24-годишната меденруднишка силиконка Андреа Иванова отново събра погледите 

Меденруднишкото барби от силикон и хиалурон Андреа Иванова се похвали, че се глези с гозбите на великолепния готвач шеф Виктор Ангелов. 24-годишната бургазлийка пусна кадър от ресторанта на майстора, като се вижда, че си е поръчала порция от табуле и фалафели. Здравославната храна обаче е комбинирана с кока-кола, която няма как да й спести килограмите, които се натрупват от газираната напитка,съощава флафман.

Ресторантът на шеф Ангелов е сред най-скъпарските заведения в столицата. Подобна гозба от салата с киноа и нахутени кюфтета струва около 15-18 лева, но от неговата кухня със сигурност ще е повече от 20-25 лв. Снимката вече е събрала над 100 лайка. А коментарите са двупосочни.

Андреа Иванова е едно от най-коментираните лица не само в Бургас, но и в цялата страна. Припомняме, че само преди броени дни, за ЧРД, морското барби си удължи лицето, като хвърли 1000 лева за инвервенцията – инжекции с много твърда хиалуронова киселина.Андреа се е подлагало на 26 операции и стана известна като момичето най-големи бомби и устни. Тя има по 1200 кубика силикон във всяка гърда, но мечтае да сложи по още 1200 кубика или общо 240 във всяка. 



Първият ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. 

Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит. Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия…

Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войника на набор. След изминалите 18 години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.Единствената грижа, която полага военното министерство за собствеността си тук, е да плаща на няколко пазача да охраняват обекта. 

Те обаче така яко са замаскирали присъствието си, че и със свещ в ръка да се търсят, не могат да бъдат открити. Всеки може необезпокоявано да се разходи из руините на поделението и да се наслади на гледката, без да бъде смущаван от никакво друго човешко присъствие или да бъде изгонен от митичните охранители.Това, което се вижда обаче, може буквално да разбие сърцето на всеки милеещ за благоденствието на родината си човек. Съзнанието ти просто отказва да приеме за реалност гледката на безвъзвратно потрошените милиони, отделяни някога за отбраната на страната ни от пълнената с труда на родителите ни хазна.Масивните казарми, строени половин век преди изоставянето си – през 1947 г., със здрави тухли, правени на място тук, сега зеят порутени. Оцелял непокътнат е единствено надписът на един от входовете им, нравоучително наставляващ „Повече пот в учението, по-малко кръв в броя“. До тях, в някогашния басейн, днес „плуват“ на сухо къпинаци и проскубани саморасли фиданки.

Обрасла в храсталаци е и добрата стара кухня, където в огромни зидани казани се е приготвяла манджата за изгладнелите след изнурителното юркане войничета. За тях имало изградени 3 столови с обща площ от цели 3 декара. И тъй като при такава голяма навалица от хора няма как да се мине без сакътлъци, настинки и разни други болежки, насред поделението е била разположена огромна лечебница с кабинети за прегледи, манипулационни и стационар. В настоящия момент обаче и нейната сграда има нужда от сериозно лечение и грандиозна строително-ортопедична намеса.Покрай строгите учения обаче, намирало се е време и за развлечения. 

За целта на живописния скат зад плаца, сред дъхава борова горичка е издигната сцената на летен театър и амфитеатрално разположени пейки за зажаднелите за зрелища солдати – някога огласяна от концерти и театрални постановки. От нея почти нищо не е останало, но на няколко крачки встрани е оцелял паметен агитационен обелиск с патриотичния надпис: „Мила родино, ти си земен рай“.Странно е как при тази разруха, най-дълговечни и най-непоклатими се оказват именно тези емблематични знаци на социалистическата пропаганда. Още не са избелели напълно цветовете и на фреските, посветени на историческия ХІІ конгрес на БКП и на „1300 години България“. А сред руините на трибуната, откъдето командването строго е наблюдавало как „чепикът набива крак“ в тържествен марш, почти непокътнат е останал барелефът на стария ни социалистически герб. 

Но не и двете зенитни картечници, които наперено са вирили дула от двете й страни и от които днес помен няма.На общината в Малко Търново 10 години след бастисването на поделението са предоставени и 82 апартамента в жилищните блокове, построени за нуждите на офицерските семейства. Сигурно всеки, пътувал към Турция по този път, се е дивил на окаяното им състояние. Но едва ли подозира какво ще завари вътре в някогашните апартаменти на военните, в които още няма заселени цигани. Истински апокалипсис! И кончета, които се разхождат пред входа като в прерия…„Ами вижте какво представлява днес сградата на ДНА в центъра на селото – отваря ни очите Костадин Статев, местен жител, работил някога в същото поделение, който не крие болката си от тоталната разруха на цветущите преди време военни имоти. – Когато се строеше, участие взе и кметството на Звездец. 

Имаше огромна дискотека за младежите. Просторният салон се огласяше от неспирните културни мероприятия, концерти, забави… А сега няма къде едно селско събрание да си направим“.Въпреки че отвън постройката изглежда читава, отвътре за стария й разкош безмълвно свидетелства само скритата под мръсотията мраморна венецианска мозайка във фоайето и почернелият дъбов паркет в затрупаните с боклуци помещения.Как да не те хване яд, че този огромен сграден фонд, разположен в живописна местност, недалеч от Странджанското оборище – Петрова нива, толкова години е оставен да се руши, вместо собственикът му – Министерството на отбраната, да намери начин да го стопанисва. Пък като не може, мъжки да си признае безсилието и вземе, че го даде на други, които да го използват и да се грижат за него. Защо в това красиво място, с кристално чист и благодатен планински въздух, тези сгради не бяха превърнати в санаториум или старчески дом, да речем. Като се използва готовата инфраструктура с кухни, столови, спални помещения, поликлиника, база за развлечения…  Само че влакът към реализирането на подобни блянове вече отдавна е заминал към небитието.

Така, макар че в затънтените странджански дебри вражески войник не е стъпвал, разрухата тук наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус, а споменът за полка край границата е все по-избеляващ.

Източник: www.desant.net/Автор : Диана Славчева, снимка Николай Недев Със съкращения./



„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.

„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”. И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.

Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.

В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.

– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.

– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.

– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.

– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.

Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна/Източник: retro.bg/



Една нощ светлините в цяла Варна изгасват мистериозно и целият град потъва в мрак.Всичко това продължава за около половин час, а целта е да бъдат заблудени похитителите на самолет, поискали да избягат във Виена. След една перфектно планирана и изпълнена операция, самолетът, пътниците и екипажът са спасени, а похитителите – неутрализирани.

Датата е 7 март 1983 г. В 18 часа самолет Ан-24 на БГА Балкан излита за редовен полет от София за Варна. Пътниците са около 40, а сред тях и четирима софиянци на възраст между 17 и 22 години. Младежите се на борда с идеята да отклонят самолета към летището във Виена, за където не продават билети.Малко след излитането младежите вадят ножове, незнайно как преминали проверката на софийското летище. Те съобщават на смаяните пътници, че са рецидивисти, излезли от затвора и че ще счупят илюминатор и разхерметизира самолета. Един от похитителите опира острие в гърлото на стюардеса. Искането към екипажа е да отклонят полета към Виена. Командирът обаче уведомява наземните власти, които му дават указание да съобщи на похитителите, че лети към Виена. Всъщност се държи курс към Варна, като самолетът кръжи над България, за да имитира по-далечен полет към столицата на Австрия.

Случаят все още се помни с изгасянето на тока на цяла Варна. За да бъдат заблудени похитителите, се взема решение да бъде спряно електричеството в целия град. Те все пак виждат корабите в Белославското езеро, мислейки си, че това е Дунав.

Малко след 20 часа плененият Ан-24 каца на варненското летище. Спира на повече от километър от пасажерския терминал. На борда на самолета се качват полицай и служител на аерогарата, говорещи немски език. Те трябва да заблудят похитителите, че са австрийски летищни работници и вече се намират във Виена. В последния момент нападателите усещат, че са измамени, споделя спомените си пред Дарик Стоян Милков. Заради перфектния си немски 46-годишният тогава заместник-началник на КПП-то на аерогарата е избран да играе ролята на австрийски полицай. Българският милиционер се справя с нелеката задача да заблуди похитителите, но е разпознат от тях по черното яке родно производство, спомня си още варненецът.

„Излъгали са ни. Това не е Виена. Сега ще колим„, извикал единият от похитителите, връща лентата 31 години назад полковникът от резерва Милков.

Следва щурм на спецчастите и самолетът е овладян. Пътниците са невредими. Ранена е само една от стюардесите. Един от похитителите е застрелян, а останалите трима – арестувани, спомня си Милков.

Убит е лидерът на похитителите, който се оказва войник, избягал от софийско поделение. Застрелян е в тоалетната на самолета, където се заключва с взетата за заложник стюардеса и заплашва да я убие с нож. Момичето е ранено в шията, като острието се спира на милиметри от сънната артерия.

Варненските служители на МВР наричат операцията „Виенския случай“. Тя преминава под ръководството на генерал Велико Станков, който по това време оглавява местното подразделение на милицията. Действията на генерал Станков и подчинените му са перфектни, а организацията, създадена от МВР, би могла да влезе във всеки учебник по антитероризъм.

За да не изтече информация и не се създаде психоза, варненските криминалисти даже прибягват до хитрост. „Обиколихме всички болници в града, за да проверим дали няма насрочени операции. Казахме им, че търсим прострелян човек. Не им разкрихме, че ще гасим тока“, разказа Любомир Димитров, полковник от резерва, бивш директор на РДВР-Варна и ръководител на отдели и екипи в дирекцията. По време на „Виенския случай“ е част от икономическия отдел.

Следва дело, което продължава не особено дълго, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия. Четиримата похитители са осъдени, като тримата останали живи отиват в затвора. Съдия по делото е Димитър Попов, който след години става министър-председател на България.

„Виенският случай“ е последният по-сериозен инцидент с отвличане на български самолет. За участието си в операцията Стоян Милков е награден с орден за храброст. Отличени са и останалите главни действащи лица от МВР.

Източник:dariknews.bg



Вируси, болести и други подобни явления по времето на социализма бяха известни само на възрастните. В сравнение само, сегашните деца знаят всичко за коронавируса, рака и другите опасни болести. Още от детската градина държавата се грижеше за здравето на децата. Сеансите с кварцова лампа бяха задължителни през студените сезони. Облъчването с нея беше под формата на игра, а миризмата – незабравима, припомня novini.store.

Обяснението беше, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата, против рахит, бактерии и вируси. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим пред кварцовата лампа със затворени очи. Едва ли не се карахме за тези очила.Облъчването продължаваше и в началните ученически години. Редяхме се в коридора пред стаята до лекарския кабинет, изчаквайки реда си за няколко минутки пред кварцовата лампа. И така всяка година до момента на ваксинация.

Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шишенце спирт. Навивахме ръкавите и изчаквахме реда си в редичка пред черната дъска. Имахме и групови посещения при зъболекар. Там беше страшно.

Времето през зимата летеше в игри и забавления. Играехме по цял ден навън. Ходехме на пързалки с шейни и найлони. Прибирахме се само да хапнем и да сменим мокрите дрехи и пак излизахме. И така цяла зима. И като че ли болни деца нямаше.

Аз и моите приятелки пенсионерки, макар да гоним 80-те, опитваме да сме в крак с новите технологии. Внуците ни учат как да влизаме във Фейсбук, за да си уплътняваме многото свободно време.

На мен например младите ми купиха таблет и всеки ден ми показват как да действам. Така в мрежата си говорим понякога със съученички от други градове, които все още са живи, обменяме си готварски рецепти и се поздравяваме за празниците, че даже коментираме и политиците, дето най-много ни ядосват.

Едно време нашият Фейсбук бяха опашките по магазините, на които се редяхме всеки ден. Удоволствие беше да чакаме и да си бъбрим с комшийките, да споделяме в кой магазин са „пуснали“ някоя хубава стока, да се оплачем от снахите и зетьовете, да обменим най-пресните клюки от квартала.

Да вметна, че наистина се редяхме за карантия, за хляб, за дефицитни плодове и зеленчуци, ама поне всички продукти бяха истински и питателни, не като днес.

Сега вече сме запалени по Фейсбук и гордо можем да се наречем интернет пенсионерки. Какво да се прави – нали трябва да сме модерни баби.

Надежда Косева, Варна


 


1.Дъвче листата на фикуса.

2.Не внимава в час по аритметика.

3.Ученикът свири в час по пеене.

4.Ученикът рови в фикуса по-време на час.

5.Блее през прозореца по-време на час.

6.Дърпа косата на съученичката си по-време на час.

7.Звучно дъвче дъвка в час по математика.

8.Не носи всички рисунки за оценка.

9.Спи по-време на час по литература.

10.Без домашно.

11.Драска по чина 

12.Държи се нагло в час по-биология

13.Пее в час по география.

14.Зяпа през прозореца в часа по геометрия.

15.Не знае а подсказва в час по геометрия.

16.Дърпа косата на съученичката си от предния чин

17.Вие като вълк в час

18.Зяпа през прозореца и не внимава в час по математика

19.Спи в час по география 

20.Събува обувките си по време на час по история 

Вижте още:Защо някога наричаха образованието ни "Българското чудо"

Ако се сещате за други интересни забележки които вие или ваши познати са имали,споделете ги в полето за коментар


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации