На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.


Предистория:

Тодор Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
Привлечен е като обвиняем и по делото (Дело № 3) за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави, заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП.
Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
Делата срещу Тодор Живков са прекратени с неговата смърт.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София. Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия той да бъде погребан с държавни почести.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации