Личността на Маруся Мирчевска, съпруга № 1 на Владко Живков, е крайно противоречива. За нея се разказват всевъзможни бивалици и небивалици, пише standartnews.com. 

Според една от тях Маруся става агент на американците, когато през 1981 излиза филмът „Аспарух“ на Людмил Стайков. Тогава в София пристига някой си Том Маршъл, който иска да купи правата от името на „Уорднър Брадърс“, за да монтира кратка версия.

Въпросният чужденец давал пет милиона долара на българското кино, а тъй като Мирчевска се настанила в обкръжението му и станали опасно близки, службите у нас се изправят на нокти. Според тогавашни версии янките на свой ред били убедени, че любимата снаха на Тато е абсолютно информирана за държавния, политическия, интимния и семейния живот на династията, и затова я вербуват.

А когато нашенските агенти хващат в крачка Маршъл и разбират, че не е никакъв кинаджия, блокират посещенията му в София. Маруся пък е изпратена в СССР да учи режисура при Глеб Панфилов на държавни разноски. Но КГБ изпраща до българското разузнаване сведение, че снахата води  разгулен живот, документирани със записи и снимки – при това доброволно от нейна страна. Получава някаква диплома, без да се е явявала на лекции и изпити.

След развода си с Владо Живков Маруся се представя за режисьор, хвален в Холивуд от самия Милош Форман, а преди години тиражира версията, че Ванга й е поръчала да направи филм за нея.

В България обаче се говори, че бившата снаха на династията събирала пари от доброволци, за да снима продукция за Христо Ботев, но нито осъществява проекта, нито възстановява финикийските знаци на спонсорите.

А освен, че синът й Тед Влад е милионер, Маруся притежава наследство и от височайшето семейство на бившия си мъж. Преди години самата тя признала, че навремето е успяла да продаде на търг пушка уникат на Тодор Живков за 300 000 долара. 

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации