Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации

74-годишният певец си е отишъл внезапно на 29 юниЛегендарният изпълнител на „July morning” Джон Лоутън е починал. Тъжната новина беше съобщена на официалния сайт на Uriah Heep. 74-годишният певец си е отишъл на 29 юни,съобщи nova.bg


„C дълбoкo cъжaлeниe cпoдeлямe трaгичнaтa нoвинa зa нaпълнo нeoчaквaния крaй нa Джoн. Прoтивнo нa cъoбщeниятa, нe e имaл зaбoлявaнe, кoeтo прaви нeгoвaтa cмърт нeрaзбирaeмa. Тoй cи oтидe мирнo c жeнa cи дo нeгo. Щe ни липcвa cилнo", кaзвaт oт групaтa.Лоутън стана популярен в България с песента „July morning”, с която на 1 юли на морския бряг ритуално се посреща изгрева. Джон Лоутън беше приятел на бившия кмет на каварна Цонко Цонев и беше чест гост в града.

Лоутън беше голям приятел на България, харесваше природата, историята и културата на страната ни. Участва в редица български филми, предавания и културни инициативи.

През 2011 година Лоутън участва в популярния български филм, продукция на NOVA - Love.net, като освен участието си допринася и с песента „Tonight“, която е включена в саундтрака към филма.


През януари 2012 година записва албум с „Диана Експрес".  Джон Лоутън е роден на 11 юли 1946 година в Халифакс, Англия. Започва музикалната си кариера в Норд Шийлдс в началото на 60-те години с групата „The Deans”. След това отива в групата „West One“, а по-късно в „Stonewall“, в която участват Джон Майлс, Вик Малкълм и Пол Томпсън. През 1969 година се премества в Западна Германия, където му предлагат работа като певец в култовата германска рок група Lucifer's Friend, с които записва 9 студийни албума. През 1976 година се присъединява към групата Uriah Heep, с които записва албумите „Innocent Victim“, „Firefly“, „Fallen Angel“ и „Live '79“ и в продължение на 4 години изнасят концерти в Европа и САЩ.През дългата си кариера Джон работи с някои от най-големите имена на рока. Лоутън сформира групата GunHill, прекръстена през 1994 година на JLB – John Lawton Band, с която прави турнета във Великобритания и Европа. През май 2006 година Джон и холандският китарист Жан Дюме (преди това от Focus) създават OTR (On The Rocks). Новият им албум „Mamonama“ излиза през октомври 2008 година.

източник:nova.tv



С банкнота от 1 лев с образа на св. Иван рилски може да си платим сметката за ток, стига да й намерим купувач в интернет, пише в. “Телегаф”,цитиран от сайта action-newsbg.eu.Оказва се, че банкнотата емисия 1999 г., която вече е излязла от обращение, е сред най-скъпо търгуваните в мрежата ретро пари, като цената й върви най-често между 30 и 40 лв.


Софиянец например е пуснал оферта в една от най-големите платформи за безплатни обяви за колекция от 9 такива купюри, за които иска общо 300 лева.


Това прави по 33 лева за брой. Потребителят уточнява, че банкнотите не са били в обращение и не са прегъвани. Освен това имат последователни серийни номера. Цената обаче подлежи на договорки.Друг потребител, също от София, пък направо иска 100 лева за хартиената еднолевка.


Банкнотата със св. Иван рилски, която бе заменена от БНБ от еднолевова монета и спряна от обращение от 2016 г., може да се намери и по-евтино, но такива оферти не са много.



На 38 години почина певицата и тв водеща Юлия Началова, съобщава газета.ру.

Началова беше пиета по спешност в болница заради инфекция от незарастваща рана, вследствие на диабет и симптоми на подагра, предадоха руски медии. До двете диагнози се стигнало след серия неуспешни пластични операции, свързани с поставянето на импланти, които организмът отхвърлил.


Раната се е възпалила още докато Началова водела известно телевизионно предаване. Тогава се почувствала зле и била приета за лечение. Имало опасност от ампутация на крака.

Наложило се да бъде поставена в изкуствена кома поради много високи стойности на кръвната захар.


Според други източници се стигнало до сърдечна недостатъчност. Днес е била извършена операция за отстраняване на инфектирания крак. Певицата не е издържала операцията.


Близките й до последно не потвърждаваха новината за тежкото й състояние.


Смъртта на певицата беше потвърдена от нейната официална представителка Анна Исаева.



Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата, научи ko4.


Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. По-рано през деня Lupa.bg извести за намерението му, а сега темата бе подхваната от водещите европейски медии.


Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни.


От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата. Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.


Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби, заявява ЕК. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране, се посочва в съобщение на ЕК.


Комисията започва първия етап на консултации със социалните партньори – предприятията и профсъюзите – по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС. Ако достатъчно държави от ЕС подкрепят инициативата, това може да доведе до въвеждане на нов закон.


При евентуално въвеждане на европейска минимална работна заплата, най-печеливши биха били страните с най-ниски заплати. Като пример ЕК дава България и Румъния. В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а същевременно в Люксембург е 2071 евро. Ако се предприеме предложението, това означава драстично нарастване на минималната работна заплата у нас и в Румъния. Според икономисти, тя може да бъде фиксирана на нива, не по-ниски от 860 евро месечно, което прави близо 1700 лева! Подобни заплати, за съжаление, са все още рядкост в България.


КНСБ приветства евентуалното въвеждане на обща за ЕС заплата. От синдиката настояват за директива за минималната работна заплата, която да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална заплата в голяма част от новите страни членки. Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната, се посочва в позицията на КНСБ.

По традиция, работодателите у нас са особено скептични и не одобряват идеята.Вижте още:840 лева за всеки пълнолетен българин, без да работи

Източник:Лупа



На 25 и 26 юни 1987 година над 150 дипломати от цял свят акредитирани в България посещават Благоевград и Югозападна България. Тази традиция т.н. дипломатически корпус да посещава всяка година различни окръзи в България беше идея на Тодор Живков, за да се променят основно различни части на страната. Така бяха преобразени Търново, Ловеч, Смолян. 

През 1987 година, за добро или лошо, дойде ред на Благоевград. Никой не знаеше до този момент, дори и Тодор Живков, че само след 2 години всичко ще се обърне с главата надолу. Построената някога 7 етажна сграда, 2 от които под земята за Окръжен комитет на БКП ще се превърне в Американски университет?! Така или иначе Благоевград хвана „последния влак“ и за по-малко от 2 години днешният студентски център не само на Югозападна България, но и на днешната република Македония и Албания, се преобрази. Главният „виновник“ за тези събития от преди 30 години, Лазар Причкапов, тогава първи секретар на Окръжен комоитет на БКП в Благоевград, разказва спомените си пред в. „Телеграф“ с носталгия, но и с тъга:


„Идеята се роди през 1984 година, тя беше обвързана формално с протоколно мероприятие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование „дипломатически корпус“. Тази среща беше само поводът да започнем изграждането на окръжния център. С решение на Бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987-ма година, милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. И сега има хора, които искат да омаловажат направеното в Благоевград, свеждат го до изграждане на центъра на града. Не, ние изградихме град, цял град. Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. В тази строителна епопея участваше целият окръг, над 100 000 българи.“Разбира е, че е имало и неудобства за тогава 70-хилядния град. След работно време всички минаваха през 4 часови бригади, носеха тухли и плочки. За да стигнат до работното си място са минавали по дървени дъски под които са зеели 3-метрови изкопи за смяна на ВИК и елинсталации. Първомайската манифестация през 1986 година също се е състояла, въпреки разкопания площад.25 юни 1987 година, 11 часа


Идва тържественият момент за откриването на обновения Благоевград. Пред днешната сграда на Американския университет е издигната сцена. Преди мига, в който трябва да се даде думата на Тодор Живков прозвучава българския химн, после всички фонтани на площада изригват с водна лава. Прозвучават 21 топовни салюта:


„Лазаре, пари има ли“, прошепва на ухо Тодор Живков на домакина .


„Има..“, отговаря му Причкапов също на ухо.


„Всичко законно ли е?“, допълва въпроса си Тато.


„Да, проверявайте ме както си искате“, отговаря на добавката Лазар Причкапов.


Днешният 77-годишен пенсионер, бивш апаратчик от високото ниво на ЦК на БКП разказа за „Телеграф“ какви спънки са му създавали тогава Андрей Луканов и Петър Младенов:


 


„Не съм светец. Взимал съм решения за действия преди убеждението да ги е обосновало и превърнало в необходимост. Но без такива решения, за които носиш лична отговорност, за какво са водачите? Когато тръгнахме да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво” се появиха обвиненията за авторитаризъм. Към финала на огромното строителство започна да битува слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987-ма година, а на 11-ти и 12-ти септември. Един ден, обикаляйки обектите, срещнах архитект Александър Баров, който неотлъчно следеше изпълнението на архитектурните решения в града: “Началство, вярно ли е, че корпусът няма да идва през юни, а на 11 и 12 септември?“ Отговорих, че няма такова нещо.


В средата на април 1987-ма година беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дни преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти – отговорниците за тях докладваха и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е извършена огромна работа, но предложи Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11-ти и 12-ти септември 1987-ма година. Бях изумен от това предложение. Стана ми ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба. Изненадата продължи, когато прочетоха писмо на Андрей Луканов, при вече уточнена програма, вторият ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11-ти и 12-ти септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал. Тодор Живков каза 25 и 26 юни и ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Получих го и работата продължи с предишния темп.“НАДГРАЖДАНЕ


На 27 юни, 30 години по-късно Лазар Причкапов събра на вечеря 30-ина свои живи съмишленици от епопеята „Благоевград 1987“. Поканата му уважи и днешният кмет на областния център д-р Атанас Камбитов:


„Акропола в Гърция също се ремонтира и освежава през 30-40 години. Наше задължение е да пазим Благоевград не само като построено преди нас, но и да го пазим и съхраняваме като памет и надежда за тези след нас“, каза градоначалникът Камбитов


Причкапов от своя страна го похвали:


„Това е първият кмет на Благоевград и то от дясна партия, който се отнася с респект и уважение към построеното по наше време. Зарадва ме новината, че след 30 години Общината започва основен ремонт на площадната част без да се променя облика й. На това се казва НАДГРАЖДАНЕ.“


www.e-79.com



От този свят на 86 години си замина легендарният вратар на „Берое“ Христо Найденов – Палаврата!Тъжната новина съобщиха от beroe.bg


Ръководството, спортно-техническия щаб, футболистите и служители на „Берое“ изказват своите съболезнования към семейството, близките и приятелите на Христо Найденов.


Благодарим ти за всичко, което ни даде! Оставаш завинаги в сърцата ни и винаги ще бъдеш с нас!


Христо Найденов – Палаврата е легендарен вратар на „Берое“ от 50-те и 60-те години. Първият вратар на тима в А група. Найденов е изиграл 164 двубоя с екипа на старозагорци. Национал на България.


Погребението ще бъде утре (3 юли) от 15 ч. в Гробищен парк, с. Хрищени


Почивай в мир!



От трагичната смърт на принцесата до днес са изписани и изговорени милиони думи. Мнозина все още продължават да твърдят, че тя е била убита. Малко преди трагичния си край самата тя предрича в писмо до своя верен иконом, че ще загине в автомобилна катастрофа. 


На 31 август 1997, Даяна умира след автомобилна катастрофа в тунела Пон дьо л'Алма в Париж, заедно с Доди Ал-Файед и мениджъра по сигурността на хотел Риц — Париж, Анри Пол, който е шофирал наетия Мерцедес-Бенц през Париж. Колата се блъска в тринадесетата колона на тунела. Двулентовият тунел е построен без метална бариера пред колоните. Нито един от четиримата пътници в колата не е бил с предпазен колан. Кръвният анализ показва, че Анри Пол е бил под влияние на алкохол, докато е шофирал. Карал е с висока скорост, за да избяга от преследващите ги папараци.


Защо в онази августовска нощ Даяна, принцесата на Уелс, умря от раните си, получени в автомобилна катастрофа в един парижки тунел, само на 36 години? Каква е причината - бременност, убийство, плануван брак или просто нещастен случай? 


Не знаем. Но в едно обаче сме сигурни - ако бяхте попитали някого – мъж или жена – коя е най-красивата и състрадателна жена в света, с която бихте искали да излезете на вечеря, те щяха да ви отговорят: принцеса Даяна.



На обяд ще е тежко днес, особено за тези, които понасят тежко жегите. Все пак сме в период, в който е нормално да има горещини. Това заяви в ефира на Нова телевизия климатологът Симеон Матев.


„На 5-и юли ще е един от най-топлите дни в историята на нашата страна. През 2000 година на този ден отчетохме между 40 и 45 градуса. Ще видим сега до колко ще стигне живакът“, добави той.


Матев отбеляза, че и в Канада са измъчвани от рекордни горещини, а живакът е скочил във вторник до 49 градуса.


„Всички рекорди са както плод както на закономерност, така и на случайност. Има неща, които трябва да се напаснат“, каза той.


По думите му от утре може да очакваме захлаждане.


„От Северозапад напират по-студени въздушни маси, които ще балансират въздушното поле. На 2-3 ще имаме и превалявания. На места дъждът ще е обилен и над нормата. На места ще има и градушки и това са процеси, от които не можем да избягаме. Тези градушки вчера паднаха в Швейцария и Германия“, добави той.


Юли като цяло ще е по-топъл от обичайното. Положителната аномалия ще е по-голяма в Западна България. Валежите ще са близки до нормите. Тази година има основание да смятаме все пак, че те ще са с 20-на процента повече от миналата година“, каза Матев.


По думите му трябва да благодарим на глобалното затопляне за това, че температурата на морската вода се повишава.


Той обеща през втората половина на месец юли по-стабилно време, почти без превалявания.



Когато я попитали за имената на другите, тя отговаря: - Ще ги намерите, когато дойдат да отмъстят за смъртта ми.

И това се случва наистина: всички те са били екзекутирани на едно и също дърво, където Лепа Радич казва, че ще отмъстят за  смъртта и.

" Смелите умират живи, а страхливите живеят мъртви."

Югославия 8 февруари 1943 г.

Лепа Светозара Радич е родена на  19 декември 1925 г.Тя е югославска партизанка от сръбски произход, наградена посмъртно с орден „Народен герой“ през 1951 г. за ролята й в движението на съпротивата срещу силите на Оста през Втората световна война - Тя е най-младия удостоен с такъв орден по това време. Тя е екзекутирана на 17-годишна възраст за стрелба по германски войски. Поклон пред паметта и 



Машинист предотврати челен сблъсък между две пътнически композиции на жп гара Карлово.


Инцидентът е станал около 19 часа.


Бързият влак Бургас-София е навлизал в гарата, когато срещу него на коловоза се оказал друг пътнически влак. За щастие единият от машинистите успял да спре аварийно. При инцидента няма пострадали пътници.


В момента влаковете се изтеглят през други коловози, за да се разминат, съобщи Нова телевизия. Предстои да се изясни защо двата влака са се озовали на един и същи коловоз.


Все още няма официална информация от Национална компания "Железопътна инфраструктура", чиито служители са дежурните диспечер и ръководител движение на гара Карлово.

Източник:dnes.dir.bg



Той е издъхнал на 29.06 в болница ИСУЛ

Почина бившият регионален министър и вицепремиер Евгений Бакърджиев. Рано сутринта във вторник той е бил опериран след прекаран коронавирус.


Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 година в София. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство” и до 1991 г. работи като проектант в различни предприятия, достигайки до поста началник на Конструктивен отдел в „Технострой”.


След легализирането на политическата опозиция през 1989 година става член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков”, част от коалицията СДС. От 1991 до 1995 година в кметски наместник на район „Изгрев” към Столична община.


През май 1995 година е избран за ръководител на СДС-София и есента за председател на Столичния общински съвет.Ръководи предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 година и на Петър Стоянов за президент през 1996 година.


Ръководи Националния щаб на протестите и Националната стачка на Обединените демократични сили (ОДС) за сваляне правителството на Жан Виденов и БСП от власт.


Председател на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 година. Избран е за народен представител в 38-ото и 39-ото Народно събрание.


Става вицепремиер в правителството на Иван Костов и министър на регионалното развитие и благоустройството.


Ръководи преговорите с „Газпром” за доставка и транзит на природен газ за България.Той лично ръководи при разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в София през 1999 г.


В края на 1999 г. е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени. През ноември 2001, след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година открито иска оставките на ръководството на партията. Скоро след това е изключен от СДС и основава нова партия Български демократичен съюз „Радикали”.



"Ако знаехте величието на 369, тогава щяхте да имате ключа към Вселената" - Никола Тесла

Горното твърдение е казано от известния учен, който притежава патенти за повече от 300 изобретения. 80% от технологиите, използвани от хората за ежедневните им дейности по света, са изобретени от Никола Тесла. 

Той имал някои интересни навици, например че обиколял блока три пъти, преди да влезе вътре , почиствал чиниите си с 18 салфетки, живял е в хотелски стаи само с номера, които могат да се разделят на три.

Защо Тесла е правил това?  Всъщност суеверен ли е или просто открива закон , който управлява Вселената.

Всички знаем, че математиката не е измислена, а е открита. Ние приемаме че 1 плюс 1 е равно на 2 под каквато и да е форма, тъй като това е универсален закон. По този начин закона на  двоичната система работи чрез удвояване на числата, започвайки от едно. Това е биологичният модел, следван в развитието на клетките и ембрионите. Нашите клетки се умножават от 1 до 2, след това 4, 8, 16 (1 + 6 = 7), 32 (3 + 2 = 5), 64 (6 + 4 = 10 (което отново е 1)), ... и т.н. ., Ако погледнете цялата поредица, тя ще ви даде модела като 1,2,4,8,7,5,1,2,4,8,7 ... и т.н.,. Сега загадъчната част е, че ако продължите да правите това, никога няма да намерите трите числа 3, 6 и 9. Те всъщност са извън този модел.

Ако формирате шаблон, използвайки горната серия, ще получите фигура, както е споменато по-долу, където 1, 2 и 4 се контролират от 3, и където 5,7 и 8 се контролират от 6. И целият модел се овладява от 9.

Числото 9 управляващо Вселена ли е?

Сега опитайте да удвоите 3, ще получите 6, а удвоявайки 6 ще получите 12 (1 + 2 = 3), отново ще получите 3. Това ще продължи и никога няма да намерите 9 никъде. Но ако удвоите 9, ще получите 18, 27, 36, 72 и т.н., което дава сумата от 9 и независимо колко дълго правите това. Така стигаме до заключението, че числото 9 е уникално и по специално от останалите числа.

Следващият интересен факт е, че ако съберете всички числа, включително или изключвайки 369, резултатът ще бъде 9.

1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 = 45 (4 + 5 = 9)

1 + 2 + 4 + 5 + 7 + 8 = 27 (2 + 7 = 9) (обясненият по-горе биологичен модел е 1 + 2 + 4 + 8 + 7 + 5)

 Никола Тесла е знаел за огромното значение на числото 9, но за съжаление, той умира , преди да разкрие тази истина на света. Вероятно  си е мислил, че това знание не трябва да попада в грешни ръце. 

Нека да видим някои невероятни факти за 369:

360 градуса в кръг = (3 + 6 = 9), полукръг = 180 градуса (1 + 8 = 9), след това 90 = 9, след това 45 (4 + 5 = 9), продължава.

Квадрат: 90 * 4 = 360 (3 + 6 = 9), Триъгълник: 60 * 3 = 180 (1 + 8 = 9) също петоъгълник, шестоъгълник и сума от вътрешните ъгли на седмоъгълника и осмоъгълника ще ви дадат числото 9 .

Планетите в Слънчевата система са 9 на брой 

Земята е третата планета в Слънчевата система

Три-Ратна в будизма - Буда, Дхарма и Сангха

В християнството - Света Троица (Отец, Син и Свети Дух)

В исляма - 786 (7 + 8 + 6 = 21 (2 + 1 = 3))

В индуизма - Тримурти (Брахма, Вишну и Шива)

В джайнизма - 24 Тиртанкарара

12 месеца, 24 часа, 60 минути, 60 секунди и т.н.,

3 основни цветове - червен, син и зелен

Исус се моли три пъти в Гетсиманската градина, Петър се отрича от Исус три пъти преди разпятието, той е поставен на кръста на 3-ия час от деня (9 ч. Сутринта) и умира в 9-ия час на деня (15 ч.). Имаше тъмнина в продължение на 3 часа от 12 до 15 часа. Исус възкръсна на третия ден.

В Библията разпятието от Марк 15:25 се извършва на третия час (9 часа сутринта) и смъртта на Исус в деветия час (15 часа). В Йоан 19:14 обаче Исус все още е пред Пилат в шестия час.

Според Библията човекът е създаден от Бог на шестия ден

Тамилската азбука има 12 гласни (1 + 2 = 3), 18 съгласни (1 + 8 = 9), комбинация от гласни и съгласни 216 (2 + 1 + 6 = 9) и специален знак, който има 3 точки

Има 18 сидхари (интелектуални хора), възникнали от Тамилнаду.

ОМ представлява 3 състояния на съзнанието, които са представени от звук A-U-M. Също така, той работи с честота от 432Hz, което накрая е 4 + 3 + 2 = 9.

В индуизма има шест жилища за Муруган, където Пажани е третият от шестте, в които има статуя, построена от Богар Сидхар, която се състои от 9 смъртоносни отрови.

От горните факти, може да се стигне до извода че вероятно 369 е кода на вселената а числото 9 има изключително важно място в нея. 

"Ако искате да намерите тайната на Вселената, представете си я като съвкупност от  енергия, вибрация и честота" - Никола Тесла



До него се е допитвал за съвет и големият изобретател Томас Едисън. 

Този българин се казва Асен Йорданов и е създал две неща, които използваме и днес - телефонният секретар и въздушната възглавница.

Участва в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на "Боинг" - "Б-17", "Б-29 Супер Фортрес" и  "Лайтинг П-38".

Асен Йорданов е почетен гражданин на Ню Йорк, а негов портрет се намира в "Залата на Славните" на летище "Ла Гуардия", а в Ер Спейс Музеум са изложени негови вещи.

"Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на господин Джорданоф" - пишат видни американски авиоспециалисти.

Първият човек, стъпил на Луната Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си от учебниците на Асен Йорданов."От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." - допълва той.

На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец, изпитател, авиоконструктор на "Боинг" и" Дъглас" почина на 71-годишна възраст."

Въпреки огромното световно признание, което получава, на табелката в дома му е пишело: "Асен Йорданов - български пилот авиатор"! 

За съжаление, ние, българите знаем кой е Азис, но не знаем кой е Асен Йорданов...


 


- 35 лв.

- Взимам ги за 30лв или си тръгвам - уверено заяви младата дама.  

- Купете на цената, която смятате за приемлива, госпожо... Тези пари ми трябват, за да живея. - ласкаво отговори бабата.

Момичето купи ягодите на своята си цена и си тръгна с усещане за победа. Тя се качи в скъпата си кола и няколко часа по-късно отиде в изискан ресторант с приятелката си.

Те избраха от менюто всичко което искат. Направиха красиви снимки, хапнаха малко, оставяйки много от поръчаното на масата... Сметката за вечерята им беше 260 лв.  Дамите платиха 300 лв и казаха на собственика на луксозния ресторант да запази разликата, като бакшиш.

Тази история може да се окаже напълно нормална за управителя на луксозен ресторант, но много несправедлива за продавача на домашни ягоди, отглеждани на 5 декара крайградски район с трудно пътуване до града, особено в жегата. 

Въпросът е: "Защо винаги трябва да показваме, че имаме сила, когато купуваме от нуждаещите се?" И защо сме щедри към тези, които не се нуждаят от нашата помощ?

Баща ми купуваше стоки от бедните на високи цени, въпреки че не се нуждаеше от тези неща. Понякога им плащаше повече. Веднъж го попитах: 

- Защо правиш това, татко?

Баща ми отговори: 

- Това е благотворителност, опакована в достойнство, сине мой, винаги трябва да се стремим да бъдем благодарни!"


 


"Когато бях във втори клас, първата ми учителка беше майка ми. Майка ми е българка, завършила е педагогика в Белград и беше учителка в Сърбия. Аз при нея учех.

   При една страшна зима, то е горе на границата между бивша Югославия и Унгария, континентален климат, зимите са жестоки, страшни, и ние седим – тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая… 

   Тя влезе, госпожата, (аз така я наричах), и каза: 

- Деца, искам да излезете на прозорците и да погледнете нещо. И какво виждате?

   И ние всички:

- Сняг, висулки ледени, преспи.

- Не, не – каза – долу погледнете, на улицата.

  Ние погледнахме и някой, може и аз да съм бил, каза:

- Ами, има 5-6 врабчета.

- А – каза – погледнете ги хубаво. А сега се върнете на  чиновете. За тях исках да ви разкажа нещо. Вижте – има едни птици, дето идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята започнат да цъфтят – те идват тогава у нас, па живеят известно време, па се размножават, а като забръска към зимата, си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука, те тука са родени и тука ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тука ще останат!

    Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чувал!"


 


– знаехме имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов;

– разказвахме тайно вицове за Тодор Живков и Брежнев;

– помним в. „Работническо дело“ и заглавия като: „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса

– една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

– намирахме за напълно нормално за лека кола да се „чака ред“;

– понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ни звучат мило;

–„Паралели“ беше суперсписание, а „Антени“

– направо дисидентски вестник;

– бяхме убедени, че знаем руски език по рождение;

– „Некерман“ и „Квеле“ бяха нашите модни библии;

– Чичко Филипов беше част от семейството ни, а Гарелов предизвикваше възторг у баща ми;

– баба на село редовно ни снабдяваше със зеленчуци, свинско, ракия и вино;

– трамвайните билети бяха по 6 ст., бозата – 4 ст., бонбоните ролки – от 2 ст., самоделната дъвка от чамсакъз и българската дъвка, която не може да се дъвчи;

– луканката беше скъп деликатес, който се купуваше на празници или за гости;

– шиехме си панталони от български дънков плат, обърнат наопаки; – най-скандалният и забранен филм беше „Емануела“;

– Адриано Челентано беше най-добрият певец на всички времена;

– „Распутин“ беше герой от едноименната песен на „Бони Ем“, приопомням Соц.бг

– екскурзията до Чехословакия или ГДР беше едно от най-впечатляващите събития в живота ни;

– Полският център в София беше средище на западната култура; – не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

– ладата беше символ на престиж;

– единственият начин да се пие нескафе беше, като предварително се бърка в чашата до припадък със захар и три капки вода;

– Сърбия беше символ на Запада;

– най-прочутият актьор беше Гойко Митич;

– любимият сериал – „Робинята Изаура”;

– най-хубавият дезодорант беше „Рексона“; никога не изхвърляхме празната му опаковка, а я слагахме като украса на секцията;

– в новогодишната нощ се борехме с дрямката, за да дочакаме в 2 часа по телевизията „западната естрада“

– балета на ГДР и Карел Гот.

Може да допълвате:


 


Младото момче, което падна от деветия етаж на жилищна сграда в столичния квартал „Надежда“ 1, е било бутнато от майка си.


Тази информация съобщава News24sofia.eu, като сведенията са на разследващи, които работят по случая.


Майката на 24-годишния Александър Павлов е признала вината си. Тя е заявила пред полицаите от столичното 02 РУ-СДВР – МВР, че съжалява много за стореното.


Жената разказала пред униформените, че Александър започнал да крещи в апартамента, бил я ударил в лицето и корема, а след това, докато момчето пуши цигара на терасата, тя го е бутнала.


Сигнал за криминалното престъпление на телефон 112 е подала лично майката.


На място пристигат криминалисти и полиция. „Спешна помощ“ само констатират смъртта на младия човек.



Трагедията се разигра около обяд вчера в блок 153 в „Надежда“ 1. По първоначална информация момчето се бе хвърлило от блока само. На същия ден съсед на семейството разказа, че Александър бил психически тормозен от своята майка. В апартамента на семейството често ходила и полиция, а сигнали подавали и голяма част от съседите.


Последното пристигане на полицията било само ден преди да се случи инцидента.


„Момчето е много добро. Доколкото разбрах от свои приятелки на III-ти етаж Александър е починал намясто. Линейката го е откарала в съдебна медицина. От много време насам се говори между съседи, че майката на момчето Димитринка има психически проблеми”, разказват съседи.


Жената била разведена от години и сама се е грижила за сина си.


 


„РУФИНКИНАТА“ УВЕКОВЕЧАВА ТРАГИЧНАТА ЛЮБОВ

НА ДВАМА МЛАДИ ОТ СЕЛО ПОПРЕЛКА

…Началото на ХХ век, Родопите. Ибрям Али и хубавата Найме се обичат. Макар че бащата на момичето е против тяхната връзка, те решават да се оженят, но Али е обвинен от богатия Дели Мехмед, при когото аргатува, в кражба и е арестуван. Крадецът се оказва синът на Дели Мехмед, но той не сваля обвинението си от Али. Али бяга от ареста и между него и Дели Мехмед пламва вражда и борба за отмъщение. Дели губи разсъдъка си и се обесва, а Али е принуден да избяга. След две години, когато се завръща в родното си село, разбира, че Нейме е умряла. Али е убит от засада, пеейки любимата си песен за Руфинка.

Това е сюжетът на българския игрален филм от 1971 г. „Краят на песента“ на режисьора Милен Николов, създаден по затрогващия разказ на Николай Хайтов „Ибрям Али“. Финалът на този филм прави особено популярен фолклорния шедьовър „Руфинка болна легнала“. Една от знаковите родопски песни, които се знаят от всеки българин. Способна да докосне всяко сърце, особено в изпълнението на Васил Михайлов.

Малцина знаят, че Руфинка е била реално съществуваща личност. Легендите датират нейното битие отпреди 150 години в село Попрелка, закътано високо в прегръдката на смолянските гори. (Това завързано име не е нищо повече от синоним на „селска седянка“, на която се преде.)

Според преданието в селото живяло момиче на име Руфие Чакалова, изключително красиво и работливо. В Руфие се влюбил момък от съседното село Надарци, който поискал ръката и. Докато дойде време за годежа и сватбата обаче, момата се разболяла и починала. Трогнати от тежката и съдба и невъзможната любов, хората я увековечили в песен.

Според разказите в селото на гроба и пораснало рядкото цвете бяла кандилка, което цъфти през юни. Местните го наричат Руфинкиното цвете, не са го виждали другаде, то вирее единствено край камарата с камъни, където една любов си е отишла от света. Според текста на песента преди да умре, Руфинка поискала да даде чеиза си на друга, която да я замести до любимия мъж. По-старите хора си спомнят, че годеникът й се казвал Асан Кичуков и живял цели 100 години.  Неосъществената любов на двамата млади трогнала до сълзи местните певци, които възпели Руфинкината трагедия в тъжна елегична песен. Мелодията ? се обагря с още по-сърцераздирателни трели, когато изпълнението се озвучи от сантиментално протяжните ручила на гайдите, които сякаш опяват нелепо прекъснатия живот на момичето. 

Горанка Петкова 

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал една стара майчица.

В чешка и вода даваше

и на Руфинка думаше:

– Дощеро, мила майчина,

мила ли ти е диньоса,

диньоса още рубаса?

– Майчинко, стара майчинко,

не ми е мила диньоса

най ми е мила рубаса,

че нема да я понося.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

рубаса да и придадам

любесо да и отстъпя.

Умирам, майко, умирам

тебе са вяра не фаща,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

а я ще в земя да ида.


 


Тодор Живков в Ню Йорк, годината е  1960та.

През септември 1960 г., по инициатива на Никита Хрушчов,   Живков заминава заедно с няколко други източноевропейски ръководители за САЩ, за да участва в работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН и пребивава там близо месец. 

Посещава заводи за обработка на храни, както и град Атлантик, където е впечатлен от огромните хотели. Споменава пред репортери, че в България обмислят построяването на един-два хотела на 8 – 10 етажа на брега на Черно море, подобни на видените в САЩ. /Ню Йорк Таймс, 13 октомври 1960 г., стр. 73./

В американските си интервюта Живков отрича България да е марионетка на СССР. „Марионетка ли? Това не е вярно! – казва той пред журналист от „Вашингтон пост“. – Това е голяма клевета. Съветският съюз ни помага да изградим независима икономика!“ /„Вашингтон пост“, 8 октомври 1960 г., стр. А11./



Съществуват хора с наистина златно сърце – безкористни, отдадени на другите и загрижени за чуждото страдание. Такъв е и човекът, чиято история ще ви разкажем днес.

Тонг Фуок Фук от Виетнам показа на този свят какво всъщност означава безкористност. Всичко започва през 2001 г., когато жена му забременява.


Седнал в коридора на болницата, Тонг забелязва, как бременните жени влизат в кабинета и го напускат облени в сълзи.

Той не разбира веднага значението на случващото се. Тонг не може да проумее как може да убиеш собственото си бебе. Да убиеш и дори да не го погребеш човешки.

Ситуацията невероятно докосва сърцето на Тонг. Със собствени средства строителят решава да купи земя под хълма Хон Том, където може да погребе бебетата, чийто живот е прекъснат, преди да започне. След като получава разрешение от болницата, Тонг погреба повече от 10 000 бебета през първите няколко години.

Истинската цел на виетнамеца, обаче, е съвсем различна. Тонг се надява, че бременните жени, които посещават гробището, вече няма да искат да се отърват от собствените си деца.

Идеята му успява и след известно време майките, които поради материални трудности не могат да осигурят бъдеще на детето си, започват да се обръщат към Тонг за помощ.

Отговорът на човека трогва всички дълбоко. Тонг се съгласява да вземе в семейството си всички нуждаещи се деца. На гробището, изпълнено с тъга и скръб, е построена къща, която става дом за повече от 100 деца.

Съчувствайки на проблемите на други хора, Тонг се съгласява да върне децата на майките, когато техните финансови и семейни трудности приключат.

За да не бърка имената на 100-те му осиновитени синове и дъщери, Тонг им дава сладки прозвища. Например, “Вин” (чест) или “Там” (сърце). Всички бебета носят фамилното име на майка си и фамилното име на Тонг.

“Ще продължа до последния дъх”, казва бащата на много деца. “Надявам се, че моите деца също ще помогнат на хората, когато напусна този свят.”Можете да научите много от такъв баща!






senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации