Разстрела на партизанските ятаци от село Крушево е предварително планирана полицейска акция на високо ниво във връзка с повсеместните блокади и акции срещу партизанското движение през пролетта на 1944г.

В разгара на Балванската битка, вбесени от неспособността си да се справят с партизаните, властите предприемат зверска разправа с цивилното население. Рано сутринта на 29 март полският пазач Петко Ст. Бибов бие барабана и съобщава: „Забранява се излизането извън домовете. Този, който наруши, ще се засреля без предупреждение. Селото е блокирано”. С автобусна кола от Севлиево пристигат 12 униформени и цивилни полицаи, които провеждат кратко съвещание в общината при секретар-бирника Христо М. Додунов. Уточнен е списък, по който започват арести.

Селото настръхва. Хората са смутени. Арестувани са 12 жители на селото, комунисти и ремсисти, верни ятаци и помагачи на съпротивителното движение с изключение на случайно попадналия Петър Димитров Божанков. Още в общината е освободена Стоянка Христова Димова, а малко по-късно и Божанков. От там 10 човека (в т.ч. трима ученици) са подкарани с удари на приклади към местността Бряста под предлог да покажат на полицията къде са се укривали партизаните и къде предния ден е убит полицейския началник на село Крушево в първия ден на започналата Балванска битка. При самия връх на местността Бряста старшият командва: „Бягай!” полицаите откриват огън в гърба на вървящите отпред ятаци и ги избиват на място. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. На полицаите участвали в акцията впоследствие са раздадени парични награди. Както е било обикновено за тогава в полицейския доклад за акцията е записано, че задържаните за застреляни при опит за бягство. Копие от акта за разстрела е изложено в музея на читалището.

Половината от тях са младежи от 16 до 23-годишна възраст.След като в селото чуват стрелбата и разбират за убийството, почти цялото село се изсипва в местността – бедата е за всички. Всичко наоколо е обляно в кръв.Отново барабанчикът съобщава: „Всички мъже от 16 до 60-годишна възраст да се явят веднага пред общинското управление. „Шумкарите” са избити, ще се претърсят горите и приберат телата им”. Вестта за убийството обхожда селото като мълния. Мало и голямо се отправя към Бряста. Покрусени от жестоката гледка плачат близки и познати, плачат и най-твърдите, плачат всички.Историята за убитите партизани и ятаци докосна  сърцето на един английски музикант – Джонатан Тейлър. Така се роди песента „Партизан“.

Околностите се огласят от плача на роднините – някои са загубили по няколко близки. Полицаите забраняват да се бие камбаната и убитите да се приберат по къщите. В началото нареждането е и да не се погребват в гробищата и цялото село настръхва – мъжете си говорят, че не могат да избият всички.  Полицията не разрешава труповете на убитите да се откарват по домовете им, а направо в гробищата. Хората не се подчиняват. Всеки помага с каквото може, включват се и турци.

Избите са натоварени на волски каруци, от тях по пътя в кашкавия сняг капе кръв и хората се пазят да не я газят. Цялото село се стича да изпрати избитите до гробищата. На гробищата са умити и облечени за погребение още топли.Цялото село потъва в дълбок траур. По великденските празници не се устройват обикновените тридневни традиционни хора, веселия, забави и вечеринки, не свири музика.

Днес на мястото, където са разстреляни ятаците се издига и паметник на загиналите антифашисти от село Крушево.Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточняват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.

Разстреляните ятаци са:

Илия Ненков Вълчев, 42г, /27.07.1901-29.03.1944/Илия Петров Димов, 36г, /13.01.1908-29.03.1944/Христо Петров Димов, 44г, /02.09.1899-29.03.1944/Къньо Христов Колев, 41г, /21.04.1903-29.03.1944/.Трифон Христов Станев, 34г, /17.12.1909-29.03.1944/.Атанас Хараланов Попов, 23г, /31.01.1921-29.03.1944/Иван Минков Иванов, 18г, /11.11.1925-29.03.1944/.Иван Христов Влаев, 19г, /22.04.1924-29.03.1944/.Хубан Първов Хубанов, 18г, /13.04.1925-29.03.1944/Стефан Цвятков Станев, 16г, /29.07.1927-29.03.1944/

Източник: „История на село Крушево“

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

1 коментар:

  1. Това е един от множеството случаи на потресаваща жестоко спрямо беззащитни хора-без съд и присъда.
    Тези убийци си получиха заслуженото,но ще им прочетете имената на мемориала,че са пострадали от Народния съд-каква наглост и безочие!
    PS.За Народния съд беше договорено между Рузвелт,Чърчил и Сталин!

    ОтговорИзтриване

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации