След 9-ти септември 1944 г. пограничните райони с Турция, Гърция и СФРЮ попадат в т.нар. гранична зона, за чийто достъп е необходим специален открит лист, получил названието документ „образец 12” за втора (Петрич, Малко Търново, Драгоман, Берковица, Ивайловград и др.) и съответно първа гранична зона (с.Сливарово, с.Резово и др.), издаван от Дирекция на милицията.

Без такъв документ никой не е можел да припари до пограничните райони на страната ни. Откритият лист е важал след представяне на личен паспорт, а живущите в тези райони са имали специален щемпел в паспорта. При пътуване в град, който се намира в граничната зона, открития лист се проверява от органите на МВР и граничарите.

Така например на път за Свиленград с влака, проверките са започвали от с. Бисер, преди Любимец, а на път за Малко Търново при местността Босна. При пристигането във и заминаването от населените места, означени в открития лист, притежателя на същия е бил длъжен да го представи за заверка в най-близкото поделение на МВР или Гранични войски и да се регистрира на адреса на пребиваване. Ограниченият достъп до пограничните райони на страната ни е важал до 1990 г.



Тя е една от най-интересните исторически личности, чийто живот и до днес продължава да бъде изследван и проучван. Елена Айело е най-известната монахиня-пророчица от началото на миналия век.

Тя е обявена за светица от католическата църква през 2011 г. заради изумителните си предсказания в резултат на ясновидство и невероятна интуиция.

Феноменалната дарба на Елена започна с религиозно прозрение в детските и години, когато тя е тежко болна и се опитва да намери спасение от Божията майка, към която се обръща за сила и помощ. Момичето дори обещава, че в случай на възстановяване ще посвети живота си на служене на Бог и работа в манастир.Богородица изпълнява своята част от своеобразния договор и излекува момичето. Но Елена не постъпва в манастир. Тя работи като медицинска сестра по време на Първата световна война. Скоро ръцете и се покриват със стигми – кървят на местата, където са заковани ръцете на Исус Христос на кръста. Първите видения започват да и се явяват по същото време. Сред тях е и самият Бог с послание, че ще получи всички изпитания за просветлението на нейната душа. Елена е официално диагностицирана с рак на стомаха в последен стадий. Тя кърви. Но след поредното видение жената е излекувана почти изведнъж, което е потвърдено от многобройни свидетели. Именно за това чудо тя е обявена за светица през 2011 г.

Когато Елена Айело най-накрая става монахиня, нейният ясновидски дар се проявява напълно. По време на Втората световна война в Европа тя предсказва победи и поражения, предвижда резултата от битки и от самата война. Елена Айело оставя информация за събития, които ще се случат след собствената й смърт, тоест в настоящата земна действителност.

Тя била много притеснена, че хората се отдалечават от духовността и предпочитат материални ценности и облаги. Монахинята била категорична, че това ще завърши с голямо бедствие за Земята.

70 години след нейната смърт – което е през 2031 г., ще настъпи денят, когато цялото зло на света няма да остави шанс доброто да спечели в честна битка и човечеството няма да може да се справи без помощ отгоре. Светът ще премине през поредица от катаклизми и катастрофи, след което ще има шанс да преосмисли съществуването си. Ако не го направи, няма да има следваща възможност за спасение. Всички, които забогатяват незаконно, ще загинат.Според Елена Айело всеки праведен човек, който живее с Бог в сърцето си, ще запази душата си.



На полето, в здравния сектор, зад волана на камиона: след Брекзита Великобритания страда от остър недостиг на работна ръка. Няма кой да прибира реколтата, няма кой да кара камионите. Незаетите места са вече над 1 милион.Събирането на реколтата е в разгара си. Но Ели Капър, която притежава ферма в Херефордшър, е силно разочарована. На около една трета възлиза недостигът на работници в бранша, а заради липсата на персонал плодовете гният, оплаква се Ели Капър.

„Поляци, румънци, българи – много дружелюбни и трудолюбиви работници“

“Бяхме пуснали обяви, че търсим 73-ма работници за прибиране на реколтата. Кандидатстваха девет човека, от които обаче само една жена беше още свободна. Накрая и тя започна работа на друго място“, разказва Ели Капър и добавя: “Не успяхме да наемем нито един британски работник. Чрез посредници сега имаме поляци, румънци, българи, руснаци, украинци – много дружелюбни и трудолюбиви сезонни работници. Не са толкова, колкото искахме, но поне можем да се справим горе-долу с прибирането на реколтата“. Британското правителство издаде допълнително 30 000 визи за чуждестранни работници в сектора. Но според Ели Капър това е твърде малко.

“Британските работни места за британците“ – това беше един от лозунгите, който изигра сериозна роля в дебата около Брекзит. Но реалността след Брекзита изглежда по съвсем различен начин.

От остър недостиг на работна ръка се оплаква и Даниел Браун, който предлага перални услуги за хотели в Лондон. Преди Браун е имал 60 клиенти, но му се наложило да прекрати договорите с част от тях, защото не му достигат поне 30 служители. При това причината не е в заплащането – през летните месеци средната седмична надница е нараснала с над 8% в сравнение със същия период през миналата година.

“Просто не успяваме да намерим служители“, казва Браун и допълва: „Заради Брекзита няма достатъчно хора, които да се интересуват от такава работа. Един хигиенист в хотел получаваше преди около 9 паунда на час. Днес вече се предлагат по 15 паунда, но пак няма желаещи“.


Във Великобритания икономическото възстановяване след пандемията върви по-бързо, отколкото в Германия. Но това означава и рекорден недостиг на работна сила: над 1 милион служители и работници са били спешно необходими през последните три месеца. След рекордно увеличение през август броят на заетите във Великобритания вече надхвърля нивата отпреди пандемията. Според британската статистическа служба ONS през август този брой е достигнал 29,1 милиона души, а безработицата е спаднала до 4,6%. Експерти изчисляват, че недостигът на работна ръка ускорява ръста на заплатите.

Търсят се 100 000 тираджии

Особено осезаем е недостигът на тираджии, тъй като в резултат от това в редица сектори се стига до сериозни забавяния. От асоциацията на превозвачите пресмятат, че към момента са необходими още около 100 000 шофьори. И предупреждават, че ако проблемът не бъде решен, може да се стигне до покачване на цените и сериозна инфлация. Затова от бранша настояват за специални визи за чуждестранни работници.

Без основателна причина пожертвахме един добре работещ икономически кръговрат, казва Ели Капър.

“Досега ситуацията беше печеливша и за двете страни – при нас идваха хора, които след това използваха изработените пари за построяване на къща в родината си или за образованието на децата си. Сега обаче имиграционната политика се ръководи единствено от идеологически съобръжения.“



Ако сте фен на ” Биг Брадър ” няма как да не си спомняте за едни от най-култовите участнички в риалити формата – скандалните тризначки Вяра, Надежда и Любов от третия сезон на предаването.Благоевградчанките се прочуха до такава степен, че и до днес интересът към техните особи не стихва, макар отдавна да напуснаха пределите на България, за да търсят нов късмет в Англия.

В резултат сестринското трио се разцепи.

Победителката в риалити формата Любов обърна гръб на сестрите си, които в Англия стигнаха до просешка тояга. А техни сегашни снимки шокираха зрителите, които ги помнят от участието им във формата.

Вяра и Надежда многократно са се жалвали, че нямат пари и често спят по улиците в Лондон. Все пак са намерили средства да отпразнуват рождения си ден на 10 септември. Но отново двете, все още са жестоко скарани със сестра си Любов, която единствена успя да свие семейно гнездо и да избегне мизерията, която мъчи останалите две.Прави впечатление, че животът на близначките след “Биг Брадър” не е бил никак лесен и всичко това е изписано на лицата им. Риалити звездите шокираха с вида си , а в мрежата получиха някои недотам ласкави коментари – потребителите зашушукаха, че приличат повече на бабички, отколкото на млади жени. “Какво се е случило с тези момичета, че изглеждат така състарени”, чудят се в мрежата.


Вяра и Надежда чукнаха 36 години, но изглеждат като съученички на Лили Иванова, предават от БЛИЦ.



Откриха жена на отдалечен хърватски остров в Адриатическо море, която не помни коя е и как е попаднала там.

На жената, за която се смята, че е на около 60 години, е оказана медицинска помощ, след като е била намерена на 12 септември на остров Крък в Северна Хърватия, се казва в изявление на местната полиция. Хърватските власти са разпространили снимка и описание на жената. Тя е със средно телосложение и висока около 165 сантиметра, с руса коса до раменете и сини очи.„Тя говори английски, но не помни самоличността си. В момента се намира в болница и е в стабилно състояние“, казаха от полицията.

Няколко души са се отзовали на призива за информация, но и досега самоличността на жената остава загадка.

Тя е забелязана на брега от рибар с лодка, който подал сигнала, съобщава местния канал 24 Sata. 14-членен екип на хърватската планинска спасителна служба успял да стигне до мястото, сле

„Открихме жена с леки наранявания. Имаше няколко драскотини и беше изключително дехидратирана и изтощена. Едва успя да поеме няколко глътки вода“, казал един от членовете на спасителния екип.„Поставихме я на носилка, защото не можеше да ходи, и я транспортирахме до болницата“, обясниха от планинската спасителна служба. Жената не знаела откъде е дошла и как е попаднала на острова, допълват спасителите. Тя нямала документи, нито мобилен телефон.

Крък е най-големият от хърватските адриатически острови и популярно туристическа забележителност.


 


Сервитьорът Гошо се хвали - Главната улица на моя град не е ремонтирана от 50 години

Малко време покрай локдауните поработвам в едно кафе в родния ми град. Няма много хора, не са големи сметките, но по-добре така, отколкото да седя у дома. Преди няколко дни сервирах кафе на чичо Танас, който ни е далечен роднина. Нали съм зевзек, питам го - "Ще работиш ли чичо, че младите не искат и да пипнат!"

Чичо Танас цял живот е бил в строителството, гръб и ръце не са му останали. Той си отпива от кафето и се хили

"Гледай каква улица съм построил, не е мръднала! Трябваше на Тодор Живков да я кръстят, той я построи такава!"

И ми разказа история,която ме изуми.

В средата на 70-е, моето градче започва пълна реконструкция на всичко - улици, градинки, площади. Щяло да има голямо състезание на работници и партията украсявала града. Всичко ново и лъснато! Строяло се бързо, с много хора, без да се мисли за икономии. Покрай другото, крадяли страшно много. Пясък, цимент, каквото могат, надписвали дни...

Партийният секретар най-много крадял, бил назначил всичките си братовчеди и роднини в бригадите, уж да работят, но само да се водят на заплата.

Дошъл един ден внезапно Тодор Живков на проверка, с 4 коли охрана и той в петата. Било валяло дъжд, още капело и го чака охраната с чадъра пред колата. Излиза той и още първата плочка хлътнала с вода ход нея и Живков се хлъзнал и паднал. Вдигнали го, но докато стигне до сградата, плочките хлюп, хлюп, хлюп...всяка втора...не е закрепена, под нея кухо.

Партийният секретар си бил тръгнал, но като му позвънили, веднага дошъл с колата. Живков седи в неговия кабинет, секретарката му прави чай и той гледа мрачно през прозореца.

"Оооо, другарю Живков..." радостно почнал секретаря, но Живков мълчал. Охраната довела в кабинета двама души в униформа, които се оказали икономическа полиция. Няколко въпроса и партийният секретар изтръпнал. Поискали документите. 

До голямото състезание оставали 2 месеца, а уволненият партиен секретар всеки ден работел като общ работник на улицата, за да стане по-бързо и качествено. Сложили нови плочки, всичко било направено не както трябва, а така, че да издържи много време. Имало шумен съдебен процес, в който няколко човека отишли в затвора за дълго време.

Дълго време наричали улицата Пролетарска, макар, че хората се шегували, че е по-скоро Затворническа. След 30 години демокрация няма нито една мръднала плочка, така здраво е било направено всичко при Тодор Живков


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА