Народният артист на СССР Армен Джигарханян, почина в събота вечер в Москва на 85-годишна възраст

Той е изиграл 275 роли във филми и по телевизията и е отбелязан в Книгата на Гинес като най-снимания руски и съветски актьор в историята.

Валентин Гафт, известен със своите епиграми към колегите си, каза: "На земята има много по-малко арменци, отколкото филми, в които Джигарханян играе!"

Актьорът беше еднакво добър в драматични и комедийни роли.

Лаконичен маниер, оскъдна усмивка, веднага разпознаваем дрезгав глас. Не като референтен красавец, Джигарханян притежаваше най-силната харизма и уникален чар. Често играеше престъпници, но никога не се подвизаваше. Дори зловещият Гърбавия лидер на бандата на Черната котка беше очарователен по свой начин, пише руската преса за любимия на няколко поколения съветски актьор.

Джигарханян се появява за първи път във филми през 1960 г. на 25-годишна възраст. Най-известните му роли са капитанът на щаба Овечкин ("Новите приключения на неуловимия"), Чекиста Артузов ("Операция" Доверие "), съдия Кригс ( "Здравей, аз съм твоята леля!" ), Слугата Тристан (" Куче в яслата "), Гърбавия („Мястото на срещата не се променя“), мафиоз Козюлски („Ширли-мирли“).

Бъдещата звезда е родена на 3 октомври 1935 г. в Ереван в интелигентно двуезично семейство. 

През 1952 г., след като не успява да премине конкурса в московския ГИТИС, той се завръща в Ереван и получава работа в студио "Арменфилм" като асистент оператор, а две години по-късно постъпва в Ереванския институт за изящни изкуства и театър.

От втората година започва да играе в Ереванския руски драматичен театър, където работи 11 години.

През 1967 г. столичният режисьор Анатолий Ефрос насочва вниманието си към обещаващия актьор и го кани в своя театър "Ленински Комсомол". Но след няколко месеца Ефрос неочаквано и без видима причина отстранен от поста главен режисьор.

Основната сцена в живота на Джигарханян остава театър „Маяковски“, където той играе от 1969 до 1996 година. След това той създава свой собствен „Театър D“ в Москва (Московски драматичен театър под ръководството на Армен Джигарханян) - подобно на много майстори, той има свой студентски курс във ВГИК.

Армен Джигарханян изиграва 59 роли в различни театри, включително Стенли Ковалски в „Трамвай желание“ и Големият Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Тенеси Уилямс, Сократ в „Разговори със Сократ“ и Нерон в „Театър на времето на Нерон и Сенека“ на Едуард Радзински, Молиер в „Кабалата на хипокритите“ и генерал Хлудов в „Бягането“ от Михаил Булгаков и дори Ленин (на сцената на Ереванския младежки театър).

В соловия спектакъл „Последният запис на Крап“ по пиесата на Самюел Бекет в „Театър D“ актьорът е почти през цялото време на сцената и задържи вниманието на публиката близо час и половина.

През 90-те години, когато много съветски звезди безпомощно се оплакваха от липсата на търсене и господството на търговията в изкуството, Джигарханян не губи енергичност и се захваща с каквато и да е работа: играе малки роли, занимава се с дублаж и озвучава анимации.

Личният живот на артиста беше нещастен: първата му съпруга и единствената му дъщеря починаха рано от тежко генетично заболяване, два други брака завършиха с развод, а последният също завърши с материални спорове и публични обвинения.

Здравето на Джигарханян се влоши рязко през октомври 2017 г., след което актьорът влезе в болницата и скоро обяви, че не е готов да прости на съпругата си Виталин Цимбалюк-Романовская, която според него „му причинява много болка“. По-късно двойката се развежда и започва съдебна битка.

За политическите възгледи на Армен Джигарханян се знае малко. През 2001 г. той подписва апел в подкрепа на „старата“ НТВ, а през 2012 г. е един от 499 доверени лица на кандидата за президент Владимир Путин.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации