Операцията по взривяването е ръководено лично от вицепремиера Евгений Бакърджиев. До него е и премиерът Иван Костов. С притаен дъх очакват детонацията от покрива на Държавния архив.

Мавзолеят на Георги Димитров устоява на 2 детонации. След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя.

„Това, което е килнато на една страна, трябваше да бъде купчина отпадъци! Но, както виждате в момента  стои като един кашон на 40 градуса", казва след първия опит за взрив тогавашният зам.-министър на труда и социалната политика Теодор Дечев.

„От това вече никога няма да става мавзолей! Дечицата няма да имат за какво да се разделят след 5-10 или 50 години”, коментира тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев.

„Това е един позор за властта!", коментира тогава Георги Пирински от БСП.Раждат се и първите вицове: "Гробницата не рухвала, понеже Велко Вълканов и Жан Виденов я подпирали отвътре", разказвал шегаджия.

Редактор на новинарската емисия на NOVA - "Календар" по това време е Александра Тренкова.

„То не се случи от първия път. Сега е смешно, но тогава никак не ни беше смешно, защото трябваше за много кратко време да реагираш. Какво правим сега? Кой ще ни каже кога ще е следващият опит? Ами ако те не искат да ни кажат? Стоим ли на позиция? Ще правим ли извънредна емисия? Споменът ми е, че наистина това е един от малкото случаи, когато имаше много голям интерес към дадена тема”, казва Тренкова.
Едва на 27 август мавзолеят е разрушен напълно. Тогава народът кръщава Евгений Бакърджиев - Бъки Бомбата.

Мавзолеят е построен през 1949 година, за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграден е за рекордните 6 дни.
Любопитното е, че разрушаването на мавзолея - център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ отнема толкова дни, колкото трае и построяването му.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации