разследващите инцидента. Според някои, копие от него останал във вдовицата на Ловеца. До днес обаче тя нито е потвърдила, нито е отрекла това. В едно интервю Тери Ъруин твърдо заявява, че където и да съществува копие от записа на смъртта на съпруга й, то тя не би допуснала той да бъде видян от децата й и от широката публика.


Стив Ъруин остана легенда, символ на мъжественост и  безразсъдно опълчване срещу природата. Днес синът на Ловеца - Робърт, следва стъпките на баща си, а дъщерята Бинди стана майка през  март. Ако беше жив, Стив Ъруин щеше да бъде горд дядо на малката Грейс.


Бинди сключи брак със съпруга си в семейния зоопарк и почете баща си с трогателни думи. Семейството на Ловеца поддържа жива легендата за него, а тя пък от своя страна захранва огромна индустрия от широк спектър стоки, предлагани на уебсайта на телевизионната легенда.


Стивън Робърт Ъруин, както е пълното име на Ловеца на крокодили, е роден на 22 февруари 1962 г. в Мелбърн, Австралия. Животът му, до онзи фатален септемврийски ден, когато едва на 44 среща смъртта при Големия бариерен риф, е изпълнен с постоянни опасни срещи с животни от дивия свят. Негов верен оператор и приятел е операторът Джъстин Лайънс. Той е свидетел на инцидента и е бил разпитван многократно за смъртта на Стив Ъруин.


В деня на инцидента Ъруин и Лайънс видели двуметровата риба скат и я снимали няколко минути във вода до гърдите, а след това решили да направят последните кадри как тя отплува. Всъщност това било идея на самия Стив. Неговият перфекционизъм му изиграва фатална шега, защото вместо да отплува, рибата се обърнала и започнала яростно да го блъска в гърдите така, сякаш е имала съзнателно намерение да го убие.


Лайънс разказва публично подробности от схватката чак осем години след инцидента. Преди това разказал за случилото се единствено пред разследващите. Когато след години го питат по темата, той очевидно вече не можел да потиска мъката в себе си и се е нуждаел да я сподели с повече хора. Заради тези интервюта обаче обира само негативи. Много австралийци се подразнили от тези интервюта на Лайънс и в социалните мрежи се появяват злостни подмятания, че операторът трупа слава от смъртта на приятеля си.


Всъщност и други от по-близките хора от екипа на Стив, са имали нужда да споделят спомените си с него, защото вътре в себе си мнозина от тях се обвинявали, че не са могли да предотвратят по някакъв начин случилото се в онзи ужасен ден на неговата нелепа гибел.


След смъртта на Стив Ъруин и описанието на битката му със ската-убиец, започва масово изтребване на скатове по крайбрежието на Австралия. Природозащитници съобщават за жестока разправа над тях, граничеща с жестокост - открити са скатове с откъснати опашки. Такова отмъщение, разбира се, е малко инфантилна проява на гняв, но свидетелства за голямата любов на публиката към смелчагата Стив Ъруин.


Естественикът работи в шоу индустрията от 1991-а година. През 2006-а снима сериала "Най-опасните животни в океана", а както вече стана дума, във фаталния ден снима за шоуто на дъщеря си. Стив и съпругата му Тери Ъруин притежават и поддържат собствена зоологическа градина Australia Zoo в Куинсланд. Имат две деца - дъщеря Бинди, родена през 1998-а година и син - Робърт.


Момченцето е още пеленаче, когато през 2004-а много хора изтръпват от ужас пред екраните на телевизорите си, когато виждат как Стив държи бебето в едната си ръка, а с другата храни огромен крокодил. Зрителки-майки са ужасени от тези кадри, но в същото време, като жени се възхищават на смелия и вечно усмихнат Ловец.


В очите на всички Стив е олицетворение на онези герои от митовете и легендите, които побеждават змейове, бият се с лъвове и увиват гигантски змии около врата си. Той наистина безстрашно, но и в голяма степен самонадеяно и безразсъдно, прави всичко това с усмивка. Телевизията бързо го превръща в световен любимец. Екстремното му шоу се следи от милиони зрители в различни точки на планетата.Ъруин е освен смел, и много креативен. Успява да изгради международна телевизионна кариера, докато в същото време популяризира туризма и прокламира каузата на природозащитниците за опазване на природната среда. Самият той е страстен природозащитник. И до днес остава мистерия, защо онзи скат е проявил такава агресия към него. Според експертите, това не е типичното поведение на този океански вид. Операторът на Ъруин изказва следното предположение:


"Рибата скат вероятно помисли сянката на Стив за тигрова акула и я нападна като враг. Дори не разбрах, че го е пронизала, докато не направих панорамните снимки и не видях, че Стив е в локва кръв", разказва Джъстин Лайънс.


Снимачният екип веднага издърпва Ъруин в лодката. Успяват да притиснат раната. Правят му и изкуствено дишане. Но, уви, всички опити са безуспешни!...


На фона на всичко опасно, което сме виждали да прави Стив Ъруин - да си играе с крокодили, да хваща с голи ръце отровни змии и да се заиграва с какви ли още не диви животни, смъртта му изглежда наистина нелепа.


Английската поговорка "Внимавай, какво си пожелаваш!", за пореден път доказва правотата си. Според хора от екипа на Стив Ъруин, той неведнъж се шегувал, че "ще е тъжно да умре, ако моментът не бъде заснет на видео".  И такова видео наистина е било заснето!...


Сбъдва се и още нещо - че умира млад. Той споделял с близките си, че предусеща, че ще "види Смъртта" преди да остарее...


"Той никога не е очаквал да има дълъг живот, казва вдовицата му Тери Ъруин в едно интервю за австралийска телевизия. През цялото време очакваше животът му да приключи внезапно", допълва тя и отбелязва, че единственото щадящо нещо в онзи злокобен ден е бил фактът, че децата им не стават свидетели на смъртта на баща си. Защото Стив обичал те да го придружават по време на снимки...


Смъртоносната му морска схватка със ската е заснета, но филмът едва ли ще види бял свят някога. И вероятно така е правилно. Да запомним един от най-смелите мъже на планетата не ранен и агонизиращ, а какъвто го виждахме на екрана - като един вечно усмихнат и много смел човек, който обичаше природата и животните, и искаше да сприятели хората с дивия свят.


След смъртта му и слуховете за записа, в интернет се появяват множество фалшификати на видеа със смъртта му.


Едно от тях е било гледано от 100 милиона зрители. Вдовицата на Ъруин - Тери, отрича да е истинско, но така или иначе някой набира трафик с него, като се заиграва с интереса към Стив Ъруин по престъпно евтин начин.


В началото на тази година се заговори за това дали е възможна ексхумация и нова експертиза за смъртта на Ловеца, по подозрения, че е бил атакуван с халюциногенни гъби, които са станали причина за агресивността на ската-убиец. Дори това да се докаже, Стив вече не е между живите, и това нсамо би разстроило близките му.   


Както и да погледнем на онова, което ни е известно, трябва да признаем, че то е жесток и нелеп финал на един много динамичен и необикновен живот. В същото време може да се възприеме и като щастлив край за човек като Стив Ъруин. Човек, който умира, докато прави това, което най-много обича!


Децата на Стив следват стъпките му. Научени от малки да обичат дивия свят, те не се страхуват от животните и не са ги намразили заради смъртта на баща си. Това е философията, в чийто дух са възпитавани - висш хуманизъм - хармонично единство на човека с природата.


В крайна сметка, Стив Ъруин продължава да следва мечтата си чрез своите деца, които са също като него ревностни природозащитници. Това доказва, че за краткия си живот, той е успял не само да стане успял човек, но и успешен родител. Направил е най-важното за един баща - оставил е на децата си пример - себе си!


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети