Съдийката на Тодор Живков се разплакала преди произнасяне на присъдата "виновен"

Изминаха вече доста години от най-коментираната и спорна присъда по време на прехода. През 1992 г., три дни преди рождения ден на Тато, Темида му прави неочакван подарък, след който по-късно той признава, че се е поболял. Бившият първи Тодор Живков и началникът на кабинета му Милко Балев са осъдени да лежат в затвора заради престъпления срещу страната. 

Темида дава на Балев 2 години зад решетките, а на Тато – 7 г. Обвинителният акт по Дело номер 1 срещу Тодор Живков е за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерски съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

Главната прокуратура започва срещу Тато 5 дела. По това време главен прокурор е Евтим Стоименов, а малко по-късно е сменен от Мартин Гунев, който е запитан от президента Желю Желев: „Какви са тези кокошкарски дела”, по думите на сина му. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“. Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. На 9 февруари 1996г. 

Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция и присъдата на първа инстанция по дело N 1. Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков. С обявяване на мотивите за решението държавният глава е оправдан окончателно.Живков и Балев стават изкупителните жертви на соцрежима по време на прехода, но до затвор така и не се стига. Двамата лежат няколко дена в следствения арест, след което са пуснати с по-лека мярка – домашен арест. Така за 45-те години тоталитарен режим виновни на практика няма. Останалите другари на Живков и Балев останаха в сянката им и на тях така и не беше потърсена отговорност за зверствата, които са вършили преди 10-ти ноември. Част от тях продължиха да вилнеят в страната и да трупат милиони чрез сладки постове. Именно те стояха и зад скалъпените процеси на Тато и Балев, които не издържаха в съда. 

Тодор Живков пък почина и погреба всичко ненаписано и неизказано около делата. Последният секретар на ЦК на БКП така и не назова кои са хората около Михаил Горбачов и Андрей Луканов, които според него са спретнали атаката срещу него. Въпреки това, всеки би могъл да направи свои лични заключения и да проследи докъде води пътят на червените куфарчета и кои са притежателите на червените милиони днес.В книгата си „Мемоари” бившият първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той неколкократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии. Живков намеква, че тя е направена от Горбачов и Андрей Луканов. Тато нарича привличането като обвиняем Милко Балев в делото комично. „На народа трябваше да се покаже, че се касае за „голям” процес. А мишената беше избрана много удачно”, пише Живков. Според него присъдата е целяла да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-ти ноември. 

Той дори е предупредил политиците по онова време, че с подобни дела връщат България в годините на Втората световна война.„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България… Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. 

В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си още бившият Първи, като намеква на няколко пъти, че след като той е осъден, по тази логика трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност и останалите от ръководството на БКП. Сред тях са и джелепите на Тато, които го пратиха в „заслужена почивка”.„Аз подписвах решения на Секретариата, , които фактически конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в ЦК или в политбюро. Повече от седем години живея в принудителна изолация под арест. Моето здраве е разбито. Но нито болестите ми, нито присъдата срещу мен обсебва моите мисли. По време на едно от заседанията на Наказателния състав, председателката Стефанка Стоянова се е разплакала след взетото решение за моята присъда, споделяйки „Какво да правя?! И аз трябва да работя! Не завиждам на Стефанка Стоянова. Дано поне сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето…”, пише още Живков.

Тодор Живков на път към съдебната зала с адвокат Даниела Доковска

Последните думи на Живков по делото той публикува в книгата на покойната вече журналистка Невена Шевалиева „Тодор Живков срещу някои лъжи”.

„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.

А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който  е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!”

http://www.faktor.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-добрия български игрален филм на всички времена

На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получава наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена. 

“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.

По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Извънредно:АРЕСТУВАХА Бойко Борисов!

Мащабна операция на ГДНП по 120 случая на злоупотреби с евросредства.

Извършват се обиски на различни адреси. Задържани са бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов, бившата шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова и бившата шефка на правителствената информационна служба Севдалина Арнаудова, потвърдиха от МВР пред „По света и у нас“.

По-рано полицаи са влезли в дома на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов преди малко, съобщи „24 часа“. Информацията бе потвърдена и от ГЕРБ.Полиция е влязла и в домовете на още доста от висшите кадри на бившите управляващи. Обяснението, което са дали полицаите е „проверка по неотложност“.

Същите проверки се провеждат и в домове на представители на едрия бизнес.Информацията от ГЕРБ бе потвърдена от високопоставени източници от новото правителство.

Тече мащабна акция в цялата страна, която е съвместна с европейската прокуратура. Проверяват се 120 преписки, каза източникът от кабинета.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Случаят „Ярловска“: Как една фризьорка от САЩ се опълчи на Тодор Живков

Преди време разказахме историята на Васил Ярловски от София. Той е български емигрант, доктор на науките, инженер, който има успешна реализация в САЩ. Оказва се обаче, че неговата съпруга Веска също има своя собствена история, която е не по-малко интересна и показателна за времената, в които се случват описаните по-долу събития.

Веска е от Панагюрище, работила е като фризьорка в София, а сетне и в САЩ – в Роквил, Мериленд, където живее със съпруга си Васил. Не е известно повече за това кога тя заминава за Америка, дали преди политическите промени от 9 септември 1944 г. или след това, известно е обаче какво се случва в годините, когато на власт в България идва Тодор Живков.Той управлява страната ни до 1989 г., когато е свален от власт от своите. Преди това той е първи секретар (1954 – 1981 г.) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981 – 1989 г.), председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971 г.) и председател на Държавния съвет на Народна република България (1971 – 1989 г.).

Някъде в тези години Веска решава да напише писмо лично до него, в което го обвинява за положението в България и за всичко, което се случва с хората тук. Разбира се, това от една гледна точка е наивно и дори малко глупаво, защото, на какво се е надявала жената, когато дисиденти с опит не са могли да направят нищо, за да променят нещата в страната ни…!?

Не е ясно, какви точно са били подбудите на Веска от Панагюрище, която по това време, когато пише писмото си, вече е съпруга на Васил в САЩ. От една страна тя може би се е надявала, че по този начин ще отмъсти за всички подтиснати хора у нас, от друга страна, не се е замислила, че по този начин може да навреди на семейството на Васил, което е в София.

Става дума за брата на Васил, Димитър, който е столичен адвокат. Заради писмата на Веска до Тодор Живков, защото изглежда това не е бил само единичен акт, Димитър е принуден да се откаже от професията си и започва работа като общ работник. Така отношенията на Димитър и Васил се влошават, а двете жени на двамата братя – Бойка и Веска не искат нито да се чуят, нито да се видят.Така стоят нещата и когато години по-късно Димитър и Веска посещават София. Те отсядат в хотел на паметника „Левски“, който вече не съществува като хотелска сграда. Това е съвсем близо до дома на Димитър – брата на Васил. Двамата се виждат, но отношенията са хладни. Жените им не се виждат.hairdresser2

Всъщност, въпреки, че не знаем подбудите на Веска да пише писма до генералния секретар на БКП в онези години, не можем да пропуснем факта, че тя всъщност въобще не е направила нещо лошо, дори напротив, тя е заявила истината – че българите са подтиснати, че не могат да пътуват, че са онеправдани спрямо останалите народи по света, които са свободни и независими. Именно това е казала Веска на Тодор Живков, а той от своя страна очевидно е предал писмата на тайните служби, които завеждат тези писма като провокация на Запада спрямо социалистическа България.

Именно поради тази причина Веска продължава да пише писма, защото братът на мъжа й е наказан, без право да упражнява професията си на адвокат. Едва години по-късно той ще може отново да е адвокат, но само по определени дела, предимно имотни, без да му се дава право да води дела, които са престижни и могат да доведат до някаква известност за него. Той един път е дамгосан от това, че брат му е емигрант, при това не къде да е, а именно в САЩ, втори път неговата снаха – жената на брат му, го „прославя“, като се обръща с писма лично до диктатора Живков.

Веска обаче вече е написала писмата си, ако спре, това означава, че е признала вина, а тя е в свободния свят, където такива ограничения няма. От друга страна пък, ако продължи, тя вероятно си дава ясна сметка, че може да навреди още повече на Бойка и Димитър в София.

Веска избира да е честна и открита до край. Тя не се отмята от думите си, но все пак в един момент спира да пише писма до Тодор Живков, вероятно вече осъзнала, че това е безсмислено, защото тя сама няма как да успее да промени каквото и да било в комунистическа България.

Дали Веска Ярловска от Роквил, Мериленд се е свързала с някакви опозиционни организации, дали е продължила по някакъв начин съпротивата си на режима в София в онези години…? Едва ли. Тя е една обикновена жена, която обаче успява да се противопостави на вездесъщия и облечен в прекомерна власт и „слава“ диктатор на България – Тодор Живков. Една обикновена българка – фризьорка от САЩ се опълчва срещу „полубожеството“ на тоталитарния режим в България и това влудява тайната политическа милиция, която се опитва да накаже роднините в София, като ги репресира. Надеждата им е те да озаптят своите близки в САЩ да не пишат повече писма. Това е един от класическите начини на действие на този тип репресивни служби в тоталитарните държави – притискайки роднините, да действат пряко срещу враговете на режима. Е, в случая „Ярловска“ те не успяват…!

Венцислав Жеков,кореспондент на в. „България“ в София/Източник: Bulgaria Weekly/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мистерия на гроба на Илия Павлов на всяка годишнина от разстрела му, никой не знае кой прави това

Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.До гроба може да се стигне единствено през територията на резиденцията. Служителите там обаче зорко бдят и със заплашителни викове и крясъци връщат всеки любопитен турист, дръзнал да се доближи до гроба на бизнесмена.

Селфи

През последните години никой не полага грижи за емблематичното вечно жилище на покойника и издигнатия върху него параклис. Потънало е в храсти и мястото постепенно запустява. Ако не бъдат взети спешни мерки, през следващите няколко години мястото съвсем ще се скрие зад клони и треволяци.

Все пак въпреки забраната и строгите мерки за охрана не липсват случаи, в които туристи минават тайно през малката портичка на манастира „Свети Никола” и се изкачват до параклиса, за да го огледат отблизо и да си направят селфи.

Традиция

От първата година на погребението и досега всеки път в деня на разстрела на покойника по традиция пред входа на параклиса му се появява букет бели рози, за които никой не знае или не желае да каже от кого са. Работещите в резиденцията обаче са категорични, че цветята не са от близките на покойника. А цветята се появяват някак тайнствено, през нощта или рано сутринта, обясняват гардовете.

„Сигурно това ще е някоя тайна обожателка на Илийката, която не може да го прежали”, предполагат и жителите на Арбанаси.

След убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г., шест дни по-късно със специален хеликоптер ковчегът с тленните му останки бе откаран в Арбанаси, където беше погребан. Самият бизнесмен малко преди смъртта си купил парцела и споделил, че иска там да бъде гробът му. На траурната церемония не бяха допуснати журналисти.

Молба

Молбата за разрешение за погребението е подадена до кмета на Велико Търново от вдовицата Дарина Павлова и в нея се казва: „Имайки предвид голямата любов на Илия към Велико Търново, дарителството, с което беше свързан неговият достоен живот и особено в последната година към светите обители на Великотърновската епархия, Ви моля да разрешите непрежалимият ни съпруг, баща и син да бъде погребан в манастирските гробища на „Св. Никола” в село Арбанаси.”

През първите години след убийството вдовицата идваше на помена за годишнината. След това обаче тя спря да посещава гроба на съпруга си. Единственият, който неизменно всяка година посещава гроба, е бащата на покойника Павел Найденов.

„Той идва и спазва целия ритуал. Прелива гроба на сина си с вино, пали свещичка, моли се за душата му и оставя сладки”, споделят работещите в бившата резиденция на Тато.Параклисът е ограден с триметрова мрежа и има предупредителен надпис.

Слухове

Погребението на един от най-богатите българи в Арбанаси стана повод за появата и на различни слухове сред местното население. Според един от тях в гроба на Илия Павлов е бил положен празен ковчег, а убийството на бизнесмена е инсценирано от самия него. Това била и причината за строгата охрана и недопускането на хора до параклиса.

„Близките му се страхуват, че някой може да реши тайно да разкопае гроба, да извади ковчега и да лъсне, че той е празен и че вътре няма тяло”, споделят жители на Арбанаси.

Извършителите все още не са разкрити

Деветнадесет години след убийството на един от най-влиятелните и богати българи, то все още не е разкрито. Разстрелът на боса на „Мултигруп” бе извършен на 7 март 2003 г. в 19,58 ч. пред входа на офиса на компанията в София. Павлов се свлича пред входа, докато държи в ръка двата си мобилни телефона.

Бизнесменът е пронизан в гърдите пред погледите на четиримата си бодигардове. Издъхва на път за болницата. Секунди преди да бъде убит, той набира телефонния номер на съпругата си Дарина. Така и не успява да чуе гласа й. Оръжието на убийството не е открито. Според експертите е използван ловен патрон.

При огледа на района, на дърво срещу входа на сградата на „Мултигруп” е намерена забита метална скоба, а част от листата и клоните на дървото са изрязани.

Разследващите предполагат, че там е било закрепено оръжието на убийството. Около дървото обаче не са открити никакви следи. Въпреки наличието на много охранителни камери по сградата на компанията и около нея, нито една от тях не е успяла да заснеме убиеца, което говори за неговата професионалност.

Хора, работещи в района, споделят, че минути преди убийството са забелязали млад мъж, на не повече от 30 години, с тъмна коса и черно късо яке. Мъжът обаче така и не е открит.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Проклятие тегне над звездите от „Момчето си отива“

Сашка Братанова продаде апартамента си, за да оцелява, Филип Трифонов си отиде в бедност.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. 

Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина един от най-запомнящите се и талантливи български актьор и режисьор

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“

Благоевградският режисьор и актьор Валентин Гошев е починал снощи след тежка битка с онкологично заболяване

Новината за кончината му съобщи неговият брат художникът Антон Гошев": „За съжаление, тази сутрин 02 ч в болницата в Панагюрище брат ми, режисьорът Валентин Гошев, загуби битката с рака! Винаги ще бъде в мислите и сърцата ни!“, с мъка съобщи брат му, пише "24 часа"

.Валентин Гошев е роден на 22 януари 1963 година в Благоевград. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Георги Дюлгеров.

 Режисьор е на игралните сериали „Забранена любов” (55 епизода, 2008–2009), „Кантора Митрани” (2012), късометражния филм „Топъл ноември” (2010) и игралния „Самотни сърца” (2007).Последният му филм „Моторът“ (романтична драма) е от 2017 г. като Валентин Гошев е режисьор и сценарист. Във филма участват Димитър Ангелов, Руди Евтимов, Александра Радичева, Михаил Мутафов, Ицхак Финци и Гергана Кофраджиева.

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стоковата борса попари презапасилите се с олио с прогноза

Българското олио е гарантирано – има добра реколта, производителите работят стабилно, но търговците се опитват да пробват по-висока продажна цена. Това заяви изпълнителният директор на Стоковата борса Васил Симов.

„Има олио и високите цени няма да останат за дълго. Цените на едро ще се върнат до 3,50 – 4,00 лева за литър“, прогнозира Симов.

И беше категоричен, че при добра реколта няма да има поскъпване на пшеницата и слънчогледа, „рязко поскъпване на хляба и олиото не се очаква“.В същото време отбеляза, че има ръст в цените на пшеницата и слънчогледа от началото на войната.

„Всички продавачи на зърно, които бяха активни допреди седмица-две, сега изчакват началните цени, на които ще започне изкупуване от държавата за запас. В момента на Стоковата борса няма сделки.

На международните пазари повишаването на цената се задържа, цените са по-високи в сравнение със същия период на миналата година, като ръстът е около 20-30%“, заяви директор на Стоковата борса пред БНР.

Той уточни, че цената у нас няма да е по-различна от тази по световните борси. „България има нужда да продаде зърното от миналата реколта. У нас има значително количество хлебна пшеница, фуражна царевица, фуражна пшеница, които би следвало да се реализират до новия сезон.

Износът не е спрян, очаква се интервенцията на държавата, за да може производители и търговци да получат добро възнаграждение за труда си“, каза Симов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всичко за парите на Путин и колко богат е руският президент

Колко богат е руският президент Владимир Путин? Според някои преценки натрупаното от него състояние се равнява на невероятната сума от 200 милиарда долара. Ето какво се знае и какво се предполага за богатството на руския президент.

Владимир Путин притежава апартамент от 77 квадратни метра и гараж с размер 18 квадратни метра - така пишеше в избирателните листи преди президентския вот в Русия през 2018. Заплатата му тогава е възлизала на 140 000 щатски долара, от които той явно е спестил и за един-два автомобила.

Този твърде скромен финансов профил на Путин предизвиква редица съмнения, уточнява "Дойче Веле". Както пише германският информационен портал T-Online, в момента Путин взима 284 000 евро като президент на Русия, но според многобройни различни оценки тези пари всъщност са капка в морето: "Той сигурно ги дава като бакшиш на шофьорите, които го возят до вилата му на 24 километра от центъра на Москва", пише изданието.

Акции в енергийни концерни, недвижими имоти, произведения на изкуството, скъпоценности - това е само част от списъка с предполагаемите богатства на кремълския автократ.

200 милиарда долара?

Същия профил описва и финансистът Бил Браудър, чиято фирма Hermitage Capital в известен период от време беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия. На едно изслушване в американския Сенат през 2017 година отличният познавач на Русия Браудър каза, че богатството на Путин възлиза на 200 милиарда долара.

И все пак: много трудно си остава да се прецени колко и какво точно притежава Путин. Редица наблюдатели твърдят, че той гледа на всички богатства в Русия и на имуществото на олигарсите като на финансова маса, към която може да посегне всеки момент.

Освен това, твърдят наблюдателите, той е създал такава система на корупция и обръчи от посредници, че към собствения му джоб могат да текат все повече богатства. Тесен кръг от доверени лица, които Путин познава още годините в КГБ, служат на президента като "хора портфейли" - те могат да му осигурят каквото, колкото и когато пожелае.

Браудър описва подробно специалната стратегия на Путин, чрез която той натрупва милиарди, използвайки "сламени хора". Според списание "Fortune", пред Сената Браудър е разказал какво се е случило, след като опонентът на Путин, олигархът Михаил Ходорковски, беше осъден и вкаран в затвора.

Тогава подплашените други олигарси се наредили на опашка пред Путин с въпроса какво могат да направят, за да не бъдат и те обявени за "държавни врагове". Отговорът на Путин гласял: "50 процента". Браудър твърди, че тези 50% от всяко богатство Путин иска лично за себе си.

Германският "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" припомня, че обвиненията за корупция срещу Путин датират още от времето, когато Путин е бил председател на Комисията за външна търговия в Санкт Петербург. През 1992 година разследване установява, че Путин и неговият заместник са продали в чужбина суровини на обща стойност 100 милиона долара, срещу които градът е трябвало да получи хранителни продукти, тъй като по онова време в Петербург има остър недостиг на храни. Но тези хранителни продукти така и не пристигат.

Списание "Шпигел" припомня на свой ред, че руският президент няма нужда нито от спестовна книжка, нито от финансов съветник, защото сам си взима всичко, което му трябва. Според изданието 

Путин носи скъпи ръчни часовници, които могат да струват до 500 000 долара. Но това са дреболии в сравнение с черноморския дворец за над 1 милиард долара, за който обществеността научи от подробното журналистическо разследване на групата около Алексей Навални и за който се твърдеше, че е именно на Путин.Според разследването на Алексей Навални разкошният дворцов комплекс край Черно море е построен специално за Владимир Путин. Авторите на разследването твърдят, че комплексът е разположен на площ 39 пъти по-голяма от Монако и че струва 1,1 милиарда евро, като парите са осигурени от руски държавни фирми. Самият Путин твърди, че дворецът не принадлежи на него или на негови роднини.

Навални твърди, че дворецът е бил проектиран от италианско дизайнерско светило, като обзавеждането включва кресла в стил Луи XIV и трапезария за 500 000 долара.

Никой не се изненада, когато поредният олигарх се обяви за собственик на двореца. По една случайност този човек беше Аркадий Ротенберг, близък приятел и някогашен спаринг-партньор по джудо на президента Путин. Остана открит обаче въпросът защо тогава един частен имот се охранява от държавните тайни служби ФСБ, а небето над него е обявено за зона, забранена за полети.

Освен този дворец, на Путин се приписва и 82-метровата яхта "Graceful", която само допреди няколко дни беше закотвена в Хамбург. Яхтата разполага с площадка за кацане на хеликоптери, с плувен басейн и с луксозни жилищни кабини, разположени на два етажа. По някакво странно съвпадение само броени дни преди нахлуването на Путин в Украйна яхтата даде пълна пара и се отправи към руския Калининград. Официален собственик на яхтата е фирма на име "Аргумент", която според Навални може да бъде директно свързана с господаря на Кремъл.Яхтата "Graceful"

Британският булеварден вестник "Sun" твърди, че Путин разполага с още много превозни средства. Според изданието частният самолет на руския автократ, наричан още "Летящият Кремъл", струвал 520 милиона долара и вътре бил тапициран със златно фолио. "Sun" пише още, че Путин притежава няколко хеликоптера и близо 500 луксозни автомобила. Всичко това обаче трудно може да се докаже.

По-благонадеждна, според "Шпигел", е информацията на Станислав Белковски, който още преди десет години твърдеше, че Путин притежава 70 милиарда долара. Белковски смята, че Путин държи сериозни дялове в "Сургутнефтегаз" и близо 5% от акциите на "Газпром", който е най-големият енергиен доставчик в цял свят. Според оценката, публикувана от информационния портал T-Online, Путиновото имущество се изчислява на около 40 милиарда долара.

"Поне 1/3 от тези пари вероятно са в ръцете на Путин"

Съвсем друга сума назовава шведският икономист Андерш Ослунд, според когото богатството на Путин възлиза на 150 милиарда долара. В своята книга "Капитализмът в Русия: пътят от пазарната икономика до клептокрацията" Ослунд твърди, че близкото обкръжение на руския президент контролира около 500 милиарда долара, от които поне 1/3 вероятно са в ръцете на Путин.

От началото на новото хилядолетие руската икономика поддържа много стабилен годишен ръст (главно в резултат от износа на суровини), но тези огромни пари не са инвестирани в изграждане на училища, пътища или болници - те са паркирани по частни сметки, твърди Бил Браудър. И добавя, че Путин има хиляди помагачи в правителствения и в полицейския апарат, които по негова заповед могат да отнемат имущество, да ограбват, да отвличат хора, да ги изтезават и дори да ги убиват.Бил Браудър

Самият Браудър беше изгонен от Русия през 2005 година, защото застрашавал националната сигурност. Имуществото на фирмата му беше конфискувано, а неговият адвокат умря в затвора при неизяснени обстоятелства.

Списание "Шпигел" не без ирония припомня как в едно телевизионно интервю Путин сам се представи като най-богатия човек на света: богат бил, защото събирал емоции, а доверието, което му дарявали руснаците, било неговото най-голямо богатство.

Източник:Блиц.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Том Ханкс продаде уникалния си полски Fiat 126p за рекордна сума

Жителите на полския град Биелско-Бяла подаряват автомобила на кинозвездата.В онлайн аукциона Bring a Trailer се продаде миниатюрен хечбек Fiat 126p (известен и като Полски Фиат) от 1974 г., принадлежал на известния холивудски актьор Том Ханкс.

През 2017 г. жителите на полския град Биелско-Бяла подаряват Fiat 126p на Том Ханкс. Ентусиастите не са избрали необичайния подарък случайно. Година по-рано актьорът на няколко пъти се е снимал за забавление до подобни модели в Будапеща.

Преди да предадат автомобила на новия му собственик, поляците реставрират малкия автомобил, а също така напълно преработват интериора с яркозелен кожен салон. Освен това вътре са поставени няколко тематични емблеми и цитат от култовия филм "Форест Гъмп"./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж разкопа двора си и откри изградено бомбоубежище под дома си

Мъж тръгнал да реновира дворното пространство на къщата си, но за целта първо взел архитектурните планове от общината. Именно от тях той установил, че под краката му се крие нещо за което никога не е подозирал.

„Плановете показваха, че отдолу има изградено бомбоубежище. Входът му се намира по средата на тревната площ, но такъв не виждах. Затова започнах „разкопки“. Тогава го намерих! Той бе затрупан от тонове пръст“, споделя мъжът.

Той и негови приятели започнали да чистят входа към бомбоубежището, до което се стигало по вити метални стълби, спускащи се в земята.В последствие достигнали до основната му зала.После изградили по-добър вход, който да се запази за поколенията напред.Какво планира да прави мъжът с неочакваната находка, която намери в двора си, все още не е ясно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Украински бежанци по морето се чудят на българските заплати и цените в магазините ни

Украинските бежанци, които пристигат в България вече втора седмица след началото на военните действия на територията на тяхната страна са силно озадачени от заплатите, които се получават в България и цените на хранителните и нехранителните стоки в магазините ни.

Жителка на Киев на име Марина, която в момента се намира във Варна споделя в социалните мрежи своето възмущение, публикуваме без редакторска намеса:

„В България сме, всички сме добре, седмица след като се настанихме в хотела, вече се оглеждаме как да се установим тук, защото никой не знае кога ще завърши ужаса в Украйна. Четем обяви за работа и проверяваме цените за наем на квартири.Но има нещо сбъркано в България, например продавачка в магазин ще получава до 1000 лв заплата, квартирата на месец обаче струва около 500 лв, после като добавим и цените на храните, които са високи, много високи спрямо Украйна, а според местните тук цените са по-високи дори от тези в Германия, трябва да се запитате с какво ще си плащате комуналните разходи, ток, вода както и с какво ще си платите разходите за децата.

Има нещо сбъркано в тази държава от ЕС. Така че мислете преди да се качите в автобусите, тук може и да е на запад от Киев, но определено няма нищо общо с разбирането ни за западните държави, като Германия, Италия, Франция, Испания….

И между другото, не вярвайте, че някой тук раздава на бежанците пари, не тук може и да плащат нощувките ни, храната ни, но само ако живеем в хотели и то в следващите три месеца, след това трябва да се оправяме сами, ами ако войната продължи още много време, какво ще правим в България, не знам….“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Извънредно: Безпилотен самолет разузнавач над час кръжи над България

Очевидец сигнализира за безпилотен самолет “разузнавач”, който над час кръжи над родното Черноморие. Това се случва два дни след като двойка американски ядрени бомбардировачи прелетяха над България.

Ето какво написа той до plovdiv24:

“Здравейте! След новината за американските ядрени бомбардировачи, които прелетяха над София, реших чисто любителски да видя днес 09.03.22 (15:46) какво се случва във въздушното пространство на България. 

Попаднах на безпилотен самолет “разузнавач”, който е излетял от Катания, минал е през Гърция и вече около час кръжи над нашето Черноморие в района на Созопол. Самолетът е тип Northrop Grumman RQ-4B Global Hawk под американски флаг. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пияни войници застреляха 10-годишно момиченце

Пияни войници са застреляха 10-годишно украинско момиче край Киев, съобщи „Фокс нюз“, позовавайки се на родителите на загиналото дете.

Анастасия Столук, наричана от близките си Настя, е почина на 28 февруари в село Шибена, намиращо се на около 64 км от украинската столица, твърди братовчедката на момичето Аня Столук пред „Таймс“.

Според информацията, до инцидента се е стигнал, след като украински тийнейджър стрелял с пистолет във въздуха. Войниците отговорили с безцелна стрелба срещу къщите в селото.„Войниците чуха стрелбата от пистолета, но тъй като бяха толкова пияни, не разбраха откъде идва тя и просто започнаха да стрелят навсякъде, където можеха да видят„, разказва опечалената майка на Настя – Вера Дмитриенко, пред „Таймс“.

По време на стрелбата Анастасия е била в къщата на семейството заедно с чичо си. Детето е починало веднага.

По думите й войници са плячкосали магазините в селото, и с награбения алкопол да се напили до безпаметност.

Твърди се още, че войниците са попречили на майката на Настя да я погребе в местното гробище. Сега гробът на 10-годишната Настя е в задни двор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина зам-председателят на "Атака" Десислав Чуколов

За кончината на 47-годишният политик съобщи партийната телевизия.Чуколов е починал на 8 септември сутринта след тежко боледуване. 

Чуколов е роден е на 22 декември 1974 в Русе. Завършва Русенския университет със специалност „Европеистика“ и до включването си в политиката работи като компютърен специалист в родния си град.

Той е женен, има едно дете. Владее английски, руски и немски език. Православен християнин.

Член е на партия „Атака“ от учредяването ѝ на 17 април 2005 г., а от 11 юли 2005 г. е народен представител в 40-о Народно събрание. От 21 септември 2005 г. е заместващ представител на България в делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. От 8 март 2006 г. заема длъжността парламентарен секретар.

От 6 юни 2007 е евродепутат, член на парламентарната група „Идентичност, традиция и суверенитет“

На IV Национален Сбор на партия АТАКА през декември 2008 г. е избран за заместник-председател на партия АТАКА.

През 2009 г. е избран за народен представител от 15 многомандатен избирателеен район Плевен и оттогава е заместник-председател на парламентарната група на партия АТАКА, както и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ан-225 Мрия - най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога и най-мощният самолет на Земята

Единственият Антонов Ан-225 Мрия - най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога и най-мощният самолет на Земята с шестте си турбореактивни двигателя "Лотарев". 

Дължина 84 м, размах на крилете 88,4 м, височина 18,1 м, като пилотската кабина е разположена в горната носова част на самолета, на близо 10 m височина от земята. 

Максималното излетно тегло на Ан-225 е 640 тона - това е равно на товароподемността на осем самолета Боинг 737 – 800. „Мрия“ заема мястото на два Боинг 747, паркирани един до друг, а товарният му отсек може да побере целия фюзелаж на Боинг-737. 

Свръхтежкият самолет "Мрия“ е проектиран и конструиран да пренася 90-тонната съветската совалка „Буран“, с която успешно излита на авиошоу. Може да транспортира на гърба си товари с маса достигаща 275 тона – толкова, колкото може да се превозва и вътре. Технически способен да превозва около 1500 души.

Приземява се върху трудни терени, каца върху лед, тревни площи. Самолетът носи не само тежки, но и извънгабаритни товари.

Цената на Ан-225 е около 300 милиона долара. Този впечатляващ и единствен екземпляр беше унищожен на летище Гостомел край Украйна на 26 февруари 2022 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първата италианска актриса, носителка на „Оскар“

Ана Маняни е известна с ролите си на обикновена жена от предградията.

Родена е на 7 март 1908 г. Изоставена от баща си, а по-късно и от майка си, тя е отгледана от родителите на майка си в най-бедните квартали на Рим. Известно време учи в школа за декламация в академията „Санта Чечилия“. След това започва да участва във кабаретни и вариететни представления в нощни барове. 

Открива я режисьорът Гофредо Алесандрини, който по-късно става неин съпруг. Прави своя дебют в киното през 1933 г. През 1941 г. изпълнява главната роля в „Ученичката Тереза“ на Виторио Де Сика. Снима се в „Рим - открит град“ (1945) на Роселини, „Любовта“ (1948) на Роселини, „Земята трепери“ (1948) на Висконти, „Най-красивата“ (1951), „Златната карета“ (1953) на Реноар, „Татуираната роза“ (1955, за което получава Оскар), „Сестра Летиция“ (1957), „Дивият вятър“ (1958), „Ад сред града“ (1959) и други. Един от най-известните ѝ филми е този на Пазолини „Мама Рома“ (1962), който я прави звезда. Последният ѝ филм е „Рим“ (1972) на Федерико Фелини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как и защо Тодор Живков дава 26 тона злато на Москва

26 тона злато, натрупано по време на Царство България, е откраднато тайно от Съветския съюз в края на 50-те години на ХХ век. Това шокиращо разкритие лъсва от разсекретени документи на Държавния архив и на Българската народна банка (БНБ), става ясно от разследване на „Дойче веле“. 14 години след 9 септември 1944 г., когато Червената армия се настанява в България, т.е. през 1959 година, вече в разгара на Студената война 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка.

По това време в София вече властва Тодор Живков, а в Кремъл се разпорежда Никита Хрушчов. Така всъщност сателитната Народна република България, обявена за такава през 1946 г., е принудена да предаде на Съветския съюз това съкровище, което в бъдеще би й гарантирало финансова стабилност. Историци отбелязват, че всъщност от 1959 г. започват реалните икономически проблеми на социалистическа България.

Според изследователи е мит, че СССР е подпомагал НРБ и че безвъзмездно е станал суровинен доставчик на цялата социалистическа общност от СИВ. Всъщност истината е, че големият съветски брат е издоил максимално държавата ни. И всъщност именно с тези 26 тона злато, натрупани по времето на царете Фердинанд и Борис III, Живкова България се разплаща с Москва за милионите тонове нефт и газ, както и за други суровини, получени от 1960 до 1989 г.

„До 1962 г. две партиди от златния резерв на България са продадени, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ, цитиран от „Дойче веле“. Учени дори смятат, че грабежът на царското съкровище е в основата на инициативата на Тато България да стане 16-та република на СССР.Историци твърдят, че идеята на Първия била чрез по-тясно политическо и икономическо сближаване с Москва България да получи финансови привилегии в рамките на СИВ. Тайните доскоро архиви на БНБ разкриват, че по времето на социализма НРБ е била на три пъти на ръба на фалита именно заради липсата на валутни резерви, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е положението на родната икономика през 70-те години.

Това се дължи на няколко факта – по заповед на Москва България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки. Допълнителен удар за България оказва и рязкото вдигане на цените на горивата на международния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „братска помощ“ на левите борби за свобода в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва и без това ошушканата хазна.Историци твърдят, че идеята на Първия била чрез по-тясно политическо и икономическо сближаване с Москва България да получи финансови привилегии в рамките на СИВ. Тайните доскоро архиви на БНБ разкриват, че по времето на социализма НРБ е била на три пъти на ръба на фалита именно заради липсата на валутни резерви, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е положението на родната икономика през 70-те години.

Това се дължи на няколко факта – по заповед на Москва България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки. Допълнителен удар за България оказва и рязкото вдигане на цените на горивата на международния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „братска помощ“ на левите борби за свобода в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва и без това ошушканата хазна.Историци твърдят, че идеята на Първия била чрез по-тясно политическо и икономическо сближаване с Москва България да получи финансови привилегии в рамките на СИВ. Тайните доскоро архиви на БНБ разкриват, че по времето на социализма НРБ е била на три пъти на ръба на фалита именно заради липсата на валутни резерви, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е положението на родната икономика през 70-те години.

Това се дължи на няколко факта – по заповед на Москва България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки. Допълнителен удар за България оказва и рязкото вдигане на цените на горивата на международния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „братска помощ“ на левите борби за свобода в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва и без това ошушканата хазна.26-те тона злато, откраднати от България, са отмъщение от страна на СССР заради плячкосаната по време на Втората световна война от нацистите уникална Кехлибарена стая в Екатерининския дворец край Санкт Петербург. Това е една от най-необичайните версии, граничеща с теориите на конспирацията, разпространявана сред родните изследователи на българо-руските отношения.

Прословутата стая е създадена в началото на XVIII век в Прусия. Скоро след направата й е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съюзник руския цар Петър I. Тя е напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана „Осмото чудо на света“.

Руснаците твърдят, че Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората световна война от хитлеристите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Точната й съдба все още остава в тайна. Една от версиите за изчезването на Кехлибарената стая е, че е била унищожена от съветските войници. За Русия обаче и до днес виновник за изчезването на скъпоценната стая е нацистка Германия, така че веднага след 1944 г. Москва смята за справедливо да накаже подобаващо съюзниците на Хитлер, като отнеме от тях техните богатства.

Източник:www.vsekiden.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Варосват карцера в ТВУ-то заради снимките на култовия филм "Всичко е любов"

Най-смешните снимачни моменти на филма "Всичко е любов" са в ТВУ-то, което се намира в с. Славовица. Там освен истински възпитаници на трудово-възпитателно училище играят и млади актьори. Сред тях е и тогавашният студент във ВИТИЗ Огнян Купенов, който през 1990 г. стана известен със сватбата си с детето на демокрацията Лияна Панделиева.

При огледа на терена режисьорът много харесва карцера на училището, откъдето по сценарий героят Радо трябва да направи последното си бягство заради бременната Албена. Стените и дори таванът на стаичката са събрали целия фолклор на живота в ТВУ-тата – псувни, цветисти изрази, рисунки. Докато хората от продукцията се върнат със снимачната техника, директорът на училището нарежда карцерът да бъде варосан и боядисан. И екипът намира луксозна малка килийка.

Режисьорът Борислав Шаралиев нарежда художникът да я нашари пак, но никой вече не може да върне артистичната автентичност на карцера.

ТВУ-то от измисленото с. Падево във филма е ТВУ „А. Макаренко“ в с. Славовица (Плевенско).

Никола Николов, зам.-директор 1970 – 1998 г. на ТВУ „Макаренко“ си спомня две истории, използвани във филма:

"Прототипът на главния герой е наш възпитаник – много интелигентно момче, за което баба му се е грижила. Живеели са мизерно в София – нямали са жилище и са спели под едно стълбище. Докараха го при нас, а то избяга – скочило през Искъра и оттам за 24 часа стигнало в София. Но го заловили, върнаха го при нас с посинели от студ крака и веднага го закарахме в болницата в Плевен. И оттам избяга!... Друго момче – безпризорният Ибрям от Кърджали, участва в една от епизодичните роли. То беше избягало, но го върнахме и докато беше заключено под карантина от една книга си направило пръчка от фунийки, промушило я през решетката, взело ключа и избягало!"...

Сценаристът Боян Папазов, се заинтересува от тези случаи. Даже започна да живее сред учениците – ядеше, спеше и общуваше с тях.

Проблемите на „Всичко е любов“ започват още по време на монтажа. Най-върлите му противници са чиновниците от Министерството на просветата. Според тях показаните проблеми в ТВУ и детските педагогически стаи удрят не само по образователната система, но и по целия социалистически строй.

„Всичко е любов“ е  игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Оператор е Стефан Трифонов. Художник – Георги Иванов. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Компании напускат Русия, Москва заплаши с отчуждаване на активите им

Икономическият натиск над Русия, вследствие на наложените санкции, се задълбочава. Акциите на руски компании се сриват. А все повече международни компании прекратяват дейността си на руския пазар. От своя страна Москова предупреди, че ще отчуждава активите на всички дружества, които се изтеглят от страната.

Енергийни гиганти, производители на техника и компютри, вериги за мебели и дрехи панически напускат руския пазар. Някои от тях напълно закриват дейността си и съкращават работници, други спират доставката на компоненти и резервни части. И докато в някои магазини се извиха невиждани опашки. Часове преди да бъдат затворени, и рафтовете бяха изпразнени, част от онлайн плащанията са напълно невъзможни. В същото време акциите на големи руски компании се сриват. Една акция на втората по големина нефтена компания в страната - "Лукойл" - струва по-малко от литър гориво. Донякъде изненадващо дружеството излезе с позиция срещу войната в Украйна, а малко след това корпоративният сайт беше блокиран. 

За унищожителния ефект на войната върху бизнеса предупреди и милиардерът Олег Дерипаска. Той прогнозира, че кризата в Русия ще е по-тежка от тази през 1998 година. "Никога досега не сме се сблъсквали с подобно предизвикателство. Предстои ни тежка икономическа криза. Можете да умножите кризата от 1998 г. по три, за да получите представа за мащаба. Ще бъде намерен изход от тази ситуация, като се вземе предвид натрупаният опит и разбиране на случилото се. Въпреки това първата стъпка е постигането на мир", посочи руският бизнесмен Олег Дерипаска. 

А руския икономист Александър Бутманов остави без думи водеща на икономическо предаване, като в ефир вдигна наздравица за смъртта на руската фондова борса.

Източник:www.bgonair.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ