Слушах и гледах по разни телевизии как обясняват тежкото положение тази зима при ниските температури и сняг над 50 см. Аз съм вече над 70 години и съм преживяла много тежки (с ледове по Дунава, които се движат) и не толкова лоши зими.


Когато бях малка, улиците в Свищов се чистеха с впряг коне, които теглеха триъгълно сковани дъски и с върха на триъгълника разбиваха преспите. По-късно тежки военни машини чистеха снега, а войниците с лопати доизчистваха. Тогава нямаше леки коли, а зиме се движеха конски шейни по улиците. Ние, децата, се спускахме от баирите с шейни и се пързаляхме весело и щастливо.Скоро ми попадна книгата „Под сянката на спомените” на Санка Божикова. Тя е родена в Троян, но майка й е от Свищов и тя доста години живее с нея в Свищов, а после – в различни европейски градове. Накрая се установява в Торонто, Канада, където се пенсионира като професор. Почива през март 2018 г. на 94 години. Като прочетох спомените й, особено ме развълнува един от тях:


„През зимата на 1928 г. съм била на 4 години. Зимата била необикновено студена, така че Дунавът замръзнал. Ледът бил 2 метра дебел. Правителствата на Румъния и България отворили границата за 48 часа. Тогава много румънци дошли в България, и разбира се, българи отишли в Румъния – като туристи. Разстоянието е половин километър, а с шейна се взема за няколко минути”.


Приятелка на майка и се женела за румънец в Зимнич. Дядо и подарил шейна и увити в одеяла до гуша, потеглили по леда на Дунав за Зимнич. На сватбата се случват интересни събития, които всеки може да прочете в книгата.


Моята майка ми е разказвала, че като била в първо отделение, всички деца от класа, дебело облечени и обути, хванати за ръце, се движели след своя учител по заледения Дунав. Г-н Николов вървял пред колоната и с бастун чукал по леда, за да разбере колко е дебел.


По същото време баща ми бил войник. Под строй ходили по леда и се върнали. После се смееха, че там са се срещнали и запознали с майка ми, което беше шега.


Разликата в годините им беше 11 г., но това не попречи на щастливия им семеен живот.


Д-р Райна Халачева, Свищов  


 


Нямаше дървени ваканции и епидемии


Нека младите знаят каква зима имаше едно време и какви незабравими емоции и приключения имахме през зимните ваканции прекарани на село,там при баба и дядо,с топли мекички за закуска,ухаещ топъл липов чай или прясно издоено от нашата крава мляко, което след варенето ставаше със един жълтеникав каймак.


Роден съм през 70-те в голям областен град и разказвам по мои спомени.Някога с нетърпение чакахме да дойде 5 януари и да започне зимната ваканция.Тя беше цели 10 дни.Майка ми опаковаше багажа и ме изпращаше на жп гарата където трябваше да хвана влак до Чирпан а от там автобус за село Златна Ливада.Пристигах към обяд в малкото градче и от автогарата на която някога кипеше живот ,се качвах на автобуса /тогава пътуваха автобуси "Чавдар" /по направление Чирпан-Димитровград/ с отбиване в моето село Златна ливада.Сядах задължително на задната седалка до прозореца,незнам защо ,но там най-много ми харесваше.


И така автобуса тръгва,минава през село Зетево и следващото село е моето.Чакам с нетърпение да видя Баба и Дядо.Автобуса пристига те ме чакат с нетърпение на спирката.Това са едни от най-незабравимите ми моменти.След задължителните прегръдки и питане как е в училище и какви оценки имам ,тръгваме към вкъщи където ме чака вкусен обяд.И така ,целия ми ден минава покрай печаката с дърва и следките приказки на моите дядо и баба.


На следващия ден с пробуждането си виждам,че е нявалял много сняг.Дядо ми стягаше шейната на двора ,но аз си имах мой си метод за пързаляне.Взехам един найлонов чувал,вътре слагах слама да е меко и с него тръгвах към хълма който наричахме "Биличкия хърман" на който вече имаше поне 10 други деца,кой с шейна кой с найлон и започваше едно пързаляне,търкаляне в снега ,надпревари и каквото се сетите чак до здрач.Вечер се прибирах целя мокър в къщи край горящата печка и вкусните гозби на баба...и така до следващия ден.



Участничка в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на Политбюро на ЦК на БРП(к). Партизанка от Втора софийска народоосвободителна бригада. Една от Петимата от РМС. На 30 май 1944 г. е ранена тежко в сражение c жандармерия над с. Елешница, заловена жива и разстреляна.Преди да я разстрелят са я накарали сама да изкопае гроба си! Двама от убийците й са братя от Елешница(Йорданкино).Вечна слава на храбрата партизанка сражавала се и загинала за свобода на България.


Биография:


Родена е в ксантийското село Кръстополе (тогава в Османската империя) на 8 януари 1911 г. Със семейството на родителите си се преселва в България през 1919 г. На 12 години става тютюноработничка в Пловдив.


През 1928 г. активно участва в стачката на тютюноработниците. Същата година е приета за член на Работническия младежки съюз и на българския комсомол. От 1930 г. е член на БКП и член на Окръжния комитет на РМС. Делегат е на Петия конгрес на Профинтерна в Москва (1930). През 1931 г. става секретар на РМС в Пловдив, а към есента на 1932 г. е на работа в ЦК на Комсомола.


От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в Москва.


След завръщането си в България работи за провеждане на ленинския курс в БРП (к) и РМС, за изграждане на единен младежки фронт. През 1937 – 1939 г. е в затвора. Там се омъжва за Георги Чанков. След освобождаването ? става секретар на ЦК на РМС и член на ЦК на БРП .


Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1942 година е арестувана и изпратена в женския отдел „Свети Никола“ на концлагера „Гонда вода“, Асеновградско, откъдето на 22 юни същата година избягва. Поема отново ръководството на ЦК на РМС и е избрана за член на Политбюро на ЦК на БРП (к) (1942). Известна е с нелегалното име Катя.


През април 1944 г. заминава за района на Трънския партизански отряд и се включва във Втора софийска народоосвободителна бригада. Участва във всичките и акции и сражения. След битката при Батулия се откъсва с група партизани. На 30 май 1944 година е ранена тежко в сражение c жандармерия над село Елешница (дн. в Община Елин Пелин), заловена е жива и разстреляна.


Неин брат е Величко Николов, български офицер (генерал-лейтенант).



Бурен вятър предизвиква силно вълнение край бреговете на Поморие и вдига двуметрова вълна. Щетите на крайбрежния булевард са като след война. Водата е помела защитната стена, настилката по цялата алея е изкъртена, бул. „Васил Коларов” (днес „Яворов”) е залят с вода.



По малките пресечни улици, водната стихия успява да проникне до централната градска артерия, свързваща двете части на града! Управата на Поморие решава да поиска помощ от държавата, за да се справи с погрома нанесен от бурята в една от най-красивите части на града.Заснемат се щетите, подреждат се във фотоалбум и група от местната администрация заминава да измоли помощ от високо. Предвождани от Теодосий Гуджуков, зам.-председател на Общински народен съвет в Поморие, те се явяват в Министерски съвет за среща с Григор Стоичков.

ЖП-Гара Поморие


По това време той оглавява комисията по „Бедствия и аварии” и е човекът, който може да помогне на града да излезе от бедствената ситуация. Помощта от държавата не закъснява.Отпускат на Поморие финансова инжекция в размер на 2 млн. лв. (стари лева) и достатъчно строителна техника. Възстановяването на стената и булеварда продължава 45 дни. В онзи момент става и доизграждането (удължаването) на брегоукрепващата стена в сегашния й вид.



Единствената внучка на БКП легендата Пенчо Кубадински е успешна бизнес дама, научи „Ретро“. Мария Кубадинска е дете на сина на члена на Политбюро – Пламен. Той има и сестра – Боряна Кубадинска, която пък е сред известните столични адвокати.


Внучката на Кубадински е родена на 29 септември 1984 г. в София. Завършила е Първа частна английска гимназия във Владая, а след това и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Решила да става юристка още като дете, вдъхновена от своята леля Боряна. Днес Мария е на 35 години и има детенце. Не обича да се появява в медийното пространство и не разкрива почти никакви подробности за личния си живот. Твърди, че се гордее с фамилията си и почти не е срещала в житейския си път дотук хора, които да са казали лоша дума за нейния прочут дядо.


Единствената внучка на Кубадински участва в две фирми, а в последно време се е насочила в сферата на онлайн търговията. Тя има свой собствен интернет магазин за продукти и услуги, свързани с грижа за здравето, със себепознание и развитие, обучение, йога, медитация и други.„Ние сме магазин с отношение към това, което предлагаме. Продуктите ни са внимателно избрани с оглед на тяхното качество и изработка. Предлагаме голямо разнообразие от будистки сакрални предмети като тибетски купи и камбанки, хиндуистки свещени изображения и символи, полезни и удобни продукти за вашата лична йога или медитативна практика, красиви накити и украшения с източен и модерен привкус, стойностни книги за духовните традиции в Азия. Освен това разполагаме с богата гама от натурални хранителни добавки, билки, масла, ароматни пръчици“, обяснява за бизнеса си Мария. Тя често може да бъде видяна и в магазинчето, което стопанисва на столичната ул. „Йоан Екзарх“.



Макар да е била само на 11 години, когато дядо ѝ умира, Мария има много спомени с него. „Той беше с много богато въображение и всяка вечер обичаше да измисля и да разказва цяла серия истории. Обичаше много да чете книги. Когато пък сме ходили на поход в гората, често ни показваше кои листа например стават за ядене и кои не. Ако случайно се изгубиш, по какво да се ориентираш при екстремни ситуации. Аз съм единствената му внучка, защото леля ми Боряна няма деца. Много се обичахме с дядо ми“, казва внучката на Кубадински в едно от малкото си интервюта.


От него тя е наследила и точния мерник, макар да не е почитателка на лова. Верният съратник на Тодор Живков и до ден днешен е споменаван като изкусен ловец, а подвизите му се простират чак до Африка. Преди 2 години в Шумен лъсна уникален негов кадър, на който той позира с току-що отстрелян лъв по време на сафари в Танзания. Синът му Пламен и баща на внучката му Мария не наследява афинитета му към лова, но политическите му пристрастия – да. Пламен Кубадински първо започва с партийна кариера в БКП като секретар на Ленинския районен комитет на БКП в София. След това се ориентира към строителство, проектиране и бизнес за производство и търговия с промишлени и хранителни стоки, ресторантьорство и хотелиерство. Той също е съсобственик на няколко фирми, като щерка си Мария./Ретро.бг/

 



Юлия Христова, по-известна като Джулия Бул, на която е посветен едноименния хит на Емил Димитров, е починала в Париж. Това съобщи близкият й приятел - бизнесменът Христо Куртев, който организира панихида в нейна памет в София в "Света Неделя“ в края на седмицата.


Пловдивчанката бяга от България, като остава първия си съпруг и дъщеря си, а в Париж се омъжва за милионера Жан Бул. Емил Димитров е много благодарен на Бул за подкрепата и нарича една от песните си на жена му,пише сайтът plovdiv24.bg


"Жан Бул беше основателят на големия музикален фестивал МИДЕМ в Кан. Като млади издатели ние нямахме средства да отидем да наемем щанд на МИДЕМ. Жан Бул ни покани като негови лични гости и така успяхме да пласираме песните на Емил Димитров в целия свят. Името му гръмна и то не само във Франция.


Огромен успех имаше песента му "Моника“, версията на "Моя България“, която той пееше на френски, немски, арабски“, разказва Христо Куртев. След смъртта на Жан Бул, който дърпа конците на половината развлекателна индустрия във Франция, Юлия Христова наследява милиони и имоти. Синът й обаче не успява да се справи с наследството, а през последните години дори изпраща майка си в старчески дом, откъдето за щастие я измъкват верни приятели.


Джулия Бул, която на 13 януари можеше да навърши 86, приключва живота си в малък апартамент в Париж. Тялото й намира прислужницата, но каква е причината за смъртта на разорената милионерка не става ясно.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации