2021-а идва с 31-годишнината от началото на превръщането на България в неоколониална държава, изсмуквана безмилостно от мощни западни банки и фирми; предала в чужди ръце всичко, което носи големи пари, с разбита промишленост и осиромашали хора; изоставяна от хиляди българи всяка година. Половината ни селища са потънали в паяжини и бурени. Спирам дотук.Сега ще говоря за едни други тридесет-години. Онези, които започват от септември 1944 г. През 1974-та, България е вече развита индустриална държава с немалко промишлени сектори, които са напълно конкурентни на най-напредналите в света, а някои са на първо място по производство и реализация.
Само един изумителен пример, който днес не ни прави никакво впечатление: през 1974 г. започва да произвежда ток построеният с помощта на Съветския съюз първи енергоблок на атомната централа в Козлодуй. Следващата година е пуснат още един и така общо 6 блока. (И досега повечето, уж много развити, държави на Балканите и по света не са построили дори едно атомно блокче. Четири от нашите вече закрихме скоропостижно под диктат от Запада)) Реакторите по онова време се експлоатират от добре подготвени български специалисти – още едно невероятно постижение, за което дори не си спомняме днес, когато Западът заграбва пладнешки интелектуалния ни потенциал, без да ни плати за това и стотинка.България още е лекувала раните си от Втората световна война, когато през 1950 г., след смъртта на Георги Димитров и Васил Коларов, на власт идва Вълко Червенков, а това, което се построява по негово време, е невероятно за днешното ни мислене. Родината ни се индустриализира с шеметни темпове и то без заробващи заеми, преди всичко със собствени средства. Защото всичко е държавно и приходите влизат в държавната хазна, а не в бездънните джобове на днешните чужди и наши олигарси и бандити. Както писахме вече, според академичните издания, средният годишен ръст на промишленото производство от 1950 до 1956 г. е 22.8%!
Много неприятно за мнозина, но в онези времена точно държавата е добрият стопанин. Частният го видяхме докъде ни докара в последните три десетилетия. За 30 години тогава бе построена България, за 30 сега бе съсипана. Който не е съгласен, моля да ме опровергае! Но с документи!
Предлагаме ви няколко строго документални спомена за онова време. Името на Червенков обикновено е свързвано само с култа към личността. Но тогава се „наливаха основите“ на България, това също трябва да се знае. Той е известен не само с това, че е висок близо 2 метра, но и с високата си култура – учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, преди да се отдаде на нелегалната съпротива. Чете книги, не изпуска театрална или музикална постановка, обикаля изложби – нещо подобно да сте видели днес у първия ни мераклия за власт – Бойко Борисов, пък и не само у него? Нещо повече – всеки творец с проблеми може да се обърне към Червенков и да поиска разрешаване на тегобите му – лични или с властта. Ето само няколко имена – Борис Христов, Николай Лилиев, Емил Камиларов, Илка Попова, Асен Пейков, Кръстьо Сарафов, Андрей Николов, Михаил Арнаудов, Димитър Димов и много други, които той лично закриля. Чести гости в дома му са български писатели и журналисти. „Реабилитира“ и дядо Вазов, като организира бляскаво честване на 100 годишнината от рождението му, напук на левосектантите. И не само за първенците на духа вратата му е отворена. Легендарна е тогава службата „Лични писма“ в неговия кабинет, на която всеки обикновен човек може да се изплаче и на проблема му е било обръщано внимание в най-кратък срок. И тук спирам. Тази публикация е само една хроника на строителството във всички сфери на живота в 50-те години на миналия век. А култът към личността на Червенков е тема за друга публикация.
Сборник със спомени „Вълко Червенков през погледа на негови съвременници“, изд. „Европреса“, 2000 г.Из изследването на д-р Добри Желев „За 6 години, 2 месеца и 15 дни.“
Отрицателните оценки на Тодор Живков за управлението на Вълко Червенков, направени в неговите мемоари, ме предизвикаха да изследвам този период. Ето фактите.
Червенков притежава големи организаторски качества и опит. Той е строг, взискателен, понякога стига до грубост, но е справедлив. На Априлския пленум на БКП през 1956 г. за него се казва: „Червенков представлява ценен капитал. Има знания и силиЕ Има удивителна трудоспособност и голяма култураЕ“
През управлението но Червенков в страната се извършва огромно строителство, а населението участва в него с голям ентусиазъм.
През този период се строят над 30 крупни промишлени предприятия, от тях 23 влизат в експлоатация още при управлението на Червенков. Това са Металургичният завод в Перник, химическите комбинати в Димитровград и Девня, завод „6-ти септември“, заводът за антибиотици в Разград, корабостроителният комбинат „Ернст Телман“, текстилният комбинат „Асен Халачев“ в Плевен, памукопредачната фабрика „Балкан“ в Габрово, текстилните комбинати в Пловдив и Стара Загора, обувният завод „Петър Ченгелов“ в Пловдив и др.
Започва строителството на хладилния завод „Антон Иванов“, на енергийния комплекс Марица-изток“ и др.
Извършено е широко хидромелиоративно строителство. На 28 май 1950 г. влиза в действие Свищовско-Беленската напоителна система, на 28 май 1951 г. – Бръшлянската напоителна система. След тях влизат в експлоатация язовирите „Васил Коларов“ и „Студена“, хидровъзлите „Александър Стамболийски“ и „Георги Димитров“, следвани от Шабленската и Блатишката напоителна система. С увеличаване напояването на земеделските земи значително е повишен и добивът на селскостопанската продукция.
На 12 април 1952 г. Министерският съвет приема постановление за оказване помощ на земеделските кооперации в изграждането към тях на ферми за едър рогат добитък, овцевъдство, свиневъдство и птицевъдство с цел насищане на пазара с хранителни стоки и производство на стоки за износ.
На 4 февруари 1951 г. започват работа ВЕЦ „Видима“ и ВЕЦ „Петрохан“, а след тях ВЕЦ „Росица – 1“, ВЕЦ „Република“ и др. На 8 септември 1956 г. е открит хидровъзелът „Искър“, построен фактически през управлението на Червенков.
На 20 юни 1954 г. влиза в експлоатация мостът на река „Дунав“ – за първи път в историята на България е построено такова сложно съоръжение.
В София се извършва огромно строителство. На 1 май 1953 г. е открит Националният стадион Васил Левски, на 16 декември с.г. сградата на Народната библиотека „Кирил и Методий“, а на 25 декември с.г. – сградата Дом-паметник „Александър Стамболийски“ с луксозно обзаведен салон за народната опера. През 1955 г. е завършен центърът на София, включващ сградата на бившия Партиен дом, Министерския и Държавния съвет, хотел „Балкан“ и Централния универсален магазин. По същото време е построен и Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“.
Това, което посочих, и още редица други обекти са построени без чужди инвестиции и без кредити от чужди банки, а с труда и средствата на българския народ. Средният годишен ръст на материалното производство през този период е 22.8 %. При индекс 100 за 1950 г. ръстът на промишлената продукция е вече 192 %.
Това дава възможност на Червенков да проведе редица социални мероприятия. На 29 декември 1950 г. са създадени Институтът за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ и Научноизследователският онкологичен институт в София, а на 25 март 1951 г. е обявена всенародната безплатна медицинска помощ.
На 20 март 1951 г. е премахната въведената през 1941 г. купонна система за снабдяване на населението със стоки. За шест години по времето на Червенков пет пъти се намаляват цените на промишлените стоки. Това става с постановления на Министерския съвет от 30 август 1952 г., 27 март 1953 г., 1 август 1953 г., 23 април 1955 г. и 3 февруари 1956 г.
По указания на Червенков от 8 август 1952 г. започва подготовката за ликвидиране на лагерите в България, създадени от правителството на Кимон Георгиев на 20 декември 1944 г. съгласно точка първа, буква „Б“ от подписаното на 28 октомври 1944 г. примирие между правителството на Съветския съюз, Обединеното кралство и САЩ, от една страна, и България – от друга. Със заповед – С 233 от 19 септември 1953 г. лагерите в България са закрити. Те отново са възстановени с решение на правителството от 3 декември 1956 г. и закрити в началото на 1962 г.
След 500 години е възстановена Българската патриаршия и на 10 май 1953 г. е избран патриарх на Българската православна църква. Това е Пловдивският митрополит Кирил.
В периода 1950-1955 г. в България се развива активно научна и културна дейност. Към края на управлението на Червенков вътрешното и международното положение на страната значително укрепва и на 14 декември 1955 г. България е приета за член на ООН.
В последните години от неговото управление голяма част от земеделските земи вече се обработват с машини. Механизирано се прибира и реколтата.
На 3 март 1951 г. е създадена Държавната спестовна каса за отпускане на кредити на населението с ниски лихви, а на 6 април 1954 г. – за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. В селата и градовете се разгръща огромно жилищно строителство. Започва огромно строителство на съвременни курортни комплекси, където всеки българин ще може да достъпни цени да прекара своя годишен отпуск. Цялата страна е превърната в строителна площадка на промишлени, хотелски и жилищни обекти. Това показва запазеният от управлението на Червенков огромен документален материал.
Из спомените на проф. Елена Савова „С грижа за библиотечното и архивното дело в България“
ЕГоляма бе грижата на В. Червенков за възстановяване на Народната библиотека. Един държавник като него, който бе натоварен да отговаря за развитието на българската култура, да я насочва по социалистически път, още в първите месеци след 9 септември 1944 г. се зае с изграждането на Народната библиотека като основен национален институт. Англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. нанесоха огромни материални щети, много жертви понесе и населението. Сградата на Народната библиотека на ул. „Раковски“ бе напълно разрушена. Възстановяването на Народната библиотека бе свързано с основното й преустройство, а така също и със строителството на новата й великолепна сграда, архитектурният план за която бе изработен от бележитите български архитекти И. Васильов и Д. Цолов, още през 1939 г., но поради войната спрян за изпълнениеЕ
С подкрепата на В. Червенков бе изградена не само стройна библиотечна система в цялата страна, но бе заложено началото на архивното дело в България. Държавният архивен фонд на Народна република България бе създаден с указ на Президиума на Народното събрание през октомври 1951 г.
Днес благодарение на предвидливостта на В. Червенков България разполага с Централен държавен архив, Държавен исторически архив, Държавен технически архив, Ръкописно-документален център при Народната библиотека „Кирил и Методий, централен военен архив, Архив на Българска академия на науките, Архивно-документационен отдел на МВнР, окръжни държавни архиви и Софийския градски архив.
Из спомените на проф. д-р Васил Иванов „Вълко Червенков – историческата проверка на времето“
По това време много доклади и предложения за решения се отнасяха лично до В. Червенков. Такъв беше случаят и с Николай Лилиев, който работеше в Народния театър като драматург. Известният български писател Камен Зидаров – директор на Народния театър тогава, бе изпратил писмо до В. Червенков с предложение Николай Лилиев да бъде уволнен.
Както всеки ден докладвах получените писма, предложения и пр. Дойде ред и на писмото на Камен Зидаров. С видим интерес, но и с недоволство В. Червенков прочете предложението. Вдигна глава и строго ме изгледа. Заговори ядосано и високо.
– Как може такова безобразие? Другарят Камен Зидаров знае ли кой е Николай Лилиев?
Аз свих рамене и зачаках какво ще ми нареди по-нататък.
– Иванов, още утре ще отидеш лично при Камен Зидаров и ще му кажеш: Другарю Зидаров, другарят Червенков ви пита знаете ли кой е Николай Лилиев?
Камен Зидаров беше емоционален човек и твърде стреснат веднага отговори:
– Знам бе, Иванов, как да не знам, той е най-големият лирик на България. Наизуст знам най-хубавите негови стихове.
И изрецитира няколко куплета.
И тново го запитах:
– Добре бе, другарю Зидаров, защо тогава предлагате да бъде уволнен като драматург на Народния театър?
– Абе, Иванов, натискат ме, бе.
– Кой ви натиска, другарю Зидаров?
– Кой? Партийната организация ме натиска.
– Защо?
– Защото не посещавал нашите събрания, а когато присъствал на тях, не ръкопляскал и не скандирал: „Сталин, Тито Димитров!“
Върнах се в Министерския съвет и докладвах на В. Червенков точно какъв е бил разговорът с Камен Зидаров. Той не дочака отговора докрай и гръмко викна:
– Ще му предадеш, че докато Вълко Червенков е министър-председател на България, никой да не посяга на Николай Лилиев – този бисер в българската литература!
До края на живота си Лилиев остана на голяма почит и уважение в страната, без да ръкопляска и скандира.
Из спомените на Крум Василев „Той беше личност“
ЕМихаил Арнаудов, както е известно, беше осъден от Народния съд заради участието си през 1944 г. в правителството на Ив. Багрянов. Към този голям наш учен В. Червенков се отнасяше с неизменно уважение, въпреки политическия му грях. И когато през лятото на 1953 г. тогавашният патриарх Кирил го помолва да бъдат върнати на М. Арнаудов библиотеката, къщата, пенсията и членството в БАН, резултатът не закъснява. „Радостен бях да видя голямо разположение към тебе“ – съобщава още на следващия ден патриарх Кирил в писмо до М. Арнаудов. А след по-малко от месец в друго писмо от 2 юли 1953 г. му пише: „Указът е готов и утре-другиден ще бъде подписан. Възстановяват ти се всички права; всичко ти се връща.“
Автор:Христо Георгиев/duma.bg
10:41:00
