Той си купи бучка сирене от три лева и един вчерашен хляб от 45 ст. Познах го, този старец ми беше учител

Историята на един възрастен мъж разплака потребителите в социалната мрежа и за часове бе сред най-споделяните. В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.

Ето какво пише Георги Георгиев, който се среща с него случайно:

Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го още щом влязох в магазина.Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил.

На касата бях зад него и наведох глава, за да не ме познае, някак притеснен.

Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство.

Има син и дъщеря, отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях, защото почти не говорели български.

Това много му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат.

„Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме, но ми е жал за младите!“ Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си.“

Източник: ТРГ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Водех момичета в ресторанта на ЦУМ, танцувахме туист

Като студент в началните курсове имах възможност да се запозная с чудесни момичета. Месечната ми издръжка бе на минимум. Не можах да се класирам за стипендия само защото доходът на родителите ми надвишаваше 50 лева на човек само с 50 стотинки.

Въпреки това животът ме обичаше и аз него. Месеците вървяха в рамките на щедрите 60 лева от любимите родители. Като платя наема от 15 лв., остават 45 лв. за цял месец. Не му правете сметка! Щом съм оцелял, значи съм живял.

Водех момичетата в ресторанта на Операта. Бутилка бяло вино „Димят“ и сирене в пергамент – 1,89 лв. Давах бакшиш. И си отивах пеша, защото имах само два лева. Така бе и в ресторанта на ЦУМ, където играехме туист и възрастните ни ръкопляскаха. Ресторант „Рила“ под хотела, също имам спомен.

Не правя агитация за времето на моето поколение, но искам да ви кажа, че бяхме много свободни и щастливи. Това, че съм гладувал понякога, е вярно, защото обичах живота. Не мога да помогна на моите близки, защото едва ли ще ме разберат. Живеем в различни времена, обладани от жестоки печалбари!/Ретро.бг/Митко Павлов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

15 немски танка „Пантера” са изчезнали без следа от Българската армия

Цената на подобна машина в момента като музеен експонат започва от милион евро. Колекционери плащат и много по-високи суми дори когато танковете са изкорубени.

Това разказа инж. Благой Миленов, бивш зам.-директор на Националния военноисторически музей и председател на комисиите, които имаха за задача да направят оценка на немската техника след разкритата кражба на танк „Майбах”.

Предистория

15-те Т-5 „Пантера” България получила като трофеи през април 1945 година, когато участва във Втората световна война на страната на Съветския съюз срещу Третия райх. Дотогава България е въоръжена с 97 танка, получени по немския план „Барбара”. Марките са най-различни: „Фиат”, „Шкода”, „Рено”. 30 от тях обаче са унищожени по време на сраженията, като само в една битка губим 10 машини. Заради големите поражения Съветският съюз разрешава на Българската армия да вземе 15-те трофейни пантери. След войната те са зачислени към I танкова рота в София. Според Парижкия мирен договор от 1947 година обаче България трябва да унищожи немските танкове.

Разкритие

Подполковник Миленов обаче открива, че пантерите са скрити от Съюзниците. Косвено доказателство за това е статия в издание на „Артилерийско въоръжение” от 1974 година, където се посочва, че затворите на 15-танка ще бъдат преработени. От този момент следите им се губят.

”Като председател на оценителните комисии направих всичко възможно да намеря данни за тях, но не срещнах особено съдействие. Полулегално влязох и във Военния архив. Открих снимки на танковете, но никакви данни за съдбата им”, обяснява подполковник о.р. Миленов. „Или става въпрос за страхотна немарливост, което е по-малко вероятно, или някой се опитва да направи пари на гърба на държавата”, допълва той.

Варианти

Според Миленов единият вариант е „някой глупак да е наредил да бъдат нарязани за скрап, за да спечели някой лев, докато България губи милиони”.

„Вторият е танковете да са скрити в някое от почти забравените секретни поделения. Нямате си представа какви пещери и какви скривалища има, които след съкращенията само се охраняват, а почти никой няма представа какво има в тях. Ще ви дам пример, че само складът на II армия е на площ 2400 дка… За какво изнасяне става въпрос, не можете да си представите. Само по пътя до морето знам три места, на които се организират битаци на открито, където се продава снаряжение и униформи”, обяснява военният историк.

Желание

”Запознал съм министър Аню Ангелов с проблема, но няма никакво развитие по въпроса. Не се иска финансов ресурс, а само добра воля да се пратят двама души в архивите, за да проследят следите. Останах обаче с убеждението, че някой не иска да се намерят”, коментира Благой Миленов.

Инж. Благой Миленов:

Ел Дорадо сме за уникални машини, а те гният

„България е Ел Дорадо за всякакви модификации немски танкове. Аз и други експерти имаме подозрения, че не само един „Майбах” е откраднат. В същото време десетина от мечтаните от колекционерите танкове гният по стрелбища, още към 30 в Ямбол”, обяснява инж. Благой Миленов и продължава:

”Когато от комисиите по оценка правихме обход по българско-турската граница, открихме десетки празни дупки, откъдето са били изкопани. В същото време, официално по документи трябваше да има 75 немски танка. А край Ямбол, където са събрани, ние намерихме 85, а накрая се оказаха 97 от всякакви модификации, включително и уникални хибриди. Парадоксите са наистина много. Ще ви дам пример, че попаднахме на карта, която се води от 1975 година, но е писана с флумастер, а тогава чертаехме с туш”.

”Танковете, събрани край Ямбол, гният от години, а по направени от мен разчети, ако се направи търг за колекционери, България би получила десетки милиони лева. При това, като се оставят по няколко бройки за музеите. В момента не се прави нищо по въпроса освен че от Военноисторическия музей бе поискано да се направи оценка. А след като аз се махнах от там, и в музея, и изобщо в България няма нито един регистриран оценител на военна техника”, отбелязва Миленов.Вижте още:Легендарният тежък танк ИС (Йосиф Сталин) "Технически данни и описание"

Aвтор: Владимир Клисуров 

Публикуван:4 февруари 2011 г., в-к Република/Източник:klisurov.blogspot.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Карбовски изригна: Соцът беше в пъти по-успешен, демокрацията ни докара до просешка тояга

Мартин Карбовски възхвали социализма, въпреки че никога не е бил комунист!

Уволненият от bTV Мартин Карбовски направи на пух и прах настоящото управление на България и всички политици за последните 30 години. Той дори определи социализма като по-успешен строй от капитализма, в който живеем сега.

„Аз съм тотален антикомунист, но не мога да не призная заслугите на соца. Беше тоталитаризъм – да, беше.

Имаше затвори – да, отвратително беше. Но социализмът успя да накара хората да раждат деца, а демокрацията не успя. Сега никой не си прави планове и не знае какво го чака. Докато при социализма семействата правеха деца и станахме 9 милиона.Това е единственият критерий, по който се определя един строй дали е успешен. Както и да се хвалят сега какво били направили, отрицателният прираст на демографията те прави неуспешен.“ – каза Карбовски в предаването на Георги Любенов по БНТ.

Самият Карбовски също има дете. Той има син на 14 г., който се казва Марк.

Видео от деветосептемврийска манифестация през 1983 година

Журналистът е бесен, че вече няма никаква свобода на словото у нас и всички медии са подчинени на Бойко Борисов. Той обяви, че истинските му колеги като Сашо Диков и Люба Кулезич са натикани в ъгъла, защото са неудобни за властта.

Мартин Карбовски си изпати наскоро, след като предаването му бе свалено от ефира на БТВ. В момента той се занимава само със сайта си, тъй като няма телевизия, която да го иска в редиците си.

Според слуховете причината за тв краха на журналиста е, че през лятото отразяваше и участваше в протестите срещу правителството. Освен това постоянно защитава президента Радев и пише против премиера Борисов.

Карбовски разкри още, че са му се обадили да го канят в политиката, като участва в листите за депутати, но е отказал.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Играехме на улицата и имахме много приятели – на живо а не виртуално

Четяхме книжки, “Дъга” и “Септемврийче” – не таблетите си. Ваканциите ходехме на детски лагери и ученически бригади – не по цял ден пред компа. Боят с възпитателна цел не беше инкриминиран, а поощряван. Не се интересувахме от марки на дрехи, а от обвивки на дъвки, салфетки и пощенски марки. 

Общувахме си с непознати другарчета не в чатове, а чрез писма и си разменяхме ваденки и значки, вместо лайкове и емотикони. Ядяхме вкусни домати, череши и праскови от градините на баба – не полуфабрикати с палмово масло и плодове от оранжерии. Ходехме пеша на училище и ключът ни висеше на ластик на врата – не се страхувахме от отвличане или педофили, а от кварталната баба клюкарка. Редяхме се на опашки за хляб и мляко, изхвърляхме боклука, отстъпвахме място на старите, записвахме се в поне 2-3 кръжока, който имаше талант, обезателно беше забелязван и длъжен да го развива. Спортувахме почти всеки ден, биехме се с прашки, карахме колелета без каски, крадяхме джанки. 

Имахме страх и уважение към учителите, и по-възрастните. Събирахме се да слушаме музика и да си правим записи. Свалките ставаха в детските дискотеки или в градската градина, а не във Фейса и не се притеснявахме от “фалшиви профили”, който си беше хубав, си беше хубав – нямаше камуфлажи от грим, екстеншъни и силикон. Всяко момиче имаше лексикон, а момчетата – тръбичка с фунийки. Получавахме седмични пари стотинки и ги харчехме за сладолед и кино. Ходехме по състезания и олимпиади. Бяхме деца възможно най-дълго – не ни насилваха да порастнем, нито пък ние бързахме….

Момчетата си бяха момчета и се биеха, трошеха глави, лудуваха, закачаха, които им харесват. Момичетата си бяхме момичета – обличахме се с рокли, влюбвахме се в артисти и подражавахме на певици. Нямаше 3-ти пол, джендъри, а родителите ни бяха от двата пола и обикновено женени…

Семейството, приятелите и училището бяха всичко за нас, социалните служби не отнемаха деца, а помагаха със стипендии..

Давате ли си сметка колко са ограбени днешните деца?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това беше нашето незабравимо детство

Да те изпратят за хляб и ти да занесеш в къщи само половината, защото останалия си го изял по пътя.

Когато се стъмни, да играеш на криеница или жоменка, както му казвахме ние, и целият квартал, да ехти от викове "Пу за мене.". 

Да се чудиш, когато се стъмни, от коя страна на блока да играеш, защото нашите тераси гледат на едната страна, а терасите на другите деца - на другата, а никой не иска майка му да се покаже на терасата и да го извика да се прибира.Да се правиш, че не си чул, че са те извикали, да се прибираш. 

И редовното оправдание, когато те попитат "Защо не се прибра по-рано? Не виждаш ли, че е тъмно?", винаги отговора беше "Ама, там където си играехме имаше лампа и беше светло." Става въпрос за уличните лампи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ