Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за „кулаци“, „дребна буржоазия“ и „експлоататори“. По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство. Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков, опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.

Бруталните действия срещу селяните

През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи „големият скок“ на сталинската колективизация, като поне 2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с „експлоататорската класа“ в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За „кулаци“ са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.Съдбата на „кулаците“ всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след „разкулачването“ преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.

Насилията рязко нарастват след 1948 година, изтъква шефът на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да „агитират“ селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС-тата по съветски образец. „Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата. Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат.“ Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си. Въпреки старанието и репресиите, до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села – от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.

Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на „кулаците“ и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната – предимно в Тракийската низина и Добруджа. Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на „кулаците“. Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал-Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и допълнително да закупи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.

Новият план за унищожение на селската „буржоазия“ е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси – независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: „…ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!“. Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че неслучайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.

По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 1950-те години са насочени срещу „кулаците“ и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.

Когато селата започнаха да се обезлюдяват

Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават „общонародна собственост“. Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 1950-те до края на 1960-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в „градски пролетариат“.

Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селско-стопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (…) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС, не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“.




Тя бе едно от популярните лица от телевизионния екран


На 71-годишна възраст почина едно от популярните лица от телевизионния екран – Клара Маринова, съобщи NOVA TV. Тя е родена на 20 април 1949 година в село Ресилово. Завършва Техническия университет в София.


Маринова е журналист с дългогодишен опит в БНТ.  Тя бе и депутат от БСП в 7-то Велико народно събрание, 36-то и 37-то Народно събрание, както и ръководител на пресцентъра на ПГДЛ в 37-то Народно събрание.Застана начело на пресцентъра на БСП по време на най-тежките времена в държавата – през изпълнената с политическа турбулентност 1997 година. 


Мнозина я запомниха като пеещата журналистка в замеряния с павета парламент по време на големите протести.


Искрени съболезнования на близките и приятелите на Клара Маринова! Поклон пред паметта й!



Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който да не знае историческите факти, свързани с него. Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил. Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България.


Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка. Паметникът на свободата, както е наречен монумента, е висок 31,5 м. “На борците за свободата“, гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“, което едва ли има българин, който да не е чувал за него.


Да, това пише в учебниците. Това са ни казвали учителите по история. Но има и доста други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват от историята. 10 от тях представя в блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид.


1. Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските абсурди.


2. Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник, на мястото където е била „Стоманената батарея“. На самия връх Свети Никола е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира „вечният огън“.) Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но… за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.


3. Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по… политически причини. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения.


4. Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.“ И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с „въртенето на лъва в различните посоки на света…“. Така строежът на прекроеният паметник продължава отново през 1931 г. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.


Искам да споделя и няколко любопитни факти които ми е разказал моя дядо, който е взел пряко участие при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки уредник и е водел трудовашка чета от така наречената „трудова повинност“, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала около 30 човека, съставена предимно от неграмотни млади момчета, а той е бил техен „началник“. А бе, казано по друг начин „трудовашки фелдфебел“.5. Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез… контролирано взривяване. Той пробил 7 отвора и поставил определено количество взривно вещество. След взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си.


6. И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.


7. Друго, с което често се спекулира, това е че боевете на Шипка са продължили само… три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски.


8. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция.


9. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски войни.


10. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко е спокойно!“. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки./bgnow.eu/



Като мярка срещу недекларираната заетост в страната, предлагат да се промени сега действащата схема на плащане на осигуровките у нас – 60% – за сметка на работодателя и 40% – за сметка на работника, като служителите да плащат по-високи и дори да поемат целите осигуровки.

Това беше предложено в представената от Асоциация на индустриалния капитал в България Национална карта на недекларираната заетост.

Според проф. Емилия Ченгелова, която представи изследване по темата, по този начин ще се намали икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и в същото време ще се увеличи интересът на работника, не само да има трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение, пише Труд.

Друга мярка е осъвременяване на трудовото законодателство, за да се изключат “вратичките”, които сега позволяват наемането на хора без договор.Работодателите искат и да се въведе системи от бонуси и стимули за коректните фирми. 29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците. Пет вида недекларирана заетост се използват у нас.

Най-честата практика е работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка. На второ място се прилага практиката да не се плаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори – тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки. Едва след това се прилага практиката да се наемат хора без трудов договор, а на последно място е използването на фалшива самонаетост, обясни проф. Ченгелова.91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недеклариран труд има, защото законите у нас оставят вратички. Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната системи, показва още изследването.

Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той. Пандемията показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.

Източник:https://novini.store/



Забраната за конгреси, сватби, кръщенета, семинари, конференции отпада от 1 мартЗаведенията ще отворят от 1 март при капацитет от 50%, до 6 човека на маса и ще работят до 23 часа. Това съобщи вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.


Нощните клубове ще отворят от 1 април, съобщава "Стандарт".


Забраната за организирането на събития - конгреси, сватби, кръщенета, семинари, конференции отпада от 1 март, но ще има ограничение в капацитета от 30%. Запазва се ограничението от 15 човека за организирани частни събития като сватби и кръщенета.


Задължително е спазването на всички противоепидемични за работа, подчерта вицепремиерът. Тя беше категорична, че контролът ще е безкомпромисен и не трябва да се допуска и една грешка, която може да опетни бранша.


Министър Николова посочи, че с официално писмо още от 19 януари тя е предложила отварянето на заведенията, като идеята е била работното време да е до 22:30 часа.


„Днес направихме ново предложение за дейности до 23 часа, което беше прието и от бизнеса”, посочи вицепремиерът.


Работещите в туристическия сектор ще бъдат ваксинирани приоритетно, като предстои представителите на бранша да предоставят в Министерството на туризма приблизителния брой на желаещите да се ваксинират. Данните ще бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването, което ще организира имунизацията.


„Важно е да се направи организация и да разберем каква част от представителите на бранша имат желание да се ваксинират, за да може това да стане преди активния летен сезон”, коментира министър Костадин Ангелов.


 


На 26 юни 1981 г. в град Копер (тогава във Федеративна република Югославия) е вдигнат родния трибагреник на моторен кораб „Скандинавия” (по-късно, от 23 декември 1981 г. - „Царевец” - TZAREVETZ - IMO 7814462), първият български кораб тип „ро-ро” закупен от ДСП „Международен автотранспорт” (по-късно известно като СО „МАТ”). 

Корабът е построен през 1979 г. като SCANDINAVIA по датския проект Challenger.  Експлоатацията му е поверена на екипаж от Параходство БМФ с капитан Живко Гаврилов и с главен механик Димитър Христов.

БМФ предоставя екипажи на СО-МАТ от резервния състав на собствените си фериботи - високо квалифицирани командни и изпълнителски кадри в обслужването на кораби - скандинавска корабостроителна продукция. Така се предотвратяват банкови неуредици или користни замисли на корабособственика - продавач, за получаване на неустойки от евентуалното закъснение за отплаване по разписание. 

Въпреки че българският екипаж е допуснат да се качи на борда само два часа преди определеното време за отплаване, „Царевец” наистина напуска пристанището по разписание.В търговския флот на България корабът „Царевец” служи до 1988 г., след което е продаден на британска фирма, която го преоборудва в пътнически ферибот. Под имената „Fiesta”, „Fantasia”, „Stena Fantasia” фериботът плава в Ламанша. През 2005 г. в Гданск е ремонтиран основно и плава в Балтийско море под полски флаг с името „Wawel”. Под това име корабът плава и до днес.

Част от биографията на кораба е заснемането на борда му на серийния български филм „Васко да Гама от село Рупча”.

Източник:Морски вестник


Снимка: БТА

През 2025 година минималната работна заплата да достигне 1230 лева, а средната - 2460 лева, настоява КНСБ в Меморандум за социално-икономическото развитие на България за следващите 4 години.


Предстои документът да се обсъжда с участниците в предизборната кампания. Целта на синдиката е бъдещите управляващи да се стремят към постигане на основни параметри в ключови области като доходи и възстановяване на икономиката.


Синдикалистите прогнозират ежегоден ръст на брутния вътрешен продукт от поне 3,5%. Те искат ускорен ръст на заплатите от близо 13 на сто годишно и поставят като основна целта минималната заплата да бъде 50 на сто от средната в края на следващия четиригодишен управленски мандат. В момента съотношението е малко над  42 на сто.


Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира:


"На бюджета това, по наше изчисление, ще струва някъде около милиард, милиард и 200 милиона на година. Тоест за четирите години малко под 5 милиарда лева. Това е цената, за да можем да стигнем до тези величини, а с този растеж, който споменах вече, за нас това е постижимо".


От КНСБ настояват за достигане през 2025 г. на 67% от средноевропейските нива на БВП на глава от населението и на доходите у нас по паритет на покупателна способност.


В меморандума е заложено също искане за повишаване на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст от сегашните 380 на 730 лв. на месец, на средната пенсия от 490 на 865 лева и на минималното обезщетение за безработица - от 12 на 35 лв. на ден.


"Политиците, които искат да вземат властта, да кажат на народа, те това искат ли да го изпълняват или няма да го изпълняват, защото да могат хората да си направят сметката", отбеляза още Пламен Димитров.


В предаването "12+3" икономистът Любослав Костов представи анализ на КНСБ за предприетите мерки заради кризата с коронавируса, според който заделените от България средства за тази цел са близо 8 млрд. лева, 6,7% от БВП на страната за 2019-а година. Сред страните от ЕС, по дял на тези средства, след нас е само Румъния, която има 4% от БВП.

Източник:БНТ



Приятелката на Кристиян Николов, обвинен за катастрофата, която отне живота на журналиста Милен Цветков преди почти година, даде днес показания пред съда, съобщава БНТ. Симона Цанкова твърди, че веднага след сблъсъка Кристиян опитал да помогне на пострадалия Цветков, правил му изкуствено дишане и си свалил обувката, за да я сложи под главата му.


Цанкова обаче не описа точния момент на катастрофата, тъй като, по нейни думи, чела инструкции как да свърже плеър за музика с Bluetooth слушалки. Чула Георги Иванов, син на депутата Лъчезар Иванов, да вика, вдигнала глава и тогава се ударили в нещо, което тя не е видяла.Приятелката на Кристиян разказа още, че в деня преди фаталната катастрофа е празнувала рождения си ден. За целта решили да си направят пикник на Витоша. Отишли там с компания, но полицаи ги видели. Обяснили им, че събранията на открито са забранени заради пандемията и им съставили актове. Тогава купонът се преместил в дома на Кристиян и продължил до след полунощ. Всички употребявали алкохол.


След като изпил пореден шот, Кристиян споделил на Симона, че се почувствал странно. След това Кристиян пил успокоителен чай и се намазал с успокоителен крем. Купувал ги онлайн и ги ползвал по време на сесии. В деня на катастрофата се събудили в ранния следобед. Заедно с Георги Иванов тръгвали на разходка. Симона твърди също, че само един път преди години видяла Кристиян да пробва да пуши марихуана, но не му харесало.


Георги Иванов, който е син на депутата Лъчезар Иванов, не се яви в съдебната зала. Оказа се, че адресът, на който е изпратена призовката му отдавна не е неговият личен. Според адвоката му момчето от години живее в Италия и предвид пандемията не е ясно кога ще се върне в България.


"Сега" припомня, че 23-годишният Кристиян е обвинен в умишлено причиняване смъртта на Милен Цветков. Той е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил със скорост над разрешената и не спрял при приближаване на кръстовището при червен светофар. Случаят е особено тежък, тъй като деецът е управлявал автомобила след употреба на различни видове наркотични вещества – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам, твърди обвинението. НК предвижда от 15 до 20 години или доживотен затвор за това престъпление. Предварителното заключение на аутопсията сочи, че вследствие на удара на Цветков са били причинени множество несъвместими с живота травми - счупване на ребра, травма на черния дроб, както и сърдечна тампонада, сочи прокуратурата.


Записи от камери в района на катастрофата показват как джипът, управляван от Кристиан Николов, помита колата на журналиста и по чудо 6-ма пешеходци се разминават със смъртта. Младият мъж е задържан под стража от 20 април м.г.



Димитър Георгиев, който на 8 декември 2018 г. в гр. Бяла черква, изнасилил и умъртвил 70-годишна жена, обжалва доживотна присъда, пише „Труд“.

Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Строгото наказание му бе наложено Окръжен съд – Велико Търново. Въззивното дело ще се гледа на 22 февруари в Апелативния съд в старата столица.

Магистратите от Окръжния съд са признали за виновен Димитър, като са му наложили най-тежката присъда- доживотен затвор, която следва да изтърпи при първоначален специален режим.

Съдът е осъдил подсъдимия Димитър Г., да заплати на наследниците на жертвата сумата от по 30 000 лева на всяка от тях, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната лихва от 06.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил разликата до предявените граждански искове от по 150 000 лева, като неоснователни.

В злокобната вечер, обвиняемият, който тъкмо навършил пълнолетие, бил на гости в познат, където празнували имен ден, консумирал ракия и бира, пушил заедно с компанията цигара с марихуана.

След като си тръгнал, прибирайки се към дома си, минал покрай къщата на пострадалата баба Петранка, която познавал и знаел, че живее сама. Влязъл в двора, почукал на вратата и се скрил. Когато възрастната жена излязла, Димитър се показал и я нападнал, като притиснал с ръка устата и носа й, за да не вика. След като я насилил, си тръгнал, оставайки пострадалата неподвижно да лежи на земята.

По пътя влязъл в къщата на друга възрастна жена, но тя се развикала и Димитър си тръгнал.

Тялото на изнасилената и убита баба Петранка бе открито два дни след престъплението от нейна съседка, която се обадила на кметицата, а тя подала сигнал в полицията.

Младежът беше заловен, а пред съда стана ясно, че преди това той е отправял сексуални намеци и закани към възрастни жени от Бяла черква.



Завръщането на 15-годишната Жасмин Блок в семейството й се случи тази неделя, след като тя изчезна безследно в началото на август в Минесота, съобщават местни медии.


Във връзка с изчезването и са арестувани трима: 32-годишният Томас Баркър, 31-годишният Джошуа Холби и 20-годишният Стивън Пауърс.


Полицаите са заявили, че девойката е била позната поне с един от тях. По официалната версия, Баркър е убедил момичето да се качи в колата му и го откарал в къща, където то било подложено нееднократно на физическо и сексуално насилие. Престъпниците завързали Жасмин и постоянно я заплашвали с нож.

Едва миналия вторник те я оставили сама и тя успяла да избяга. Но я очаквало горчиво разочарование. Тя почукала на вратите на няколко къщи, но никой не и отворил.


Тогава отчаяното момиче се хвърлило в езерото Томпсън и го преплувала. След 3 километра изтощителна борба с вълните Жасмин доплувала до другия бряг и попаднала в някаква ферма.Стопаните и позвънили на тел. 911. Жасмин била откарана в болница, а престъпниците са арестувани. Те са обвинени в отвличане, държане в плен на човек и насилие спрямо непълнолетна.

Превод: БЛИЦ




Мъж починал в началото на 2009г., се оказал длъжник на енергото по две фактури, едната издадена четири години след смъртта му. Натрупаната сума за ток, след корекционни сметки за неправомерно прикачване към мрежата, е била 2 775 лв. Отделно били начислени лихви в размер на 1342 лв., пише "Труд".


Ощетеното дружество е предприело действия по съдебен път да получи поне част от сумите, завеждайки иск срещу двамата наследници на клиента си. То поискало те да платят по 277 лв. от дължимите пари за ток и още по 134 лв. от лихвите, което е по 1/10 от сумите. Децата на починалия побързали да обявят пред Районния съд в Исперих, че се отказват от наследството.


"Претендираното парично задължение изобщо не е част от наследството на титуляря – потребител на електрическата енергия, тъй като е възникнало след смъртта му", обяви съдът и отхвърли иска на енергото, като недоказан и неоснователен.


От решението става ясно, че клиентът е починал на 26 февруари 2009г. През декември същата година било издадено дебитно известие за 1876 лв., което било за консумация на ток от юни нататък. През април 2013г. било издадено второ за 899 лв., което обхващало периода от октомври 2012г. за следващите близо пет месеца. И двете били на база констативни протоколи за установено неправомерно прикачване към електроразпределителната мрежа преди електромера.


Двете не били платени и била начислена лихва до ноември 2015г. По този повод съдът констатира, че: „Не е било възможно фактическо ползване на имота и реалната консумация на енергия от страна на наследодателя поради смъртта му, настъпила в по-ранен момент”. Не били събрани доказателства наследниците да са били ползватели на имота и консуматори на доставяния ток в него за посочения период. Отделно те се били отказали да приемат наследството, съответно и пасивите от него. Така претенциите на енергото за тока за стария период бяха отхвърлени. Решението на Районния съд в Исперих подлежи на обжалване пред Окръжния в Разград.



Според изследване, публикувано в американския вестник: “USA Today” 68% от нашето население предпочита да утоли глада си с дюнер или хамбургер, за разлика от американците, където този процент е редуциран до 44!

Огромна палачинка, пълна с достатъчно количество месо, пържени картофки, кетчуп, майонеза, поостаряли зеленчуци, огромно количество сол… и какво ли още не, на прекалено ниска цена. Известно е, че месото – пилешко или свинско, приготвено на грил, е с особено ниско качество и е най-евтиното, което може да се намери на пазара. Факт е, че мазното месо ускорява процеса на стареене на клетката и способства за появата на сърдечно-съдови заболявания. Освен това съществува реална опасност от натравяне, ако то не е изпечено добре. От друга страна пък е доказано, че печенето на скара или пърженето не са едни от най-здравословните алтернативи за приготвянето на храна, пишат от bb-team.Основно рискът идва от консумацията на месо с изтекъл срок на годност или лоша обща хигиена в заведението. Сосове в дюнерите


От Агенцията по храните алармират,  че твърде често сосовете към дюнерите са с изминал срок на годност или просто високите температури са ги скапали, поради което консумацията им води до тежки хранителни натравяния. Освен това инспекторите разясняват, че масовата практика сосовете да се оставят на пряка слънчева светлина, а не в хладилник води до завъждането на опасни болестотворни микроорганизми в тях.По тази причина експертите заявяват, че само 2 хапки от сандвич, гарниран с опасен сос могат да ни навлекат сериозни здравословни проблеми.  От Агенцията по храните все пак заявиха, че непрекъснато правят проверки на павилионите за храни на открито, но при все  съветват хората в жегите да наблегнат на по – леките храни и да избягват т.н.р джънк фууд.

  

Експерти предупреждават, че в горещия сезон най-опасно е да си купим сладолед или дюнер от улицата – най-вече заради начина на съхранение./Блиц/


Годишнина от обесването на Левски

Поклон Пред Паметта На Апостола На Свободата!С възпоменателна церемония и поднасяне на цветя и венци пред паметника на Васил Левски в София ще бъдат отбелязани 148 години от гибелта на Апостола. Тази година заради пандемията церемонията ще е различна – само с участието на гвардейци и без речи на политици, като целта е да няма струпване на много хора на едно място.


През целия ден пред паметника на Апостола в столицата от 10 до 20 часа ще има почетен караул от Националната гвардейска част.


В 17 ч. в храма „Света София“ ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски. Половин час по-късно камбаните на църквата и на катедралата „Свети Александър Невски“ ще бият по повод възпоменанието. В 17,45 пред паметника на Васил Левски ще се проведе гвардейска церемония. Ще бъде запален жертвен огън и гвардейци ще поднесат цветя пред паметника от името на институциите без присъствието на техни представители. Заради противоепидемичните мерки ще бъде изпълнен само елемент от ритуала-възпоменание, който се провежда ежегодно на 19-и февруари.



Административният съд в Сливен е потвърдил поредната заповед за отнемане на свидетелство за управление на МПС, издадена заради това, че притежателят му не познавал правилата за движение по пътищата, съобщиха от пресцентъра на областната дирекция на МВР днес.

Нарушението е установено през 2020 г. от екип на Районното полицейско управление в града. Водачът е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ в сливенския ромски квартал „Надежда“, като е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата – карал е без включени светлини и не е поставил обезопасителен колан,съобщи interesninews.eu

Проверяващият екип установил намясто, че шофьорът не познава основни правила за движение, в това число и значението на знаците В1 и В2 – „Забранено влизането на пътни превозни средства“ и „Забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. Мъжът дори не можел да прочете текста на връчения му акт. Полицейските служители са отнели свидетелството на управление на МПС на водача, за което е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Това не е първият подобен случай в Сливен. През изминалата година екипи на Районното управление са установили 5 случая на управление на МПС в града от водачи, които не познават правилата за движение, маркировката, пътните знаци и дори заявяват че са неграмотни.

Свидетелствата за управление на МПС на тези хора са отнети до успешно полагане на проверовъчен изпит. Отнетите свидетелства по принцип са редовни, но са издадени в Кипър и Гърция, където не се изисква образователен ценз на кандидатите за шофьори. В България обаче кандидатите трябва да са завършили най-малко осми клас, т.е. да са грамотни, коментират полицаи.Само една от отнетите шофьорски книжки била издадено у нас. Тя е върната на притежателя си, след като той положил успешно проверовъчен изпит пред КАТ. Всички издадени заповеди за отнемане на шофьорските книжки по тази причина са обжалвани от потърпевшите, но и всички те са потвърдени като законосъобразни от Административния съд в града.

Екипи на полицейското управление в Сливен продължават да извършват ежедневен контрол и проверки по безопасност на движението на територията на общината. Благодарение на засилената патрулна дейност през 2020 г. са установени сериозни нарушения на ЗДвП, влияещи пряко на пътния травматизъм. При проверките са хванати 60 водачи, които управлявали автомобили след употреба на алкохол или наркотични вещества.



Новинарският екип на bTV отново е тиражирал прогнозни предизборни данни на нещото, което се казва „Барометър България“ и което лъже, че е социологическа агенция. Това написа телевизионният водещ Слави Трифонов на своя профил във Facebook.


По думите му „Барометър България“ не е социологическа агенция, а е тролска организация, която пропагандира предимно в полза на една партия - на ВМРО. "Даже не знам дали може да се нарече организация, защото според разследване на „Свободна Европа“ зад нея официално стои един единствен човек, някой си Николай Николов, който има обща фирма с общински съветник от ВМРО", пише Трифонов.

Според него вчерашните „социологически данни“ са били разпространени само "в няколко маргинални сайта като skandal.bg, vihrogon.bg, в сайта на bTV и разбира се – „горещо в ПИК“. "Дали в bTV се гордеят да са в тази редичка?", пита водещият.

Публикуваме пълното изявление на Слави Трифонов без редакторска намеса:

Новинарският екип на bTV отново е тиражирал прогнозни предизборни данни на нещото, което се казва „Барометър България“ и което лъже, че е социологическа агенция. „Барометър България“ не е социологическа агенция, а е тролска организация, която пропагандира предимно в полза на една партия. На ВМРО. Даже не знам дали може да се нарече организация, защото според разследване на „Свободна Европа“ зад нея официално стои един единствен човек, някой си Николай Николов, който има обща фирма с общински съветник от ВМРО. Новинарите в bTV, които имат претенциите да са професионалисти, би трябвало много добре да знаят за какво става въпрос. 

Новинарският екип на bTV разполага с мощен финансов и кадрови ресурс и затова съм изненадан, че той продължава да тиражира фалшиви данни, подадени от тролове. В началото на декември новините на БНТ също се издъниха и разпространиха данни на нещото, наречено „Барометър България“. Във времето това са правили и от Nova, и от телевизия „Европа“. Вчерашните „социологически данни“ обаче бяха разпространени само в няколко маргинални сайта като skandal.bg, vihrogon.bg, в сайта на bTV и разбира се – „горещо в ПИК“. Дали в bTV се гордеят да са в тази редичка? Сега, специално за bTV, ще припомня каква уникална социология прави нещото „Барометър България“. 

Тези данни съм ги цитирал в моето предаване по „7/8 Ти Ви“ още през 2019 г. Седмица преди местните избори нещото „Барометър България“ твърдеше, че на балотаж в София ще отидат Йорданка Фандъкова от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО, който на първи тур щял да получи 19,4%. Хубаво, но Джамбазки получи 3.9% и завърши пети. Нерде балотаж, нерде пети? Пред „Свободна Европа“ единственият човек, който стои зад „Барометър България“, казва следното: „Ако се чудите как попадат данните ни на определени места – изпращаме прессъобщение и ако дадена медия иска да ги ползва, го прави“. 

Така значи – някакъв човек, който твърди, че е социологическа агенция, е изпратил данните на bTV и те са решили да ги ползват. Абе, то ставало много лесно. Днес и аз мисля да изпратя социологически данни на bTV – правени са от социологическа агенция „Термометър“ и според тези резултати Бирената партия ще получи 10% на предстоящите избори. И ще чакам bTV да ги обявят.

Източник:actualno.com


Издирват приятелката на бургаския рапър Гарджока. Джулия е в неизвестност от около 26 дни, твърди нейна приятелка. Истинското име на синеоката красавица е Илияна Петрова. Тя не отговаряла на съобщенията в социалните мрежи и от 20 януари е офлайн, посочва дружката й Екатерина Костадинова, която е изключително притеснена за нея. 


Последният пост на Джулия в социалните мрежи е от 20 януари,съобщава Флагман.бг. 

След екшъна, който рапърът Никола Нанев спретна на АМ "Хемус", на редакционната поща на Флагман.бг пристигна писмо от наша читателка, която твърди, че в "полудяването" на Гарджока е замесена жена - друга певица от Варна. Именно тя била причината бургазлията да се премести да живее в морската столица. Не е ясно дали R&B изпълнителката има наистина връзка с Гарджока и дали е замесена в изчезването на Джулия. Потребили в мрежата твърдят, че Нанев е влюбен до уши в Илияна Петрова и дори е посветил една от песните си на наея - "Първата, последната". 

Източник:Флагман


 

Почти 15 000 коли от времето на социализма, които са над 30-годишни, все още се движат по пътищата у нас и имат регистрация в КАТ. А регистрираните aвтoмoбили в страната ca около 2,8 млн.

Най-многобройната група е на Москвичите – 6613. Причината е, че няколко модела от въпросното съветско возило дълги години се произвеждаха и у нас в завод „Балкан“ в Ловеч. От произвежданите също у нас „Булгаррено“ с регистрация сега са само 73.

Интересното е, че Ладите, за които навремето хората чакаха доста години ред в„Мототехника“, са вече много редки. Справка в сайта на КАТ сочи, че по-старите от 20 години регистрирани возила от марката са само 191. Те са много по-малко  дори от старите Волги, които са над хиляда, или от двутактовите източногермански Вартбурзи, чиято бройка също е над 1000.

От полските модели „Варшава“ и „Полонез“ са останали съответно само 84 и 17 бройки,а за „Фиат“, произвеждан някога и в Полша, в сайта на КАТ няма отделна информация.Запорожките на повече от 20 години с регистрация в транспортната полиция са останали само 249, а от произвежданите в бивша Югославия „Застава“ има само 225. От друг модел – „Юго Флорида“, също правен в разпадналата се балканска държава, е регистрирана само една кола, пише „Монитор“.

От останалите соцмарки леки автомобили от преди 1989 г. от „Чайка“ са останали 58, а от следващия й модел ЗИМ – 13. Навремето в бившия СССР тези коли са наричани„членовози“, защото са били използвани като служебни коли на ръководната върхушка на управляващата комунистическа партия.

В последните години у нас немалко хора са станали колекционери на марката Трабант.Причината е, че мукавеният автомобил, произвеждан в бившата ГДР, се превърна в основния символ на онези времена. Повечето от колекционерите на трабитата у нас го правят от сантиментални подбуди.



От 4 г. не е вдигана заплата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който получава 2300 лв. За сравнение в най-малката и най-бедна община в област Добрич кметът на Крушари с население от само 3797 души взима космическите 3720 лева, а заместниците му 2800 лв.

5070лв. основна заплата одобриха за кмета на Перник Станислав Владимиров /БСП/ местните общински съветници . Той си бе поискал увеличение от 2800 на 4200 лв., но общинарите решиха да му дадат максимално възможното. Така Владимиров засега е шампион по заплата сред кметовете, показа проверка на “24 часа”.

Преди Владимиров първенството държеше кметът на Мадан Фахри Молайсенов с 4600 лв. – максималната сума според ранга на общината.

Кмeтът нa Руce Пeнчo Милкoв (БCП) щe пoлучaвa мeceчнo възнaгрaждeниe oт шecт минимaлни рaбoтни зaплaти – 3900 лева тoвa рeши на (28.01 б.р.) нa cвoe зaceдaниe Oбщинcкият cъвeт в грaдa.

Така се оказва, че кметовете на най-големите градове в България взимат 2 пъти по-малки по размер заплати от тези на малки градчета издигнати предимно от БСП и ДПС.Засега най-ниска е тази на кмета на Варна Иван Портних, който от 2013 г. не е искал от общинарите увеличение. Той взема 1661 лв. на месец. От години не е увеличавана заплатата и на кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя получава 2900 лв. на месец.

Източник:stz7.com



Официално пролетта ще дойде след по-малко от шест седмици. Метеорологичната служба AccuWeather обяви прогнозата си за предстоящия сезон, според която пролетта на 2021 г. може да изглежда като тази през 2018 г., предава БГНЕС.

Метеоролозите от AccuWeather обикновено представят в прогнозите си подробна информация както за времето, така и за начина, по който то може да повлияе върху различни аспекти от живота, включително земеделието и водните ресурси.

Лошото време, обхванало през зимните месеци Западна Европа, а след това и южната част на континента, може да остане активно през ранната пролет, смятат метеоролозите. Очаква се бурите да бъдат активно от Франция през Италия в посока към Балканите, особено през месец март.

Отбелязва се, че това е нетрадиционен модел през пролетта, тъй като обикновено през този период на годината бурите се движат на север.

До края на пролетта бурите ще утихнат, но до май ще причини щети в Южна Европа, твърди Тайлър Ройс от AccuWeather. В региона се очакват обилни валежи от дъжд.

Насочилите се към Средиземно море бури ще бъдат придружени от проливни дъждове и гръмотевици в цяла Италия и по западното крайбрежие на Балканския полуостров. Това може да увеличи риска от наводнение до началото на пролетта.


 


Природата не спира да ни учудва с невероятните изненади, които поднася.

Тези близначки от Великобритания неизменно привличат вниманието, защото едната е бяла, а другата – тъмнокожа. Те са родени през 1997 г., баща им е бял, а майка им е наполовина ямайка. Сестрите са свикнали постоянно да ги бъркат с приятелки и понякога им се е налагало да показват свидетелствата си за раждане, за да докажат, че наистина са роднини, разбра Novini.store.

„Никой никога не вярва, че сме близнаци, защото съм бяла, а Мери е черна. Дори когато сме облечени по същия начин, пак не ни приемат като обикновени сестри, камо ли като близнаци ”, обяснява Луси.Донна Дъглас, майката на близначките, добре си спомня как е видяла дъщерите си за първи път след раждането. 

„За нея това било шок, защото цветът на кожата преди раждането не бил показан от ехографа. Така че тя нямала представа колко сме различни. И когато акушерката й дала и двете ни, майка просто изпаднала в ужас – каза Луси.

Вижте двете красиви момичета днес – красиви са, всяка по своему:

Колкото и момичетата да се различават по външен вид, те не са със сходни характери, даже изобщо.

Луси, която има червена коса и много светла кожа, изучава изкуство и дизайн в колежа Глостър. Мери, която има кафява коса и има карамелена кожа, изучава психология и право в колежа на Челтнъм. Те имат братя и сестри, които също имат различни цветове на кожата.– „Всички наши по-големи братя и сестри имат цвят на кожата – нещо между Луси и мен. Тоест, ние се намираме в краищата на цветовия спектър, а те са някъде между нас“ – казва Луси. Тя се радва, че тя и сестра й са толкова различни: „Когато имате близнак, който е напълно различен от вас, хората никога не ви бъркат с него и това е чудесно. Повечето от близнаците са като две капки вода, но Мери и аз едва ли можехме да сме по-различни една от друга, дори и да се опитваме“ – казва Луси.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации